Световно първенство
по футбол 1990 |
| Подробности |
| Домакин |
Италия |
| Откриване |
8 юни |
| Финал |
8 юли |
| Участници |
24 (от {{{конфедерации}}} конфедерации) |
| Стадиони |
12 (в 12 града) |
| Позиции |
Шампион  |
Германия (3 титли) |
Втори  |
Аржентина |
Трети  |
Италия |
| Четвърти |
Англия |
| Статистика |
| Мачове |
52 |
| Голове |
115 (2.21 средно на мач) |
| Посещаемост |
2516348 (48 391 средно на мач) |
| Голмайстор |
Салваторе Скилачи(6 гола) |
| Най-добър играч |
Салваторе Скилачи |
СП 1986 |
СП 1994  |
14-тото Световно първенство по футбол е проведено от 8 юни до 8 юли 1990 г. в Италия. Домакинът на световното първенство е избран на 19 май 1984 г. между кандидатите СССР и Италия. Световен шампион става ФРГ (за трети път), чийто национален отбор побеждава на финала отбора на Аржентина с 1:0.
България в квалификациите [редактиране]
Група 1
- 19 октомври 1988 г., Гърция – Дания 1:1
- 19 октомври 1988 г., България – Румъния 1:3
- 2 ноември 1988 г., Румъния – Гърция 3:0
- 2 ноември 1988 г., Дания – България 1:1
- 26 април 1989 г., Гърция – Румъния 0:0
- 26 април 1989 г., България – Дания 0:2
- 17 май 1989 г., Румъния – България 1:0
- 17 май 1989 г., Дания – Гърция 7:1
- 11 октомври 1989 г., България – Гърция 4:0
- 11 октомври 1989 г., Дания – Румъния 3:0
- 15 ноември 1989 г., Гърция – България 1:0
- 15 ноември 1989 г., Румъния – Дания 3:1
| от Европа:
|
| от Азия:
|
| от Африка:
|
| от Северна и Централна Америка и Карибите:
|
| от Южна Америка:
|
Квота за участие с 14 отбора, от които 13 са селекционирани по време на квалификациите между 32 участници + Италия като домакин
Квота за участие 3,5 места, от които едно място се заема автоматично от световния шампион към него момент - Аржентина, а за борбата за останалите 2,5 места се води между 9 национални отбора. Извоювалият квотата за 0,5 място се явява на допълнителна квалификация със спечелилия квота за 0,5 место от Океания.
Колумбия - на първо място във втора квалификационна група, печели 0,5 места, явява се на допълнителна квалификация с Израел, при която печели
Квота за участие 2 места, за които в квалификациите се състезават 8 отбора
Квота за участие 2 места, за които в квалификациите се състезават 26 отбора.
Квота за участие 2 места, за които в квалификациите се състезават 26 отбора.
Квота за участие 0,5 места, за които в квалификациите се състезават 5 отбора, в т.ч. Израел и Тайван (поради политически обстоятелства)
- Израел - на първо място в групата, след което се явява на допълнителна квалификация с Колумбия, която губи и от този континент няма държава, която да участва
| Рим |
Милано |
Неапол |
Флоренция |
| Стадио Олимпико |
Джузепе Меаца |
Стадио Сан Паоло |
Стадио Комунале |
| Капацитет: 86,500 |
Капацитет: 85,700 |
Капацитет: 72,800 |
Капацитет: 47,000 |
|
 |
 |
 |
| Торино |
Бари |
Верона |
Каляри |
| Деле Алпи |
Стадио Сан Никола |
Маркантонио Бентегоди |
Стадио Сант Елия |
| Капацитет: 68,000 |
Капацитет: 56,000 |
Капацитет: 42,000 |
Капацитет: 40,000 |
|
|
|
 |
| Болоня |
Удине |
Палермо |
Генуа |
| Стадио Ренато Дел'Ара |
Стадио Фриули |
Стадио Ренцо Барбера |
Луиджи Ферарис |
| Капацитет: 39,000 |
Капацитет: 38,000 |
Капацитет: 36,000 |
Капацитет: 36,000 |
 |
|
|
|
Мачове в предварителни групи (всеки срещу всеки) [редактиране]
- Мачове:
- Италия - Австрия (1:0) - 9 юни, Рим
- САЩ - Чехословакия (1:5) - 10 юни, Флоренция
- Италия - САЩ (1:0) - 14 юни, Рим
- Австрия - Чехословакия (0:1) - 14 юни, Флоренция
- Австрия - САЩ (2:1) - 19 юни, Флоренция
- Италия - Чехословакия (2:0) - 19 юни, Рим
- Класиране: 1. Италия - 6 т.; 2. Чехословакия - 4 т.; 3. Австрия - 2 т.; 4. САЩ - 0 т.
- Мачове:
- Аржентина - Камерун (0:1) - 8 юни, Милано
- СССР - Румъния (0:2) - 9 юни, Бари
- Аржентина - СССР (2:0) - 13 юни, Неапол
- Камерун - Румъния (2:1) - 14 юни, Бари
- Камерун - СССР (0:4) - 18 юни, Бари
- Аржентина - Румъния (1:1) - 18 юни, Неапол
- Класиране: 1. Камерун - 4 т.; 2. Румъния - 3 т.; 3. Аржентина - 3 т.; СССР - 2 т.
- Мачове:
- Бразилия - Швеция (2:1) - 10 юни, Торино
- Коста Рика - Шотландия (1:0) - 11 юни, Генуа
- Бразилия - Коста Рика - 16 юни, Торино
- Шотландия - Швеция (2:1) - 16 юни, Генуа
- Бразилия - Шотландия (1:0) - 20 юни, Торино
- Швеция - Коста Рика (1:2) - 20 юни, Генуа
- Класиране: 1. Бразилия - 6 т.; 2. Коста Рика - 4 т.; 3. Шотландия - 2 т.; Швеция - 0 т.
- Мачове:
- ОАЕ - Колумбия (0:2) - 9 юни, Болоня
- ФРГ - Югославия (4:1) - 10 юни, Милано
- Югославия - Колумбия (1:0) - 14 юни, Болоня
- ФРГ - ОАЕ (5:1) - 15 юни, Милано
- ФРГ - Колумбия (1:1) - 19 юни, Милано
- Югославия - ОАЕ (4:1) - 19 юни, Болоня
- Класиране: 1. ФРГ - 5 т.; 2. Югославия - 4 т.; Колумбия - 3 т.; ОАЕ - 0 т.
- Мачове:
- Белгия - Южна Корея (2:0) - 12 юни, Верона
- Уругвай - Испания (0:0) - 13 юни, Удине
- Испания - Южна Корея (3:1) - 17 юни, Удине
- Белгия - Уругвай (3:1) - 17 юни, Верона
- Южна Корея - Уругвай (0:1) - 21 юни, Удине
- Белгия - Испания (1:2) - 21 юни, Верона
- Класиране: 1. Испания - 5 т.; Белгия - 4 т.; 3. Уругвай - 3 т.; 4. Южна Корея - 0 т.
- Мачове:
- Англия - Ирландия (1:1) - 11 юни, Каляри
- Нидерландия - Египет (1:1) - 12 юни, Палермо
- Англия - Нидерландия (0:0) - 16 юни, Калиари
- Ирландия - Египет (0:0) - 17 юни, Палермо
- Англия - Египет (1:0) - 21 юни, Калиари
- Нидерландия - Ирландия (1:1) - 21 юни, Палермо
- Класиране: 1. Англия - 4 т.; 2. Ирландия - 3 т.; Нидерландия - 3 т.; 4. Египет - 2 т.
Карта на участващите във финала национални отбори, според крайното им класиране
Шампионска тройка на първенството [редактиране]
Индивидуални и колективни отличия [редактиране]
Идеалният символичен отбор на първенството [редактиране]