Макрофаг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Макрофаг
Макрофаги.jpg
Макрофаг под тъмнополеви микроскоп
Латински macrophagocytus
Код TH H2.00.03.0.01007

Макрофагите (от гръцки μακρός-голям, и φάγος-ям) са клетки получени при диференциацията на моноцитите в тъканите. Човешките макрофаги са около 21μm в диаметър.[1] Макрофагите, както и техните прекурсори моноцитите са фагоцити - клетки, извършващи активна фагоцитоза. Макрофагите със своята фагоцитираща функция са част от вродения имунитет при човека, но изпълняват и функцията на антиген представящи клетки, с което играят съществена роля и при адаптивния имунитет. Средната продължителност на живот на зрелия макрофаг е няколко дни, докато незрелите могат да живеят месеци и дори години. [2] Макрофагите могат да бъдат идентифицирани по специфичния букет от протеини, които синтезират, в това число: нCD14, CD11b, EMR1, лизозим M, MAC-1/MAC-3 и CD68.[3] Придвижват се с помощта на псевдоподи.

Видове макрофаги в тъканите[редактиране | edit source]

В зависимост от локацията си макрофагите имат и различни имена:

Име Локация
Алвеоларни макрофаги Алвеолите на белия дроб
Хистиоцити Съединителна тъкан
Купферови клетки Черен дроб
Микроглия Нервна тъкан
Епителиоидни клетки Грануломи
Остеокласти Кости
Синузиални клетки Слезка
Интрагломеруларни месангиални клетки Бъбрек
Гигантски клетки Струпвания на макрофаги
около патоген или чуждо тяло
в съединителната тъкан


Функция[редактиране | edit source]

Участие във вродения имунитет[редактиране | edit source]

Тяхната роля е да фагоцитират (поглъщат и смилат) клетъчни отломки (дебри) патогени, както като стационарни клетки, така и като мобилни. Те са професионалните фагоцитиращи клетки, които атакуват чужди субстанции, вкючително микроорганизми и туморни клетки, като ги разрушават и поглъщат остатъците от тях. Образуването на гранулом е реакцията на макрофагите срещу големите чужди частици, обикновено резистентни на фагоцитоза и ензимно смилане. Грануломът съдържа чуждата частица, обградена от макрофаги, прилепени плътно едни за други. [4]

Участие в адаптивния имунитет[редактиране | edit source]

Макрофагите са професионални антиген представящи клетки, експресиращи МНС клас II на повърхността си. След фагоцитозата чуждите антигени (протеини) се процесират и фрагменти от тях се експонират на повърхността на клетката от МНС II молекулите. По този начин антигенът се представя на Т лимфоцитите, които задействат механизма на адаптивния имунен отговор.

Макрофаги и ХИВ[редактиране | edit source]

Подобно на Т клетките, макрофагите могат да бъдат инфектирани от вируса на СПИН, като даже стават резервоар, от който се освобождават нови вирусни частици в тялото. ХИВ инвазира макрофага чрез своя gp120, който разпознава CD4 и CCR5 по повърхността на макрофага. Както циркулиращите моноцити, така и резидентните макрофаги са мишена за ХИВ[5]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Krombach, F., Münzing, S., Allmeling, A. M., Gerlach, J. T., Behr, J., Dörger, M.. Cell size of alveolar macrophages: an interspecies comparison. // Environ. Health Perspect. 105 Suppl 5. 1 September 1997. DOI:10.2307/3433544. с. 1261–3.
  2. Daniels, V. G., Wheater, P. R., & Burkitt, H. G.. Functional histology: A text and colour atlas. Edinburgh, Churchill Livingstone, 1979. ISBN 0-443-01657-7.
  3. Khazen, W., M'bika, J. P., Tomkiewicz, C., et al.. Expression of macrophage-selective markers in human and rodent adipocytes. // FEBS Lett. 579 (25). October 2005. DOI:10.1016/j.febslet.2005.09.032. с. 5631–4.
  4. Клинична имунология, издателство Знание. Автори проф. Божко Божков и проф. Михайл Огнянов, 1997
  5. Sebastiaan Bol, Viviana Cobos-Jiménez, Neeltje Kootstra and Angélique van ’t Wout, Future Virology, February 2011,Dr.Andy Pozo Vol. 6, No. 2, Pages 187-208. http://www.futuremedicine.com/toc/fvl/6/2