Пролет
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пролетта е един от четирите сезона в умерения пояс, заедно с лятото, есента и зимата. Астрономически тя започва с пролетното равноденствие (около 21 март в Северното полукълбо и 23 септември в Южното) и свършва с лятното слънцестоене (около 21 юни в Северното полукълбо и 21 декември в Южното). В метеорологията се използва различна конвенция - пролетните месеци са март, април и май в Северното полукълбо и септември, октомври и ноември в Южното.
През пролетта дните започват да стават по-дълги от нощта, температурите се повишават, природата се връща към активен живот. Първите характерни цветя за сезона са кокичетата и минзухарите.
[редактиране] Причини
Пролетта, както и останалите сезони се дължат на наклона на земната ос, който е 23.5° спрямо орбиталната равнина в която се движи Земята. Поради този наклон различни части на планетата са подложени на различно осветяване от страна на Слънцето. В деня на пролетно равноденствие (пролетна равноденствена точка е през м. март в Северното и през м. септември в Южното полукълбо) директните слънчеви лъчи падащи под ъгъл от 90 градуса пресичат небесния екватор и навлизат в северното или южното полукълба (съответно март/септември). Вследствие на това, лъчите на слънцето падащи върху земната повърхност увеличават ъгъла си, слънчевата радиация нараства значително. Слънчевите лъчи скъсяват пътя си през атмосферата, като това води до увеличаване на тяхната енергия и сила с която те нагряват земната повърхност и океаните все повече. За района зад полярния кръг слънцето изгрява с което се намалява и прекратява загубата на топлина в Космоса. С напредването на пролетта все по-голяма част от съответното полукълбо e осветено от слънцето като нощта намалява значително. Затоплената повърхност загрява надлежащия въздух все повече като започва да се формират тропични въздушни маси с високи температури, които нахлуват все по на север в Северното полукълбо или все по на юг в Южното. В края на пролетта притока на енергия от слънцето превишава значително загубата в Космоса и това води до трайно повишаване на температурите - преход към лятото. Астрономическата пролет завършва в деня на лятното слънцестоене - през м. юни за Северното или м. декември за Южното полукълба. Тогава слънчевите лъчи идващи под ъгъл 90 градуса падат точно върху съответната тропична окръжност и спират миграцията си на север или юг, като в този ден слънцето заема най-високото си видимо положение над хоризонта за цялата година.
