Георги Аспарухов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за футболиста. За стадиона вижте Георги Аспарухов (стадион).

Голмайстор в „А“ футболна групаFootball.svg
Георги Аспарухов
Georgi Asparuhov 1969.jpg
Лична информация
Прякор Гунди
Цяло име Георги Аспарухов Рангелов
Роден 4 май 1943 г.
София, Flag of Bulgaria.svg България
Починал 30 юни 1971 г. (на 28 г.)
проход Витиня, Flag of Bulgaria.svg България
Ръст 186 см
Пост централен нападател
Юношески отбори
Flag of Bulgaria.svg Левски (София)
Професионални отбори¹
Години Отбор М Г
1959–1961
1961–1963
1963–1971
Общо:
Flag of Bulgaria.svg Левски (София)
Flag of Bulgaria.svg Ботев (Пловдив)
Flag of Bulgaria.svg Левски (София)
23
47
176
246
(7)
(25)
(118)
(150)
Национален отбор
1962–1970 Flag of Bulgaria.svg България 50 (19)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Георги Аспарухов Рангелов, известен още като Гунди, е български футболист, централен нападател, обявен за най-великия български футболист на XX век. Бил е висок 186 см. Той е заслужил майстор на спорта и носител на сребърен „Народен орден на труда“ през 1965 г.

Стадионът на ПФК Левски (София) е кръстен в негова чест, а в непосредствена близост е издигнат бюст-паметник на легендарния футболист.

Биография[редактиране | edit source]

Роден е на 4 май 1943 г. в софийския квартал Редута. Играе в детския, а след това и в юношеския отбор на „Левски“. Печели шампионската титла с юношите през 1960 и 1961 г.

През 1960 г., когато е приет в първия отбор на „Левски“, Гунди е едва на 17 години. Дебютира през пролетта на същата година, а първия си гол отбелязва на 28 септември срещу „Ботев“ в Пловдив (1:1). От пролетта на 1962 до есента на 1963 г. играе в „Ботев“, където отбива военната си служба и става носител на Купата на България през 1962 и вицешампион през 1963 г. След като се завръща в „Левски“, печели три шампионски титли през 1965, 1968 и 1970 г. и три купи на страната през 1967, 1970 и 1971 г. Последният му мач в първенството е на 28 юни 1971 г. срещу ЦСКА (1:0), a последният му гол е на 13 юни 1971 г. срещу „Етър“ във Велико Търново (1:1).

Играе в 247 мача (200 за „Левски“ и 47 за „Ботев“) за първенството, в които отбелязва 150 гола (125 за „Левски“ и 25 за „Ботев“). Има участие в 36 мача (28 за „Левски“ и 8 за „Ботев“) и вкарва 20 гола (16 за „Левски“ и 4 за „Ботев“) за Купата на България (тогава — „Купа на Съветската армия“). През сезона 1964/1965 вкарва 27 гола за „Левски“, с които става голмайстор на страната за сезона. През 1965 г. е избран за спортист и Футболист № 1 на България. Печели и купата за индивидуално спортсменство. През същата година е на осмо място в класацията за престижната награда на сп. „Франс футбол“ - Златната топка.

Гунди има 18 мача (12 за "Левски" - 6 за КЕШ и 6 за КНК и 6 мача за "Ботев" в КНК) и 19 гола (12 за "Левски" - 8 за КЕШ и 5 за КНК и 7 гола за "Ботев" в КНК) в европейските клубни турнири. Четвъртфиналист за КНК през 1963 г. с "Ботев" и през 1970 г. с "Левски".

За националния отбор на България дебютира на 6 май 1962 г. срещу Австрия във Виена (0:2). Има 50 мача и 19 гола (18 мача и 11 гола са в квалификации за световни първенства), той е един от малкото българи, отбелязал гол на Англия на Уембли (1:1) (след Димитър Миланов - Пижо и Георги Димитров - Червения през 1956 г.)[1]. Той обаче е единственият българин вкарал гол на "А" отбора на Англия на Уембли, при това, когато Англия е актуален световен шампион. (Димитър Миланов и Георги Димитров вкарват на Олимпийския отбор на Великобритания, който е аматьорски).

Играе на три световни първенства: в Чили - 1962 (1 мач и 1 гол), Англия - 1966 (3 мача и 1 гол) и Мексико - 1970 (3 мача). В Чили той е най-младият играч (19 г.) в националния отбор и вкарва единствения гол за България на първенството (срещу Унгария 1:6. Четири години по-късно в Англия отново той отбелязва единствения гол за България, отново срещу Унгария (1:3). Паметни остават и мачовете през 1962 с Португалия - 3:1; 1963 с Португалия - 1:0; 1965 с Белгия - 3:0 и 2:1; 1967 с Швеция - 3:0; 1967 с Португалия - 1:0 и през 1968 г. с Италия - 3:2. Последният му мач е на 11 юни 1970 г. срещу Мароко в Леон (1:1) - СП.

Георги Аспарухов загива в автомобилна катастрофа заедно със съотборника си Никола Котков на 30 юни 1971 г. край прохода Витиня в Стара планина.

През 1999 г. е обявен посмъртно за Най-добър футболист на България за 20 век.

Статистика по сезони[редактиране | edit source]

Сезон Клуб Мачове Голове
1959/60 Левски 2 0
1960/61 Левски 14 3
1961/62 Левски 7 4
1961/62 Ботев (Пд) 8 1
1962/63 Ботев (Пд) 30 20
1963/64 Ботев (Пд) 8 4
1963/64 Левски 22 15
1964/65 Левски 29 27
1965/66 Левски 22 13
1966/67 Левски 11 7
1967/68 Левски 25 14
1968/69 Левски 27 22
1969/70 Левски 24 12
1970/71 Левски 16. 8
Стадионът на ПФК Левски (София) е кръстен в негова чест.

Вижте също[редактиране | edit source]

Повече информация[редактиране | edit source]

  • Тодоров, С., Стефанов, М., „Георги Аспарухов“, София 1978
  • Тодоров, Г., „Майстори и голмайстори“. София 1988

Външни препратки[редактиране | edit source]

Награди
Предходна година
Никола Котков
Футболист №1 на България
1965
Следваща година
Александър Шаламанов
Предходна година
Боян Радев
Спортист №1 на България
1965
Следваща година
Продан Гарджев
Flag of Bulgaria.svg Състав на България - Световно първенство 1962 Flag of Bulgaria.svg

1 Найденов • 2 Ракаров • 3 Димитров • 4 Китов • 5 Д.Костов • 6 Ковачев • 7 Диев • 8 Димов • 9 Илиев • 10 Колев • 11 Якимов • 12 Жечев • 13 Величков • 14 Соколов • 15 Аспарухов • 16 А.Костов • 17 Димитров • 18 Иванов • 19 Дерменджиев • 20 Паршанов • 21 Панайотов • 22 Николов • Треньор: Пачеджиев

Flag of Bulgaria.svg Състав на България - Световно първенство 1966 Flag of Bulgaria.svg

1 Найденов • 2 Шаламанов • 3 Вуцов • 4 Гаганелов • 5 Пенев • 6 Жечев • 7 Дерменджиев • 8 Китов • 9 Аспарухов • 10 Жеков • 11 Колев • 12 Методиев • 13 Якимов • 14 Котков • 15 Ларгов • 16 Костов • 17 Абаджиев • 18 Янчовски • 19 Апостолов • 20 Давидов • 21 Симеонов • 22 Деянов • Треньор: Витлачил

Flag of Bulgaria.svg Състав на България - Световно първенство 1970 Flag of Bulgaria.svg

1 Симеонов • 2 Шаламанов • 3 Димитров • 4 Аладжов • 5 Давидов • 6 Пенев • 7 Попов • 8 Бонев • 9 Жеков • 10 Якимов • 11 Дерменджиев • 12 Гайдарски • 13 Йорданов • 14 Жечев • 15 Гаганелов • 16 Никодимов • 17 Колев • 18 Марашлиев • 19 Аспарухов • 20 Митков • 21 Григоров • 22 Каменски • Треньор: Божков