Европейско първенство по футбол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Европейско първенство по футбол
Настоящ сезон или издание на турнира Европейско първенство по футбол 2012
Спорт Футбол
Основан 1960
Брой отбори
(състезатели)
52
Държава Испания
Настоящ победител Flag of Spain.svg Испания
Официален уебсайт UEFA EURO 2012

Европейското първенство по футбол е значимо състезание на националните отбори по футбол в Европа. Организира се от УЕФА и се провежда на всеки четири години. За първи път е проведено 1960 г. под името Купа на европейските нации и сегашното име е въведено 1968 г. Идеята за провеждането му принадлежи на френския журналист Габриел Ано, а инициативата по осъществяването – на генералния секретар на Френската футболна федерация Анри Делоне. На конгреса на УЕФА в Стокхолм на 27 януари 1958 г. е взето решение (с 15 гласа "за" и 13 "против") за провеждането на турнир за Купата на европейските нации. Награда за победителя е голяма сребърна амфора, носеща името на междувременно починалия Анри Делоне. Турнирът се провежда през 4 години между световните шампионати.Първите два турнира се играят по системата на отстраняване в преки двубои при взаимно гостуване. Полуфиналите, както и финалът и мачът за трето място се играят в някоя от страните-полуфиналистки. В следващите три турнира (1968, 1972 и 1976 г.) участниците предварително са разделени по жребий в 8 квалификационни групи, където се играе на принципа "всеки срещу всеки". Победителите образуват четвъртфинални двойки и излъчват 4 състава, които играят в една от страните-полуфиналистки за 1-о и 3-о място. В следващите 4 турнира (1980, 1984, 1988 и 1992 г.) класирането отново става с предварителни групи, но във финалния кръг участват 8 отбора, разделени в две групи по 4, в които се играе също на принципа "всеки срещу всеки". Победителите играят на финал, а вторите – за трето място, но от 1984 г. мач за трето място не се играе. На последните два турнира (1996 и 2000 г.) финалистите са вече 16, разделени в 4 групи по 4 отбора (играе се по системата "всеки срещу всеки"), като победителите в групите образуват четвъртфинални двойки, новите победители образуват полуфинални двойки и победителите в полуфиналите играят на финала. До 1976 г. само 4 отбора участват във финалния турнир. От 1980 г. участват 8, а от 1996 г. — 16 отбора. Отборите, които участват на финалния турнир, се определят от серия квалификационни мачове. През 1960 и 1964 г. се играят плейофи с разменено гостуване, от 1968 г. се играят квалификационни групи и плейофи, а отборът-домакинсе класира автоматично.

В настоящия вид на турнира 16-те класирали се отбора са разделени в 4 групи по 4 отбора. Всеки отбор изиграва по един мач с другите 3 отбора в групата и първите 2 отбора от всяка група се класират за четвъртфиналите. Там се играе с директна елиминация. От 2004 г. се въвежда правилото за сребърния гол.

Формат[редактиране | edit source]

Квалификации[редактиране | edit source]

За да се класира отбор той трябва или да спечели една от седемте квалификационни групи или да завърши втори. След това отбора продължава напред към финалите които се провеждат в държавата/ите домакин/и чиито отбори се класират автоматично. Квалификационната фаза започва през есента след Световно първенство почти две години преди финалите.

Групите за квалификациите съставят от комитет на УЕФА като се използва принципа на урните като всеки отбор попада в урна според това какво е постигнал в предните квалификации за европейско първенство и световното първенсто. За да се определи точно кой отбор в коя урна да бъде сложен се прави ранг който се изчислява като се вземат всички спечелени точки и се разделят на броя на изиграните мачове. В случай че отборът е бил домакин на предишно първенство се взема предвид друга по-ранна квалификация. Ако два отбора имат еднакъв коефициент се взема предвид;

  1. Коефициента от мачовете играни в последните две квалификации.
  2. Следна голова разлика.
  3. Следно вкарани голове.
  4. Средно вкарани голове като гост.
  5. Теглене на жребий.

Квалификационната фаза се играе в групов формат. Състава на групите се определя от жребий. Жребия се извършва преди да започнат квалификациите за световно първенство. За ЕВРО 2008, квалификационната фаза се състои от седем групи, една с осем отбора, а останалите с по седем.

Квалификационната фаза се извършва в групи, които са мини лиги, където отборите заели първо и второ място, след като всичик отбори са играли по два пъти на разменено гостуване с останалите, отива на финалите. Точките които се начисляват са 3 за победа и 1 за равенство. Ако два или повече отбори имат еднакъв брой точки отборите се подреждат според:

  1. Най-много точки сред "проблемните" отбори.
  2. Голова разлика сред "проблемните" отбори.
  3. Най-много вкарани гола сред "проблемните" отбори.
  4. Най-много вкарани гола като гост сред "проблемните" отбори.
  5. Резултати от всички мачове:
    1. Голова разлика.
    2. Най-много вкарани гола.
    3. Най-много вкарани гола като гост.
    4. Коефициент за честна игра.
  6. Жребий.

Финали[редактиране | edit source]

Шестнадесет отбора се класират за финалите, за турнира през 2008 това са победителите и завършилите втори в групите както и домакините Австрия и Швейцария. Тези 16 отбора се разделят в 4 групи по 4. Групите се теглят от администрацията на УЕФА като се използва принципа на урните. В първата урна са отборите домакини, настоящия шампион и отбора имащ най-добър коефициент от спечелени точки на мач. Останалите урни се запълват според същия коефециент.

Четерите групи отново се играят като лига където всеки отбор играе по един път с останалите. Победителя и втория отбор от всяка група се класират за четвъртфиналите където формата се преобразува в такъв с пряка елеминация в един мач. Победителите в четвъртфиналите продължават към полуфиналите, от където последните два отбора играят финал. Ако в етапа на пряка елеминация се постигне равен резултат се играят две продължения от по 15 минути. Ако в продълженията се постигне равен резулта т се бият по 5 дузпи. Ако в дузпите се постигне равен резултат се бият дузпи до победа на един от двата отбора.

Голмайстори[редактиране | edit source]

Футболист Голове
Flag of France.svg Мишел Платини 9
Flag of England.svg Алан Шиърър 7
Flag of Portugal.svg Нуно Гомеш
Flag of France.svg Тиери Анри
Flag of the Netherlands.svg Патрик Клуйверт
Flag of the Netherlands.svg Руд ван Нистелрой

Кристиано Роналдо

6
Flag of the Czech Republic.svg Милан Барош
Flag of Germany.svg Юрген Клинсман
Flag of FR Yugoslavia.svg Саво Милошевич
Flag of the Netherlands.svg Марко ван Бастен
Flag of France.svg Зинедин Зидан
5

Най-много участия[редактиране | edit source]

Седем играчи са взимали участие в четири европейски първенства: Лотар Матеус, Петер Шмайхел, Алесандро дел Пиеро, Едвин ван дер Сар, Лилиан Тюрам, Олоф Мелберг и Икер Касияс. [1]

Първо европейско първенство[редактиране | edit source]

1960 г. във Франция

В квалификациите участват 17 отбора, като само Ейре и Чехословакия играят предварителен кръг. България играе с Югославия и след 0:2 в Белград и 1:1 в София отпада. Полуфинали: СССРЧехословакия 29:0, ЮгославияФранция 5:4. За трето място: ЧехословакияФранция 2:0. Финал на 10 юли 1960 г., Париж, стадион "Парк де Пренс", 18 000 зрители, съдия А. Елис (Англия): СССРЮгославия 2:1 след продължения (в редовното време 1:1) – 0:1 Галич (43), 1:1 Метревели (49), 2:1 В. Понеделник (113). Европейски шампион СССР: Яшин, Чохели, Масльонкин, Крутиков, Войнов, Нето, Метревели, В. Иванов, Понеделник, Бубукин, Месхи. Голмайстори: В. Иванов и В. Понеделник (СССР), Д. Йеркович и М. Галич (Югославия), Ф. Ет (Франция) – по 2 гола.

Второ европейско първенство[редактиране | edit source]

1964 г. в Испания

В квалификациите участват 29 страни, като за осминафиналите по право се класира СССР като настоящ първенец. България отстранява в предварителните срещи Португалия след 3:1 в София, 1:3 в Лисабон и 1:0 в трети мач в Рим, но на осминафиналите губи от Франция след 1:0 в София и 1:3 в Париж. Полуфинали: ИспанияУнгария 2:1, СССРДания 3:0. За трето място: УнгарияДания 3:1. Финал на 21 юни 1964 г., Мадрид, стадион "Сантяго Бернабеу", 120 000 зрители, съдия А. Холанд (Англия): ИспанияСССР 2:1 – 1:0 Переда (6), 1:1 Хусаинов (8), 2:1 Марселино (84). Европейски шампион Испания: Ирибар, Ривиля, Оливеля, Калехо, Фусте, Зоко, Амансио, Переда, Марселино, Суарес, Лапетра. Голмайстори: Ф. Бене и Д. Новак (Унгария), Е. Переда (Испания) – по 2 гола.

Трето европейско първенство[редактиране | edit source]

1968 г. в Италия

За първи път участващите 31 отбора са разделени в 8 квалификационни групи. България играе с Португалия 1:0 в София и 0:0 в Лисабон, с Швеция 3:0 в София и 2:0 в Стокхолм, с Норвегия 4:2 в София и 0:0 в Осло и става победител в групата. На четвъртфиналите България отстъпва на бъдещия шампион Италия след 3:2 в София и 0:2 в Неапол. Полуфинали: ЮгославияАнглия 1:0, ИталияСССР 0:0, след жребий се класира Италия. За трето място: АнглияСССР 2:0. Финал на 8 юни 1968 г. в Рим, стадион "Олимпико", 70 000 зрители, съдия Г. Дийнст (Швейцария): ИталияЮгославия 1:1 – 0:1 Джаич (39), 1:1 Доменгини (81). Втори мач на 10 юни 1968 г., Рим, стадион "Олимпико", 55 000 зрители: ИталияЮгославия 2:0 – 1:0 Рива (12), 2:0 Анастази (31). Европейски шампион Италия: Дзоф, Бургнич, Факети, Розато, Гуарнери, Салваторе, Доменгини, Де Систи, Мацола, Анастази, Рива. Голмайстор: Д. Джаич (Югославия) – 2 гола.

Четвърто европейско първенство[редактиране | edit source]

1972 г. в Белгия

Участват 32 страни, разпределени в 8 групи. България играе с Унгария 3:0 в София и 0:2 в Будапеща, Франция 2:1 в София и 1:2 в Нант, Норвегия 1:1 в София и 4:1 в Осло, но остава втора в групата. Полуфинали: ФРГ – Белгия 2:1, СССР – Унгария 1:0. За трето място: БелгияУнгария 2:1. Финал на 18 юни 1972 г., Брюксел, стадион "Хейзел", 45 000 зрители, съдия Ф. Маршал (Австрия): ФРГСССР 3:0 – 1:0 Г. Мюлер (27), 2:0 Вимер (52), 3:0 Г. Мюлер (58). Европейски шампион ФРГ: Майер, Хьотгес, Бекенбауер, Шварценбек, Брайтнер, Хьонес, Нетцер, Вимер, Хайнкес, Г. Мюлер, Кремерс. Голмайстор: Г. Мюлер ФРГ – 4 гола.

Пето европейско първенство[редактиране | edit source]

1976 г. в Югославия

Участват 32 страни, разпределени в 8 групи, като шампионът ФРГ този път не се класира директно. България играе с ФРГ 1:1 в София и 0:1 в Щутгарт, Гърция 3:3 в София и 1:2 в Атина, Малта 5:0 в София и 2:0 в Ла Валета и се класира трета в групата. Полуфинали: ЧехословакияХоландия 3:1 след продължения (в редовното време 1:1), ФРГЮгославия 4:2 след продължения (в редовното време 2:2). За трето място: ХоландияЮгославия 3:2 след продължения (в редовното време 2:2). Финал на 20 юни 1976 г., Белград, стадион "Цървена звезда", 45 000 зрители, съдия С. Гонела (Италия): ЧехословакияФРГ 5:3 след дузпи (в редовното време и след продължения 2:2) – 1:0 Швехлик (8), 2:0 Добиаш (25), 2:1 Д. Мюлер (28), 2:2 Хьолценбайн (90). Европейски шампион Чехословакия: Виктор, Пиварник, Ондруш, Чапкович, Гьог, Добиаш, Паненка, Модер, Масни, Швехлик, (Весели, Юркемик, Нехода). Голмайстор: Д. Мюлер (ФРГ) – 4 гола.

Шесто европейско първенство[редактиране | edit source]

1980 г. в Италия

Участват 32 страни, разпределени в 8 групи без Италия, която се класира по право като домакин. България играе с Англия 0:3 в София и 0:2 в Лондон, Ейре 1:0 в София и 0:3 в Дъблин, Северна Ирландия 0:2 в София и 0:2 в Белфаст, Дания 3:0 в София и 2:2 в Копенхаген и остава предпоследна в групата. Финалистите са разделени в две групи – първа: ЧехословакияФРГ 0:1, ХоландияГърция 1:0, ФРГХоландия 3:2, ГърцияЧехословакия 1:3, ХоландияЧехословакия 1:1, ГърцияФРГ 0:0. Класиране: ФРГ 5 т. 4-2, [[Чехословакия] 3 т. 4-3, Холандия 3 т. 4-4, Гърция 1 т. 1-4. Втора: БелгияАнглия 1:1, ИспанияИталия 0:0, БелгияИспания 2:1, АнглияИталия 0:1, ИспанияАнглия 1:2, ИталияБелгия 0:0. Класиране: Белгия 4 т. 3-2, Италия 4 т. 1:0, Англия 3 т. 3-3, Испания 1 т. 2-4. За трето място: [[Чехословакия] – Италия 10:9 след дузпи (в редовното време и след продължения 1:1). Финал на 22 юни 1980 г., Рим, стадион "Олимпико", 50 000 зрители, съдия Н. Райня (Румъния): ФРГБелгия 2:1 – 1:0 Хрубеш (10), 1:1 Ван дер Ейкен (71-дузпа), 2:1 Хрубеш (88). Европейски шампион ФРГ: Шумахер, Калтц, Щилике, К. Х. Фьорстер, Дитц, Шустер, Бригел, Х. Мюлер, Румениге, Хрубеш, Кл. Алофс, (Кулман). Голмайстор: Кл. Алофс ФРГ – 3 гола.

Седмо европейско първенство[редактиране | edit source]

1984 г. във Франция

Участват 33 страни, разпределени в 7 групи без домакина Франция. България играе с Югославия 0:1 в София и 2:3 в Сплит, Уелс 0:1 в Рексъм и 1:0 в София, Норвегия 2:2 в София и 2:1 в Осло, но остава трета в групата. Финалистите са разделени в две групи – първа:ФранцияДания 1:0, БелгияЮгославия 2:0, ФранцияБелгия 5:0, ДанияЮгославия 5:0, ФранцияЮгославия 3:2, ДанияБелгия 3:2. Класиране: Франция 6 т. 9-2, Дания 4 т. 8-3, Белгия 2 т. 4-8, Югославия 0 т. 2-10. Втора: ФРГПортугалия 0:0, РумънияИспания 1:1, ФРГРумъния 2:1, ПортугалияИспания 1:1, ФРГИспания 0:1, ПортугалияРумъния 1:0. Класиране: Испания 4 т. 3-2, Португалия 4 т. 2-1, ФРГ 3 т. 2-2, Румъния 1 т. 2-4. Полуфинали: ИспанияДания 6:5 след дузпи (в редовното време и след продължения 1:1), ФранцияПортугалия 3:2 след продължения (в редовното време 1:1). Мач за трето място не се играе. Финал на 27 юни 1984 г., Париж, стадион "Парк де Пренс", 50 000 зрители, съдия В. Христов (Чехо[[словакия]): Франция – Испания 2:0 – 1:0 Платини (57), 2:0 Белон (90). Европейски шампион Франция: Батс, Босис, Льо Ру, Домерг, Батистон, Аморос, Тигана, Жирес, Платини, Фернандес, Лакомб, (Женжини, Белон). Голмайстор: М. Платини Франция – 9 гола (рекорд).

Осмо европейско първенство[редактиране | edit source]

1988 г. във ФРГ

Участват 32 страни, разделени в 7 групи, а домакинът ФРГ се класира направо. България играе с Ейре 2:1 в София и 0:2 в Дъблин, Белгия 1:1 в Брюксел и 2:0 в София, Шотландия 0:0 в Глазгоу и 0:1 в София, Люксембург 4:1 в Люксембург и 3:0 в София, но остава втора в групата. Финалистите са разделени в две групи – първа: ФРГИталия 1:1, ФРГДания 2:0, ДанияИспания 2:3, ИталияИспания 1:0, ФРГИспания 2:0, ИталияДания 2:0. Класиране: ФРГ 5 т. 5-1, Италия 5 т. 4-1, Испания 2 т. 3-5, Дания 0 т. 2-7. Втора: АнглияЕйре 0:1, ХоландияСССР 0:1, АнглияХоландия 1:3, ЕйреСССР 1:1, АнглияСССР 1:3, ЕйреХоландия 0:1. Класиране: СССР 5 т. 5-2, Холандия 4 т. 4-2, Ейре 3 т. 2-2, Англия 0 т. 2-7. Полуфинали: ФРГХоландия 1:2, СССРИталия 2:0. Финал на 25 юни 1988 г., Мюнхен, Олимпийски стадион, 70 000 зрители, съдия М. Вотро (Франция): ХоландияСССР 2:0 – 1:0 Гулит (33), 2:0 Ван Бастен (54). Европейски шампион Холандия: Ван Брьокелен, Ван Аерле, Р. Куман, Рийкард, А. Мюрен, Ван Тигелен, Ваненбург, Вутерс, Ван Бастен, Гулит, Е. Куман, (Босман, Кифт, Суврийн, Ван’т Шип). Голмайстор: Ван Бастен (Холандия) – 5 гола.

Девето европейско първенство[редактиране | edit source]

1992 г. в Швеция

Участват 33 страни, разделени в 7 групи, а Швеция се класира като домакин. България играе с Швейцария 0:2 в Женева и 2:3 в София, Шотландия 1:1 в София и 1:1 в Глазгоу, Румъния 3:0 в Букурещ и 1:1 в София, Сан Марино 3:0 в Сан Марино и 4:0 в София и остава трета в групата. Югославия се класира за финалите, но поради наложеното ембарго от ООН е заменена с Дания, която пък става шампион. Финалистите са разделени в две групи – първа: ШвецияАнглия 2:1, ФранцияДания 1:2, АнглияФранция 0:0, ШвецияДания 1:0, ДанияАнглия 0:0, ШвецияФранция 1:1. Класиране: Швеция 5 т. 4-2, Дания 3 т. 2-2, Франция 2 т. 2-3, Англия 2 т. 1-2. Втора: ХоландияГермания 3:1, ШотландияОНД 3:0, ШотландияГермания 0:2, ХоландияОНД 0:0, ХоландияШотландия 1:0, ОНДГермания 1:1. Класиране: Холандия 5 т. 4-1, Германия 3 т. 4-4, Шотландия 2 т. 3-3, ОНД 2 т. 1-4. Полуфинали: ШвецияГермания 2:3, ДанияХоландия 7:6 след дузпи (в редовното време и след продължения 2:2). Финал на 26 юни 1992 г., Гьотеборг, стадион "Улеви", 50 000 зрители, съдия Б. Галер (Швейцария): ДанияГермания 2:0 – 1:0 Йенсен (19), 2:0 Вилфорт (78). Европейски шампион Дания: Шмайхел, Сивебек, Кристиянсен, К. Нилсен, Олсен, Пиехник, (Кристофт), Йенсен, Вилфорт, Ларсен, Поулсен, Б. Лаудруп. Голмайстори: Х. Ларсен (Дания), Д. Бергкамп (Холандия), К. Х. Ридле (Германия) и Т. Бролин (Швеция) – по 3 гола.

Десето европейско първенство[редактиране | edit source]

1996 г. в Англия

Участват 47 страни, разделени в 8 групи, а Англия се класира като домакин. България играе с Германия 3:2 в София и 1:3 в Берлин, Уелс 3:0 в Кардиф и 3:1 в София, Грузия 2:0 в София и 1:2 в Тбилиси, Молдова 4:1 в София и 3:0 в Кишинев, Албания 3:0 в София и 1:1 в Тирана, като се класира на второ място в групата и за първи път добива право на участие на европейски финали. Финалистите са разделени в 4 групи по 4 отбора –

Единадесето европейско първенство[редактиране | edit source]

2000 г. в Белгия и Холандия

Участват 48 страни, разделени в 9 групи, а Белгия и Холандия като домакини се класират по право. България играе с Англия 0:0 в Лондон и 1:1 в София, Полша 0:3 в Бургас и 0:2 във Варшава, Швеция 0:1 в Бургас и 0:1 в Стокхолм, Люксембург 2:0 в Люксембург и 3:0 в София, като остава четвърта в групата. Финалистите са разделени в 4 групи по 4 отбора –

Дванадесето европейско първенство[редактиране | edit source]

Статистика[редактиране | edit source]

Година Домакин Финал Мач за третото място
Победител Резултат Подгласник Трето място Резултат Четвърто място
1960
Подробности
Франция Flag of the Soviet Union.svg
СССР
2 - 1
след прод.
Flag of SFR Yugoslavia.svg
Югославия
Flag of Czechoslovakia.svg
Чехословакия
2 - 0 Flag of France.svg
Франция
1964
Подробности
Испания Flag of the Spain Under Franco.png
Испания
2 - 1 Flag of the Soviet Union.svg
СССР
Flag of Hungary (1957-1989; unofficial).svg
Унгария
3 - 1
след прод.
Flag of Denmark.svg
Дания
1968
Подробности
Италия Flag of Italy.svg
Италия
1 - 1 сл. прод.
2 - 0
(преиграване)
Flag of SFR Yugoslavia.svg
Югославия
Flag of England.svg
Англия
2 - 0 Flag of the Soviet Union.svg
СССР
1972
Подробности
Белгия Flag of Germany.svg
ФРГ
3 - 0 Flag of the Soviet Union.svg
СССР
Flag of Belgium.svg
Белгия
2 - 1 Flag of Hungary (1957-1989; unofficial).svg
Унгария
1976
Подробности
Югославия Flag of Czechoslovakia.svg
Чехословакия
2 - 2 сл. прод.
(5 - 3)
след дузпи
Flag of Germany.svg
ФРГ
Flag of the Netherlands.svg
Холандия
3 - 2
след прод.
Flag of SFR Yugoslavia.svg
Югославия
1980
Подробности
Италия Flag of Germany.svg
ФРГ
2 - 1 Flag of Belgium.svg
Белгия
Flag of Czechoslovakia.svg
Чехословакия
1 - 1
(9 - 8)
след дузпи
Flag of Italy.svg
Италия
Година Домакин Победител Резултат Подгласник Полуфиналисти
1984
Подробности
Франция Flag of France.svg
Франция
2 - 0 Flag of Spain.svg
Испания
Flag of Denmark.svg
Дания
и Flag of Portugal.svg
Португалия
1988
Подробности
ФРГ Flag of the Netherlands.svg
Холандия
2 - 0 Flag of the Soviet Union.svg
СССР
Flag of Italy.svg
Италия
и Flag of Germany.svg
ФРГ
1992
Подробности
Швеция Flag of Denmark.svg
Дания
2 - 0 Flag of Germany.svg
Германия
Flag of the Netherlands.svg
Холандия
и Flag of Sweden.svg
Швеция
1996
Подробности
Англия Flag of Germany.svg
Германия
2 - 1
златен гол
Flag of Czechoslovakia.svg
Чехия
Flag of England.svg
Англия
и Flag of France.svg
Франция
2000
Подробности
Белгия и
Холандия
Flag of France.svg
Франция
2 - 1
златен гол
Flag of Italy.svg
Италия
Flag of Portugal.svg
Португалия
и Flag of the Netherlands.svg
Холандия
2004
Подробности
Португалия Flag of Greece.svg
Гърция
1 - 0 Flag of Portugal.svg
Португалия
Flag of the Netherlands.svg
Холандия
и Flag of the Czech Republic.svg
Чехия
2008
Подробности
Австрия и
Швейцария
Flag of Spain.svg
Испания
1 - 0 Flag of Germany.svg
Германия
Flag of Russia.svg
Русия
и Flag of Turkey.svg
Турция
2012
Подробности
Полша и
Украйна
Flag of Spain.svg
Испания
4 - 0 Flag of Italy.svg
Италия
Flag of Germany.svg
Германия
и Flag of Portugal.svg
Португалия

Забележка: От 1984 г. не се играе мач за определяне на трето и четвърто място.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Day four as it happened, „Би Би Си“, 11 юни 2012 г.