Раждане

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Древна фигурка, изобразяваща раждаща жена
Древна египетска фигурка, изобразяваща раждане на крава с човешка помощ

Раждане (на латински Partus) се нарича физиологичен процес при животните и човека, в резултат на който потомството излиза от тялото на своята майка и започва самостоятелен живот.

Думата се използва предимно за обозначаване на процеса на завършване на бременността при плацентните бозайници, но в по-широк смисъл тя може да се използва и за всички останали животни, при които част или цялото развитие на яйцето или плода се извършва в тялото на един от родителите. Излизането на плода от яйцето се нарича излюпване.

При човека[редактиране | редактиране на кода]

Родилни сили[редактиране | редактиране на кода]

Плодът се изтласква навън посредством родилните сили (т.нар. майчини болки). Външно те се демонстрират с напъни. Болката при раждане е в резултат на разтягането на връзките и притискането на мекия родилен път, включващ маточната шийка, влагалището и външния полов орган.

Родилните сили обхващат:

  • Контракции на матката;
  • Контракции на коремните мускули и диафрагмата.

Първоначално контракциите започват на големи интервали и са слабо изразени. Постепенно се засилват и учестяват, като най-добре са изразени през втората фаза на раждането. Винаги след всяка контракция следва пауза. През този период плодът има възможност да се нагоди за правилно придвижване в родилните пътища. Така се осигурява и жизнеспособността му.

Раждането започва чрез сенсибилизиране на матката от хормона окситоцин, отделян от хипоталамуса. Започват маточните контракции – първоначално от рогата на матката към тялото ѝ, а маточната шийка се разширява. Контракциите на матката рефлекторно възбуждат контрахирането и на коремните мускули.

Фази на раждането[редактиране | редактиране на кода]

Отварянето на маточната шийка се характеризира с разширяването ѝ и отваряне на пътя за придвижване на плода. Под влияние на контракциите налягането върху маточното съдържание се повишава и околоплодните течности се изтласкват към частта с най-ниско напрежение – маточната шийка. Постепенно с всяка контракция плодните обвивки проникват все повече в нея и така я разширяват. Накрая те навлизат във влагалището и се пукат. Изтласкването на плода започва от момента на навлизане на плода в маточната шийка и завършва с пълното му напускане от организма на майката. При навлизането и преминаването на главата в маточната шийка контракциите достигат своята максимална сила. Отделяне на плацентата: известно време след излизане на плода отново настъпват слаби напъни, които спомагат за окончателното отделяне на околоплодните течности и плацентата (последък).

При животните[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • „Ветеринарно акушерство и гинекология“, с. 149 – 153