Христо Стоичков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Златна топкаPallonedoro.svg
Flag of Bulgaria.svg Христо Стоичков
Hristo Stoichkov PFC Litex Lovech manager.jpg
Лична информация
Прякор Камата, Модерния ляв, Булгаро Феномено, футболния Христо(с), Матадора [1]
Цяло име Христо Стоичков Стоичков
Роден 8 февруари 1966 г. (1966-02-08) (48 г.)
Пловдив, Flag of Bulgaria.svg България
Ръст 178 см
Пост Нападател/Крило
Настоящ отбор
Номер 8
Юношески отбори
1976–1981 Flag of Bulgaria.svg Марица
Професионални отбори¹
Години Отбор М Г
1981–1982
1982–1984
1985–1990
1990–1995
1995–1996
1996–1998
1998
1998
1998–1999
2000–2002
2003
Общо:
Flag of Bulgaria.svg „Юрий Гагарин“
Flag of Bulgaria.svg Хеброс
Flag of Bulgaria.svg ЦСКА
Flag of Spain.svg Барселона
Flag of Italy.svg Парма
Flag of Spain.svg Барселона
Flag of Bulgaria.svg ЦСКА
Flag of Saudi Arabia.svg Ал Насър
Flag of Japan.svg Кашива Рейсол
Flag of the United States.svg Чикаго Файър
Flag of the United States.svg ДС Юнайтед
16
32
119
151
23
26
4
2
28
51
21
473
(3)
(14)
(81)
(77)
(5)
(7)
(1)
(1)
(13)
(17)
(5)
(225)
Национален отбор²
1986–1999 Flag of Bulgaria.svg България 83 (37)
Треньор
2004–2007
2007
2009–2010
2012–2013
2013
Flag of Bulgaria.svg България
Flag of Spain.svg Селта Виго
Flag of South Africa.svg Мамелъди Съндаунс
Flag of Bulgaria.svg Литекс (Ловеч)
Flag of Bulgaria.svg ЦСКА
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства  и е актуална към 22 октомври 2011.
2. Информацията е актуална към 22 октомври 2011.
Стоичков през 2011 г.

Христо Стоичков Стоичков, известен още като Камата, е български футболист, треньор и почетен консул на България в Испания. Той е най-успелият български футболист, носител на най-престижните футболни награди (Златна обувка, Златна топка), носител на купата на Европейските шампиони, Купата на носителите на национални купи, избран в идеалния състав и голмайстор на Световното първенство по футбол в САЩ 1994.

Христо Стоичков е трикратен шампион на България и петкратен шампион на Испания. В анкетата на вестник "Нощен Труд" за Най-добър футболист на България за 20 век и в трите класации - на футболните специалисти, известни личности и футболните фенове - е класиран на 2-ро място.

Биография[редактиране | edit source]

Детство и младежки години[редактиране | edit source]

Роден е на 8 февруари 1966 г. в Пловдив. Първи стъпки в организирания футбол прави в школата на Марица (Пловдив). Дебютът му е в мъжкия отбор на Завод "Юрий Гагарин", а по-късно играе за УСМ и Хеброс.

След добрите мачове, които прави за екипа на Хеброс, е привлечен в столичния ЦСКА. Още в първия си сезон в ЦСКА проличават огромният му талант, но и буйният му нрав. В края на сезона, след батални сцени, разиграли се в мач за купата с Левски през месец май 1985 година, е наказан да не играе завинаги, но по-късно наказанието е намалено на една година.

ЦСКА, „Златна обувка“, дебют за трикольорите[редактиране | edit source]

Със завръщането си във футбола става основна фигура в ЦСКА и заедно с Любослав Пенев и Емил Костадинов правят най-силното нападение в България.

На 23 септември 1987 година прави дебют за националния отбор по футбол, в квалификация за ЕПСофия) срещу тима на Белгия.

През сезон 1989/90 печели приза „Златна обувка“ за голмайстор на Европа с 38 гола в първенството. С ЦСКА достига до полуфинал за КНК, където отборът отпада от Барселона.

Трансфер в Барселона. Европейски клубен шампион[редактиране | edit source]

Заради доброто му представяне в мачовете на ЦСКА ФК Барселона закупува Стоичков за сумата от $4,5 млн. Стоичков веднага става любимец на публиката в Барселона и е един от основните играчи на т. нар. „Дрийм Тийм“, с който стига до финал за КНК, а по-късно печели и първата КЕШ за ФК Барселона през 1992 година.

С екипа на червено-сините прави отлични мачове, неговите пробиви, завършващи с гол, остават завинаги в историята на каталунците и на европейския футбол. Пет пъти става шампион на Испания, 1 път е носител на Купата на Краля, 4 пъти спечелва суперкупата на Испания.

Два пъти е включван в сборния отбор на света: на бенефисния мач в чест на 50-годишния юбилей на Пеле (1990 г.) и срещу Германия под егидата на УНИЦЕФ (8.10.1991 г.), където бележи гол. [2]

Световни финали 1994, спечелване на „Златната топка“[редактиране | edit source]

Заедно с националния отбор на България постига запомняща се победа над отбора на Франция в последен и решаващ мач от квалификациите за световните футболни финали в САЩ 94, игран на 17 ноември 1993 г. Тази победа дава началото на най-великия момент в историята на българския футбол.

През лятото на 1994 г. националният отбор губи първия си мач от груповата фаза с 0:3 от шампиона на Африка Нигерия, но след това прави запомняща се серия от 4 поредни победи (Гърция 4:0, Аржентина 2:0, Мексико 4:2, световния шампион Германия 2:1), които го довеждат до малкия финал и престижното 4-то място в света и бронзовите медали в турнира. В тези мачове Стоичков отбелязва 6 гола и получава приза за голмайстор на световните финали 94 (заедно с руският футболист Олег Саленко). Отличните му мачове, чудесните му голове и пасове го поставят в идеалната единайсеторка на първенството.

През същата година френското футболно списание Франс Футбол поставя Христо Стоичков на 1-во място в своята годишна класация, печелейки с това най-желаната и престижна футболна награда в света - „Златната топка“. Преди това, през 1992 г., той е на 2-ро място в тази класация.

Носител е на орден "Стара планина" I степен за успешно представяне на Световното първенство в САЩ (1994 г.).

Общо на световни футболни финали Стоичков има 10 мача и 6 гола на световните първенства през 1994 в САЩ и през 1998 г. във Франция, на финали за Европейско първенство има 3 мача и 3 гола (ЕП 1996, Англия).

Трансфер в Парма. Завръщане в Барселона под ръководството на Ван Гаал[редактиране | edit source]

Постепенно нещата в Барселона се променят. Треньорът Йохан Кройф напуска тима, а на негово място идва друг холандец - Луис ван Гаал. Ван Гаал има други виждания за тактиката и Стоичков все по-често започва да губи титулярното място в екипа.

Това кара Христо през 1995 година да приеме офертата на тогавашния италиански гранд ФК Парма, като Стоичков остава на стадион „Енио Тардини“ в продължение на един сезон. След края на сезона се завръща в любимата Барселона.

Завръщане в ЦСКА. Футболни отличия в Азия[редактиране | edit source]

През пролетта на 1998 г. Христо Стоичков се завръща в ЦСКА под наем, където играе само 4 мача и напуска поради неразбирателство с Трифон Иванов и Емил Костадинов. След ЦСКА преминава в Ал-Насър (Саудитска Арабия), където печели Азиатската КНК. След това преминава в японския Кашива Рейсол и печели Купата на Япония.

През 1999 г. се отказва от футбола след мача от евроквалификацията България-Англия.

Изиграл е 83 мача и е отбелязал 37 гола за националния отбор на България.

Завършване на състезателната кариера в САЩ[редактиране | edit source]

През 2000 г. Стоичков се връща отново на зеления терен като сключва договор с американския Чикаго Файър. Там играе 3 години (2000-2002). С Чикаго печели Купата на САЩ през 2000 г. Тогава на 34 години е избран за Футболист № 3 за годината на България. През 2003 преминава в ДС Юнайтед, където прекратява кариерата си на 38-годишна възраст. За последните 4 години в първенството на САЩ изиграва 72 мача, в които отбелязва 33 гола.

Работа като треньор[редактиране | edit source]

През 2004 г. Христо Стоичков е назначен за старши треньор на националния отбор, но след много скандали през 2007 г. се отказва и става треньор на Селта Виго, където се задържа 6 месеца. После е канен да поеме националния отбор на Виетнам, както и руския „Ростов”, но отказва.

През септември 2007 печели награда Златен крак и е обявен за най-великия български футболист от организаторите на наградата.
Следващата година открива детска футболна школа в Етрополе, защото по думите му, „не може да забрави колко много е получил той самия във футбола като дете”.
От 2009 до 2010 г. работи в ЮАР като треньор на Мамелъди Съндаунс, но не особено успешно.
През 2012 година е назначен за старши треньор на ПФК Литекс (Ловеч), а от юни до юли 2013 г. - на ПФК ЦСКА (София).

Скандални изказвания[редактиране | edit source]

През лятото на 2007 Христо Стоичков дава интервю за сп. "Макс", което става повод за негодувание сред футболната общественост. В него той прави някои скандални изказвания:

Всичко това е инсинуация на нашите прости журналисти. Проста, проста тъпотия.

За това, когато ги набият, и така се изкефвам... направо ми става кеф. Имат синдикат на журналистите и се защитават. От кое? От гаргите. Само тормоз за такива боклуци. Тормоз.

И някакъв, където беше писал за Димитър Пенев... Е, какъв е Димитър Пенев – един от всичките треньори. Това е Димитър Пенев.

Един от многото, които съм имал. С тази разлика, че покрай нас стана треньор.

През май 2013 г. като треньор на Литекс след загубата с 1:2 от Локомотив (София) в Ловеч Христо Стоичков обвинява главния рефер Георги Йорданов за поражението, а в същото време напада и президента на БФС Борислав Михайлов, като дава интервю, в което заявява: [3], [4]

Естествено е, че съм нервен, защото не може един, който иска да е някакъв, фактор в българския футбол, се видя, че е най-големия боклук. Най-големия боклук се показва не за един път, за два пъти. Не може да се подиграва с труда. Независимо, че сме загубили, но не може да се подиграва 90 минути с труда - да си вдига картони където си иска, квото си иска, чиста дузпа не дава... Ами как да го направя аз? Как да влеза при тия деца? Кво да направя при тия деца? Да се подиграва с труда на тия деца всеки ден дето ги тренирам?! И утре да ме сочат, че съм дал мача на "Локомотив"?! Т'ва ли трябва да пишат утре? С тия мръсняци! Да, оня, където оня с перуката, същата работа... където на футболния съюз, и той същия боклук. Е, то бива, бива толкова простотия, па не чак толкова! Чак толкова не бива! Видяхме ги за кво става въпрос, цяла година ги траех! Вие виждате - кой става шампиони, как стават шампиони. Оня другия ляга, им дават мачовете... Аз не искам мойте деца да ги сочат с пръст утре, бе! Мен няма да ме сочат с пръст, че съм загубил един мач, от где на къде, че сме направили, вкарали са гол, о`кей, това е футболът, но няма да се подиграват. Но няма да се подиграват!

- Вие търсили ли сте някаква среща с Боби?...
- Каква среща да съм търсил с тоя бе? Със тоя, не му споменавай името ве! Майни тая работа ве, ще го търся!
- Е, това ако така продължава, какво правите?
- Ами, до там, до като някъде го хвана и го пребия, е т`ва е! Т`ва ше стане... То не може бе, това е подигравка навсякъде, бе! Ако се мисли, че е много голям... президент, че е единствения в историята на българския футбол, който няма да иде на световно първенство да гледа неговия отбор, а ще ходи само на екскурзии!...

Състезателна кариера[редактиране | edit source]

Фланелката на Христо Стоичков с подпис и пожелание в музея на ФК Барселона
Бутонките с които Стоичков е вкарал своя гол №100 за Барселона
Кариерата на Христо Стоичков като футболист

Общо 606 мача и 292 гола във всички турнири.

Успехи[редактиране | edit source]

С Национален футболен отбор на България[редактиране | edit source]

С ЦСКА[редактиране | edit source]

С ФК Барселона[редактиране | edit source]

С Парма[редактиране | edit source]

С Ал Насър[редактиране | edit source]

С Кашива Рейсол[редактиране | edit source]

С Чикаго Файър[редактиране | edit source]

Индивидуални награди и отличия[редактиране | edit source]

Треньорска кариера[редактиране | edit source]

Стоичков през лятото на 2012 г. като треньор на ПФК Литекс (Ловеч)

Откровения[редактиране | edit source]

В началото на 2010 г. Стоичков признава за една своя несбъдната мечта - да играе за Ботев Пловдив. Малко известен факт е, че през септември 1984 г., преди да влезе в казармата, той тренира за около 2 седмици с първия отбор на "Ботев", но не е харесан от тогавашния директор на клуба Виден Апостолов и така заминава в спортната школа на ЦСКА.

Личен живот. Благотворителност[редактиране | edit source]

Христо Стоичков е женен и се радва на добро семейство. Със съпругата си Мариана имат две дъщери. Въпреки световната му слава, за него семейството е най-важното. Макар и често да отсъства от къщи, неговата дума все още тежи на мястото си. В интервю по Ринг ТВ той добавя: „Със съпругата ми и децата ми, в най-хубавите и най-тежките моменти сме били заедно.”

През 2001 г. Стоичков е осиновил момче от едно много бедно перуанско семейство. Той е поел грижите за момчето благодарение на една испанска агенция, която работи и с други футболисти на Барселона. Тази информация е потвърдена от Камата. За него не е толкова важно колко пари дава на момчето, а това то да бъде истински обичано и отгледано в нормални условия. Преди време той съвсем случайно разбрал за агенцията и видял, че много бивши играчи на Барселона помагат на деца в нужда. Стоичков видял това бедно момче, станало му много тъжно в какви условия живее и не се поколебал нито за миг да му помогне. Тогава той го осиновил и му помага финансово.

Момчето живее в Перу заедно със семейството си. Всичките разходи се поемат от Христо Стоичков. Той често се чува с родителите му чрез агенцията и винаги помага, с каквото може, когато има нужда. [7]

Противоречия[редактиране | edit source]

„Доктор хонорис кауза“ на Пловдивски университет[редактиране | edit source]

През ноември 2011 г. Стоичков получава почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”. Мотивите на университета са, че „Стоичков е най-успелият български футболист и един от най-известните българи в света“, както и, че „подкрепата му е високо ценена и винаги търсена при организацията и реализацията на обществени или държавни актове“. [8]

Няколко дни по-късно, като реакция на това решение, социологът Доцент д-р Цветозар Томов от катедра „Критическа и приложна социология“ обявява публично, че напуска Пловдивски университет. [9], [10] В откритото си писмо до ректора на университета Томов пише: „Известно ми е, че присъждането на най-високото академично звание на хора, доказали се преди всичко с умението си да ритат топка, се превърна в традиция за този университет. [...] Случаят с г-н Стоичков обаче е връх на тази срамна традиция предвид факта, че става дума за впечатляващо неук и необразован човек“. Според Томов случаят унижава не само ректора и членовете на академичния съвет на Пловдивски университет, които са пряко отговорни за това решение, но и всички преподаватели и студенти, и завършва с думите, че „колениченето на академичните среди пред силните на деня е публичен проблем“. [11] Писмото среща бърза реакция сред потребителите на социалната мрежа Facebook, където е първоначално публикувано. [12], [13], [14]

По този повод бившият министър на културата Вежди Рашидов заявява: "На Христо Стоичков трябва да стане академик, а не доктор хонорис кауза. Той има златен крак и заслужава титлата от Пловдивския университет." [15], [16]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Какво истинският Месия би казал на 'месията' на ЦСКА - Trif's blog, Friday, June 14, 2013
  2. Честит рожден ден, Христо Стоичков!, teenproblem.net, 2013-02-08 14:45:00
  3. Стоичков бесен на Боби Михайлов: Ще го пребия някъде - Novini.bg, 22.05.2013 | 21:23
  4. Стоичков за Боби Михайлов: Ще го пребия някъде тоя - Novini.bg, видео, 23.05.2013 | 09:52
  5. „Селта най-после разкара Стоичков“, standartnews.com, 2007-10-09.
  6. "Христо Стоичков смени Радуканов като треньор на ЦСКА", в. "24 часа", 05.06.2013.
  7. Христо Стоичков осиновил дете през 2001 година, teenproblem, 15.06.2010.
  8. Христо Стоичков става "Доктор хонорис кауза" на Пловдивския университет. // Дневник (Икономедиа АД), 2011-11-10. Посетен на 2011-11-13.
  9. "Цветозар Томов - Напускам Пловдивския университет заради срамната титла на Стоичков", e-vestnik.bg, 13 ноември 2011 г.
  10. "Скандал в Пловдивския университет, след като Христо Стоичков стана доктор хонорис кауза", в. "Новинар", 13 ноември 2011 г.
  11. Отворено писмо до ректора на Пловдивския университет - Доцент д-р Цветозар Томов, Катедра „Критическа и приложна социология”, 14 ноември 2011
  12. Колева, Юлиана. Цветозар Томов напуска пловдивския университет заради наградата на Стоичков. // Дневник (Икономедиа АД), 2011-11-13. Посетен на 2011-11-13.
  13. Иван Сухиванов, "Дисертабелният Стоичков", svobodata.com, 16 ноември 2011 г.
  14. Ясен Бориславов, "На пазара на честта има само страсти и покруси", в. "Сега", 17 ноември 2011 г.
  15. Пловдивски университет новини, ournet.bg.
  16. Вежди Рашидов: "На Христо Стоичков трябва да стане академик", ournet.bg.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Награди
Предходна година
Любослав Пенев
Футболист №1 на България
1989 - 1992
Следваща година
Емил Костадинов
Предходна година
Емил Костадинов
Футболист №1 на България
1994
Следваща година
Красимир Балъков
Предходна година
Серафим Тодоров
Спортист №1 на България
1994
Следваща година
Стефка Костадинова
Предходна година
Италия Роберто Баджо
Златна топка
1994
Следваща година
Либерия Джордж Уеа
Предходна година
Румъния Дорин Матеуц
Златна обувка
1989/1990
Следваща година
Югославия Дарко Панчев
Flag of Bulgaria.svg Състав на България - Световно първенство 1994 - ІV-то място Flag of Bulgaria.svg

1 Михайлов • 2 Кременлиев • 3 Иванов • 4 Цветанов • 5 Хубчев • 6 Янков • 7 Костадинов • 8 Стоичков • 9 Лечков • 10 Сираков • 11 Боримиров • 12 Николов • 13 Йорданов • 14 Генчев • 15 Илиев • 16 Киряков • 17 Михтарски • 18 Александров • 19 Георгиев • 20 Балъков • 21 Йотов • 22 Андонов • Треньор: Пенев

Flag of Bulgaria.svg Състав на България - ЕВРО`96 Flag of Bulgaria.svg

1 Михайлов • 2 Кишишев • 3 Иванов • 4 Киряков • 5 Хубчев • 6 Янков • 7 Костадинов • 8 Стоичков • 9 Л.Пенев • 10 Балъков • 11 Лечков • 12 Попов • 13 Генчев • 14 Сираков • 15 Йорданов • 16 Боримиров • 17 Кременлиев • 18 Цветанов • 19 Гинчев • 20 Донков • 21 Георгиев • 22 Здравков • Треньор: Д.Пенев

Flag of Bulgaria.svg Състав на България - Световно първенство 1998 Flag of Bulgaria.svg

1 Здравков • 2 Кишишев • 3 Т.Иванов • 4 И.Петков • 5 Йорданов • 6 Янков • 7 Костадинов • 8 Стоичков • 9 Пенев • 10 Балъков • 11 Илиев • 12 Михайлов • 13 Гинчев • 14 Христов • 15 Зафиров • 16 Нанков • 17 Стоилов • 18 Боримиров • 19 Бачев • 20 Г.Иванов • 21 Кирилов • 22 М.Петков • Треньор: Бонев