Гръмотевица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Гръмотевична буря над Пирачичаба, Бразилия

Гръмотевицата е силен звук, наподобяващ гърмеж и съпровождащ явлението мълния (или светкавица). Поражда се от рязкото затопляне и разширяване на въздуха във и около светкавицата. Последната изменя въздуха в плазма, която се разширява изключително бързо, получава се вид ударна вълна, която предизвиква звука, познат като гръмотевица.

Това явление се случва едновременно с проблясването на светкавицата, но ние чуваме самия гръм след като видим проблясъка, понеже скоростта на светлината (299 338 км/секунда) е многократно по-голяма от тази на звука (около 1 126 км/ч, зависеща от температурата, влажността и налягането на въздуха).

Страхът от гръмотевици се нарича астрафобия.

Съдържание

[редактиране] Пораждане

Аркусовидна (търкаляща се) гръмотевична буря (Cumulonimbus arcus), снимана на 17-ти юли, 2004 г. в град Енсхеде, Холандия от Джон Кърстхоулт.

[редактиране] Исторически схващания

Първата известна теория, приписвана на Аристотел, твърди, че гръмотевиците са в следствие на сблъсъка на облаци. По-късно изникват още много разнообразни твърдения. През средата на 19ти век най-разпространено е било вярването, че светкавицата създава вакуум, а гръмотевицата е звукът от въздуха, който се стремял да запълни вакуума. Друга теория твърди, че светкавицата произвежда някакъв газ, който избухва и издава звук.

[редактиране] Съвременно обяснение

Общоприетото схващане днес е, че гръмотевицата започва от ударната вълна, която е резултат от рязкото покачване на температурата на плазмата в светкавицата. За части от секундата въздухът се нагрява до температура надвишаваща 20 000 °C. При това той се йонизира и също толкова рязко се разширява. Именно това разширяване поражда звуковата вълна наподобяваща тази предизвикана от самолет в момента когато скоростта му преминава звуковата бариера.

[редактиране] Изчисляване на разстояние

Тъй като звукът и светлината имат различна скорост, чрез измерване на интервала от време между проблясъка и гърма, можем да изчислим на какво разстояние е била светкавицата. Скоростта на звука е около 340 метра в секунда, а тази на светлината е толкова голяма, че можем да приемем че достига наблюдателя мигновено. Това означава, че ако гръмотевицата закъснее с 3 секунди, мълнията е паднала на приблизително 1 километър разстояние. Едновременно проблясване и гръм пък означават, че мълнията е била съвсем наблизо. Гръм рядко може да бъде чут на повече от 24 километра.

[редактиране] Видове гръмотевици

Също както мълниите и гръмотевиците се разделят на няколко вида, според акустиката. Най - често звукът от гръмотевицата при обикновените мълнии напомня препукване и/или разкъсване, придружени от тътен. При мълниите облак - облак (IC/CC) звукът е само тътен, заради голямата височина на мълнията. Гръмотевицата от положителна мълния е в пъти по - силна от обикновената и звучи като експлозия на минометна граната. Има много силен тътен, който понякой път може да се чува в продължение на минута. Подобна на CG+ е гръмотевицата от възходящата мълния GC, но по - слаба. Високоатмосферните разряди не произвеждат гръмотевица.

[редактиране] Външни препратки

Лични инструменти
Именни пространства

Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици