Паоло Малдини

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Паоло Малдини
Maldini2008.JPG
Лична информация
Прякор Дон Паоло, Grande Paolo
Цяло име Паоло Чезаре Малдини
Дата на раждане 26 юни 1968 г.  (на 45 г.)
Място на раждане Милано, Италия
Ръст 186 cm
Пост Централен защитник, Ляв защитник
Юношески отбори
1978 - 1985 600px Bianco e Rosso (Croce) e Rosso e Nero (Strisce).png Милан
Професионални отбори¹
Години Отбор М Г
1985 - 2009 600px Bianco e Rosso (Croce) e Rosso e Nero (Strisce).png Милан 647 (29)
Национален отбор
1986 - 1988
1988 - 2002
Италия Италия 21
Италия Италия
12
126
(5)
(7)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Паоло Чезаре Малдини (на италиански Paolo Cesare Maldini) е бивш италиански футболист, защитник. Смятан е за един от най-добрите защитници за всички времена. Той е син на известния италиански защитник и треньор Чезаре Малдини. Рекордьор е по участия с екипа на Милан - 902 официални мача, капитан на отбора от 1997 г. до 2009 г. Малдини е и футболистът с най-много участия в Серия А - 647 мача и Международните турнири - 175 мача. Фланелката с номер 3 в Милан е извадена от употреба в чест на легендарния защитник. Малдини е седемкратен шампион на Италия, печелил е по 5 пъти Шампионската лига, Суперкупата на Европа и Суперкупата на Италия с Милан. Малдини е капитан на Италианския национален отбор от 1994 г. до 2002 г., част е от идеалния отбор на Световното първенство по футбол през 1994 г. За 14 години като национал записва 126 мача за Италия и взема участие на 4 Световни първенства.

Клубна Кариера[редактиране | edit source]

Малдини с капитанската лента на Милан.
Малдини вдига трофея в Шампионската лига през 2003 г.

Паоло Малдини е юноша на Милан. Записва първия си официален мач срещу Удинезе на 20 януари 1985 г. През следващия сезон 17-годишният футболист се утвърждава като титуляр. През 1988 г. печели за пръв път Скудетото и Суперкупата на Италия.

Малдини е част от дрийм тийма на Ариго Саки, спечелил КЕШ и Суперкупата на Европа през 1989 г., както и през 1990 г. През сезон 1991 - 1992 г. Милан печели Серия А, без нито една загуба, а Малдини е част от една от най-добрите защитни линии през 90-те години заедно с Франко Барези, Алесандро Костакурта и Мауро Тасоти. Малдини печели Серия А и през следващите два сезона.

Паоло Малдини играе финал на Шампионската лига през 1993 г., печели финала през 1994 г., играе и финал на Световното първенство през 1994 г. и става първият защитник, спечелил наградата Футболист на годината на ангийското списание World Soccer. Малдини играе във финала на Шампионската лига и през 1995 г., печели петата си титла в Серия А през 1996 г.

Малдини става капитан на Милан след като Франко Барези прекратява кариерата си през 1997 г. и остава първи капитан на отбора до собственото си оттегляне през 2009 г. През 1999 г. печели за шести път Серия А.

Почти през цялата си кариера Малдини играе основно като ляв защитник, спечелвайки репутацията на един от най-добрите защитници за всички времена. След привличането на Алесандро Неста през 2002 г. 34-годишният Малдини заиграва предимно в центъра на защитата, заедно с Алесандро Неста. През 2003 г. печели с обновения от Карло Анчелоти отбор на Милан Купата на Италия и за четвърти път Шампионската лига, ставайки играч на мача. Печели през същата година и Суперкупата на Европа. Седмата си титла в Серия А печели през седващия сезон 2003 - 2004 г.

На 20 февруари 2007 Малдини изиграва мач №100 в Шампионската лига с отбора на Милан. На 23 май 2007 г. играе за осми път финал в Шампионската лига и печели купата за пети път.

На 16 февруари 2008 г. срещу Парма Малдини записва мач №1000 в кариерата си на професионален футболист. За постижението си Паоло Малдини споделя: "Причината за това постижение е една — и тя е, че имам достатъчно късмет, за да избегна сериозни контузии, да играя за велик клуб, да имам такава страст към играта, която да ме кара да играя колкото се може повече и да се забавлявам на терена".

Малдини слага края на кариерата си слага след мача с Фиорентина на 31 май 2009 г. и е изпратен от тифозите като една от най-големите легенди на Милан.

Малдини е отбелязал 33 гола за Милан. Той е рекордьор по участия с екипа на Милан във всички турнири с 902 официални мача, рекордьор по участия в Серия А - 647 мача, рекордьор по участия в Евротурнирите с 175 мача, както и рекордьор по участия в дербито между Mилан и Интер.

Паоло Малдини е футоболистът с най-дълга кариера в Милан - 24 г. и 132 дни. Успява да надмине по популярност своя именит баща и се превръща в истинска легенда за Милан. В негова чест фланелката с номер 3 в Милан е извадена от употреба.

Национален отбор[редактиране | edit source]

Паоло Малдини прави своя дебют за Скуадра Адзура на 31 март 1988 г. в приятелски мач срещу Югославия. На Евро 1988 играе във всичките 4 мача на Италия, а на Световното първенство в Италия през 1990 г. играе 7 мача, където Италия завършва на 3-то място.

На Световното първенство в САЩ 1994 г. Малдини е капитан на Италия, където губи финала от Бразилия след изпълнение на дузпи. Избран е в идеалния отбор на първенството, 32 години след като баща му постига същото на Световното първенство през 1962 г.

На Световното първенство във Франция 1998 г. Италия стига до 1/4 финал, отпадайки след изпълнение на дузпи от бъдещия Световен шампион - Франция.

На Евро 2000 Малдини играе финал с Италия, драматично загубен от Франция.

След отпадането на Италия от Южна Корея на 1/8 финал на Световното първенство в Южна Корея и Япония през 2002 г. Малдини слага край на кариерата си в националния отбор на 34 години. Записва 126 участия за Скуадра Адзура, рекорд, подобрен от Фабио Канаваро през 2009 г. За 14 години като национал Малдини е носил рекордните 74 мача капитанската лента на Националния отбор на Италия.

Статистика[редактиране | edit source]

Клубна кариера[редактиране | edit source]

Клуб Сезон Серия А Купа на Италия Европейски
Турнири
1
Други
Турнири2
Общо
Мачове Голове Мачове Голове Мачове Голове Мачове Голове Мачове Голове
Милан 1984-85 1 0 - - - - - - 1 0
1985-86 27 0 6 0 6 0 1 0 40 0
1986-87 29 1 7 0 - - 13 0 37 1
1987-88 26 2 1 0 2 0 - - 29 2
1988-89 26 0 7 0 7 0 - - 40 0
1989-90 30 1 6 0 8 0 3 0 47 1
1990-91 26 4 3 0 4 0 2 0 35 4
1991-92 31 3 7 1 - - - - 38 4
1992-93 31 2 8 0 10 1 1 0 50 3
1993-94 30 1 2 0 10 1 4 0 46 2
1994-95 29 2 1 0 11 0 2 0 43 2
1995-96 30 3 3 0 8 0 - - 41 3
1996-97 26 1 3 0 6 0 1 0 36 1
1997-98 30 0 7 0 - - - - 37 0
1998-99 31 1 2 0 - - - - 33 1
1999-00 27 1 4 0 6 0 1 0 38 1
2000-01 31 1 4 0 14 0 - - 49 1
2001-02 15 0 - - 4 0 - - 19 0
2002-03 29 2 1 0 19 0 - - 49 2
2003-04 30 0 - - 9 0 3 0 42 0
2004-05 33 0 - - 13 1 1 0 47 1
2005-06 14 2 - - 9 0 - - 23 2
2006-07 18 1 - - 9 0 - - 27 1
2007-08 17 1 - - 4 0 2 0 23 1
2008-09 30 0 - - 2 0 - - 32 0
Общо за кариерата 647 29 72 1 161 3 22 0 902 33

1Европейските турнири включват Шампионска лига и Купа на УЕФА
2Други турнири включват Суперкупа на Италия, Суперкупа на Европа, Междуконтинентална купа и Световно клубно първенство
3Бараж за Купата на УЕФА

Национален отбор[редактиране | edit source]

Италия
Година Мачове Голове
1988 10 0
1989 7 0
1990 11 0
1991 8 0
1992 7 0
1993 5 2
1994 12 0
1995 7 1
1996 7 0
1997 11 2
1998 11 1
1999 7 1
2000 11 0
2001 7 0
2002 5 0
Общо 126 7

Голове с Националния отбор[редактиране | edit source]

Успехи[редактиране | edit source]

Милан[редактиране | edit source]

Национален отбор[редактиране | edit source]

Индивидуални[редактиране | edit source]

Рекорди[редактиране | edit source]

Ордени[редактиране | edit source]

  • Ufficiale OMRI BAR.svg Носител на Орден за заслуги към Италианската Република четвърта степен (офицер): 2000
  • Cavaliere OMRI BAR.svg Носител на Орден за заслуги към Италианската Република пета степен (рицар): 1991

Източници[редактиране | edit source]