Епилепсия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Епилепсия
Класификация и външни ресурси
МКБ-10 G40.-G41.
МКБ-9 345

Епилепсия (на гръцки: επιληψία, нападам, атака) известна още като Morbus Sacer (от латински: "свещена болест") е едно от най-разпространените неврологични заболявания, характеризиращо се с повтарящи се, от нищо непредизвикани епилептични припадъци. Днес един на всеки сто души в света е болен от епилепсия. Хората болни от епилепсия се наричат епилептици .

История на заболяването[редактиране | edit source]

Епилепсията е позната на човечеството от хиляди години. Тъй като по време на припадък човек често се държи неадекватно, много хора смятали,че той е обладан от някакъв зъл дух. Тази мисъл била много разпространена в древен Рим и също така в Близкия Изток. Днес има държави по света, където това все още се счита за вярно и има случаи, когато епилептици биват дори затваряни в затвора поради единствената причина, че получават припадъци. Голяма част от тези държави са в Африка. Хипократ, който също е бил епилептик, е казал, че хората ще спрат да се държат по този начин с епилептиците, единствено когато напълно разгадаят тази болест.

Защо човек заболява от епилепсия?[редактиране | edit source]

Това всъщност никой не може да каже. Лечението и диагностицирането на всеки епилептик е напълно индивидуално, но има няколко главни причини, за които е почти сигурно,че причиняват епилепсия:

1. Смята се, че епилепсията е наследствено заболяване.

2. При хора с тумор,възможността за получаване на епилепсия е по-голяма. Същото се отнася и за хора получили тежка травма на главата.

3. При проблеми с раждането е възможно бебето да получи епилепсия.

4. След инфекции на главния мозък.


От какво се предизвикват припадъците?[редактиране | edit source]

При болните от епилепсия има поле в мозъка (така нареченото "огнище"), което предизвиква припадъците.Тъй като нервните връзки в мозъка са много сложни и вплетени,когато епилептично огнище "изпрати сигнал",той обърква тези връзки и затова в части от мозъка, контролиращи различни части на тялото ни се получават обърквания. Понякога преди получаване на епилептичен припадък болният получава халюцинации, не се чувства добре и т.н. Според някои, когато човек получава епилептичен припадък, то тогава мозъка се рестартира(изключва и включва наново).

Особености на характера при епилептиците[редактиране | edit source]

Епилептиците може да имат по-различен характер отколкото останалите хора.Много често те променят характера си и погледа си към света. Има редки случаи, когато те дори губят контакт с останалата част от света (психози). При голяма част от епилептиците се проявяват МДР (междупристъпни дисфорични разтроиства). Това са дисфорични епизоди (дисфорията е обратното на еуфорията), които продължават от няколко часа до няколко дни. При тях болният губи енергия, има болки, понякога получава еуфорични изблици и настроения, като в същото време след няколко минути може да изпадне в депресивно настроение, страда от безсъние. За разлика от депресията, тези симптоми се появяват и изчезват. При депресията обаче те остават за дълго, дори в някои случаи с години. Учените смятат, че тези МДР се появяват след като припадъците при болния са вече овладени. Също така голяма част от епилептиците изпитват депресия и се затварят в свой собствен свят, понякога стават агресивни и изпитват силни промени в характера, които ако не бъдат лекувани чрез лекарства могат да добият страховити размери. Смята се, че децата епилептици са значително по-умни от останалите си връстници и същевременно са любознателни и трудолюбиви. Те обаче много често се затварят в себе си и стават необщителни.

Видове припадъци[редактиране | edit source]

Хипократ - един от първите хора,които същевремнно имали епилепсия и я проучвали

Епилептичните припадъци се делят на много под-видове, но главното деление е на два типа. Това са фокални и парциални. При фокалните човек може да изпитва схващане, силно главоболие, халюцинации, чувство за страх, тревога.Често симптомите спират дотук, но болният може да се влоши и да започне да получава парциални припадъци. Парциалните се делят на два подвида:пти мал (petit mal - от френски, значещо "малка болест") и гранд мал (grand mal - от френски - "голяма болест").

Когато епилептик получи припадък тип "пти мал", той просто застива на място и е неконтактен за няколко секунди, след което се "събужда" и продължава, сякаш нищо не се е случило. Ако припадакът е по-слаб, болният може дори да не застине, а просто да продължава да върши работата си, без дори да проявява някакви симптоми, че е получил припадък. И в двата случая е малко вероятно болният да запомни дали е имал припадък, или не. Около 80% от епилептиците получават припадъци тип "пти мал", които лесно се поддават на лечение.

Когато епилептик получи припадък тип "гранд мал" той застива и след няколко секунди започва да се тресе (или пада на земята ако е в изправено положение), устата му се напълва с пяна, а понякога се случва и очите да се обърнат навътре и/или да се изпусне по малка нужда. Припадъкът продължава по-дълго от припадък тип "пти мал" и след него болния просто заспива, а когато се събуди, не помни нищо.

Фактори, провокиращи припадък[редактиране | edit source]

Има много фактори, които могат да провокират припадък. Това са прекомерно седене пред компютър или телевизор(добре е да се знае, че е препоръчително на 1 час седене пред телевизор или компютър всеки епилептик да прави почивка от около 5 минути), стрес, безсъние, инфекция, злоупотреба с алкохол, никотин, кофеин и други вредни вещества; анемия, ниска кръвна захар, обезводняване, тежки физически натоварвания.

Лечение[редактиране | edit source]

ЕЕГ картина при епилептик

Лечението на епилепсията е сложен и продължителен процес. Много хора казват, че епилепсията не може да се лекува и до една степен е така. Тя може само да бъде потискана с медикаменти. Има и хирургични методи за лечение на болестта, които се състоят в това да бъде извадена частта от мозъка, която провокира припадъците. Има и хора, които прибягват до експериментално лечение на епилепсията посредством хомеопатия и други, но до момента не е известно до каква степен този тип лечение помага.

Лечение чрез медикаменти[редактиране | edit source]

На него се подлагат почти всички епилептици, тъй като лечението чрез хирургическа намеса е с голяма опасност за пациента по време на операцията. Въпреки, че са разработени множество медикаменти срещу епилепсия все още не е създадено "перфектното хапче", което да успява да блокира припадъците без да създава странични ефекти. Всички създадени досега имат странични ефекти - леки или по-тежки. Медикаментите биват предписвани от лекуващият лекар за епилептиците - невролог.

Наблюдение[редактиране | edit source]

Има няколко метода, през които болният трябва да минава, за да се разберат различни фактори относно състоянието, в което е болестта при него. Това са например ЕЕГ, ЕКГ, ЯМР (ядрено-магнитен резонанс), кръвна картина (за да се види влиянието на приложеното лечение върху организма) и други.

Хора,допринесли за развитието на знанията ни за епилепсията[редактиране | edit source]

В наши дни има много хора, помогнали за развитието на знанията ни относно епилепсията.Тъй като епилепсията е болест, позната на човечеството от хиляди години, не могат да бъдат изброени всички такива хора, но ето част от тези, допринесли значително:

Уилям Гордън Ленокс (1884–1960) - американски невролог. Един от първите използвали ЕЕГ за изследване на епилепсията.

Ханс Бергер (роден 21 май 1873 - починал 1 юни 1941) - роден в Германия. Пръв е използвал ЕЕГ за измерване на човешките алфа вълни при епилептиците.

Хербърт Хенри Джаспър (роден 27 юли 1906 - починал 11 март 1999) - канадски невролог.

Уилдър Грейвс Пенфилд (роден 25/26 януари 1891 - починал 5 април 1976) - работил с Хербърт Джаспър. Заедно те публикуват "Епилепсията - част от човешката физика и психика"Роден в САЩ, но прекарал живота си в Канада. Наричан е "най-великият канадец".

В България[редактиране | edit source]

У нас броят на епилептиците до голяма степен е известен, поради доброто диагностициране. Към 2005 година официално в България има около 80 000 епилептици,като около 30 000 от тях са деца.Този брой до днес определно е нараснал,но никой не може да каже колко точно днес са епилептиците българи. Националният център за епилепсия и други неврологични заболявания в България е "Свети Наум" в столицата София.

Известни личности страдали от епилепсия[редактиране | edit source]

Както в миналото, така и днес много хора са страдали и продължават да страдат от епилепсия. Днес може много по-прецизно да се каже кой има епилепсия и кой не, тъй като не всеки припадък непременно означава епилепсия. В миналото обаче не е могло с пълна точност да се каже дали някой е имал тази, или просто друга болест с подобни симптоми.Така например се спори за личности като Леонардо да Винчи, Бетовен, Микеланджело, Агата Кристи дали са имали епилепсия или не.


Външни препратки[редактиране | edit source]

Официалният сайт на Пърпъл Дей(Purple day - Ден на лилавото) - инициатива за създаване на Световен ден за осведомяване хората за епилепсията

Портал В Портал Психология можете да намерите още много страници свързани с темата психология.