Световно първенство по футбол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Атлас на най-добрите постижения на всички страни-участнички на световни финали, плюс местоположението на страните-домакини от 1930 до 2006 г.

Световното първенство по футбол (известно още като Световната купа на ФИФА, Световната купа, Мондиал и Световните футболни финали) e международно спортно мероприятие, в което се състезават мъжките национални отбори на страните-членки на Международната федерация на футболните асоциации, известна повече като ФИФА. Това е най-голямото събитие във футбола в глобален мащаб, като зрителският интерес към него е по-голям в сравнение с този към Олимпийските игри[1]. Световните финали са най-гледаното спортно събитие в света, като 1,1 млрд. души гледат финалния мач на световното първенство през 2002 г.[2] От 1930 г. насам финалите се провеждат на всеки четири години, с изключение на 1942 и 1946 г. заради Втората световна война. Те са предшествани от регионални квалификации по групи, които започват три години преди финалите. В предварителната фаза участват представители на над 130 държави, от които до втората фаза достигат 32 национални отбора (до 1998 г. са 24). Те продължават турнира в избраната страна-домакин в продължение на 4 седмици. Според последните промени в правилника, може да има повече от една страна-домакин на форума. Освен това през 1999 г. ФИФА инициира Световно първенство по футбол за жени, което се провежда по подобна схема.

Първото официално световно първенство на ФИФА се провежда от 7 до 30 юли 1930 г. в Уругвай и в него вземат участие 13 нации: 6 от Южна Америка, 5 от Европа и 2 от Северна Америка. Негов основен инициатор и организатор е президентът на ФИФА Жюл Риме. На финала в Монтевидео Уругвай побеждава Аржентина с 4:2 пред 93 000 души публика и става първият световен шампион.

В историята на 19-те проведени досега световни първенства само осем държави са завоювали световната купа. Бразилия е рекордьор по спечелени световни титли, общо пет. Италия и Германия се нареждат след нея с по 4 спечелени шампионата. Уругвай и Аржентина са с по две титли, а Англия , Франция и Испания са спечелили трофея веднъж. Десет пъти световните финали са се провеждали в Европа и на тях само веднъж неевропейска държава е печелила купата (Бразилия през 1958 г.). На останалите осем световни първенства единствено отбори от Южна Америка са печелили трофея, с изключение на Световното първенство от 2010 година в ЮАР, когато печели Испания. Само два пъти национален отбор на държава, която не е в Европа или Южна Америка, е достигал полуфиналите: САЩ през 1930 г. и Южна Корея през 2002 г.Световното първенство през 2010 се проведе в ЮАР от 11 юни до 1 юли 2010 година. Испания става световен шампион, побеждавайки Холандия с 1:0 след продължения.

Последното световно първенство се проведе в Бразилия от 12 юни до 13 юли 2014 г. Германия става световен шампион за 4 път в историята си, побеждавайки Аржентина с 1:0 след продължения.

История[редактиране | edit source]

Международни състезания преди 1930 г.[редактиране | edit source]

Първият мач между национални отбори е изигран през 1872 г. между Шотландия и Англия. По това време футболът се играе почти изключително само на Британските острови. Когато футболът започва да привлича все повече почитатели, на Олимпийските игри през 1900 и 1904 г. е включен в програмата като демонстрационен спорт, както и на игрите през 1906 г. На Олимпиадата през 1908 г. футболът вече е част от официалната програма на мероприятието. То се планира от Футболната асоциация и право на участие в него имат единствено аматьори. Великобритания, представена от английския национален отбор по футбол за аматьори, печели надпреварата през 1908 и 1912 г.

През 1906 г. ФИФА прави опит да организира международно футболно състезание за национални отбори в Швейцария, което да бъде независимо от програмата на Олимпиадите, но то се проваля.

Тъй като футболът продължава да бъде аматьорски спорт на Олимпийските игри, сър Томас Липтън основава турнира за Купа „Сър Томас Липтън“ в Торино през 1909 г. Този турнир е първенство между отделни клубове от различни държави, всеки от който представлява своята страна. Въпреки, че не участват национални отбори, това състезание се определя понякога като Първата световна купа, и в него се включват най-престижните футболни клубове от Италия, Германия и Швейцария. Първият турнир е спечелен от „Уест Окланд“, английски аматьорски клуб на миньори от графство Дъръм, който е поканен след като Футболната асоциация отказва да се присъедини към спортното събитие. „Уест Окланд“ защитава трофея през 1911 и призът остава завинаги в Уест Окланд.

През 1914 г. ФИФА се съгласява да признае олимпийското състезание като „световно футболно първенство за аматьори“ и поема отговорността да ръководи събитието. Този акт подготвя почвата за междуконтинентално футболно състезание, което се провежда на ОИ '20 и в което участват Египет и 13 европейски отбора. Белгия става златен медалист, а Уругвай печели състезанието през 1924 и 1928 г. ФИФА определя Уругвай за домакин на световното първенство през 1930 г. Поводът е, че Уругвай е вече два пъти олимпийски шампион, а освен това чества стогодишнината от своята независимост.

Първото официално световно първенство[редактиране | edit source]

На ОИ през 1932 г. в Лос Анджелис не се предвижда футболът да е част от програмата поради недостатъчната популярност на този спорт в САЩ, а по това време американският футбол набира все по-голяма популярност в своята родина. ФИФА и Международният олимпийски комитет (МОК) не постигат съгласие относно статута на аматьорите, и така футболът е премахнат от програмата на Игрите в Ел Ей. Президентът на ФИФА Жул Риме планира да основе турнир за Световната купа в Уругвай през 1930 г. Футболните асоциации на определени страни са поканени да изпратят свой отбор, но изборът на Уругвай като домакин на събитието означава дълго и скъпо пътуване през Атлантическия океан за европейските отбори. Нито една европейска футболна асоциация не обещава да изпрати свой отбор, но това се променя едва два месеца преди началото на първенството. Риме успява да убеди отборите на Белгия, Франция, Румъния и Югославия да пропътуват разстоянието. Общо 13 страни вземат участие в първото състезание- седем от Южна Америка, четири от Европа и два от Северна Америка. Първите два мача от Световното първенство се играят едновременно и са спечелени от представителните отбори на Франция и САЩ, които съответно побеждават Мексико с (4-1) и Белгия с (3-0). Първият гол в историята на световните първенства е отбелязан от Люсиен Лоран от Франция. На финала Уругвай побеждава Аржентина с 4-2 пред 93 000 души в Монтевидео, и така става първата страна, спечелила Световното първенство.

Разрастване[редактиране | edit source]

Проблемите пред първите световни първенства са дългите разстояния и военната обстановка. Малко са южноамериканските отбори, които се съгласяват да пътуват до Европа през 1934 и 1938 г. Бразилия е единственият южноамерикански участник на двата турнира. Първенствата през 1942 и 1946 са отменени поради Втората световна война и нейните опустошителни последици.

На СП '50 за първи път участват британци. Британските отбори се оттеглят от ФИФА през 1920 г. поради нежелание да играят срещу страни, с които преди са воювали, и като протест срещу нарастващото влияние във футбола на небритански държави. През 1946 г. ФИФА ги кани да станат членове на световната федерация и този път те приемат поканата. През 1950 се завръщат световните шампиони от Уругвай, които бойкотират предишните две световни първенства. Уругвай отново печели титлата.

На световните първенства, които се провеждат между 1934 и 1978 г. 16 отбора се класират за всяко първенство, освен през 1938 и 1950 г., когато някои отбори се отказват след като вече са се класирали. Участват повече отбори от Европа и Латинска Америка, и много малко отбори от Африка, Азия и Океания. В повечето случаи тези отбори са лесно отстранявани от европейските и южноамерикански състави, с изключение на Северна Корея (КНДР), които достигат четвъртфиналите през 1966 г.

На финалите през 1982 г. броят на участниците е увеличен на 24, а през 1998 г. на 32. Така се дава възможност на повече отбори от Африка, Азия и Северна Америка да вземат участие. В последните години тези сравнително нови и неопитни участници постигат впечатляващи успехи: Мароко стига до осминафиналите на СП '86, Камерун става четвъртфиналист през 1990, Саудитска Арабия е на осминафиналите през 1994, Нигерия е осминафиналист през 1994 и 1998, Япония стига до осминафиналите през 2002, Сенегал е четвъртфиналист през 2002; САЩ отиват на четвъртфиналите през 2002, Южна Корея са бронзови медалисти през 2002 г., а Австралия и Гана достигат фазата на директните елиминации през 2006 г.

198 нации се включват в надпреварата за класиране за Световното първенство по футбол през 2006 г. Само 3 от общо 207 страни-членки на ФИФА не са играли в квалификациите за световните финали. Това са Коморските острови, Източен Тимор и Бутан, тъй като по време на тегленето на жребия за мачовете от квалификациите Коморските острови и Източен Тимор не са все още членове на ФИФА.

Подобно първенство за жени се организира от ФИФА, като първото се провежда през 1991 г. в Китай.

Купата[редактиране | edit source]

От 1930 до 1970 г. купата „Жул Риме“ се връчва на всеки световен шампион. Първоначално е известна просто като Световната купа или Куп дю Монд, но през 1946 г. е преименувана в чест на президента на ФИФА, който първи организира състезанието. През 1970 г. Бразилия печели трофея за трети път и получава правото да запази трофея завинаги. През 1983 г. обаче трофеят е откраднат и никога не е открит.

След 1970 г. е изготвен нов трофей, наречен Трофей на Световното първенство на ФИФА. Той не се дава завинаги на нито един отбор, независимо колко първенства е печелил. Националните отбори на Аржентина, ФРГ, Италия и Бразилия са печелили този трофей всеки по два пъти. Той ще продължи да се връчва на победителите до 2038 г., когато пространството за имената на членовете на световните шампиони ще се запълни.

Новият трофей е висок 38 см и тежи 10,97 кг. Направен е от 18-каратово злато. Основата се състои от два слоя полускъпоценен малахит, а на долната страна на трофея е гравирано годината и името на всеки победител на Световно първенство след 1974 г. Победителите от всяко световно първенство задържат трофея до началото на следващия и се награждават с позлатено копие.Другото популярно име на този трофей е "Златен глобус".

Формат[редактиране | edit source]

Квалификации[редактиране | edit source]

След второто световно първенство, проведено през 1934 г. се организират квалификации, които да определят най-достойните кандидати за световната купа. Те се провеждат в шестте континентални зони на ФИФА (Европа, Южна Америка, Северна и Централна Америка и Карибския регион, Азия, Африка и Океания) и се ръководят от съответните международни футболни конфедерации. Например в Европа квалификациите се провеждат под шапката на УЕФА. За всяко състезание ФИФА предварително определя броя на местата, за които ще се борят страните във всяка зона, като по принцип база за това решение е относителната сила на отборите на всяка конфедерация, но също така и лобирането от страна на конфедерациите.

Квалификационният процес може да започне най-рано три години преди финалната фаза и отнема повече от две години. Форматът на квалификационните турнири се решава от всяка конфедерация. Обикновено се дават едно или две места на победителите от междуконтиненталните плейофи. Например, в квалификациите за Световното първенство през 2006 г. победителят от зона Океания се срещна с класиралия се на 5-то място отбор от зона Южна Америка, за да определят кой от двата отбора ще отиде на финалите. От 1938 г. насам домакините на всяко световно първенство автоматично се класират на финалите. Това право преди 2006 г. се даваше и на световния шампион, но на квалификациите за СП '06 световния шампион Бразилия игра предварителни квалификационни мачове, за да си осигури място на финалите.

Финали[редактиране | edit source]

От 1998 г. участват 32 отбора, които се състезават в продължение на 1 месец на стадионите на страната-домакин. Има две фази: групова фаза и фаза на директни елиминации.

В груповата фаза се тегли жребий и се определят осем групи, всяка с по четири отбора. Осемте най-добри отбора се разпределят в различни групи, а останалите заемат своите места на произволен принцип. След 1998 г. се налагат ограничения, според които в една група не може да има повече от два състава от Европа, както и повече от един отбор от която и да е конфедерация. Във всяка група всеки играе срещу всеки и по този начин всеки отбор изиграва три мача. Последните мачове се играят по едно и също време в духа на феърплея.

Първите два отбора от всяка група продължават към фазата на директните елиминации, където може да се стигне до продължения от по 15 минути и дузпи. Първоначално се играят осминафинали, в които първият отбор от една група играе срещу втория отбор от друга. Следват четвъртфинали, полуфинали и финал. Двата отбора, които отпаднат на полуфиналите, играят мач за третото място.

Първите два отбора от всяка група продължават към следващата фаза. За да се определи кои са тези два отбора се присъждат различен брой точки за представянето във всеки един мач на всеки отбор. Преди 1994 г. за победа се дават 2 точки, а за равенство 1, но след това за победа се дават 3 точки, а едната точка за равенство се запазва. Ако има два отбора с равен брой точки се гледа първо головата разлика, после отбелязаните голове и най-накрая резултата от мача между двата отбора. Ако нито един от двата отбора няма предимство се тегли жребий.

Избор на домакини[редактиране | edit source]

Домакините на първите световни първенства са се определяли на събрания на конгрес на ФИФА. Изборът е предизвиквал много полемика, имайки предвид триседмичния преход с кораб между Южна Америка и Европа—двата гиганта в световния футбол. Например решението Уругвай да бъде домакин на първото световно първенство води до участието на едва четири европейски нации в него. Следващите две световни първенства се провеждат в Европа. Изборът на Франция като домакин на СП '38 отново води до спорове, тъй като на американските отбори е казано, че домакинството ще се дава на разменни начала между двата континента. По тази причина Аржентина и Уругвай бойкотират това първенство.

След СП '58, за да се избегнат потенциалните бойкоти и спорове ФИФА започва да редува домакинството между Европа и Америка. Това продължава до СП '02, което е първото световно първенство, проведено в Азия. Световното първенство през 2010 г. пък се се проведе в ЮАР, която е първата африканска държава, поела домакинството на световни финали.

Домакинството на световното първенство през 2014 г. е възложено на Южна Америка през 2003 г., което позволява на десетте членки на КОНМЕБОЛ да кандидатстват за тази привилегия. Повечето страни обаче подкрепят Бразилия и така става ясно, че ако Бразилия организира до край първенството, то ще се проведе там. Ако това не стане, има предложение за съвместно домакинство на Аржентина и Чили, подобно на Южна Корея и Япония през 2002 г. Колумбия също имаше желание за световното първенство през 2014 г. В спортно издание от 4 юли 2006 г. се казва, че според президента на ФИФА Сеп Блатер Бразилия ще бъде почти със сигурност домакин на световните финали през 2014 г.[3] На 30 октомври 2007 г. Бразилия официално е определена за домакин на световното първенство по футбол през 2014 г.

Системата еволюира през годините и сега домакинството се определя чрез гласуване в изпълнителния комитет на ФИФА. За осигуряване на достатъчно време за подготовка на домакините гласуването се извършва 6, а впоследствие 7 и 11 години преди всяко първенство. Самото гласуване е по система на подреждането на най-предпочитаните кандидати.

Домакинството на световното първенство през 2018 г. е възложено на Русия, а през 2022 г. се планира да бъде в Катар.

Резултати[редактиране | edit source]

Година Домакин Финал Мач за третото място
Победител Резултат Подгласник Трето място Резултат Четвърто място
1930
Подробности
Уругвай Уругвай
Уругвай
4–2 Аржентина
Аржентина
САЩ
САЩ
1–0 Югославия
Югославия
1934
Подробности
Италия Italy flag 1861.png
Италия
2–1
след прод.
Чехия
Чехословакия
Flag of the German Empire.svg
Германия
3–2 Австрия
Австрия
1938
Подробности
Франция Italy flag 1861.png
Италия
4–2 Унгария
Унгария
Бразилия
Бразилия
4–2 Швеция
Швеция
1950
Подробности
Бразилия Уругвай
Уругвай
2–1 Бразилия
Бразилия
Швеция
Швеция
3–1(2) Испания
Испания
1954
Подробности
Швейцария Германия
ФРГ
3–2 Унгария
Унгария
Австрия
Австрия
3–1 Уругвай
Уругвай
1958
Подробности
Швеция Бразилия
Бразилия
5–2 Швеция
Швеция
Франция
Франция
6–3 Германия
ФРГ
1962
Подробности
Чили Бразилия
Бразилия
3–1 Чехия
Чехословакия
Чили
Чили
1–0 Flag of SFR Yugoslavia.svg
Югославия
1966
Подробности
Англия Flag of England.svg
Англия
4–2
след прод.
Германия
ФРГ
Португалия
Португалия
2–1 Flag of the Soviet Union.svg
СССР
1970
Подробности
Мексико Бразилия
Бразилия
4–1 Италия
Италия
Германия
ФРГ
1–0 Уругвай
Уругвай
1974
Подробности
ФРГ Германия
ФРГ
2–1 Холандия
Нидерландия
Полша
Полша
1–0 Бразилия
Бразилия
1978
Подробности
Аржентина Аржентина
Аржентина
3–1
след прод.
Холандия
Нидерландия
Бразилия
Бразилия
2–1 Италия
Италия
1982
Подробности
Испания Италия
Италия
3–1 Германия
ФРГ
Полша
Полша
3–2 Франция
Франция
1986
Подробности
Мексико Аржентина
Аржентина
3–2 Германия
ФРГ
Франция
Франция
4–2
след прод.
Белгия
Белгия
1990
Подробности
Италия Германия
ФРГ
1–0 Аржентина
Аржентина
Италия
Италия
2–1 Англия
Англия
1994
Подробности
САЩ Бразилия
Бразилия
0–0
(3–2)
след дузпи
Италия
Италия
Швеция
Швеция
4–0 България
България
1998
Подробности
Франция Франция
Франция
3–0 Бразилия
Бразилия
Хърватия
Хърватия
2–1 Холандия
Нидерландия
2002
Подробности
Южна Корея
и Япония
Бразилия
Бразилия
2–0 Германия
Германия
Турция
Турция
3–2 Южна Корея
Южна Корея
2006
Подробности
Германия Италия
Италия
1–1
(5–3)
след дузпи
Франция
Франция
Германия
Германия
3–1 Португалия
Португалия
2010
Подробности
ЮАР Испания
Испания
1–0
след прод.
Холандия
Нидерландия
Германия
Германия
3–2 Уругвай
Уругвай
2014
Подробности
Бразилия ГерманияГермания 1–0 след прод Аржентина Аржентина Холандия
Нидерландия
3–0 Бразилия
Бразилия
2018
Подробности
Русия
1 През 1930 г. не се провежда мач за третото място. САЩ и Югославия отпадат на полуфиналите.
2 На СП '50 не се провежда официален финален мач. Победителят на първенството е определен във финална група от четири отбора (Уругвай, Бразилия, Швеция и Испания). Решителният мач обаче е между Уругвай и Бразилия, който уругвайци печелят с 2:1 и по този начин се сдобиват с най-много точки в групата. Швеция побеждава Испания. По този начин световен шампион става Уругвай, вицешампион — Бразилия; Швеция завършва на трето място.

Статистика[редактиране | edit source]

Отбор Спечелили титлата Второ място Трето място Четвърто място Завършили в топ 4
Бразилия 5 (1958, 1962, 1970, 1994, 2002) 2 (1950*, 1998) 2 (1938, 1978) 2 (1974, 2014*) 11
Германия^ 4 (1954, 1974*, 1990, 2014) 4 (1966, 1982, 1986, 2002) 4 (1934, 1970, 2006*, 2010) 1 (1958) 13
Италия 4 (1934*, 1938, 1982, 2006) 2 (1970, 1994) 1 (1990*) 1 (1978) 8
Аржентина 2 (1978*, 1986) 3 (1930, 1990, 2014) 5
Уругвай 2 (1930*, 1950) 3 (1954, 1970, 2010) 5
Франция 1 (1998*) 1 (2006) 2 (1958, 1986) 1 (1982) 5
Англия 1 (1966*) 1 (1990) 2
Испания 1 (2010) 1 (1950) 2
Нидерландия 3 (1974, 1978, 2010) 1 (2014) 1 (1998) 5
Чехословакия# 2 (1934, 1962) 2
Унгария 2 (1938, 1954) 2
Швеция 1 (1958*) 2 (1950, 1994) 1 (1938) 4
Полша 2 (1974, 1982) 2
Австрия 1 (1954) 1 (1934) 2
Португалия 1 (1966) 1 (2006) 2
САЩ 1 (1930) 1
Чили 1 (1962*) 1
Хърватия 1 (1998) 1
Турция 1 (2002) 1
Югославия# 2 (1930, 1962) 2
СССР# 1 (1966) 1
Белгия 1 (1986) 1
България 1 (1994) 1
Република Корея 1 (2002*) 1

* = домакин
^ = включва резултати, представляващи Западна Германия между 1954 г. и 1990 г.
# = държави, които се разделят на две или повече независими държави

Присъстващи[редактиране | edit source]

Година и Домакин Общо присъстващи Mачове Присъстващи средно на мач
Flag of Uruguay.svg 1930 590,549 18 32,808
Flag of Italy.svg 1934 363,000 17 21,353
Flag of France.svg 1938 375,700 18 20,872
Flag of Brazil.svg 1950 1,045,246 22 47,511
Flag of Switzerland.svg 1954 768,607 26 29,562
Flag of Sweden.svg 1958 819,810 35 23,423
Flag of Chile.svg 1962 893,172 32 27,912
Flag of England.svg 1966 1,563,135 32 48,848
Flag of Mexico.svg 1970 1,603,975 32 50,124
Flag of Germany.svg 1974 1,865,753 38 49,099
Flag of Argentina.svg 1978 1,545,791 38 40,679
Flag of Spain.svg 1982 2,109,723 52 40,572
Flag of Mexico.svg 1986 2,394,031 52 46,039
Flag of Italy.svg 1990 2,516,215 52 48,389
Flag of the United States.svg 1994 3,587,538 64 68,991
Flag of France.svg 1998 2,785,100 64 43,517
Flag of South Korea.svg Flag of Japan.svg 2002 2,705,197 64 42,269
Flag of Germany.svg 2006 3,359,439 64 52,491
Flag of South Africa.svg 2010 3,178,856 64 49,670
Flag of Brazil.svg 2014 3,429,873 64 53,592

Отличия[редактиране | edit source]

В края на всяко световно първенство се дават награди за лични и отборни постижения, освен медалите. Понастоящем съществуват шест награди:

  • Златна обувка, за най-много голове. Връчва се за първи път през 1930 г.
  • Златна топка, за най-добър футболист. Връчва се за първи път през 1982 г.
  • Награда „Яшин“, за най-добър вратар. Връчва се за първи път през 1994 г.
  • Награда на ФИФА за феърплей, за отбора с най-малък брой нарушения. Връчва се за първи път през 1978 г.
  • Награда за най-зрелищен отбор, за отбора, който е представлявал най-голяма атракция за публиката. Определя се чрез гласуване на публиката и се връчва за първи път през 1994 г.
  • Награда за най-добър млад футболист, за най-добър футболист на възраст до 21 г. до началото на календарната година. Връчва се за първи път през 2006 г

Страни участнички на световните първенства[редактиране | edit source]

Европа: Италия, Германия (в т. ч. като ФРГ), Франция, Англия, Холандия, Швеция, Португалия, Испания, Шотландия, Ейре, Северна Ирландия, Уелс, Норвегия, Белгия, Дания, ГДР, Полша, Чехия (в т. ч. като Чехословакия), Унгария, Швейцария, Австрия, Словения, Хърватия, Сърбия (в т. ч. като Югославия и като Сърбия и Черна гора), Румъния, България, Гърция, Турция, Израел, Русия, Украйна,Словакия,Босна

Южна Америка: Бразилия, Аржентина, Парагвай, Уругвай, Колумбия, Боливия, Чили, Еквадор, Перу.

Северна Америка: САЩ, Мексико, Канада, Коста Рика, Хаити, Куба, Ямайка, Хондурас, Тринидад и Тобаго, Салвадор.

Азия: Южна Корея, Япония, Иран, Саудитска Арабия, Китай, Северна Корея, Ирак, Кувейт, Холандска източна Индия (дн. Индонезия), Обединени Арабски Емирства.

Африка: Мароко, Египет, Тунис, Камерун, Сенегал, ЮАР, Того, Заир (дн. ДР Конго), Ангола, Кот'д Ивоар, Алжир, Гана, Нигерия.

Океания: Австралия, Нова Зеландия.

Отбор на всички времена[редактиране | edit source]

Различни медии по света говорят за т. нар. "Отбор на световните първенства по футбол". Това е импровизирана единадесеторка от играчи, които според най-престижните издания в света съставляват "Отбора на мечтите" в цялата история на футбола. Този символичен отбор може да се нарече и Отборът за всички времена. Сред критериите за подбора са: постижения на национално и клубно равнище, футболни качества, спортно дълголетие, лоялност и почтеност на терена, и др. Така единадесетте на всички времена в идеалния отбор са:

Рекорди[редактиране | edit source]

  • Най-много голове на световни първенства е отбелязал Мирослав Клозе – 16.
  • Българинът Христо Стоичков си поделя голмайсторското място на Световното първенство в САЩ през 1994 г. с руснака Олег Саленко – по 6 гола.
  • Отборът на Бразилия е участвал във финалите на всички първенства и има най-много титли - 5.
  • Най-бързият гол е на турчина Хакан Шукур срещу Южна Корея през 2002 г. - в 9-тата секунда.
  • Валтер Дзенга, вратар на Италия, не допуска гол във вратата си в продължение на 517 минути през 1990 г.
  • Най-изразителна победа: Унгария – Южна Корея 9-0, 1954 г., Югославия – Заир 9-0, 1974 г., Унгария – Салвадор 10-1, 1982 г.
  • Най-много голове, отбелязани в мач от квалификациите: Австралия - Американски Самоа 31-0, 2002 г.
  • Най-много участия на различни световни първенства за един футболист: Антонио Карбахал, вратар от Мексико, 1950-1966, и Лотар Матеус, ФРГ и Германия, 1982-1998, всеки по пет първенства.
  • Най-много мачове на финали на световни първенства за един футболист: Лотар Матеус, 25.
  • Най-много голове за едно първенство: Жюст Фонтен, Франция, 13 гола на СП '58.
  • Най-много голове в един мач на световни финали: Олег Саленко, 5 гола в мача Русия – Камерун на СП '94.
  • Най-бърз гол на квалификации: Давид Гуалтиери, в 8-ата секунда за Сан Марино срещу Англия, на квалификации за СП '94
  • Най-много последователни победи за един футболен треньор на световни финали: 12 на Луиш Фелипе Сколари, 7 с Бразилия и 5 с Португалия
  • Най-много последователни победи на един отбор на световни финали: 11, на Бразилия, в периода 2002 (7) — 2006 (4).
  • Най-млад футболист на световни финали: Норман Уайтсайд, на възраст 17 години и 41 дни в мача Северна Ирландия — Югославия на СП '82.
  • Най-млад футболист, отбелязал гол на световни финали: Пеле, когато е на 17 години и 239 дни, в мача между Бразилия и Уелс на СП '58.
  • Най-възрастен футболист на световно първенство: Фарид Мондрагон, на 43 години и 3 дни, в мача Япония — Колумбия, на СП '14.
  • Най-възрастен футболист, отбелязал гол на световно първенство: Роже Мила, на 42 години и 39 дни, в мача Камерун — Русия, на СП '94.
  • Най-възрастен вратар световен шампион: Дино Дзоф, на 40 години и 3 месеца на световното първенство през 1982 г.
  • Най-много картони (жълти и червени), показани в един мач: 16 жълти и 4 червени, в мача Португалия — Холандия, на СП '06. Рефер на мача е Валентин Иванов. Това е и мачът, на който са показани най-много червени картона — 4.
  • Най-много червени картони на световни финали: 28 за 64 мача, на СП '06.

Първата десетка от най-изненадващите резултати от мачове на Мондиали[редактиране | edit source]

1. Flag of the United States.svg САЩ - Flag of England.svg Англия (1:0) през 1950-та г.

Когато новината за резултата от този мач достигнала до Англия, хората там сметнали, че това е печатна грешка във вестника. Вместо 1:0, те били по-склонни да мислят, че резултатът е 1:10. Англия, с такива легендарни имена в състава си като Били Райт и Том Фини, пропуснали много положения за гол и не могли да предотвратят загубата от американските полу-аматьори.

2. Flag of North Korea.svg КНДР - Flag of Italy.svg Италия (1:0) през 1966-та г.

При първото си участие на Световно първенство, Северна Корея смая света с победа си над Италия и отстраняването им от понататъшно участие в турнира. При завръщането си у дома, италианците били атакувани с развалени домати от разярените си фенове.

3. Flag of Algeria.svg Алжир - Flag of Germany.svg ФРГ (2:1) през 1982-ра г.

Залозите за спечелване на световната титла от Алжир били 1: 1000, а за Германия - 1:3. Преди този мач германците имали загубени само 4 мача за поседните четири години. Техният треньор Юп Дервал заявил след мача: "Аз все още не мога да повярвам какво се случи! Това е отвъд моите представи!"

4. Flag of Cameroon.svg Камерун - Flag of Argentina.svg Аржентина (1:0) през 1990-та г.

Камерун завършили този мач с девет човека, успявайки да удържат до края преднината си срещу тогавашния световен шампион. По този начин те печелят славна победа в мача на откриването на пъренството през 90-та.

5. Flag of East Germany.svg ГДР - Flag of Germany.svg ФРГ (1:0) през 1974-та г.

Това е единственият мач между двата тима. Източногерманците побеждават с гол на Шпарвасер, но въпреки това ФРГ продължават и спечелват световната титла.

6. Flag of Spain.svg Испания - Flag of Denmark.svg Дания (5:1) през 1986-та г.

Датчаните са спечелили до този момент всичките си срещи от първия кръг на турнира, включително размазваща победа над южноамериканския шампион Уругвай с 6:1, и победа над ФРГ с 2:0. Те дори повели в резултата в този мач, но след това всичко се обърнало с главата надолу – Емилио Бутрагеньо отбелязал 4 от петте гола за Испанците в този чудноват мач.

7. Flag of Bulgaria.svg България - Flag of Germany.svg Германия 2:1 през 1994-та г.

Германия, която била достигала до финала в предните три световни първенста, излязла в този 1/4-финален мач по пътя си към четвърти такъв успех. Лотар Матеус открил резултата за германците, но два бързи гола от страна на България разрушили всичко.

8. Ulster banner.svg Северна Ирландия - Flag of Spain.svg Испания (1:0) през 1982-ра г.

Малцина са си представяли, че ирландците ще спечелят мача срещу страната – домакин на първенството, особено при положение че играят в голяма част от срещата с играч по-малко. Но те отбелязали гол в началото на второто полувреме и успели да спечелят мача от който зависело продължаването им във втората фаза на турнира.

9. Flag of Cuba.svg Куба - Flag of Romania.svg Румъния (2:1) през 1938-ма г.

Това било сензационен резултат за времето си. Куба не успяла да заеме първо място в квалификациите и да се класира за световното, но придобила това право поради оттеглянето на Мексико от турнира. Румъния пък участвала на първенствата през 1930-та и 1934-та г, и имала реномето на класен отбор. Кубинците пък били разбити още в следващия кръг от Швеция с 0:8.

10. Flag of Germany.svg ФРГ - Flag of Hungary.svg Унгария (3:2) през 1954-та г.

Във финалния мач на световното първенство през 1954 г. се срещат непобедимият до този момент отбор на унгарците и коравите немци. Унгария няма загуба през последните години, като в този отбор личат имената на Пушкаш, Грошич, Цибор и др. В груповата фаза маджарите побеждават ФРГ с 8:3 и когато повеждат и във финала с 2:0 всички очакват това да се повтори. Все пак немците обръщат до 3:2 и печелят първата си световна титла в историята. Мачът и до ден днешен е известен като "Чудото от Берн", а този отбор на Унгария си остава може би най-силният тим, който не успвява да триумфира с титлата (заедно с Бразилия'82 и Холандия'74).

Източник: Архив на Световното първенство по футбол

Източници[редактиране | edit source]

  1. http://www.fifa.com/fifa/pub/newsletter/fifanews.6-97.html Изявление на Сеп Блатер в информационен бюлетин на ФИФА от 1997 г.
  2. http://www.fifa.com/en/marketing/newmedia/index/0,3509,10,00.html Телевизионно отразяване на световното първенство през 2002 г.
  3. http://soccernet.espn.go.com/news/story?id=373231&cc=5739 Блатер: Бразилия ще бъде почти със сигурност домакин на СП '14
Портал В Портал Футбол можете да намерите още много страници за футбол.