Мълния

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница За други значения вижте Мълния (пояснение).

Време
Част от поредицата за природата
Сезони
Пролет · Лято · Есен · Зима

Сух сезон · Дъждовен сезон

Бури

Ураган · Торнадо · Циклон
Мълния · Тропическа буря ·
Тайфун · Тропически циклон ·
Виелица · Леден дъжд  · Мъгла
Пясъчна буря · Огнена стихия

Валежи

Ситен дъжд · Дъжд  · Сняг
Скреж · Суграшица · Градушка
Роса · Слана · Поледица

Други

Метеорология · Климат
Метеорологична прогноза за времето
Замърсяване на въздуха

 п  б  р 

Мълния е електрически искров разряд в атмосферата, проявяващ се обикновено по време на буря и съпроводен от гръмотевица. Синоним е на светкавица когато става въпрос за линейна мълния.

Електрическата природа на мълниите е доказана в изследванията на американския учен Бенджамин Франклин. Той провежда известния опит с хвърчило при наличие на буреноси облаци, за да докаже, че светкавиците не са огън в небето, а разряд на статично електричество (излъгал е за опита, който е използвал, за да докаже това, защото, ако наистина го е ударила мълния по начина, който описва, тя би го убила на място). Мълнии са наблюдавани също и на планетите Венера, Юпитер, Сатурн и Уран.

Възникване[редактиране | edit source]

Космическите лъчи породени от избухването на различни звезди в космоса непрекъснато бомбардират Земята. При преминаването им през атмосферата те се трансформират в рентгенови лъчи, които преминавайки през облаците натрупват електрически заряди в тях.

Мълниите най-често възникват в купесто-дъждовните облаци, но могат да се образуват и от торнадо, вулканични изригвания и пясъчни бури. Също, ако един облак зареден с положителен заряд се доближи до облак, зареден с отрицателен заряд, се получава мълнията.

За възникване на мълния, е необходимо в относително малък обем от облака да се образува електрическо поле с интензитет, достатъчен за образуване на електрически разряд (~ 1 MV/m), а в значителна част от облака, да се образува поле със среден интензитет, достатъчен за поддържане на започналия разряд (~ 0,1 - 0,2 МV/m).

Може да се предизвика и от наелектризиран облак и земята. Когато електромагнитното поле достигне определен интезитет от върха на облака започва да се спуска стъпаловиден низходящ лидер, носещ отрицателен заряд. Когато той е вече на около 300 м от земята от високите обекти започват да се образуват възходящи (стреловидни) лидери, но само един се свързва със низходящия, след което следва обратния удар, който предизвиква мълнията.

Видове мълнии[редактиране | edit source]

Линейна мълния[редактиране | edit source]

Мълния над Южния парк в София

Линейната мълния има средна дължина около 2,5 km. Някои от тях обаче достигат до 20 km. В същото време ширината е от порядъка на 2 - 3 cm. Скоростта на разпространение може да достигне 220 000 km/h (61 km/s). Температурата която се развива в мълнията е около 30 000 °C. Токът който протича през нея достига 300 kA при положителните мълнии. Те излъчват силна бяла до жълтеникава светлина.

Видове линейни мълнии[редактиране | edit source]

  • Облак-земя (CG) - 2-рият най-чест вид мълния и най-опасният за хората.
  • Положителна облак-земя (CG+) - Появява се предимно в края на бурята, като започва развитието си от върха на буреносния облак, след което лидера изминава няколко километра хоризонтално, преди да се спусне надолу, за да се свърже с възходящия отрицателен лидер. От 6 до 10 пъти по-силна от обикновената, и 10 пъти по-дълга.
  • Облак-облак (IC/CC) - Тази мълния се получава вътре в облака — IC, или между два облака — CC. Не е опасна за хората, но за самолетите — да.
  • Земя-облак (GC) - При този вид мълния стъпаловидния лидер носи положителен, вместо отрицателен заряд, и върви към облака, вместо към земята. Образува се на високи места, като радиокули, небостъргачи, секунда след обикновен удар, който натрупва положителен заряд на тези високи места. Разпознава се по това, че стъпаловидния лидер се разклонява към облаците, а не обратно.
  • Облак-въздух (CA) - Може да носи два заряда — положителен (CA+) и отрицателен (CA-). Мълнията с положителен заряд се образува от върха на облака, защото там се натрупва положителния заряд, докато отрицателните се образуват от ниската част на облаците, където е отрицателния заряд. Опасна за самолети, но по-малко за хората.
  • Мега мълния - открита от военния сателит Вела (Vella), тя е 1000 пъти по-мощна от обикновената, и много рядка. На всеки 10 000 000 удара има 5 мега мълнии.

Гореспоменатите мълнии имат и свои разновидности. Ето ги и тях:

  • Зърнеста мълния - Разновидност на CG+/-. Този ефект се получава в крайния етап от развитието на мълнията. За да се получи трябва да има най-вече няколко обратни удара, и по силно електромагнитно поле, което да поддържа разряда, за да може да се разпадне на зърна. Сравнително рядка разновидност.
  • Лентовидна - Може да е от всякакъв вид, при който обратните удари се издухват на страни от страничния вятър, което създава лентовидния и вид.
  • Вилообразна - обикновена CG, при която всички стъпаловидни лидери се осветяват от плазмата и илзлишния ел. заряд, вместо само главния канал.
  • Единична мълния - Най-обикновена мълния, при която вместо наколко има само един обратен удар.
  • Хоризонтална (пълзяща) - Разновидност на IC. Тя е много по-дълга, стъпаловидните лидери се разклоняват още в началото, и може да се види развитието им. Поради дължината и разряда тя трае много по-дълго от обикновена мълния, и може да озари мрачното небе. Красива гледка, особено през нощта.
  • Суха мълния - Нарича се така, защото се образува най-често от дима на горски пожари, който не дава валежи.
  • Топлинна мълния - Нарича се така, защото се образува в топлите летни вечери. Нищо, освен отражение на обикновена мълния, високо във облаците. Не се чува гръмотевица, заради голямото разстояние между наблюдателя и бурята.
  • Вулканична мълния - По скоро разновидност на сухата мълния. Името и подсказва от къде и от какво се предизвиква. Искровата мълния е разновидност на вулканичната, и може да е дълга само 3 метра.

Кълбовидна мълния[редактиране | edit source]

Кълбовидната мълния представлява атмосферен феномен с все още неизяснена същност. Тя е изключително рядко явление, което представлява обемен електричен заряд със сферична форма. Появява се предимно в края на гръмотевична буря. Има диаметър от около 20 - 30 см до няколко метра и неясни граници, понякога е обкръжена от синкаво сияние (ореол). Средното време на живот е от 5 секунди до 2 - 3 часа. Движи се със скорост 10 м/сек. най-често около 1 метър над земята, а понякога издава съскащ звук. Цвета на мълнията може да е червен, жълт, оранжев, син, виолетов, зелен, златист, бял и сребрист. Има тенденцията да се промъква в затворени помещения — през отворени прозорци, или врати. Понякога може дори да премине през стена или прозорец, без да остави следа, но може и да ги взриви. Температурата на плазмата отвън е студена, но гореща отвътре. Появява се по време на гръмотевична буря, най-често след обикновен удар на мълния. Движи се най-често успоредно на посоката на вятъра. При среща с такъв феномен не бива да се бяга, защото тя следва въздушните течения, и може да подгони жертвата. Не бива да се хвърля нищо срещу нея, защото може да се взриви. Ако изхода е близо трябва бавно да се излезе, като след това трябва да се затвори вратата, но ако изхода е далече трябва да се легне по корем на земята, и да се сложат ръцете на тила. Този вид мълния е все още загадка, пораждаща противоречиви мнения. В България най много кълбовидни мълнии са наблюдавани в Родопите, Плевенска и Русенска област.

Високоатмосферни разряди[редактиране | edit source]

Високоатмосферни разряди

Представляват наскоро открити явления в стратосферата и йоносферата.

  • Спрайт (на английски: sprite) - За първи път е наблюдаван през 1807 г., но съществуването му се доказва едва през 1989 г. Спрайтовете се образуват над облаците и представляват продължение на обикновенната мълния, образувана под облака. Появяват се в резултат на разреждането на заряда натрупан в облаците от мълнията. Тъй като заряда който се разрежда през облака е един и същ над и под него, токът който ще протече през мълнията ще е същият с този през всички спрайтове. Когато мълнията е създадена от по ниски облаци, зарядът е сравнително малък и спрайтовете са трудно забележими. Зарядът който се натрупва в по-високо разположените облаци е по-голям. Също така токът, който ще протече през спрайтовете при възникването на мълния ще е по-голям. При йонизацията на атмосферните газове спрайтовете светят в червено-синьо в зависимост от височината на която се намират. Последната варира от 10 до 100 km. В по-ниските слоеве, на височина около 20 km, поради високото налягане спрайтовете светят в синьо, а в по-високите — в червено. Спрайтовете се образуват в област с диаметър от 1 до 100 km. Скоростта с която се движат е около 10 km/s.
  • Синя искра - Открита малко след спрайта, тя е синя на цвят и за разлика от спрайта тя се движи нагоре. Височината достига около 40 km.
  • Елф - Открит през 1995 г. този разряд е и най-редкият. Представлява червен на цвят, разширяващ се диск, който се появява в порядъка на милисекунди.
  • Гигантска искра - Разновидност на синята искра, но в пъти по-голяма
  • Възходяща мега мълния (недоказана)

Видове гръмотевици[редактиране | edit source]

За видовете мълнии може да се съди и по звука на гръмотевицата. Обикновените CG- издават звук наподобяващ разкъсване и разцепване, придружен с тътен след това. Гръмотевицата на IC е продължителен тътен, поради факта, че се образува високо в атмосферата. CG+ произвеждат невъобразимо мощна гръмотевица, чиито звук достига 400 dB в близост до удара. Причината за тази сила е, че мълнията поддържа разряда по-дълго заради голямото разстояние (5 - 10 km). Подобна е гръмотевицата от GC.

Поведение при гръмотевична буря[редактиране | edit source]

Мълния

На ден падат около 8 млн. мълнии по света. 90% от ударените от мълния хора оцеляват.

Когато човек се окаже навън по време на гръмотевична буря трябва да преброи секундите от мълнията до гръмотевицата, след което получения резултат да раздели на 3 за километри и 5 за мили. Време под 30 секунди се счита за опасно, поради възможността за поява на CG+. Не трябва да се тича, или пък да се застава под единични дървета. Металните предмети трябва да се оставят на 40 - 50 m. Ако човек е във вода трябва незабавно да излезе и да потърси подслон. Най-безопасното място е в кола или сграда с гръмоотвод. Ако сградата е без гръмоотвод не трябва да се пипат металните предмети, и да се говори по телефона. Къпането също е опасно по време на буря. В природата трябва да се клекне със събрани крака и стиснати ръце. Ако има пещера тя може да се използва като подслон, но трябва да се влезе най-малко 3 m навътре от входа, като да има поне 1 m свободно разстояние между стените. Заставането до дърво се счита за безопасно само ако човекът е на разстояние, равно на половината от височината на дървото. Каране на велосипед по време на буря не трябва да се предприема. Не трябва да се тича, заради опасността от крачково напрежение, в момента на удар на мълния. Предстоящия близък удар на мълния може да се предскаже по изправянето на косите на хората, поради високия интезитет на електромагнитното поле. Ако човек е поразен от мълния и не диша и няма пулс, трябва да се пристъпи към дишане уста в уста, като на всяко 5 вдишване да се прави сърдечен масаж с честота 60 - 70 удара в минута. Ако сърцето забие трябва да се позвъни на 112, а ако няма възможност пострадалия трябва да се заведе до най-близкото болнично заведение.

Източници[редактиране | edit source]


Вижте също[редактиране | edit source]