4 май
от Уикипедия, свободната енциклопедия
4 май е 124-ият ден в годината според григорианския календар (125-и през високосна). Остават 241 дни до края на годината.
- 1493 г. — Папа Александър VI става арбитър между Испания и Португалия за определяне на границите им на влияние в Новия свят.
- 1593 г. — Основан е бразилският град Жабоатау дус Гуарарапис.
- 1626 г. — Остров Манхатън е продаден от индианците на холандските заселници в Америка.
- 1675 г. — Кралят на Англия Чарлз II нарежда да бъде изградена Кралската Обсерватория в Гринуич.
- 1715 г. — В Париж е произведен първият сгъваем чадър.
- 1799 г. — Мишел Ней е прехвърлен в Армията на Андре Масена.
- 1872 г. — Завършва първото общо събрание на БРЦК, на което инициатор е Васил Левски.
- 1903 г. — Четата на Гоце Делчев е обкръжена от турска войска край село Баница (Серско) и в сражението загива самият Делчев.
- 1924 г. — В Париж са открити VIII Летни олимпийски игри.
- 1925 г. — Публикуван е Закон за администрацията и полицията. С него се създава Дирекция на полицията с три отдела: Държавна сигурност, Криминален и Административна полиция.
- 1932 г. — В Атланта, мафиотът Ал Капоне, обявен за „обществен враг № 1“ в САЩ, влиза в затвора за единадесет години с присъда за укриване на данъци.
- 1937 г. — С Наредба-закон се забранява на българските граждани да участват в Гражданската война в Испания.
- 1945 г. — Ханс Франк е пленен от американски войници близо до Берхтесгаден.
- 1949 г. — Вследствие на самолетна катастрофа край Торино загива целият футболен отбор на италианския клуб Торино, с изключение на един играч, който не лети поради контузия.
- 1953 г. — Ърнест Хемингуей получава наградата Пулицър за повестта си Старецът и морето.
- 1966 г. — В СССР започва производство на леките коли Жигули и Лада по лиценз на Фиат.
- 1979 г. — Маргарет Тачър става първата жена министър-председател на Обединеното кралство.
- 1990 г. — Латвия обявява възстановяване на независимостта си след Съветската окупация.
- 1994 г. — Израелският министър-председател Ицхак Рабин и лидера на ООП Ясер Арафат подписват историческо споразумение, даващо автономия на палестинците в окупирания Западен бряг на река Йордан и в Ивицата Газа.
- 1994 г. — Европейският парламент одобрява предложението за приемане в Европейския съюз на Австрия, Финландия, Норвегия и Швеция.
- 1999 г. — 38 Народно събрание гласува искането на НАТО България да предостави части от въздушното си пространство за въздушни акции срещу Югославия.
- 2001 г. — Папа Йоан Павел II започва пътуване, наречено по стъпките на Свети Павел — от Гърция до Сирия и оттам до Малта.
- 2005 г. — Открит е естественият спътник на Сатурн Егир.
- 1008 г. — Анри I, крал на Франция († 1060 г.)
- 1733 г. — Жан-Шарл дьо Борда, френски математик, физик и философ († 1799 г.)
- 1770 г. — Франсоа Жерар, френски художник († 1837 г.)
- 1777 г. — Луи Жак Тенар, френски химик († 1857 г.)
- 1825 г. — Томас Хъксли, британски биолог — дарвинист († 1895 г.)
- 1873 г. — Джо Де Грас, канадски режисьор († 1940 г.)
- 1886 г. — Александър Пеев, български общественик († 1943 г.)
- 1891 г. — Петко Петков, български политик († 1923 г.)
- 1900 г. — Антун Аугустинчич, хърватски скулптор († 1979 г.)
- 1911 г. — Христо Минковски, български футболист († 1997 г.)
- 1917 г. — Веселин Хаджиниколов, български историк и етнолог († 2003 г.)
- 1923 г. — Ед Касиди, американски поп-музикант
- 1928 г. — Волфганг фон Трипс, немски пилот от Ф1 († 1961 г.)
- 1929 г. — Одри Хепбърн, американска киноактриса († 1993 г.)
- 1931 г. — Генадий Рождественски, руски диригент
- 1943 г. — Георги Аспарухов, български футболист († 1971 г.)
- 1943 г. — Артин Потурлян, български композитор
- 1947 г. — Иван Добчев, български режисьор
- 1947 г. — Филип Трифонов, български актьор
- 1951 г. — Жерар Жюньо, френски артист
- 1952 г. — Майкъл Баримор, американски комедиен актьор
- 1958 г. — Зорка Първанова, първа дама на България (2002-)
- 1958 г. — Кийт Харинг, американски художник († 1990 г.)
- 1972 г. — Майк Дърнт, американски музикант
- 1976 г. — Адриан Лазаровски, български писател
- 1979 г. — Христо Янев, български футболист
- 1981 г. — Кубрат Пулев, български боксьор
- 1987 г. — Сеск Фабрегас, испански футболист
- 1994 г. — Александър Гулд, американски дете-актьор
- 1677 г. — Айзък Бароу, английски математик (* 1630 г.)
- 1811 г. — Николай Каменски, руски офицер (* 1776 г.)
- 1903 г. — Гоце Делчев, български революционер (* 1872 г.)
- 1921 г. — Алфред Херман Фрид, австрийски журналист, Нобелов лауреат (* 1864 г.)
- 1938 г. — Карл фон Осиецки, германски журналист, Нобелов лауреат през 1935 (* 1889 г.)
- 1946 г. — Иван Сматракалев, български революционер (* 1878 г.)
- 1955 г. — Джордже Енеску, румънски композитор (* 1881 г.)
- 1972 г. — Едуард Кендъл, американски биохимик, Нобелов лауреат през 1950 г. (* 1886 г.)
- 1980 г. — Йосип Броз Тито, президент на Югославия (* 1892 г.)
- 1982 г. — Жорж Алека Дамас, габонски политик (* 1902 г.)
- 1993 г. — Франце Щиглиц, югославски режисьор (* 1919 г.)
- 2001 г. — Васка Илиева, македонска певица (* 1923 г.)
