Торнадо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Смерч пренасочва насам. За съветската артилерийска система вижте Реактивна система за залпов огън БМ-30 "Смерч".

Типично торнадо: фунията е тънка и свързва облака със земята; в долната си част тя е заобиколена от прозрачен облак прах, вдигнат във въздуха от силния вятър; предизвиканият от торнадото вятър засяга много по-обширна площ от самата фуния.
Време
Част от поредицата за природата
Сезони
Пролет · Лято · Есен · Зима

Сух сезон · Дъждовен сезон

Бури

Ураган · Торнадо · Циклон
Мълния · Тропическа буря ·
Тайфун · Тропически циклон ·
Виелица · Леден дъжд  · Мъгла
Пясъчна буря · Огнена стихия

Валежи

Ситен дъжд · Дъжд  · Сняг
Скреж · Суграшица · Градушка
Роса · Слана · Поледица

Други

Метеорология · Климат
Метеорологична прогноза за времето
Замърсяване на въздуха

 п  б  р 

Торнадо (от испански: tornado), наричано също смерч (от руски: смерч), е силен атмосферен вихър, който образува въртящ се стълб от въздух, свързващ повърхността на земята с купесто-дъждовен, в редки случаи - с купест облак.

Торнадата имат различна форма и размер, но в най-честия случай имат вид на кондензационна фуния, чийто тесен край опира в земята и обикновено е заобиколен от облак отломки и прах. При повечето торнада скоростта на вятъра е до 177 km/h, диаметърът им на повърхността е около 80 m, а разстоянието, на което се придвижват преди да се разсеят е няколко километра. Най-силните могат да достигнат скорости на вятъра над 480 km/h, да обхванат няколко километрова област и да пропътуват повече от 100 km.[1][2][3]

Сред различните видове торнада са наземните, многовъзловите и водните. Водните смерчове се характеризират със спираловиден фуниевиден стълб, свързващ голям купест или купесто-дъждовен облак с водна повърхност.[4] Такива спираловидни стълбове често се образуват в областите, близки до екватора и са по-редки в умерените ширини.[5]

Торнада са наблюдавани на всички континенти, с изключение на Антарктида. Все пак основната част от тях се образуват в т.нар. Алея на торнадата в Съединените щати, макар че могат да възникнат в почти цяла Северна Америка.[6] Торнада понякога се наблюдават също в Южна, Югоизточна и Източна Азия, югоизточните части на Южна Америка, голяма част от Европа, западната и югоизточната част на Австралия.[7] Торнадата могат да бъдат открити малко преди да възникнат или по време на образуването им с помощта на импулсно-доплеров радар.

За оценка на силата на торнадата се използват няколко различни скали. Скалата на Фуджита ги оценява според причинените щети и в някои страни е заменена с подобрена скала на Фуджита. Според тези скали, торнадо от най-слабата категория F0 или EF0 нанася щети на дървета, но не и на солидни конструкции. Торнадо от най-тежката категория, F5 или EF5, откъсва сгради от основите им и може да деформира големи небостъргачи. Сходната скала ТОРРО разделя торнадата на категории от T0 за най-слабите до T11 за най-мощните известни смерчове.[8] Освен причинените щети, категоризирането може да се прави и въз основа на анализа на данни от доплерови радари, фотограметрия и оставените по повърхността на земята следи.[9]

Интензивност и щети[редактиране | edit source]

Скалата на Фуджита измерва силата (мощта) на едно торнадо според разрушенията и скоростта му:

Категория Скорост на вятъра, km/h Щети Честота
Оригинална скала Подобрена скала
F0 60 - 120 105 – 137 дребни щети по къщите, счупени клони на дървета, дърветата с плитка коренова система са изкоренени. 82 %
F1 120 - 180 138 – 178 умерени щети: повърхностно изкореняване, избутани или преобърнати са основите на къщите(караваните) 11%
F2 180 - 250 179 – 218 разрушават се покривите на къщите, остават само стените, ако има каравани - те са напълно разрушени; фургоните са преобърнати, големите дървета са изкоренени или унищожени, колите са преобърнати 4 %
F3 250 - 330 219 – 266 големи щети:покривите и някои стени са отдалечени от къщите; много дървета са изкорениени(в гората); вдигнати от земята и захвърлени са тежки коли 1,8 %
F4 330 - 420 267 – 322 опустошителни щети: къщите са сравнени със земята, слабата структура и основа на къщите е издухана на разстояние, колите са преобърнати. 0,9 %
F5 420 - 512 >322 Пълно разрушение: силната структура на къщите е понесена и вдигната от основата на разстояние 100метра; дърветата са повалени. 0,3 %
F6 до F12 512 - 1 224  ??? Невероятни и невъзвратими щети Никога не са се случвали

Мерки за защита[редактиране | edit source]

Въпреки че торнадата могат да се образуват много бързо, възможно е да бъдат взети предпазни мерки, така че да се увеличат шансовете за оцеляване на хората. Държавни институции, като американския Център за предвиждане на бурите препоръчват създаването на предварителен план за действие в случай на предупреждение за торнадо. При такова предупреждение преместването на хората в подземен етаж или във вътрешно помещение на първия етаж на солидна сграда силно увеличава шансовете им да оцелеят.[10] В областите с по-голяма вероятност за възникване на торнадо много сгради имат специално предназначени за укриване подземни помещения, които според някои оценки са допринесли за спасяването на хиляди хора.[11]

В някои страни, като Съединените щати и Канада, метеорологичните служби публикуват прогнози за риска от торнадо и конкретни предупреждения за вероятно образуване на торнадо в дадена местност. В някои части на Съединените щати тези предупреждения се излъчват на специални радиочестоти, като предназначени за целта радиоапарати се включват автоматично при излъчване на предупреждение. Препоръчва се, освен когато торнадото е относително далеч и е добре видимо, шофьорите да паркират колите си встрани от пътя, за да не пречат на аварийното движение, и да потърсят солиден подслон. При липса на такъв, най-добрата възможност е да се легне на дъното на канавка. Надлезите са особено неподходящи за убежище, тъй като под тях възниква ефект на Вентури, ускоряващ вятъра и увеличаващ количеството на преминаващи отломки.[12]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. ((en)) Wurman, Joshua. Doppler On Wheels. // Center for Severe Weather Research, 2008-08-29. Посетен на 2009-12-13.
  2. ((en))  Hallam Nebraska Tornado. // National Weather Service. National Oceanic and Atmospheric Administration, 2005-10-02. Посетен на 2009-11-15.
  3. ((en)) Edwards, Roger. The Online Tornado FAQ. // National Weather Service. National Oceanic and Atmospheric Administration, 2006-04-04. Посетен на 2006-09-08.
  4. ((en)) Glossary of Meteorology. Waterspout. // American Meteorological Society, 2000. Посетен на 2009-11-15.
  5. ((en)) National Weather Service. 15 January 2009: Lake Champlain Sea Smoke, Steam Devils, and Waterspout: Chapters IV and V. // National Oceanic and Atmospheric Administration, 2009-02-03. Посетен на 2009-06-21.
  6. ((en)) Perkins, Sid. Tornado Alley, USA. // Science News, 2002-05-11. с. 296–298. Архив на оригинала от 2006-08-25. Посетен на 2006-09-20.
  7. ((en))  Tornado: Global occurrence. // Encyclopædia Britannica Online, 2009. Посетен на 2009-12-13.
  8. ((en)) Meaden, Terrance. Wind Scales: Beaufort, T — Scale, and Fujita's Scale. // Tornado and Storm Research Organisation, 2004. Посетен на 2009-09-11.
  9. ((en))  Enhanced F Scale for Tornado Damage. // Storm Prediction Center. National Oceanic and Atmospheric Administration, 2007-02-01. Посетен на 2009-06-21.
  10. ((en)) Edwards, Roger. Tornado Safety. // National Weather Service. National Oceanic and Atmospheric Administration, 2008-07-16. Посетен на 2009-11-17.
  11. ((en))  Storm Shelters (PDF). // National Weather Service. National Oceanic and Atmospheric Administration, 2002-08-26. Архив на оригинала от 2006-02-23. Посетен на 2009-12-13.
  12. ((en))  Highway Overpasses as Tornado Shelters. // National Weather Service. National Oceanic and Atmospheric Administration, 2000-03-01. Архив на оригинала от 2000-06-16. Посетен на 2007-02-28.

торнадо-17.7.2013