Скарлатина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Скарлатина
Класификация и външни ресурси
МКБ-10 A38
МКБ-9 034.1
База данни
DiseasesDB
29032

Скарлатината е заболяване, засягащо най-вече деца от 3- до 13 -годишна възраст (децата до 6 месечна възраст са предпазени от антителата, придобити от майката), предимно в зимния период на годината. Причинители са бактерии от рода на бета-хемолитичния стрептокок от група А, отделят токсини и алерген, който предизвиква късни усложнения. Заболяването се предава по въздушно-капков път, но е възможно заразяване чрез храна и замърсени предмети. Обикновено източник са болните от скарлатина, болни от стрептококови ангини и назофарингити. Типично за това заболяване е развитието на регионални епидемии в обществени заведения, като сезонният пик обикновено се проявява през месеците от октомври до март. [1] Инкубационният период е кратък — от 2 до 4 дни. [1] Тъй като заболяването е следствие от бактериална инфекция, след оздравяване не се придобива траен имунитет и е възможно да се срещат повторни заболявания. Контакт с оздравелия след карантинния период не е опасен.

Симптоми[редактиране | edit source]

Скарлатината се характеризира с внезапно бурно начало, като първите симптоми обикновено са кашлица, висока температура, болки в гърлото, повръщане, болки по тялото, главоболие и тахикардия. [1]

Други общи симптоми на скарлатината включват:

Особености[редактиране | edit source]

Характерно за скарлатината е последващото лющене на кожата, включително на дланите и ходилата. Заболяването често причинява усложнения: синуит, отит, лимфаденит, артрит, менингит, възпаление на средното ухо, засягане на сърцето, на ставите и др. Тежки усложнения, които се дължат на алергично-имунна реакция, са гломерулонефрит, ревматизъм и сериозно увреждане на бъбреците.

Лечение[редактиране | edit source]

Лечението се извършва с лекарски контрол, като за най-успешно приложим медикамент се счита пеницилинът и неговите препарати, при изява на алергия към тях се използва еритромицин, а при липса на ефект — цефалоспорини. Важно е да се отбележи, че трябва да бъде проведено контролно изследване на урината за хематурия на болния от скарлатина две седмици след нейното начало. [1]

Усложнения[редактиране | edit source]

Ранни – пара- или ретрофарингеален абсцес, отит, мастоидит, синуит. Късни – възникват 7-10 дни след началото на болестта. Може да настъпи остър гломерулонефрит, миокардит или постскарлатинозен “ревматоид” (големите стави са оточни и болезнени).

Източници[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]