Отит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Отитът (на латински: Otitis) е диагноза, с която се означава наличието на възпалителен процес в областта на ушите. Според своята топология, отитът може да бъде:

  • външен (на латински: Otitis externa) - засяга ушната мида и външния слухов канал
  • среден( на латински: Otitis media) - засяга тъпанчето и слуховите костици
  • вътрешен (на латински: Otitis interna) - засяга кохлеарния апарат

Според динамиката на протичане, отитът може да бъде:

Нормално ухо


Външен отит[редактиране | edit source]

Външният отит по правило възниква първично, вследствие на травми на главата и ушната мида, простуда и др.

Етиология и патогенеза[редактиране | edit source]

Настъпва локален имунен срив. Бурно се развиват условно патогенните микроорганизми, които постоянно обитават външния слухов канал, но не могат да предизвикат заболяване при здрави хора.

Признаци[редактиране | edit source]

  • зачервяване и оток на ушната мида
  • обилно отделяне на рядка ушна кал
  • сърбеж, дразнене, чувство за наличие на чуждо тяло в ухото
  • слаби болки
  • намаляване на слуха

Лечение[редактиране | edit source]

Външният отит лесно се разпознава и се лекува бързо. Предписват се комбинирани капки за уши, които съдържат: антибактериални и антимикотични антибиотици; циклооксигеназни инхибитори, за подтискане на възпалителната реакция и локални анестетици, за премахване на чувството на дразнене. Отипакс, на латиница: Otipax.

Среден отит[редактиране | edit source]

Средният отит може да бъде:

  • първичен - възниква при продължително излагане на силен шум (над 75 децибела), при рязка промяна на налягането върху тъпанчето (взривове, гръмотевици, бързо гмуркане или изплуване) и други;
  • вторичен - развива се вследствие на външен отит (особено при опити за самолечение), на възпаления на зъбите, устната кухина и горните дихателни пътища, и други.

Етиология и патогенеза[редактиране | edit source]

Първичният среден отит в повечето случаи протича асептично (без да се развиват болестотворни микроорганизми) и сравнително леко.

Вторичният среден отит протича умерено тежко. Почти всички случаи се разпознават късно, защото признаците се маскират от тези на основното заболяване. Възможно е да се образува гноен секрет. При невъзможност за оттичането му към глътката, той причинява силни болки и пробива тъпанчето. Това развитие винаги е съпровдено с частична или пълна загуба на слуха. Понякога вторичният среден отит изобщо не се диагностицира и преминава в хронична форма, която се обостря при всеки имунен срив.

Средният отит не е животозастрашаващо състояние, но при много от случаите настъпва частична загуба на слуха.

Признаци[редактиране | edit source]

  • зачервяване и оток на ушната мида;
  • обилно отделяне на рядка ушна кал;
  • сърбеж, дразнене, чувство за наличие на чуждо тяло в ухото;
  • пулсиращ шум в ушите (подобен на този, който се чува при допиране на черупка от рапан до ухото);
  • пулсираща болка в ухото;
  • заглъхване на ухото;
  • главоболие и общо неразположение;
  • повишена телесна температура;

Лечение[редактиране | edit source]

Средният отит изисква сериозно лечение. Предписват се:

  • комбинирани ушни капки за предотвратяване (или подтискане на вече възникналия) външен отит - Дипросалик, на латиница Diprosalic;
  • вътрешно или инжективно въвеждане на антибиотици, за подтискане на евентуално развилите се болестотворни микроорганизми;
  • противовъзпалителни и противотемпературни средства;
  • витамини.

След като се подтисне острата фаза на възпалението, се предписват съдоразширяващи средства, за да се запази слуха. При невъзможност за оттичане на гнойта от средното ухо, тъпанчето се пробива и се правят промивки с противомикробни разтвори.

Външни препратки[редактиране | edit source]