Мълния

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница За други значения вижте Мълния (пояснение).

Мълния удря Айфеловата кула

Мълния е електрически искров разряд в атмосферата, проявяващ се като светкавица и гръм.

Електрическата природа на мълниите е била доказана в изследванията на американския физик Бенджамин Франклин. Той провежда опит по извличане на електричество от буреносен облак.

Мълнии са наблюдавани също и на планетите Венера, Юпитер, Сатурн и Уран.

Средната дължина на мълниите е 2,5 км. Някои от тях обаче достигат до 20 км.

[редактиране] Видове мълнии

  • Линейна мълния
  • Кълбовидна мълния

Кълбовидната мълния е атмосферен феномен. Тя е изключително рядко явление, което представлява концентриран електричен заряд със сферична форма. Появява се предимно в края на гръмотевична буря. Има диаметър 20 см. до няколко метра и неясни граници, понякога обкръжени от синкаво сияние ( ореол ). Средното и време на живот е от 5 секунди до 2-3 часа. Този вид мълния е озадачаващ въпрос, изключително противоречив откъм мнения на изследователи. Често до края на 20 век кълбовидната мълния е вземана за НЛО, но съвременните научни изследвания показват че, тя е просто физично явление. В България най много кълбовидни мълнии са наблюдавани в Родопите, Плевенска и Русенска области.

[редактиране] Възникване

Мълниите най-често възникват в купесто-дъждовните облаци, но могат да се образуват и от торнадо, вулканични изригвания и пясъчни бури.Също ако един облак зареден с положителен заряд се доближи до облак зареден с отрицателен заряд се получава мълнията.

За възникване на мълния е необходимо в относително малък обем от облака да се образува електрическо поле с интензитет достатъчен за образуване на електрически разряд (~ 1 МВ/м), а в значителна част от облака да се образува поле със среден интензитет, достатъчен за поддържане на започналия разряд (~ 0,1-0,2 МВ/м).

Лични инструменти