Енцефалит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Енцефалитът е възпаление на веществото на главния мозък. Причинители са обикновено вируси, включително и тези на детските шарки. Заболяват предимно малките деца, но вирусите не подминават и възрастните. Когато възпалителният процес не се ограничи в менингите, а засегне и мозъчното вещество, се развива менингоенцефалит. Ако възпалителният процес започне направо с ангажирането на мозъчната тъкан, настъпва енцефалит, тоест възпаление на мозъчната тъкан.

Някои от вирусите-причинители на енцефалит са известни. Болестта може да се развие и при различни ваксинации (например против едра шарка, холера, бяс) или в процеса на боледуване от някои инфекциозни заболявания (скарлатина, морбили, лещанка, коклюш, коремен тиф). Болестната картина при всички енцефалити се развива бурно, с повишена телесна температура и ранни признаци на увреждане на мозъчната тъкан, което се изразява с два вида явления:

  • Явления на възбуда — проявяват се генерализирани (общи) или огнищни (местни) гърчове, с пристъпи на потрепвания в едната или другата половина на тялото;
  • Явления на отпадане — изразяват се в пареза или парализа на едната половина на тялото, нерядко само на едната ръка или единия крак. В острия период съзнанието може да бъде променено, да се явят бълнувания, халюцинации, илюзии или, обратно, болният да изпадне в сънливост и кома.

Провежда се болнично лечение. Възможно е пълно оздравяване, но често остават трайни последици — епилепсия, изоставане в умственото развитие.


Вижте също[редактиране | edit source]