Божидар Григоров
|
|||||||||||||||
|
|||||||||||||||
Божидар Григоров, наричан от феновете Боби Григ, е бивш футболист, нападател.
По време на кариерата си играе предимно за Славия София. С националния отбор участва на финалите на две Световни първенства - Мексико'70 и Германия'74. Определен е за Футболист на годината за 1976. Притежава отлични физически качества, като централен нападател проявява организаторски способности и постига резултатност в играта.[1]
Кариера [редактиране]
Григоров започва кариерата си в Орлин (Пирдоп). През 1967 г. преминава в Славия София, където играе 12 сезона. В елита има 301 мача и 128 гола. В европейските клубни турнири има 13 мача и 3 гола (в УЕФА) с белия екип. Полуфиналист за КНК през 1967 г. За "А" националния отбор има 7 мача и 2 гола. Носител на Купата на България за 1975 и финалист през 1972 г. Вицешампион през 1967 и бронзов медалист през 1970, 1973 и 1975 г. Балкански клубен финалист и носител на Купа Интертото през 1977 г. Завършил ВИФ "Георги Димитров". "Заслужил майстор на спорта" (1975 г.).
След прекратяването на състезателната си дейност става треньор в Детско-юношеската школа на Славия. Президент е на Славия от 1989 до 1993 г.
Бележки [редактиране]
- ↑ Боби Григ постави Валенсия на колене Блиц 25 май 2011 г.
| Състав на България - Световно първенство 1970 | ||
|---|---|---|
|
1 Симеонов • 2 Шаламанов • 3 Димитров • 4 Аладжов • 5 Давидов • 6 Пенев • 7 Попов • 8 Бонев • 9 Жеков • 10 Якимов • 11 Дерменджиев • 12 Гайдарски • 13 Йорданов • 14 Жечев • 15 Гаганелов • 16 Никодимов • 17 Колев • 18 Марашлиев • 19 Аспарухов • 20 Митков • 21 Григоров • 22 Каменски • Треньор: Божков |
||
| Състав на България - Световно първенство 1974 | ||
|---|---|---|
|
1 Горанов • 2 Зафиров • 3 Жечев • 4 Величков • 5 Колев • 6 Пенев • 7 Войнов • 8 Бонев • 9 Михайлов • 10 Стоянов • 11 Денев • 12 Аладжов • 13 Василев • 14 Миланов • 15 Панов • 16 Григоров • 17 Никодимов • 18 Василев • 19 Ивков • 20 Борисов • 21 Стайков • 22 Симеонов • Треньор: Младенов |
||