Христо Стоичков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Христо Стоичков
Pallonedoro.svg
Hristo Stoichkov PFC Litex Lovech manager.jpg
Лична информация
Прякор Камата, Модерния ляв
Цяло име Христо Стоичков Стоичков
Дата на раждане 8 февруари 1966 г. (1966-02-08) (48 г.)
Място на раждане Пловдив, Flag of Bulgaria.svg България
Ръст 178 см
Пост Нападател/Крило
Юношески отбори
1976–1981 Flag of Bulgaria.svg Марица
Професионални отбори¹
Години Отбор М Г
1981–1982
1982–1984
1985–1990
1990–1995
1995–1996
1996–1998
1998
1998
1998–1999
2000–2002
2003
Общо:
Flag of Bulgaria.svg „Юрий Гагарин“
Flag of Bulgaria.svg Хеброс
Flag of Bulgaria.svg ЦСКА
Flag of Spain.svg Барселона
Flag of Italy.svg Парма
Flag of Spain.svg Барселона
Flag of Bulgaria.svg ЦСКА
Flag of Saudi Arabia.svg Ал Насър
Flag of Japan.svg Кашива Рейсол
Flag of the United States.svg Чикаго Файър
Flag of the United States.svg ДС Юнайтед
16
32
119
151
23
26
4
2
28
51
21
473
(3)
(14)
(81)
(77)
(5)
(7)
(1)
(1)
(13)
(17)
(5)
(225)
Национален отбор²
1986–1999 Flag of Bulgaria.svg България 84 (38)
Треньор
2004–2007
2007
2009–2010
2012–2013
2013
Flag of Bulgaria.svg България
Flag of Spain.svg Селта Виго
Flag of South Africa.svg Мамелъди Съндаунс
Flag of Bulgaria.svg Литекс (Ловеч)
Flag of Bulgaria.svg ЦСКА
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства  и е актуална към 22 октомври 2011.
2. Информацията е актуална към 22 октомври 2011.
Стоичков през 2011 г.

Христо Стоичков Стоичков, известен още като Камата, е български футболист, треньор и почетен консул на България в Испания. Христо Стоичков е най-успелият български футболист, носител на най-престижните футболни награди (Златна обувка, Златна топка), носител на купата на Европейските шампиони, Купата на носителите на национални купи, избран в идеалния състав и голмайстор на Световното първенство по футбол в САЩ 1994.

Христо Стоичков е трикратен шампион на България, петкратен шампион на Испания.

Биография[редактиране | edit source]

Ранни години[редактиране | edit source]

Роден е на 8 февруари 1966 г. в Пловдив. Първи стъпки в организирания футбол прави в школата на Марица (Пловдив).Дебютът му е в мъжкия отбор на Завод "Юрий Гагарин", а по-късно играе за УСМ и Хеброс.

След добрите мачове които прави за екипа на Хеброс, е привлечен в столичния ЦСКА. Още в първия си сезон в ЦСКА проличава огромният му талант, но и буйният му нрав. В края на сезона, след батални сцени, разиграли се в мач за купата с Левски през месец май 1985 година, е наказан да не играе завинаги, но по-късно наказанието е намалено на една година.

ЦСКА, „Златна обувка“, дебют за трикольорите[редактиране | edit source]

Със завръщането си във футбола става основна фигура в ЦСКА и заедно с Любослав Пенев и Емил Костадинов правят най-силното нападение в България. На 23 септември 1987 година прави дебют за националния отбор по футбол, в квалификация за ЕПСофия) срещу тима на Белгия.

През сезон 1989/90 печели приза „Златна обувка“ за голмайстор на Европа с 38 гола в първенството. С ЦСКА достига до полуфинал за КНК, където отборът отпада от Барселона.

Трансфер в Барселона[редактиране | edit source]

Заради доброто му представяне в мачовете на ЦСКА ФК Барселона закупува Стоичков за сумата от $4,5 млн. Стоичков веднага става любимец на публиката в Барселона и е един от основните играчи на т. нар. „Дрийм Тийм“, с който стига до финал за КНК, а по-късно печели и първата КЕШ за ФК Барселона през 1992 година.

С екипа на червено-сините прави отлични мачове, неговите пробиви завършващи с гол остават завинаги в историята на каталунците и на европейския футбол. Пет пъти става шампион на Испания, 1 път е носител на Купата на Краля, 4 пъти спечелва суперкупата на Испания.

Световни финали 1994, спечелване на „Златната топка“[редактиране | edit source]

Заедно с националния отбор на България постига запомняща се победа над отбора на Франция в последен и решаващ мач от квалификациите за световните футболни финали в САЩ 94, игран на 17 ноември 1993 година. Тази победа дава началото на най-великия момент в историята на българския футбол.

През лятото на 1994 година, националният отбор губи в първия си мач от груповата фаза с 0-3 от шампиона на Африка Нигерия, но след това прави запомняща се серия от 4 поредни победи, които ги довеждат до малкия финал и престижното 4-то място в турнира. В тези мачове Стоичков отбелязва 6 гола и получава приза за голмайстор на световните финали 94 (заедно с руският футболист Олег Саленко). Отличните му мачове, чудесните му голове и пасове го поставят в идеалната единайсеторка на първенството.

През същата година, френското футболно списание Франс Футбол го поставя на 1-во място в своята годишна класация, печелейки по този начин най-желаната и престижна футболна награда в света - „Златната топка“.

Общо на световни футболни финали Стоичков има 10 мача и 6 гола на световните първенства през 1994 в САЩ и през 1998 г. във Франция, на финали за Европейско първенство има 3 мача и 3 гола (ЕП 1996, Англия).

Трансфер в Парма, години под ръководството на Ван Гаал[редактиране | edit source]

Постепенно нещата в Барселона се променят. Треньора Йохан Кройф напуска тима а на негово място идва друг холандец - Луис ван Гаал. Ван Гаал има други виждания за тактиката и Стоичков започва да губи все по-често титулярното място в екипа.

Това през 1995 година кара Христо да приеме офертата на тогавашния италиански гранд ФК Парма, като Стоичков остава на стадион „Енио Тардини“ в продължение на един сезон. След края на сезона се завръща в любимата Барселона.

Завръщане в ЦСКА[редактиране | edit source]

През пролетта на 1998 г. се завръща в ЦСКА под наем където играе само 4 мача и напуска поради неразбирателство с Трифон Иванов и Емил Костадинов. След ЦСКА преминава в Ал-Насър, където печели Азиатската КНК. След това преминава в японския Кашива Рейсол и печели Купата на Япония.

През 1999 г. се отказва от футбола след мача от евроквалификацията България-Англия.

Кариера в САЩ[редактиране | edit source]

През 2000 г. се връща отново на зеления терен като сключва договор с американския Чикаго Файър. С Чикаго печели Купата на САЩ през 2000 г. През 2003 преминава в ДС Юнайтед, където прекратява кариерата си.

Изиграл е 83 мача и е отбелязал 37 гола за националният отбор.

През 2004 г. е назначен за старши треньор на националният отбор, от където след много скандали през 2007 г. се отказва и става треньор на Селта Виго.

През лятото на 2007 дава интервю за сп. Макс, което става повод за негодувание сред футболната общественост. В него той прави някои скандални изказвания:

Всичко това е инсинуация на нашите прости журналисти. Проста, проста тъпотия.

За това, когато ги набият, и така се изкефвам... направо ми става кеф. Имат синдикат на журналистите и се защитават. От кое? От гаргите. Само тормоз за такива боклуци. Тормоз.

И някакъв, където беше писал за Димитър Пенев... Е, какъв е Димитър Пенев – един от всичките треньори. Това е Димитър Пенев.

Един от многото, които съм имал. С тази разлика, че покрай нас стана треньор.

През септември 2007 печели награда Златен крак и е обявен за най-великия български футболист от организаторите на наградата.

Състезателна кариера[редактиране | edit source]

Фланелката на Христо Стоичков с подпис и пожелание в музея на ФК Барселона
Бутонките с които Стоичков е вкарал своя гол №100 за Барселона
Кариерата на Христо Стоичков като футболист

Общо 606 мача и 292 гола във всички турнири.

Успехи[редактиране | edit source]

С Национален футболен отбор на България[редактиране | edit source]

С ЦСКА[редактиране | edit source]

С ФК Барселона[редактиране | edit source]

С Парма[редактиране | edit source]

С Ал Насър[редактиране | edit source]

С Кашива Рейсол[редактиране | edit source]

С Чикаго Файър[редактиране | edit source]

Индивидуални награди[редактиране | edit source]

Треньорска кариера[редактиране | edit source]

Стоичков през лятото на 2012 г. като треньор на ПФК Литекс (Ловеч)

Откровения[редактиране | edit source]

В началото на 2010 г. Стоичков признава за една своя несбъдната мечта - да играе за Ботев Пловдив. Малко известен факт е, че през септември 1984 г., преди да влезе в казармата, той тренира за около 2 седмици с първия отбор на "Ботев", но не е харесан от тогавашния директор на клуба Виден Апостолов и така заминава в спортната школа на ЦСКА.

Противоречия[редактиране | edit source]

„Доктор хонорис кауза“ на Пловдивски университет[редактиране | edit source]

През ноември 2011 Стоичков получава почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”. Мотивите на университета са, че „Стоичков е най-успелият български футболист и един от най-известните българи в света“, както и, че „[п]одкрепата му е високо ценена и винаги търсена при организацията и реализацията на обществени или държавни актове“.[3]

Няколко дни по-късно, като реакция на това решение, социологът и ръководител на катедра „Критическа и приложна социология“ Цветозар Томов обявява публично, че напуска Пловдивски университет. В откритото си писмо до ректора на университета Томов пише „Известно ми е, че присъждането на най-високото академично звание на хора, доказали се преди всичко с умението си да ритат топка, се превърна в традиция за този университет. [...] Случаят с г-н Стоичков обаче е връх на тази срамна традиция предвид факта, че става дума за впечатляващо неук и необразован човек“. Според Томов случаят унижава не само ректора и членовете на академичния съвет на Пловдивски университет, които са пряко отговорни за това решение, но и всички преподаватели и студенти, и завършва с думите, че „колениченето на академичните среди пред силните на деня е публичен проблем“. Писмото среща бърза реакция сред потребителите на социалната мрежа Facebook, където е първоначално публикувано.[4]

Източници[редактиране | edit source]

  1. „Селта най-после разкара Стоичков“ - standartnews.com, 2007-10-09
  2. http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2034089
  3. Христо Стоичков става "Доктор хонорис кауза" на Пловдивския университет. // Дневник (Икономедиа АД), 2011-11-10. Посетен на 2011-11-13.
  4. Колева, Юлиана. Цветозар Томов напуска пловдивския университет заради наградата на Стоичков. // Дневник (Икономедиа АД), 2011-11-13. Посетен на 2011-11-13.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Награди
Предходна година
Любослав Пенев
Футболист №1 на България
1989 - 1992
Следваща година
Емил Костадинов
Предходна година
Емил Костадинов
Футболист №1 на България
1994
Следваща година
Красимир Балъков
Предходна година
Серафим Тодоров
Спортист №1 на България
1994
Следваща година
Стефка Костадинова
Предходна година
Италия Роберто Баджо
Златна топка
1994
Следваща година
Либерия Джордж Уеа
Предходна година
Румъния Дорин Матеуц
Златна обувка
1989/1990
Следваща година
Югославия Дарко Панчев
Flag of Bulgaria.svg Състав на България - Световно първенство 1994 - ІV-то място Flag of Bulgaria.svg

1 Михайлов • 2 Кременлиев • 3 Иванов • 4 Цветанов • 5 Хубчев • 6 Янков • 7 Костадинов • 8 Стоичков • 9 Лечков • 10 Сираков • 11 Боримиров • 12 Николов • 13 Йорданов • 14 Генчев • 15 Илиев • 16 Киряков • 17 Михтарски • 18 Александров • 19 Георгиев • 20 Балъков • 21 Йотов • 22 Андонов • Треньор: Пенев

Flag of Bulgaria.svg Състав на България - ЕВРО`96 Flag of Bulgaria.svg

1 Михайлов • 2 Кишишев • 3 Иванов • 4 Киряков • 5 Хубчев • 6 Янков • 7 Костадинов • 8 Стоичков • 9 Л.Пенев • 10 Балъков • 11 Лечков • 12 Попов • 13 Генчев • 14 Сираков • 15 Йорданов • 16 Боримиров • 17 Кременлиев • 18 Цветанов • 19 Гинчев • 20 Донков • 21 Георгиев • 22 Здравков • Треньор: Д.Пенев

Flag of Bulgaria.svg Състав на България - Световно първенство 1998 Flag of Bulgaria.svg

1 Здравков • 2 Кишишев • 3 Т.Иванов • 4 И.Петков • 5 Йорданов • 6 Янков • 7 Костадинов • 8 Стоичков • 9 Пенев • 10 Балъков • 11 Илиев • 12 Михайлов • 13 Гинчев • 14 Христов • 15 Зафиров • 16 Нанков • 17 Стоилов • 18 Боримиров • 19 Бачев • 20 Г.Иванов • 21 Кирилов • 22 М.Петков • Треньор: Бонев