Токсокароза

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Токсокароза

Токсокароза или aскаридадоза е нематодно заболяване на тънките черва при кучето и други хищни месоядни бозайници. Боледува и човек.

Етиология[редактиране | редактиране на кода]

Причинителите на заболяването са кръглите червеи Toxocara canis, Toxocara cati и Toxascaris leonina[1].

Епизоотологични особености[редактиране | редактиране на кода]

Кучетата се заразяват след като поемат храна и вода, замърсена с инвазионни яйца. Възрастните женски глисти, които се намират в червата на кучето, снасят яйца и те с фекалиите се изхвърлят във външната среда. Инвазираните яйца с храната попадат в храносмилателната система. Пробиват лигавицата на червата и започват да се развиват. Излюпените лаври след 10 – 12 дни обратно навлизат в чревния канал и в него за около 30 – 35 дни възвръщат биологическото си развитие.

Възрастните глисти имат вретеновидна форма и са оцветени светложълто. Мъжките паразити достигат на дължина до 4-6 см., а женските до 8-12 см. В организма на кучето глистите имат токсично действие, което се дължи на отровните вещества, отделящи се от паразита. Вследствие на тях кучетата изостават от нормалното си физическо състояние и отслабват. Когато кучетата са силно инвазирани, глистите запушват напълно чревния канал, което става причина за тяхното разкъсване и получаване на перитонит.

Признаци[редактиране | редактиране на кода]

Опаразитените кучета са физически слаби и рахитични. Апетитът им е променлив или извратен – изяждат изпражненията си (копрофагия). Храносмилането е нарушено – повръщат, имат диария, а след нахранване коремът им е силно подут, болезнен и хълцат. С напредване на болестта нервната система се разстройва – наблюдават се некоординирани движения, епилептични припадъци и прогресираща парализа.

Лечение[редактиране | редактиране на кода]

Лекуването е успешно със съвременните антипаразитни средства, които се дават на опаразитените кучета по определена схема.

Профилактика[редактиране | редактиране на кода]

Периодична дехилментизация на кучетата. Събиране на изпражненията след обезпаразитяване, изгаряне или закопаване дълбоко в земята. Редовно почистване и дезинфекция с дезинфекционни разтвори на постелята, леглото, къщичката и мястото, което се обитава от кучето. Не се дава за храна, която е замърсена от кучешки изпражнения.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Болести при кучето, ИК „Агропрес“ 1996 г., стр.576
  • Ловът в България, ИК „Наслука“, Йото Пацов, Чавдар Ангелов, Иван Васев, д-р Виктор Лозенски, инж. Георги Младенов, ISBN 978-954-8723-67-1