Хенипавирус

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хенипавирус
Henipavirus structure.svg
Структура на хенипавирусите
Класификация
група: Група V ((-)ssRNA)
семейство: Paramyxoviridae Парамиксовируси
род: Henipavirus Хенипавирус

Хенипавирусът (Henipavirus) е род вируси, който съдържа два вида - Hendravirus и Nipavirus. Принадлежи към семейството на Парамиксовирусите. Вирусите се разпространяват обикновено посредством плодоядните прилепи. Възприемчиви са много видове животни и човека. Болестите (Хендра и Нипа), причинявани от Хенипавирусите влизат в групата на зоонозите.[1]

Името Хенипавирус е портманто (сливане на две думи в една) от думите Хендравирус и Нипавирус, двата вида вируси, които принадлежат към този род.

Вирусна структура[редактиране | edit source]

Хенипавирусите са плеоморфни (могат да заемат различни форми) и са с диаметър 40 - 600 nm.[2] Те имат липидна мембрана върху вирусен матричен протеин. В ядрото има само 1 спирална верига РНК, която съдържа голям количество нуклеокапсид (N), който се свързва с големия (L) и фосфо- (P) протеините във вируса и активират РНК полимеразата по време на репликацията.

Под липидната обвивка са разположени и два протеина - сливащият се (F) и свързващият се (G) протеин. G протеинът се свързва с ефрин В2 по повърхността на атакуващите вируса клетки.[3][4] F протеинът разкъсва вирусната и клетъчната мембрана на гостоприемника и помага за вкарването на вирусната нуклеинова киселина в клетката.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Sawatsky et al.. Hendra and Nipah Virus. // Animal Viruses: Molecular Biology. Caister Academic Press, 2008. ISBN 978-1-904455-22-6.
  2. Hyatt AD, Zaki SR, Goldsmith CS, Wise TG, Hengstberger SG. Ultrastructure of Hendra virus and Nipah virus within cultured cells and host animals. // Microbes Infect. 3 (4). 2001. DOI:10.1016/S1286-4579(01)01383-1. с. 297–306.
  3. Bonaparte, M; Dimitrov, A; Bossart, K; et al.. Ephrin-B2 ligand is a functional receptor for Hendra virus and Nipah virus. // PNAS 102 (30). 2005. DOI:10.1073/pnas.0504887102. с. 10652–7.
  4. Negrete OA, Levroney EL, Aguilar HC, et al.. EphrinB2 is the entry receptor for Nipah virus, an emergent deadly paramyxovirus. // Nature 436 (7049). 2005. DOI:10.1038/nature03838. с. 401–5.

Външни препратки[редактиране | edit source]