Финал на Световното първенство по футбол 2022

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Финал на Световното първенство по футбол 2022
Стадион „Лусаил“ е домакин на финала.
СъбитиеСветовно първенство по футбол 2022
Аржентина Франция
3 3
След продължения Аржентина печели с 4:2 след дузпи
Дата18 декември 2022 г.
Стадион„Лусаил“, Лусаил
Играч на мачаЛионел Меси (Аржентина)
СъдияШимон Марчиняк (Полша)
Публика88 966
Метеорологични
условия		Частична облачност
22°C
64% влажност[1]
← 2018
2026 →
Финал на Световното първенство по футбол 2022 в Общомедия

Финалът на Световното първенство по футбол 2022 е финалният мач на Световното първенство по футбол 2022 на 22-рото издание на състезанието на ФИФА за мъжки национални футболни отбори. Мачът се провежда на стадион „Лусаил“ в Лусаил, Катар на 18 декември 2022 г., Националния празник на страната, и е оспорван от Аржентина и шампиона на турнира от 2018 г. Франция. С рекордните 1,5 милиарда души, които гледат по телевизията, финалът се превръща в едно от най-гледаните телевизионни спортни събития в историята.[2]

Турнирът се състои от домакините Катар и 31 други отбора, които излизат победители от квалификационната фаза, организирана от шестте конфедерации на ФИФА. 32-та отбора се състезават в групова фаза, от която 16 отбора се класират за елиминациите. По пътя към финала Аржентина завършва на първо място в група C, като първо губи от Саудитска Арабия с 2:1, след което побеждава Мексико и Полша с 2:0. Във фазата на директните елиминанации побеждава Австралия с 2:1 на осминафиналите, Нидерландия на четвъртфиналите чрез изпълнение на дузпи, след като завършва 2:2 в продълженията и Хърватия на полуфиналите с 3:0. Франция завършва начело в група D с две победи и една загуба (4:1 над Австралия, 2:1 над Дания и загуба с 1:0 от Тунис), преди да победи Полша на осминафиналите с 3:1, Англия на четвъртфиналите с 2:1 и Мароко на полуфиналите с 2:0. Финалът е ръководен от Шимон Марчиняк от Полша и се провежда пред 88 966 зрители.

Аржентина повежда след дузпа на Лионел Меси в 23-ата минута, преди Анхел Ди Мария да увеличи преднината на 2:0 в 36-ата минута с нисък удар в ъгъла на вратата след контраатака на Аржентина. Франция не успява да регистрира удар към вратата през по-голямата част от мача, но в разстояние две минути Килиан Мбапе изравня мача за 2:2 в 81-ата минута. По време на продълженията Лионел Меси отбелязва отново и дава преднина на Аржентина за 3:2. Въпреки това, Килиан Мбапе вкара втора дузпа и изравнява мача за 3:3, а така става вторият футболист с отбелязан хеттрик на финал на Световно първенство след Джоф Хърст през 1966 г. След това Аржентина побеждава на последвалите дузпи с 4:2, за да спечели третата си световна титла и първа от 1986 г.

Това е вторият път, в който Аржентина достига финал на Световното първенство, след като губи първия си мач (другият случай е през 1990 г.),[3] постижение, което три други отбора постигат (Западна Германия през 1982 г.,[4] Италия през 1994 г.[5] и Испания през 2010 г.[6]); това е вторият път в историята, в който отбор печели турнира след загуба в първия си мач (след Испания през 2010 г.).[7] Франция става първият отбор, който отбелязва три гола на финал на Световно първенство, но впоследствие губи двубоя. Лионел Меси е избран за играч на мача и печели Златната топка като най-добър играч на турнира. Финалът е смятан за най-великия финал на Световната купа на ФИФА за всички времена и един от най-великите мачове в историята на спорта.

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

Аржентина има спечелени две Световни титли преди това през 1978 г. и 1986 г.[8] и също така губи още три пъти финала през 1930,[9] 1990 г.[10] и 2014 г.[11] След последната загуба през 2014 г., те губят и два последователни финала на Копа Америка от Чили, през 2015 г.[12] и 2016 г.[13] След поредица от разочароващи представяния на Световното първенство по футбол през 2018 г., където губи от бъдещия шампион Франция в първия кръг на елиминациите,[14] и на Копа Америка през 2019 г., където завършва трети,[15] новоназначеният треньор Лионел Скалони извежда Аржентина до първата ѝ международна титла от Копа Америка от 1993 г. насам, след като Аржентина побеждава Бразилия с 1:0 във финала на турнира през 2021 г. и по този начин капитанът Лионел Меси печели първият си международен трофей с Аржентина.[16]

Франция защитава титлата си от Световното първенство по футбол през 2018 г.,[17] а това означава, че за първи път от финала през 2002 г. отбор има последователни участия на финали, и е първият от 1998 г., в който носителят на титлата се класира за следващия финал – и двете постижения са на Бразилия.[18] Франция печели две световни първенства през 1998 г. и 2018 г.[17] и губи финала през 2006 г. от Италия след изпълнения на дузпи.[19] Под ръководството на Дидие Дешан, който печели турнира през 1998 г. като играч, французите не успяват да спечелят Световното първенство през 2014 г.[20] и Европейското първенство по футбол през 2016 г.[21] и 2020 г.,[22] но печелят титлата на Световното първенство през 2018 г.[17] Поради статута си на световен шампион, Франция също започва в Катар като един от фаворитите за спечелването на трофея.[23] Франция има за цел да изравни постижението на Италия през 1934 г.[24] и 1938 г.[25] и Бразилия през 1958 г.[26] и 1962 г.[27] като третата страна, която защититава успешно титлата на Световната купа. Дидие Дешан се опитва да стане вторият треньор, който печели две титли от Световното първенство по футбол за мъже след Виторио Поцо с Италия през 1934 и 1938 г.[28] След като спечели турнира през 1998 г. като играч, Дидие Дешан също се опитва да стане третият човек, който печели три титли от Световната купа на ФИФА, след бразилските легенди Пеле (всички като играч) и Марио Загало (два пъти като играч и един като треньор).[29][30]

Топката за мача за полуфиналите, мача за трето място и финала на Световното първенство по футбол през 2022 г. са обявени на 11 декември 2022 г. Това е вариант на „Адидас Ал Рихла“, използван в останалата част от турнира, наречен „Адидас Ал Хилм“, което означава „Мечтата“ на арабски, препратка към мечтата на всяка нация да вдигне трофея на Световното първенство по футбол.[31] Въпреки че техническите аспекти на топката са същите, цветът е различен от топките на „Адидас Ал Рихла“, използвани в груповаа фаза и предходните директни елиминации. „Адидас Ал Хилм“ са със златен металик, кестеняво, бордо и червен дизайн, препратка към националните цветовете на страната домакин Катар и златните цветове, които се отнасят към мястото на финала на стадион „Лусаил“ и трофея на Световната купа.[31] Това е петата специална топка за финалните мачове на Световното първенство по футбол след „Тиймгайст Берлин“,[32] „Джабулани“,[33] „Бразука Файнъл Рио“[34] и „Телстар Мечта“.[35]

Място на провеждане[редактиране | редактиране на кода]

Финалът се игра на стадион „Лусаил“ в Лусаил, Катар, разположен на около 15 километра северно от центъра на град Доха.[36] Стадионът е домакин на финала като част от кандидатурата на Катар за Световната купа[37] и е потвърден като финално място на 15 юли 2020 г.[38]

Стадион „Лусаил“, собственост на Катарската футболна асоциация, е построен като част от печелившата кандидатура на Катар за Световното първенство. Стадионът е проектиран от британската фирма „Фостер енд Партнерс“ и други компании.[39] Стадионът използва слънчева енергия за охлаждане и се твърди, че има нулев въглероден отпечатък.[40] Строителството започва през април 2017 г.[41] и е планирано да завърши през 2020 г. Завършването на стадиона е отложено, като строителството в крайна сметка приключва през ноември 2021 г.[42] Стадионът е домакин на Суперкупата на Лусаил на 9 септември 2022 г.,[43] по-късно от очакваното.[44]

Пътят до финала[редактиране | редактиране на кода]

Аржентина[редактиране | редактиране на кода]

Пътят на Аржентина към финала
Етап Съперник Резултат
1 Саудитска Арабия 1:2
2 Мексико 2:0
3 Полша 2:0
Оф Австралия 2:1
Чф Нидерландия 2:2 (сл. пр.)
(4:3 сл. дузпи)
Пф Хърватия 3:0

Жребият за груповата фаза изпраща отбора на Аржентина в група C,[45] но още в първия двубой те прекъсват тригодишна серия от 36 мача без загуба,[46] след като губят с 2:1 Саудитска Арабия. Лионел Меси открива резултата от дузпа, която е последвана от няколко отменени голове за Аржентина заради засади.[47] Непосредствено след началато на второто полувреме Саудитска Арабия отбелязва два гола чрез Салех Ал-Шехри и Салем ал-Давсари в рамките на пет минути и спира всякакви опити за гол на южноамериканците.[47] Въпреки това, аржентинците се съвземат от шокиращата загуба и побеждават Мексико с 2:0 след попадение от далечна дистанция на Лионел Меси, който след това асистира на Енцо Фернандес за втори гол и така възобновява надеждите им за Световната купа.[48] Аржентина след това побеждава и Полша със същия резултат с голове на Алексис МакАлистър и Хулиан Алварес, въпреки пропуска от дузпа от Лионел Меси през първото полувреме и заема първо място в групата, докато Мексико и Саудитска Арабия са елиминирани от Световното първенство.[49]

На осминафиналите аржентинците се изправят срещу втория в група D Австралия.[50] Първият гол на Лионел Меси в директните елиминации е последван от гол на Хулиан Алварес, който след грешка на австралийския вратар Матю Райън вкарва на празна врата и въпреки автогола на Енцо Фернандес, Аржентина печели срещата с 2:1.[51] В противоречив мач на четвъртифанлите срещу Нидерландия, известен със съперничеството между двата отбора, хаотична атмосфера и ярост,[52][53] Аржентина повежда с два гола на Науел Молина и дузпа на Лионел Меси, но с два късни гола на Ваут Вегхорст редовното време завършва 2-2. Нито един съперниците не успява да отбележи в продълженията и се стига до изпълнение на дузпи за определяне на победителя. Емилиано Мартинес спасява първите две дузпи на нидерландците Върджил ван Дайк и Стивън Бергхаус, докато само Енцо Фернандес пропуска за Аржентина, преди Лаутаро Мартинес да вкара решаващия последен удар в мача,[54] като това напомня за последната среща на двата отбора през 2014 г., също в елиминациите.[55] Успехът на Аржентина праща страната на полуфиналите, където се изправя срещу финалиста от 2018 г. отбора на Хърватия.[54] В реванш от срещата през 2018 г., когато Хърватия печели с 3:0,[56] Аржентина побеждава Хърватия със същия резултат. Лионел Меси вкара дузпа през първото полувреме, преди Хулиан Алварес да вкара пет минути по-късно. След това Лионел Меси асистира на Хулиан Алварес за втория му гол през второто полувреме и Аржентина си осигурява място на финала за втори път от осем години.[57]

Франция[редактиране | редактиране на кода]

Пътят на Франция към финала
Етап Съперник Резултат
1 Австралия 4:1
2 Дания 2:1
3 Тунис 0:1
Оф Полша 3:1
Чф Англия 2:1
Пф Мароко 2:0

Франция започва кампанията си на Световното първенство в група D[45] като отбор защитаващ световната си титла, след като печели последния турнир в Русия.[17] Първата им среща е срещу представителя на Азиатската футболна конфедерация Австралия. Французите допускат първи гол след девет минути игра, когато Крейг Гудуин реализира попадение, но Адриен Рабио изравнява и малко по-късно успяват да се върнат в мача с два гола на Оливие Жиру и Килиан Мбапе за да спечелят с 4:1.[58] Франция надделява и над организирания отбор на Дания. Килиан Мбапе отбелязва два гола през второто полувреме, въпреки че Франция допуска изравнвнителен гол чрез Андреас Кристенсен. Така французите печелят с 2:1 и стават първият отбор, който успява да стигне до фазата на елиминациите на Световното първенство в Катар и първият европейски световен шампион, който успява да направи това от 1994 г. насам.[59] С осигурено класиране в следващата фаза на турнира, Франция дава почивка на ключовите си играчи за последния мач срещу Тунис. В резултат на което Франция губи с 1:0 благодарение на гол от родения във Франция Уахби Хазри, преди да бъде отменен изравнителен гол от Антоан Гризман.[60] Франция запазва първото място в групата поради по-добрата си голова разлика спрямо Австралия.[61]

На осминафиналите Франция побеждава втория в група C Полша с 3:1 с голове на Оливие Жиру и Килиан Мбапе, голът за поляците е реализиран от дузпа от Роберт Левандовски.[62] На четвъртфиналите Франция се среща със стария си съперник Англия в напрегнат мач, като Франция побеждава с 2:1 с голове на Орелиен Чуамени и Оливие Жиру; Англия успява да изравни от дузпа за 1:1 благодарение на Хари Кейн, но малко по-късно той пропуска втора и осигурява място на Франция на полуфиналите.[63] След това Франция се изправя срещу аутсайдера на турнира Мароко, който преди това побеждава двата иберийски представителя Испания и Португалия. Французите отстраяват африканците с два гола на Тео Ернандес и Рандал Коло Муани достигат втори пореден финал на Световно първенство за първи път в историята си.[64]

Преди мача[редактиране | редактиране на кода]

Шимон Марчиняк ръководи финала.

Полският рефер Шимон Марчиняк е определен за съдия на финала на 15 декември 2022 г., а колегите му поляци Павел Соколницки и Томаш Листкевич са назначени за помощник съдии.[65] Шимон Марчиняк става съдия на ФИФА през 2011 г.,[66] а преди това е рефер на Евро 2016 г.[67] и Световното първенство по футбол 2018 г.,[68] както и по време на Суперкупата на УЕФА през 2018 г.[65] По-рано в турнира той ръководи мача от груповата фаза Франция – Дания, както и мача Аржентина – Австралия на осминафиналите.[65] Това е първият път, когато полски съдия ръководи екипа от официални лица на финал на Световно първенство и вторият път, когато полски рефер е включен сред официалните лица по време на такъв мач, след като Михал Листкевич (баща на асистента на Марчиняк Томаш) служи като съдия на тъча по време на финала на Световното първенство по футбол през 1990 г.[69]

Преди мача Лали Еспосито (вляво) и Фарах ел Дибани изпяват съответно аржентинския и френския национален химн.

Исмаил Елфат от Съединените американски щати са назначен за четвърти съдия, докато друг поляк, Томаш Квятковски, ръководи екипа на видеоасистент на реферите.[65] Венецуелецът Хуан Сото е видео асистент рефер, американецът Кайл Аткинс е видео асистент рефер по засадите, а ролята на помощник видео асистент съдия е поверена на мексиканеца Фернандо Гереро.[65] Германецът Бастиан Данкерт и американецът Кори Паркър са съответно резервни видео асистент рефери.[70][71]

На трибуните присъстват няколко държавни глави, сред които емирът на Катар Тамим бин Хамад ал-Тани, президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган и президентът на Франция Еманюел Макрон. Различни членове на Съвета на ФИФА и президентът на ФИФА Джани Инфантино също присъстват.[72] Аржентинският държавен глава Алберто Фернандес не присъства, след като според съобщенията отказва да пътува до Катар поради потенциална политическа реакция.[73] На финала обаче присъства Чики Тапиа, президентът на Аржентинската футболна асоциация.[74]

Церемонията по закриването на турнира се провежда преди началото на мача; включва сътрудничество между пуерториканския певец Осуна и френския певец Гимс. Участват още Нора Фатехи, Балкис, Рахма Рияд и Манал.[75] Трофеят на първенството е донесен от капитана, който печели Световната купа през 2010 г. Икер Касияс и индийската актриса Дипика Падуконе.[76] Аржентинската певица Лали Еспосито изпява аржентинския национален химн, а египтенката Фарах ел Дибани изпява френския национален химн „Марсилезата“ преди мача.[77]

Мачът[редактиране | редактиране на кода]

Обобщение[редактиране | редактиране на кода]

Капитанът на Аржентина Лионел Меси (на снимката по време на мач от груповата фаза) е избран за играч на мача.

Първо полувреме[редактиране | редактиране на кода]

Франция започва мача в 18:00 ч. местно време (15:00 UTC) пред 88 966 зрители.[78] Аржентина получава дузпа в 23-ата минута, когато Анхел ди Мария пробива отляво, но е фаулиран в наказателното поле от Усман Дембеле. Лионел Меси реализира дузпата с нисък удар в десния ъгъл. В 36-ата минута Анхел ди Мария завършва контраатака на Аржентина и прави 2:0 като стреля с левия си крак над вратаря в десния ъгъл на мрежата след пас на Алексис МакАлистър отдясно.[79] Франция прави две ранни смени в края на първото полувреме и се оттегля на полувремето, като изостава с 0:2.[79]

Второ полувреме[редактиране | редактиране на кода]

Аржентина е на път да спечели, като контролира топката и блокира всички опити на Франция, но в 80-ата минута Франция получава дузпа, след като Рандал Коло Муани е съборен в наказателното поле от Николас Отаменди.[79] Килиан Мбапе реализира дузпата за 2:1 ниско в левия ъгъл, въпреки че Емилиано Мартинес докосва топката с ръка.[79] 97 секунди по-късно Кингсли Коман се справя с Лионел Меси отдясно при подновяването на играта и започва контраатака, която след подаване от Маркус Тюрам завършва с удар на Килиан Мбапе от воле, докато той пада на земята. Топката е насочена в десния ъгъл на Емилиано Мартинес, но той не успява да отрази удара и резултатът е изравен за 2:2.[79] Пет минути след изравнителния гол, Маркус Тюрам пада в наказателното поле, след като се спъва в крака на Енцо Фернандес, но получава жълт картон за симулация.[79] И двата отбора са близо до това да завършат мача в края на добавеното време, когато Адриен Рабио отправя бърз изстрел в наказателното поле и принуждава Емилиано Мартинес да се намеси на вратата, три минути по-късно Лионел Меси отправя силен удар, париран над гредата от Юго Лорис.[79] При равен резултат в края на редовното време, мачът преминава в продължения.[79]

Френското крило Килиан Мбапе (на снимката по време на мач от груповата фаза) става вторият играч в историята, който отбелязва хеттрик на финал на Световно първенство.

Продължения[редактиране | редактиране на кода]

След като първата част на продълженията завършва без гол с две възможности един на един, пропуснати от Лаутаро Мартинес, Лионел Меси отбелязва отново за Аржентина във второто продължение, преди Юго Лорис да отрази удар на Лаутаро Мартинес отдясно.[79] Франция обаче получава втора дузпа в 118-ата минута, когато удар на Килиан Мбапе попада в ръката на Гонсало Монтиел.[79] Килиан Мбапе вкарва третия си гол в мача с удара от бялата точка и става вторият играч с хеттрик на финал на Световно първенство по футбол за мъже след Джоф Хърст за Англия през 1966 г.[80] В края на продълженията непокритият Рандал Коло Муани стреля ниско вдясно на вратата от границата на наказателното поле, но Емилиано Мартинес блокира изстрела с левия си крак.[79] След това реферът свири последния съдийски сигнал на продълженията и мачът преминава към изпълнение на дузпи.

Изпълнение на дузпи[редактиране | редактиране на кода]

Това е третият път, когато финалът на Световното първенство по футбол се решава с дузпи.[81] Килиан Мбапе и Лионел Меси успешно реализират първите два опита.[79] Вратарят на Аржентина Емилиано Мартинес продължaвa да използва психологическа тактика, както по време на изпълнението на дузпи в четвъртфинала срещу Нидерландия. По този начин той забавя изпълнението на Кингсли Коман, като се кара с рефера, Емилиано Мартинес спасава удара на Кингсли Коман, който е нисък отдясно на вратаря.[82] Пабло Дибала изпраща топката в средата на вратата, за да даде аванс на Аржентина с 2:1, а в отвената дузпа Орелиен Чуамени стреля встрани отляво и пропуска.[82] След това Леандро Паредес отбелязва и поставя Франция на ръба на загубата при 3:1. Рандал Коло Муани запазва шансовете на французите и намаля до 3:2; Емилиано Мартинес се опитва да използва своята психологическа тактика срещу него, но вместо това получава жълт картон.[83] Тогава Гонсало Монтиел отбелязва гол в левия ъгъл на вратата пазена от Юго Лорис и по този начин осигурява победата на Аржентина след изпълнение на дузпи с 4:2, а това означава трета световна титла по футбол от 1986 г. насам за страната.[79]

Детайли[редактиране | редактиране на кода]

18 декември 2022 г.
18:00
Аржентина  3:3
(сл. пр.) 		 Франция
Меси  23' (д.),  108'
Ди Мария  36' 		Доклад Мбапе  80' (д.),  81',  118' (д.)
„Лусаил“, Лусаил
88 966 зрители
Съдия: Шимон Марчиняк (Полша)
  Дузпи  
Меси
Дибала
Паредес
Монтиел 		4:2 Мбапе
Коман
Чуамени
Коло Муани


Аржентина
Франция
ВР 23 Емилиано Мартинес 120+5' (д.)
З 26 Науел Молина Излиза в 91-ва минута 91'
З 13 Кристиан Ромеро
З 19 Николас Отаменди
З 3 Николас Таглиафикор Излиза в 120+1-та минута 120+1'
ПЗ 20 Алексис МакАлистър Излиза в 116-та минута 116'
ПЗ 24 Енцо Фернандес 45+7'
ПЗ 7 Родриго Де Пол Излиза в 102-ра минута 102'
Н 10 Лионел Меси (к)
Н 9 Хулиан Алварес Излиза в 102-ра минута 102'
Н 11 Анхел Ди Мария Излиза в 64-та минута 64'
Смени:
ПЗ 8 Маркос Акуня 90+8' Влиза в 64-та минута 64'
З 4 Гонсало Монтиел 116' Влиза в 91-ва минута 91'
ПЗ 5 Леандро Паредес 114' Влиза в 102-ра минута 102'
Н 22 Лаутаро Мартинес Влиза в 102-ра минута 102'
ПЗ 6 Герман Пезела Влиза в 116-та минута 116'
Н 21 Пауло Дибала Влиза в 120+1-та минута 120+1'
Мениджър:
Лионел Скалони
ВР 1 Юго Лорис (к)
З 5 Жул Кунде Излиза в 120+1-та минута 120+1'
З 4 Рафаел Варан Излиза в 113-та минута 113'
З 18 Дайо Упамекано
З 22 Тео Ернандес Излиза в 71-ва минута 71'
ПЗ 8 Орелиен Чуамени
ПЗ 14 Адриен Рабио 55' Влиза в 96-та минута 96'
Н 11 Усман Дембеле Излиза в 41-ва минута 41'
Н 7 Антоан Гризман Излиза в 71-ва минута 71'
Н 10 Килиан Мбапе
Н 9 Оливие Жиру 90+5' Излиза в 51-ва минута 51'
Смени:
Н 12 Рандал Коло Муани Влиза в 41-ва минута 41'
Н 26 Маркюс Тюрам 87' Влиза в 41-ва минута 41'
Н 20 Кингсли Коман Влиза в 71-ва минута 71'
ПЗ 25 Едуардо Камавинга Влиза в 71-ва минута 71'
ПЗ 13 Юсуф Фофана Влиза в 96-та минута 96'
З 24 Ибрахима Конате Влиза в 113-та минута 113'
З 3 Аксел Дисаси Влиза в 120+1-та минута 120+1'
Мениджър:
Дидие Дешан

Играч на мача:
Лионел Меси (Аржентина)[84]

Асистент съдии:
Павел Соколницки (Полша)
Томаш Листкевич (Полша)
Четвърти съдия:
Исмаил Елфат (САЩ)
Резервен асистент съдия:
Катрин Несбит (САЩ)
Видео помощник съдия:
Томаш Квятковски (Полша)

Правила в срещата:[85]

  • 90 минути.
  • 30 минути допълнително време, ако е необходимо.
  • Дузпи, ако резултатът все още е равен.
  • Най-много петнадесет поименни резерви.
  • Най-много пет смени, като шеста е разрешена в продълженията.

Статистика[редактиране | редактиране на кода]

Първо полувреме[86][87]
Статистика Аржентина Франция
Голове 2 0
Общо удари 6 0
Удари във вратата 3 0
Притежание на топката 59% 41%
Корнери 2 0
Фалове 10 11
Засади 3 0
Спасявания 0 1
Жълти картони 1 0
Червени картони 0 0
Второ полувреме[86][87]
Статистика Аржентина Франция
Голове 0 2
Общо удари 6 6
Удари във вратата 4 3
Притежание на топката 45% 55%
Корнери 2 3
Фалове 9 5
Засади 0 2
Спасявания 1 4
Жълти картони 1 3
Червени картони 0 0
Допълнително време[86][87]
Статистика Аржентина Франция
Голове 1 1
Общо удари 8 4
Удари във вратата 3 2
Притежание на топката 62% 38%
Корнери 2 2
Фалове 6 3
Засади 1 2
Спасявания 1 2
Жълти картони 3 0
Червени картони 0 0
Общо[86][87]
Статистика Аржентина Франция
Голове 3 3
Общо удари 20 10
Удари във вратата 10 5
Притежание на топката 54% 46%
Корнери 6 5
Фалове 26[Б 1] 19
Засади 4 4
Спасявания 2 7
Жълти картони 5 3
Червени картони 0 0

След мача и наследство[редактиране | редактиране на кода]

Експерти, коментатори и публика изказват похвали за интензивността, стресиращата атмосфера и вълнуващия характер на мача, като подчертават броя на отбелязаните голове, а много медии описват мача като дуел между съотборниците на ФК „Пари Сен Жермен“ Лионел Меси и Килиан Мбапе.[88][89][90][91] Оттогава мачът е приветстван като един от най-вълнуващите финали на Световно първенство по футбол и сред най-великите футболни мачове в историята.[92][93][94][95]

Тържества близо до „Обелиско“ в Буенос Айрес

С победата Аржентина печели третата си титла от Световната купа на ФИФА и изпреварва Франция и Уругвай, които са с по две.[96] По този Аржентина се нарежда зад Бразилия (с 5 титли), Италия (с 4 титли) и Германия (с 4 титли).[96] Те стават първият южноамерикански и първият неевропейски отбор, който печели Световната купа след Бразилия през 2002 г. и първият действащ шампион на Южна Америка, който завоюва Световната купа.[16] След като побеждава с дузпи Нидерландия на четвъртфиналите, Аржентина става първият отбор, който печели два пъти по този метод по пътя към титлата.[97] Това е десетата титла от Световната купа за страна от Южна Америка и осма победа за Южна Америка в единадесет финала срещу европейска страна. Франция става третият защитаващ шампион, който губи в следващия финал, след Аржентина през 1990 г. и Бразилия през 1998 г.[98] Мачът е третият финал на Световната купа на ФИФА, решен с изпълнение на дузпи, след 1994 г. и 2006 г., последният от които Франция също губи от Италия.[96] Това означава, че Франция никога не печели с дузпи след четвъртфиналите на Световни първенства, след победата си над Италия през 1998 г.[99] Шестте гола във финала правят общия брой голове в турнира до рекордните 172, а това надминава 171 отбелязани през 1998 и 2014 г.[100]

Президентът на ФИФА Джани Инфантино присъства на терена по време на церемонията по награждаването, за да раздаде медалите и да връчи трофея на аржентинския капитан Лионел Меси. Към него се присъединиват емирът на Катар Тамим бин Хамад ал-Тани, френският президент Еманюел Макрон, президентът на Аржентинската футболна асоциация Клаудио Тапия, президентът на Френската футболна федерация Ноел Льо Грает, президентът на КОНМЕБОЛ Алехандро Домингес и президентът на УЕФА Александър Чеферин.[101] Серхио Батиста и Нери Пумпидо, носители на Световната купа с Аржентина през 1986 г., донасят трофея на терена за церемонията.[102] Преди да бъде връчен трофеят от Тамим бин Хамад ал-Тани и Джани Инфантино, Лионел Меси получава бишт от Тамим бин Хамад ал-Тани, с който да празнува спечелването на трофея. Всичко това се случва пред декорация, различна от предишните турнири, с конфети, заменени от пиротехника и светлини на фона на малко оркестрова кинематографична музика.[103]

Лионел Меси е избран за играч на мача и печели втората си награда Златна топка след 2014 г. като най-добър играч на турнира, като става първият (и засега единствен) играч, който получава наградата два пъти.[84] Той също печели и Сребърната обувка на турнира, със седем попадения.[104] Участието на Лионел Меси на финала, е неговият 26-ти мач на Световно първенство, а това означава, че той надминава Лотар Матеус като играчът с най-много участия на Световни първенства.[84] С головете си става вторият играч с попадения на осминафиналите, четвъртфиналите, полуфиналите и финала на турнир от Световната купа, след унгареца Дьорди Шароши през 1938 г. и единственият играч с голове във всички кръгове, както и в груповата фаза.[84] След като вкара веднъж в предишния финал, хеттрикът на Килиан Мбапе го прави най-резултатният играч на финал на Световното първенство с 4 гола, като оставя зад себе си Джоф Хърст, Пеле, Вава и Зинедин Зидан, които са с по 3 гола.[105] С трите си гола той надминава Лионел Меси и печели наградата Златна обувка като най-добрия голмайстор на турнира с осем гола, най-много на световно първенства след бразилеца Роналдо през 2002 г., и също така е награден със Сребърната топка като втория най-добър играч на турнира.[106] Аржентинецът Емилиано Мартинес печели наградата Златна ръкавица като най-добър вратар на турнира, докато съотборникът му Енцо Фернандес печели наградата за най-добър млад играч на Световното първенство, който е на най-много 21 години (роден на или след 1 януари 2001 г.).[107]

Тържества по цялото протежение на „Авеню 9 юли“ в аржентинската столица Буенос Айрес, след коронацията на Аржентина със Световната купа.

В Аржентина празненства „избухват“ в цялата страна, най-вече в столицата Буенос Айрес[108] и в Росарио, родния град на Лионел Меси.[109] На 20 декември празненството по улиците на Буенос Айрес след пристигането на играчите на Аржентина събира тълпа, оценена от местните медии на над четири милиона души и принуждава отбора да бъде изваден с хеликоптер от автобуса си.[110] На 22 декември Френската футболна федерация потвърждава, че подава официална жалба срещу аржентинския вратар Емилиано Мартинес за неспортсменско поведение, включващо инциденти като саркастична молитва за мълчание за френския нападател Килиан Мбапе в аржентинската съблекалня след мача и допълнителни подигравки към Килиан Мбапе в Буенос Айрес.[111][112] Във Франция „избухват“ бунтове в цялата страна в градове, включително Париж, Лион и Ница;[113] те са много подобни на тези след победата им през 2018 г., както и след победите срещу Англия и Мароко по-рано в турнира. Някои френски играчи като Кингсли Коман и Орелиен Чуамени са малтретирани на расистка основа онлайн от собствените им фенове.[114] В рамките на 48 часа след публикуването от страна на Лионел Меси публикация в „Инстаграм“ с трофея от Световната купа, тя надхвърля 75 милиона харесвания и по този начин се превръща в най-харесваната публикация в социалните медии.[115]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Емилиано Мартинес не фаулира френски играч, но получава жълт картон поради неспортсменско поведение, което се брои за отборно нарушение.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ FIFA World Cup – Final – Argentina v France // fifa.com, 2022-12-18. Посетен на 2023-01-04. (на английски)
  2. ↑ Мондиала в Катар: 1,5 милиарда гледаха финала, 5 млрд. проследиха първенството // Световен футбол. dsport.bg, 2022-01-18. Посетен на 2024-04-02. (на български)
  3. ↑ World Cup 1990 // planetworldcup.com. Посетен на 2024-04-02. (на английски)
  4. ↑ World Cup 1982 // planetworldcup.com. Посетен на 2024-04-02. (на английски)
  5. ↑ World Cup 1994 // planetworldcup.com. Посетен на 2024-04-02. (на английски)
  6. ↑ World Cup 2010 // planetworldcup.com. Посетен на 2024-04-02. (на английски)
  7. ↑ Антонов, Калоян. Аржентина повтори постижение на Испания с триумфа си в Катар // Световно първенство. sportal.bg, 2022-12-18. Посетен на 2023-01-04. (на български)
  8. ↑ Lucas, Katherine. How many times have Argentina won the World Cup? Their history explained as Messi bids to emulate Maradona // Football. inews.co.uk, 2022-12-18. Посетен на 2024-04-02. (на английски)
  9. ↑ Uruguay 1930 // History. 2002-04-11. Посетен на 2024-04-02. (на английски)
  10. ↑ West Germany 1-0 Argentina | Extended Highlights | 1990 FIFA World Cup // youtube.com, 2020-08-07. Посетен на 2024-04-02. (на английски)
  11. ↑ Дневник. Германия е световен шампион след 1:0 срещу Аржентина след продължения (хронология) // dnevnik.bg, 2014-07-13. Посетен на 2024-04-02. (на български)
  12. ↑ Чили пренаписа историята на Копа Америка, сълзите отново са за Меси и Аржентина! // sportal.bg, 2015-07-05. Посетен на 2024-04-02. (на български)
  13. ↑ Дневник. Дежа вю в Копа Америка: Чили сломи Аржентина с дузпи и остава на върха // dnevnik.bg, 2016-06-27. Посетен на 2024-04-02. (на български)
  14. ↑ Мач, който спира дъха! Франция сложи край на мечтата на Меси // gong.bg, 2018-06-30. Посетен на 2024-04-02. (на български)
  15. ↑ Бразилия унищожи мечтите на Меси за трофей с Аржентина // gong.bg, 2019-07-03. Посетен на 2024-04-02. (на български)
  16. ↑ а б Чакането свърши! Аржентина и Меси вдигнаха жадувания трофей от Копа Америка // sportal.bg, 2021-07-11. Посетен на 2024-04-02. (на български)
  17. ↑ а б в г Франция спечели втората световна титла в историята си // bnt.bg, 2018-07-15. Посетен на 2024-04-02. (на български)
  18. ↑ Франция е петият шампион, който достига до финал на следващото световно // Световно първенство. sportal.bg, 2022-12-14. Посетен на 2023-01-04. (на български)
  19. ↑ Пешев, Георги. Мондиал 2006: Италия спечели световната титла с тактика и хъс // Световно 2018. gol.bg, 2018-05-28. Посетен на 2024-04-02. (на български)
  20. ↑ Германия е на полуфинал след 1:0 над Франция // Мондиал 2014. mediapool.bg, 2014-07-04. Посетен на 2024-04-02. (на български)
  21. ↑ Ангелов, Калоян. Португалия нокаутира Франция насред Париж и е новият европейски шампион // Евро 2016. gol.bg, 2016-07-11. Посетен на 2024-04-02. (на български)
  22. ↑ Николаева, Лора. Швейцария изхвърли световния шампион Франция от Евро 2020 след луда драма с дузпи // Евро 2020. dsport.bg, 2021-06-29. Посетен на 2024-04-02. (на български)
  23. ↑ Коларов, Веселин. Фаворитите Аржентина и Франция започват на Мондиал 2022 днес // Катар 2022. gol.bg. Посетен на 2024-04-02. (на български)
  24. ↑ Световното първенство в Италия – 1934 година // gong.bg, 2014-05-28. Посетен на 2024-04-02. (на български)
  25. ↑ Пешев, Георги. Мондиал 1938: Италия дублира световната си титла // Световно 2018. gol.bg, 2018-05-18. Посетен на 2024-04-02. (на български)
  26. ↑ История на световните първенства: 1958 Швеция // gong.bg, 2014-05-26. Посетен на 2024-04-02. (на английски)
  27. ↑ Пешев, Георги. Мондиал 1962: Бразилия отново е №1 // Световно 2018. gol.bg. Посетен на 2024-04-02. (на български)
  28. ↑ Дидие Дешан върви по стъпките на Виторио Поцо. // Франция. sportal.bg. Посетен на 2024-04-04. (на български)
  29. ↑ West, Jenna. Didier Deschamps Becomes Third to Win World Cup as Player and Manager // si.com, 2018-07-15. Посетен на 2024-04-02. (на английски)
  30. ↑ Brown, Oliver. France's future is intoxicating – which is frightening for everyone else // telegraph.co.uk, 2022-12-17. Посетен на 2024-04-02. (на английски)
  31. ↑ а б Гочев, Борил. ФИФА представи топката за финалната фаза на Мондиала в Катар // Спорт. bntnews.bg, 2022-12-11. Посетен на 2024-04-03. (на български)
  32. ↑ Петев, Петьо. Италианците взимат по 250 000 евро за световната титла // gol.bg, 2006-05-04. Посетен на 2024-04-03. (на български)
  33. ↑ Adidas направи ново \"Джабулани\" за финала на Мондиал 2010 // winner.bg, 2010-07-08. Посетен на 2024-04-03. (на български)
  34. ↑ Ето я топката за финала на Мондиал 2014 // inews.bg, 2014-05-29. Посетен на 2024-04-03. (на български)
  35. ↑ "Мечта": adidas показа топката за елиминациите на Мондиал 2018 // Футбол свят. webcafe.bg, 2018-06-27. Посетен на 2024-04-03. (на български)
  36. ↑ Колева, Христина. Откриха стадиона за финала на световното в Катар // trud.bg, 2002-09-10. Посетен на 2024-04-03. (на български)
  37. ↑ Lusail Iconic Stadium for Qatar 2022 is revealed at Leaders in Football conference in London // fosterandpartners.com, 2010-10-06. Посетен на 2024-04-03. (на английски)
  38. ↑ Иванов, Кристиян. Ясни са датите на мачовете на световното в Катар през 2022 г. // Футбол. 24chasa.bg, 2020-07-15. Посетен на 2024-04-03. (на български)
  39. ↑ McManus, David. Lusail Iconic Stadium : Qatar Arena Building // e-architect.com, 2019-03-07. Посетен на 2024-04-03. (на английски)
  40. ↑ Qatar’s Lusail Iconic Stadium for Solar World Cup Stadium // architecture-view.com, 2010-10-27. Архивиран от оригинала на 2016-06-16. Посетен на 2024-04-03. (на английски)
  41. ↑ Work starts on Qatar World Cup final stadium at Lusail // thepeninsulaqatar.com, 2017-04-12. Посетен на 2024-04-03. (на английски)
  42. ↑ Parkes, James. Foster + Partners-designed Lusail Stadium among eight completed Qatar World Cup venues // dezeen.com, 2021-11-23. Посетен на 2024-04-03. (на английски)
  43. ↑ Photos: Lusail Super Cup tests stadium hosting World Cup final // aljazeera.com, 2022-09-10. Посетен на 2024-04-03. (на английски)
  44. ↑ Sobura, Tomasz. New stadium: The date bowl still awaiting its first game // Mundial 2022. stadiumdb.com, 2022-02-02. Посетен на 2024-04-03. (на английски)
  45. ↑ а б КОЛЕВ, Владислав. Жребият за Мондиал 2022! Кой изтегли късата клечка // Спорт. standartnews.com, 2022-04-01. Посетен на 2024-04-03. (на български)
  46. ↑ Аржентина излиза за задължителна победа срещу Саудитска Арабия // gong.bg, 2022-11-22. Посетен на 2024-04-03. (на български)
  47. ↑ а б Георгиев, Друми. По минути: Аржентина - Саудитска Арабия 1:2 // Катар 2022. gol.bg, 2022-11-22. Посетен на 2024-04-03. (на български)
  48. ↑ Меси изригна след шедьовъра и победата на Аржентина // gong.bg, 2022-11-26. Посетен на 2024-04-03. (на български)
  49. ↑ Полша загуби от Аржентина, но продължава на 1/8-финал // temasport.com, 2022-11-30. Посетен на 2024-04-03. (на български)
  50. ↑ Група D // Групи. sportal.bg. Посетен на 2023-01-04. (на български)
  51. ↑ Исторически гол на Меси и груба грешка на вратаря на Австралия пратиха Аржентина на 1/4-финал с Нидерландия // Световно първенство. sportal.bg, 2022-12-03. Посетен на 2023-01-04. (на български)
  52. ↑ Craig Chisnall, Luke Brown and more. How Argentina vs Netherlands descended into chaos – taunts, tantrums and tears // theathletic.com, 2022-12-10. Посетен на 2024-04-03. (на английски)
  53. ↑ Argentina Survives the Netherlands’ Comeback to Keep Messi’s World Cup Alive // World Cup 2022, 2022-12-09. Архивиран от оригинала на 2022-12-20. Посетен на 2024-04-03. (на английски)
  54. ↑ а б Аржентина профука аванс от два гола, но триумфира при дузпите срещу Нидерландия // Световно първенство. sportal.bg, 2022-12-09. Посетен на 2024-04-03. (на български)
  55. ↑ Аржентина победи Холандия с дузпи и е на финала срещу Германия // Мондиал 2014. mediapool.bg, 2014-07-10. Посетен на 2024-04-03. (на български)
  56. ↑ Труд. Хърватия попиля Аржентина с 3:0 // Футбол Свят. trud.bg, 2018-06-22. Посетен на 2024-04-03. (на български)
  57. ↑ Аржентина прегази Хърватия и е на крачка от голямата мечта // gong.bg, 2022-12-13. Посетен на 2023-01-04. (на български)
  58. ↑ Иванова, Анисия. Франция разби с 4:1 Австралия, Жиру изравни рекорд // dnes.bg, 2022-11-22. Посетен на 2024-04-03. (на български)
  59. ↑ France 2-1 Denmark: Kylian Mbappe lights up World Cup with double // skysports.com, 2022-11-27. Посетен на 2024-04-03. (на английски)
  60. ↑ Тунис шокира Франция, но напуска Мондиал 2022 // gong.bg, 2022-11-30. Посетен на 2024-04-03. (на български)
  61. ↑ Група D // Групи. sportal.bg. Посетен на 2023-01-04. (на български)
  62. ↑ Денчев, Боян. Франция победи Полша и се класира на 1/4-финал на Световното първенство по футбол // Спорт. bta.bg, 2022-12-04. Посетен на 2023-01-04. (на български)
  63. ↑ Карачорова, Марина. Франция победи Англия с 2:1 на Световното първенство // Мондиал 2022. topsport.bg, 2022-12-10. Посетен на 2023-01-04. (на български)
  64. ↑ Димова, Вяра. Истински Ад по улиците във Франция след победата над Мароко, 14-годишно момче загина // Свят. bgonair.bg, 2022-12-15. Посетен на 2023-01-04. (на български)
  65. ↑ а б в г д Полски рефер ще свири финала на световното по футбол в Катар // Футбол. offnews.bg, 2022-12-15. Посетен на 2024-04-03. (на български)
  66. ↑ Шимон Марчиняк: Не мога да спра да се усмихвам // gong.bg, 2022-12-17. Посетен на 2024-04-03.
  67. ↑ Обявиха съдиите за Евро 2016 // gong.bg, 2016-03-04. Посетен на 2024-04-03. (на български)
  68. ↑ Меси тотално разочарова и закопа Аржентина срещу Исландия // /gong.bg, 2018-06-16. Посетен на 2024-04-03. (на български)
  69. ↑ PZPN. Szymon Marciniak poprowadzi finał mistrzostw świata! // pzpn.pl, 2022-12-15. Посетен на 2024-04-03. (на полски)
  70. ↑ Rostocker Schiedsrichter Dankert beim WM-Finale im Einsatz // ndr.de, 2022-12-15. Посетен на 2024-04-03. (на немски)
  71. ↑ Woitalla, Mike. American refs in Qatar: Two U.S. officials assigned to final; two on standby // socceramerica.com, 2022-12-16. Посетен на 2024-04-03. (на английски)
  72. ↑ Giles Turner and David Hellier. Qatar’s $300 Billion World Cup Is Headed for an Epic Comedown // bloomberg.com, 2022-12-15. Посетен на 2024-04-04. (на английски)
  73. ↑ Бакърджиева, Ирена. Макрон отпътува за финалния мач в Катар, президентът на Аржентина ще го гледа у дома // bgonair.bg, 2022-12-18. Посетен на 2024-04-04. (на български)
  74. ↑ Chiqui Tapia: "¡Somos campeones del mundo! ¡Lo logramos!" // telam.com.ar, 2022-12-18. Архивиран от оригинала на 2023-04-23. Посетен на 2024-04-4. (на испански)
  75. ↑ Sorin Furcoi and Showkat Shafi. Qatar holds spectacular World Cup closing ceremony ahead of final // Qatar World Cup 2022. aljazeera.com, 2022-12-18. Посетен на 2024-04-04. (на английски)
  76. ↑ HT Entertainment Desk. Deepika Padukone, former Spanish goalkeeper Iker Casillas unveil the FIFA World Cup trophy at the stadium. Watch // hindustantimes.com, 2022-12-18. Посетен на 2024-04-04. (на английски)
  77. ↑ Makary, Marina. Egyptian Artists Wegz and Farrah El Dibany Perform at World Cup Closing // egyptianstreets.com, 2022-12-18. Посетен на 2024-04-04. (на английски)
  78. ↑ Goff, Steven. Lionel Messi earns World Cup glory as Argentina tops France in a chaotic, captivating final // World Cup. washingtonpost.com, 2022-12-18. Архивиран от оригинала на 2022-12-18. Посетен на 2024-04-04. (на английски)
  79. ↑ а б в г д е ж з и к л м н СТОЙКОВ, РАДОСЛАВ. Аржентина детронира Франция и седна на шампионския трон, Меси изпълни най-голямата си мечта // Световно първенство. sportal.bg, 2022-12-18. Посетен на 2023-01-04. (на български)
  80. ↑ Мбапе влезе мощно в историята с хеттрик на финал - изравни се с героя на Англия от 1966-а // Световно първенство. sportal.bg, 2022-12-18. Посетен на 2024-04-04. (на български)
  81. ↑ Вижте всички финали на световни първенства // Футбол. offnews.bg, 2022-12-19. Посетен на 2024-04-04. (на български)
  82. ↑ а б Mukhopadhyay, Sounak. What Emi Martinez said when he was told penalty rules would change after his mind-games in WC final // livemint.com, 2023-02-23. Посетен на 2024-04-04. (на английски)
  83. ↑ Mukhopadhyay, Sounak. Psychologist explains how Argentina’s Emi Martinez played mind games during penalty shoot-out against France // livemint.com, 2022-12-21. Посетен на 2024-04-04. (на английски)
  84. ↑ а б в г Феноменалните рекорди на Лионел Меси в Катар // Катар 2022. 24chasa.bg, 2022-12-19. Посетен на 2024-04-05. (на български)
  85. ↑ Regulations – FIFA World Cup Qatar 2022 (pdf) // digitalhub.fifa.com, 2021-12-15. Посетен на 2024-04-04. (на английски)
  86. ↑ а б в г Argentina - France // World Cup, Knockout stage, Final. sofascore.com. Посетен на 2024-04-04. (на английски)
  87. ↑ а б в г Argentina vs France: live info and stats // en.as.com. Посетен на 2024-04-04. (на английски)
  88. ↑ Phillips, Brian. We Are All Witnesses // theringer.com, 2022-12-18. Посетен на 2024-04-04. (на английски)
  89. ↑ Grez, Matias. Lionel Messi cements his place among the greats after winning epic duel against Kylian Mbappé // edition.cnn.com. Посетен на 2024-04-04. (на английски)
  90. ↑ Sanders, Emma. World Cup 2022: Was Argentina's win over France the best ever final? // FIFA World Cup. bbc.com, 2022-12-18. Посетен на 2024-04-04. (на английски)
  91. ↑ Shearer, Alan. Lionel Messi and Kylian Mbappe: Thank you for that beautiful madness // theathletic.com, 2022-12-19. Посетен на 2024-04-04. (на английски)
  92. ↑ Was Argentina-France the best World Cup final ever? Ranking the 5 best // foxsports.com, 2022-12-19. Посетен на 2023-01-04. (на английски)
  93. ↑ Gibbs, Thom. The 11 reasons this was the greatest World Cup final // telegraph.co.uk, 2022-12-18. Посетен на 2023-01-04. (на английски)
  94. ↑ DeCourcy, Mike. Explaining why Argentina World Cup final win vs France was the greatest game in FIFA men's history // world-cup. sportingnews.com, 2022-12-19. Посетен на 2023-01-04. (на английски)
  95. ↑ Keady, Martin. The Greatest World Cup Final Proves Football’s The Greatest Sport // lastwordonsports.com, 2022-12-19. Посетен на 2023-01-04. (на английски)
  96. ↑ а б в World Cup 1930-2022 // rsssf.org. Посетен на 2024-04-04. (на английски)
  97. ↑ Milestones & Superlatives: Statistical Kit for the FIFA World Cup (pdf) // digitalhub.fifa.com, 2018-04-06. Посетен на 2024-04-04. (на английски)
  98. ↑ UK Data Insights Team. World Cup 2022 Facts: The Best of the Best // World Cup. theanalyst.com, 2022-12-21. Посетен на 2024-04-04. (на английски)
  99. ↑ FRANCE AT THE WORLD CUPS // FRANCE. thefifaworldcups.com. Посетен на 2024-04-04. (на английски)
  100. ↑ Катар 2022 най-резултатният Мондиал от 1994 година насам // Световно първенство. sportal.bg, 2022-12-18. Посетен на 2024-04-04. (на български)
  101. ↑ Argentina v France: Final - FIFA World Cup Qatar 2022 // gettyimages.com, 2022-12-18. Посетен на 2024-04-05. (на английски)
  102. ↑ Team Sportstar. Argentina wins World Cup, presentation ceremony highlights: Messi wins Golden Ball, Martinez gets Golden Glove, Mbappe takes Golden Boot // Fifa World Cup. sportstar.thehindu.com, 2022-12-19. Посетен на 2024-04-05. (на английски)
  103. ↑ С какво облякоха Меси, за да вдигне Купата // gong.bg, 2022-12-19. Посетен на 2024-04-05. (на български)
  104. ↑ Mackey, Ed. World Cup 2022 top goalscorers: Mbappe pips Messi to Golden Boot in unbelievable final // theathletic.com, 2022-12-18. Посетен на 2024-04-05. (на английски)
  105. ↑ БНТ. Килиан Мбапе вече е най-резултатният футболист на финали на световни първенства // bntnews.bg, 2022-12-18. Посетен на 2024-04-05. (на български)
  106. ↑ Fontaine, Mbappe, Ronaldo and more: Every World Cup top scorer // fifa.com. Посетен на 2024-04-05. (на английски)
  107. ↑ Messi makes Golden Ball history // fifa.com, 2022-12-18. Посетен на 2024-04-02. (на английски)
  108. ↑ Редакторски екип. Аржентина цяла нощ празнува след световната титла по футбол // Светът. btvnovinite.bg, 2022-12-19. Посетен на 2024-04-05. (на български)
  109. ↑ Георгиев, Друми. Дива радост в родния град на Меси + СНИМКИ // Катар 2022. gol.bg, 2022-12-19. Посетен на 2024-04-05. (на български)
  110. ↑ Димова, Вяра. Евакуираха с хеликоптер шампионите от Аржентина, фенове скачаха от мост върху автобуса им // bgonair.bg. Посетен на 2024-04-05. (на български)
  111. ↑ O'Brien, Josh. Emiliano Martinez subject of formal complaint from France FA after World Cup taunts // mirror.co.uk/, 2022-12-22. Посетен на 2024-04-05. (на английски)
  112. ↑ GOAL. Martinez holds Mbappe baby doll during World Cup parade as Argentina keeper continues to taunt France striker // goal.com, 2022-12-21. Посетен на 2024-04-05. (на английски)
  113. ↑ Христова, Нели. След футболната драма: Възторг в Аржентина, бунтове във Франция // dnes.bg, 2022-12-19. Посетен на 2024-04-05. (на български)
  114. ↑ Novsport. РАСИЗЪМ: Двама французи обиждани след финала // Мондиал 2022. w.novsport.bg, 2022-12-20. Посетен на 2024-04-05. (на български)
  115. ↑ Трикът на века: Меси всъщност не държи световната купа на най-харесваната снимка в историята // Извън терена. temasport.com, 2023-01-05. Посетен на 2024-04-05. (на български)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Турнири
Финали
1930 • 1934 • 1938 • 1950 • 1954 • 1958 • 1962 • 1966 • 1970 • 1974 • 1978 • 1982 • 1986 • 1990 • 1994 • 1998 • 2002 • 2006 • 2010 • 2014 • 2018 • 2022
Квалификации
1930 • 1934 • 1938 • 1950 • 1954 • 1958 • 1962 • 1966 • 1970 • 1974 • 1978 • 1982 • 1986 • 1990 • 1994 • 1998 • 2002 • 2006 • 2010 • 2014 • 2018 • 2022
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата 2022 FIFA World Cup Final в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Финал_на_Световното_първенство_по_футбол_2022&oldid=12197600“.