ХИВ

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
HIV
Human Immunodeficency Virus - stylized rendering.jpg
Стилизирано изображение на разрез на HIV
Класификация
група: Група VI (ssRNA-RT)
семейство: Retroviridae Ретровируси
род: Lentivirus
вид: HIV 1, HIV 2

ХИВ (от английското HIV, - Human Immunodeficiency Virus, "човешки имуннодефицитен вирус") е често мутиращ ретровирус, който атакува човешката имунна система. Показано е, че вирусът причинява синдрома на придобитата имунна недостатъчност (СПИН).

Откриватели на ХИВ са французите Люк Монтание, Франсоаз Бар-Синуси (Монтание и Бар-Синуси получават Нобелова награда за откритието си, през 2008 година), a американският учен Робърт Гало разработва схемата, по която действа вируса.

Изследвания[редактиране | edit source]

Генома и протеините на вируса ХИВ са обект на изследване още от неговото откриване през 1983 г. Няма два еднакви генома на вируса на ХИВ, дори и от един и същи човек, карайки някои от специалистите да наричат вируса на ХИВ най-високия етап в еволюцията на вирусите. Първоначално е открит в института "Пастьор" в Париж, а по-късно задълбочени изследвания са направени в лабораторията на Робърт Гало в Мериленд, САЩ.

Структура[редактиране | edit source]

ХИВ е различен по структура от останалите вируси от фамилия Retroviridae. Той е с размери 80-120 нанометра в диаметър (1 нанометър е една милионна от милиметъра), около 60 пъти по-малък от червена кръвна клетка и с приблизително сферична форма.

ХИВ-1 е изграден от две копия на единично усукани положителни РНК вериги, обградени от конусообразна капсула (капсид), състояща се от протеин п24, типично за вирусите от семейство Retroviridae с дълъг инкубационен период. РНК компонентът е дълъг 9749 нуклеотида и съдържа 9 гена, от които 3 структурни (gag, pol, env) и 5 регулаторни (tat, nef, vif, rev, vpr). Те са обградени от плазмена мембрана.

Единично усуканата РНК молекула е силно свързана с нуклеотидите на протеините п7 и ензимите, които са необходими за създаването на вируса. Нуклеотидите (п7 и п6) се свързват с генома на РНК и ги предпазват от асимилиране. Структурата на матрицата е свързване на протеина п17, ограждащ капсулата, осигурявайки целостта на вируса. Също така вътре във вирусната частица има протеини за репликация( Vif ), аминокиселини за регулация на атомните взаимодействия ( Vpr ) и негативни регулатори, които влияят на червените кръвни телца. Външната обвивка се формира, когато капсовите пъпки от вътрешността, излизайки, взимат част от мембраната на вътрешността с тях. Обвивката включва гликопротеините гп120 и гр41.

През 2013 г с помощта на петафлопов суперкомпютър Blue Waters и софтуер с отворен код учените успяват да симулират структурата на протеиновата обвивка на ХИВ. Протеиновите атоми, съставляващи капсида, образуват пента- и хексагонални вериги, придавайки на обвивката форма, сходна с повърхността на футболна топка. В процеса на симулация учените са изяснили, че тези вериги са 228, от които 216 имат хексагонална форма, а 12 – пентагонална[1].

Последващи спорове[редактиране | edit source]

Човешкият Т-клетъчен вирус тип левкемия-1 (HTLV-1), и човешки имунодефицитен вирус (HIV).

На 4 май 1984 година, Гало и неговите сътрудници публикуват поредица от четири статии в медицински научни списания[2], показващи, че те са изолирали ретровирус, наречен HTLV-III с убеждението, че вирусът е свързан с вируса на левкемията от тяхна предишна работа, и е причината за болестта СПИН.

Малко по-рано, през 1983 година, френски екип от Институт Пастьор в Париж, Франция, воден професор Люк Монтание, публикуват научен труд, описващи ретровирус, който те наричат LAV (лимфаденопатия-свързан вирус), изолирани от пациенти с повишен риск от СПИН[3].

На Гало е връчена за втори път награда „Ласкер“ през 1986 г. за "Определянето на ретровируса, известен като HIV-1, е причина за Синдрома на Придобита Имунна Недостатъчност (СПИН)." Така той става единствения получател на две награди „Ласкер“[4].

Оттогава има значителни и понякога тежки спорове за това кой е първи в откриването на ХИВ, включително тежки обвинения (които по-късно са снети)[5], казващи, че лабораторията на Гало са откраднали проба на ХИВ, произведена в Института Пастьор. През ноември 1990 г., американската Служба за цялостни изследвания и Националния институт по здравеопазване, наема група на фармацевтичният гигант „Hoffmann-La Roche“, който да анализира архивни проби, съхранявани в Института Пастьор и Лабораторията за туморни клетки и Биология (LTCB), на Националния онкологичен институт между 1983 и 1985 г. През 1986 г. и двете наименования отпадат за сметка на обединеното наименование „Human Immunodeficiency Virus“ - човешки имунодефицитен вирус (ХИВ).

Групата, водена от Шенг-Юнг Чанг, разглежда архивни екземпляри и прави сложни изследвания, водещи до независимо заключение през 1993 г., в който се казва, че пробата с вируса от лабораторията на Гало е дошла от лабораторията на Монтание. Чанг установява, че изолираната от френската лаборатория проба „LAV“, е вирус от един пациент, който заразява култура, от друг. След молба за проба, групата на Монтание е изпратила проба от тази култура на Робърт Гало, не знаейки, че има два вируса. След това заразената култура, изпратена на Гало, е тази по която неговият екип е работил.

Днес е постигнато съгласие, че групата на Монтание първа е изолирала ХИВ, а групата на Гало е разработила схемата, по която вирусът причинява СПИН.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Вирусът на СПИН декодиран с помощта на отворен код. // Посетен на 3 юни 2013.
  2. Четирите статии са:
    • Popovic M, Sarngadharan MG, Read E, Gallo RC. (1984) Detection, isolation, and continuous production of cytopathic retroviruses (HTLV-III) from patients with AIDS and pre-AIDS.
    Science 224(4648): 497-500 (4 May). PMID 6200935
    • Gallo RC, Salahuddin SZ, Popovic M, Shearer GM, Kaplan M, Haynes BF, Palker TJ, Redfield R, Oleske J, Safai B, et al. (1984) Frequent detection and isolation of cytopathic retroviruses (HTLV-III) from patients with AIDS and at risk for AIDS.
    Science 224(4648): 500-3 (4 May). PMID 6200936
    • Schüpbach J, Popovic M, Gilden RV, Gonda MA, Sarngadharan MG, Gallo RC. (1984) Serological analysis of a subgroup of human T-lymphotropic retroviruses (HTLV-III) associated with AIDS.
    Science 224(4648): 503-5 (4 May). PMID 6200937
    • Sarngadharan MG, Popovic M, Bruch L, Schüpbach J, Gallo RC. (1984) Antibodies reactive with human T-lymphotropic retroviruses (HTLV-III) in the serum of patients with AIDS.
    Science 224(4648): 506-8 (4 May). PMID 6324345
  3. Barré-Sinoussi F, Chermann JC, Rey F, Nugeyre MT, Chamaret S, Gruest J, Dauguet C, Axler-Blin C, Vézinet-Brun F, Rouzioux C, Rozenbaum W, Montagnier L. (1983) Isolation of a T-lymphotropic retrovirus from a patient at risk for acquired immune deficiency syndrome (AIDS). Science 220(4599): 868-71 (20 May). PMID 6189183
  4. http://history.nih.gov/01Docs/about/LaskerAwardees.htm
  5. Summary of fraud accusation

Вижте още[редактиране | edit source]