ПФК ЦСКА (София)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене
ПФК ЦСКА ЕАД, София
Име на отбор ПФК ЦСКА ЕАД, София
Прозвище Армейците, Червените
Основан 5 Май 1948
Стадион „Българска армия“
Капацитет 22 015
Собственик „Титан-Спорт“ ЕАД
Президент Димитър Борисов
Старши треньор Любослав Пенев
Първенство „А“ ФГ (2009/10)
Място 2-ро (2009)
Спонсор няма
Екипировка Uhlsport
Цветове на отбора Цветове на отбора Цветове на отбора
Цветове на отбора
Цветове на отбора
 
Домакин
Цветове на отбора Цветове на отбора Цветове на отбора
Цветове на отбора
Цветове на отбора
 
Гост
Настоящ сезон или издание на турнира ПФК ЦСКА (София) през сезон 2009/10

ЦСКА (абривиатура от Централен спортен клуб на армията, изговаря се Це-Се-Ка) е български футболен клуб от София, 31 пъти шампион на България, носител на 10 Купи на България, 13 Купи на Съветската армия и 3 Суперкупи на България за 1989, 2006 и 2008 г., 2 пъти полуфиналист за КЕШ, 1 път полуфиналист за КНК. Играе мачовете си на стадион „Българска армия“. Клубът е основан на 5 май 1948 г., като още същата година става за първи път шампион на България. Това е най-успешният български футболен отбор на всички времена.[1]

Съдържание

История

1923 – 1948 г.

Основни статии: Атлетик-Слава `23, Атлетик (София) и Слава (София)

На 28 октомври 1923 г. клубовете „Атлетик“ (създаден през 1910 г.), „Слава“ (създаден през 1916 г.) и Офицерски спортен клуб се обединяват под наименованието Офицерски спортен клуб „Атлетик Слава 1923“ или за кратко АС-23 под патронажа на Министерството на войната, което му осигурява екипировка.[2] През 1931 г. отборът печели първенството на България, през 1941 г. – Националната купа, а през 1944 г. – и 1-ва Софийска дивизия. Стадионът на АС-23, „Атлетик парк“ (завършен през 1938 г.) е на мястото на настоящия стадион „Българска армия“.[3]

Основна статия: Чавдар (София)

С дейното участие и по инициатива на Михаил Михайлов от ръководството на „Шипка“ (София), както и на други деятели на шипченци, АС-23, „Шипка-Победа“ и „Спартак“ (Орландовци) (бивш „Цар Борис ІІІ“) се обединяват и образуват клуб „Чавдар“. Обединителният протокол е съставен на 9 ноември 1944 г. в София от представители на временните ръководства на клубовете „АС-23“, „Спартак“ и „Шипка-Победа“. За председател е избран ген. Владимир Стойчев от квотата на „АС-23“. Секретар и отговорник за футбола е Иван Башев.[4]

„Чавдар“ играе с небесносини копринени екипи. За негова база е определен стадион „Атлетик парк“ в Борисовата градина. Физическата подготовка на играчите в „Чавдар“ се води от боксьора тежка категория Константин Николов-Замората, който подготвя и „Септември при ЦДВ“ през 1948 година.[4] „Чавдар“ не се представя успешно във футболния шампионат на Софийска област, въпреки че печели плакета „Народна войска“ през 1944 година. През 1945 г. е шести, през 1946-а заема 5-то място, а през 1947-а завършва 10-ти и изпада във Втора дивизия. Веднага след това, с активното съдействие и по идея отново на бившия функционер на „Шипка“ Михаил Михайлов, който работи в Министерството на отбраната (МО), към „Чавдар“ се присъединява Централният дом на войската (ЦДВ) и от този момент нататък (15 февруари 1948 г.) МО започва да доминира в ръководството.[4] Председател вече е началникът на Централния дом на войската майор Иван Мирски.

1948 – 1984 г.

Основна статия: Септември при ЦДВ

След отпадането във втора дивизия управниците на „ЦДВ“ започват да търсят спасение за „Чавдар“ чрез обединяване с друг отбор. Първоначално се водят преговори със „Спортист“ (Хаджи Димитър), но в крайна сметка се споразумяват със „Септември“ (София), който вече си е осигурил промоция във фазата на елиминациите. Решават датата на създаване на отбора да е 5 май 1948 г., а името – „Септември при ЦДВ“. Новият отбор участва в първенството на мястото на „Септември“. На финала „Септември при ЦДВ“ среща „Левски“ и след загуба с 1:2 в първата среща и победа с 3:1 във втората печели първата си титла.

В своя първи сезон в новосъздадената „А“ Републиканска футболна група „Септември при ЦДВ“ завършва на второ място. За треньор на отбора е назначен Крум Милев. През същата година започва реконструкцията на стадион „Народна армия“, на който армейците играят своите мачове.

Основна статия: ЦДНВ

През 1950 г. името на отбора е променено на „Народна войска“ във връзка със смяната на името на „Централния дом на войската“ с добавяне на определението „народна“. Отборът отново завършва на второ място след „Динамо“.

В следващите две години новопреименуваният на „ЦДНВ“ армейски отбор взема шампионските титли.

Основна статия: Отбор на софийския гарнизон

През 1953 г. отборът отново е прекръстен, този път на „Отбор на софийския гарнизон“, а по-голямата част от титулярните му футболисти са прехвърлени в един „национален отбор“, който се обиграва във вътрешното първенство за международните срещи.

Основна статия: ЦДНА (футбол)

През 1954 г. новото име на отбора е „Централен дом на народната армия“ (ЦДНА), а периодът 1954-1962 г. е най-успешният, през който армейският отбор печели 9 поредни титли.

Схема на обединенията на отборите предшестващи ЦСКА
Основна статия: ЦСКА „Червено знаме“

През 1962 г. ЦДНА е обединен с ДСО „Червено знаме“ в ЦСКА „Червено знаме“. Централният дом на народната армия вече не е свързан с отбора, който бива поет от Министерство на народната отбрана.[5] ЦСКА остава на 3-о място след пловдивските „Спартак“ и „Ботев“.

През следващия сезон (1963-1964 г.) ЦСКА записва най-лошото си представяне в първенството, като остава на 11-то място в крайното класиране. Знаменитият треньор на армейците Крум Милев е освободен след края на първенството.[6][7]

ЦСКА продължава с лошата игра, като първата титла с новото име постига едва през 1966 година.

През сезона 1966-67 г. ЦСКА достига до полуфинал на КЕШ, където след две равенства с „Интер“ по 1:1 се играе трета среща (по тогавашния регламент), в която ЦСКА отстъпва с 1:0.

През лятото на 1967 г. армейците печелят престижен международен турнир в чест на краля на Мароко Мохамед V. На ЦСКА е връчена огромна 100 килограмова купа, която първоначално българските митничари отказват да допуснат в страната.

Следващите два сезона отново са лоши за армейците – в тях те завършват съответно на пето и второ място.

Основна статия: ЦСКА „Септемврийско знаме“

През 1968 г. ЦСКА отново е обединен с формираното през 1950 г. ДСО „Септември“ (София) като отборът приема името ЦСКА „Септемврийско знаме“. Отборът става шампион, а в редиците на Армейците е привлечен Петър Жеков, който става голмайстор на България и печели „Златна обувка“.

От 1971 до 1973 г. армейците печелят 3 последователни титли.

Препис на обединителният протокол на Чавдар (София)

В следващите 4 сезона ЦСКА си разменя по 2 титли с „Левски“, като в този период на европейско ниво отстраняват двукратния европейски шампион „Аякс“ с краен резултат 2:1 (0:1 и 2:0). В следващия мач армейците падат с 4:1 от Байерн, но на реванша побеждават с 2:1.

Сезон 1980–81 г. е изключително успешен за ЦСКА. Във вътрешното първенство клубът печели титлата, а на европейско ниво бие 2 пъти с по 1:0 еврошампиона „Нотингам Форест“. Армейците биват спрени едва от бъдещия еврошампион „Ливърпул“ в четвъртфинала за КЕШ.

През сезон 1981-82 ЦСКА достига до втори полуфинал в КЕШ, като по пътя си отстранява „Реал“ (Сосиедад), „Гленторан“, и „Ливърпул“ с общ резултат 2:1 от двете срещи (Стойчо Младенов вкарва и двата гола за ЦСКА в реванша) и на полуфинала среща „Байерн“ Мюнхен. В първия мач армейците повеждат с 3:0 до 18-тата минута, но крайният резултат е 4:3 в полза на ЦСКА. Във втория мач ЦСКА губи с 4:0.

В първенството армейците сдават титлата едва през сезон 1983-84.

През следващия сезон армейците отново не печелят титлата, а отборът е разформирован заради бой между футболистите на ЦСКА и „Левски-Спартак“ на финала за Купата.[8]

Разформироването

Основни статии: Реформа на българският футбол (1985) и ЦФКА „Средец“


На 19 юни 1985 г. се играе финал за Купата на България на стадион „Васил Левски“ между ЦСКА и „Левски-Спартак“. Мачът е съпътстван от много спорни съдийски отсъждания и грубости от страна на футболистите и на двата отбора. След отсъдено нарушение в полза на ЦСКА Борислав Михайлов сбутва рефера Аспарух Ясенов. Напрежението в мача ескалира към края на полувремето. След едно грубо влизане на Костадин Янчев в краката на Емил Спасов вторият започва да души футболиста на армейците. В схватката се включва и младата надежда Христо Стоичков. Заформя се малко меле сред футболистите, след което реферът дава червени картони на Янчев и Спасов. В крайна сметка ЦСКА печели с 2:1 като при резултат 2:0 Армейците изпускат дузпа. Спортните журналисти започват кампания за наказване на футболистите, участвали в схватките. Последва решение на ЦК на БКП, с което и двата отбора се разформироват. От футболистите на ЦСКА тежко наказание получават Христо Стоичков, който е отстранен от спорта завинаги, Васил Тинчев, наказан за 1 година и Костадин Янчев, който е наказан за 3 месеца. От отбора на Левски-Спартак са изгонени завинаги Борислав Михайлов, Пламен Николов, Емил Спасов, Емил Велев. Наказани са ръководствата и треньорите и на двата отбора. Решението има голяма подкрепа на привържениците на другите отбори, както и на немалко спортисти. Впоследствие на мястото на старите отбори се създават нови – ЦСКА става „Средец“, а „Левски Спартак“ става „Витоша“. Година по-късно всички наказания са отменени и на наказаните футболисти е разрешено да продължат спортната си кариера. През 1987 г. към името на „Средец“ е добавено определението ЦФКА.[8]

1985 – 2008 г.

Като „Средец“ армейците завършват сезон 1985-86 на 4-то място. През 1987 г. към името на отбора е добавено определението ЦФКА.[8]

През следващите 3 сезона ЦФКА „Средец“ е безапелационен, вземайки и трите титли, като през сезон 1988-89 достига до полуфинал в Купата на носителите на купи. В четвъртфинала ЦФКА среща холандския гранд „Рода (Керкраде)“. Двата отбора си разменят по една победа с по 2:1 и след дузпи армейците продължават напред. На полуфинала ЦФКА пада два пъти от „Барселона“ на Йохан Кройф с 4:2 и 1:2, където геният на холандския футбол забелязва Христо Стоичков и решава да го вземе в Барселона.[9]

През сезон 1989-90 армейците си възвръщат името ЦСКА и отново печелят титлата.

През март 1991 г. на президентския пост на ЦСКА е избран Валентин Михов. ЦСКА купува някои от най-добрите български футболисти като Йордан Лечков, Иво Андонов, Стойчо Стоилов и др. Междувременно МО се отказва от сътрудничеството си с ЦСКА. В отбора цари хаос заради лобитата на ветераните, военните и феновете. Въпреки това армейците печелят титлата през 1992 г., но отпадат в квалификациите за Шампионската лига. Междувременно Валентин Михов става президент на БФС, а на негово място е избран Петър Калпакчиев. Калпакчиев не успява да се справя с административните решения в клуба и няколко странни смени на треньори, една от които на Гьоко Хаджиевски – треньор, при който ЦСКА започва да се развива в положителна посока, му костват поста.[10]

На 1 юни 1994 г. шефът на „Мултигруп“ Илия Павлов печели председателското място на ЦСКА срещу Николай Гигов, но спонсорството му не е достатъчно за преодоляване на лошото управление.[10] Само за един сезон са сменени петима треньори на отбора, дори Цветан Йончев води отбора само за един ден.[11] На европейска сцена армейците побеждават през 1994 г. „Ювентус“ с 3:2 в първия кръг на Купата на УЕФА, но победата е отменена заради ненавременно картотекиране на Петър Михтарски за евротурнирите.[12]

През лятото на 1995 г. ЦСКА прави силна селекция, като в отбора е събран близо половината младежки национален отбор на България. За треньор е назначен Пламен Марков, но след след разочароващ есенен полусезон той е заменен от Георги Василев, който преди това е спечелил 3 титли (1 с „Етър“ и 2 с „Левски“). Василев успява да спечели дубъл с ЦСКА през сезон 1996-97, но изключително странно[10] бива освободен от отбора след победа над „Спартак“ (Плевен) с 3:0 през 1997 г. В отбора се завръщат Христо Стоичков, Емил Костадинов и Трифон Иванов. Тримата се карат за капитанската лента.[13] Стоичков играе само 4 мача и напуска точно преди вечното дерби с Левски, завършило 3:3, за да играе в отбор от Саудитска Арабия. След края на сезона Трифон Иванов също напуска.[10]

През лятото на 1998 г. за треньор на отбора е назначен Димитър Пенев. ЦСКА се представя силно в турнира за Купата на УЕФА и печели Купата на България, но остава едва на пето място в Шампионата. През този сезон в състава са наложени Мартин Петров, Стилиян Петров, Димитър Бербатов, Владимир Манчев.

През лятото на 1999 г. начело на отбора застава Любослав Пенев. Появяват се проблеми с картотекирането на футболистите заради неизплатени задължения на ЦСКА към „Нефтохимик“.[14] В първенството армейците разполагат едва с 16 футболиста, а на международна сцена играят и некартотекираните футболисти.[15] В края на годината клубът е преобразуван в акционерно дружество, а Васил Божков става мажоритарен собственик.[10]

След първите два кръга на пролетния полусезон на 2000 г. Димитър Пенев е прогонен от отбора заради две поредни загуби, а на негово място за няколко часа е назначен Георги Димитров - Джеки, след което той е замемен от Спас Джевизов. След равентство 1:1 с Пирин у дома Джевизов подава оставка и за треньор е назначен Александър Станков. Въпреки че на моменти изостава на 9 т. от Левски, ЦСКА съкращава разликата на 2 т. преди решителния двубой за титлата на стадион „Георги Аспарухов“. Мачът протича под превъзходството на ЦСКА, като Димитър Бербатов прави няколко сериозни пропуска, но в последната минута гол на Георги Иванов - Гонзо осигурява титлата на Левски.

През лятото на 2000 г. е привлечен италианският треньор Енрико Катуци, който успява да съживи отбора. Армейците играят атрактивна игра[16], но пореди семейни причини Катуци сдава поста през зимата. На негово място е назначен отново Станков, който след две загуби от „Литекс“ за купата и за първенството е заменен отново от Катуци. Армейците остават втори, на 7 точки от „Левски“.

През лятото на 2001 г. на треньорския пост е назначен Аспарух Никодимов. На полусезона армейците изостават на 2 точки от „Левски“. Никодимов е уволнен, а на негово място е назначен италианецът Луиджи Симони. Симони не успява да постигне успех[17] и отборът остава трети.

През 2002 г. за треньор е назначен Стойчо Младенов. С него отборът записва рекордните 13 поредни победи от 13 кръга в първенството. Армейците за първи път стават шампиони от 1997 г. насам. Следващия сезон Стойчо Младенов е уволнен след отпадането от Купата на УЕФА. Веднага след това двама нови играчи – Лео Лима и Родриго Соуса, купени за 3 млн. долара – напускат отбора под претекст, че не са им изплатени две заплати.[18] ФИФА решава, че те са в правото си да напуснат, а ЦСКА трябва да изплати футболистите на бившия им клуб „Вашку да Гама“.[19] Временно за треньор е назначен Александър Станков, а през зимата Ферарио Спасов.

В края на 2004 г. Ферарио Спасов е заменен от Миодраг Йешич, независимо че отборът води в първенството. Въпреки кадровите затруднения[20] армейците печелят 30-тата си рекордна титла.

До зимната пауза на сезон 2005-06 на Шампионата на България отборът изпреварва в класирането „Левски“ със 7 точки. В Европа ЦСКА играе срещу актуалния европейски шампион Ливърпул като първият мач е загубен с 1:3, но втория ЦСКА печели с 0:1. В турнира за Купата на УЕФА армейците отстраняват Байер Леверкузен (с Димитър Бербатов в състава си) с две победи с по 1:0 и влизат в груповата фаза, където остават пети. През пролетта ЦСКА бързо губи преднината от 7 точки и остава на втора позиция. Президентът Васил Божков обвинява за това сръбския треньор Миодраг Йешич и го освобождава, а някои фенове обвиняват Божков.[21][22] Отборът завършва на второ място с 3 точки след „Левски“.

Божков обявява, че ще ограничи финансирането и през следващия сезон ЦСКА няма да се бори за първото място. През декември 2006 г. той продава акциите си в отбора на индийския бизнесмен и собственик на „Кремиковци“ Прамод Митал. Александър Томов става президент и обещава, че ЦСКА ще се бори за шампионската титла.[23] След два равни мача в началото на пролетния полусезон през 2007 г. обаче ЦСКА изостава с 6 точки след „Левски“. В резултат на това треньорът Пламен Марков е заменен със Стойчо Младенов, който се връща в ЦСКА след 3,5 години. В края на сезона ЦСКА завършва втори.

В началото на сезон 2007/08 ЦСКА прави мащабна селекция за над 2 млн. евро.[24] Отборът не показва добра игра, отпада от турнира за Купата на УЕФА в първия кръг от френския ФК Тулуза и от Купата на България в шестнадесетинафиналите от Локо (Пд). Мачът с Локомотив е съпроводен със скандал заради преостъпените на пловдивчани футболисти Стойко Сакалиев, Александър Бранеков и Иван Иванов. Играчите, според клаузите в договорите им, нямат право да играят в мача срещу армейците, но ръководството на Локомотив не спазва договора и използва футболистите в мача. В края на сезона армейците печелят предварително титлата 3 кръга преди края на първенството, което отборът завършва с 16 точки пред втория в класирането клуб - Левски.

От ръководството на ЦСКА организират пищни празненства по случай шестдесет годишнината на отбора. Изградена е алея на славата с имената на всички шампиони, избран е идеален футболен отбор от бивши и настоящи футболисти на ЦСКА. На 24 май се играе шоу мач между сегашния отбор и сборен отбор от български и чуждестранни звезди завършил 6:6.

Лиценз

Основна статия: Лицензиране на ПФК ЦСКА (София) за сезон 2008/09

На 21 май 2008 Лицензионната комисия към БФС отказва лиценз на отбора заради 254 000 лв. задължения към Вихрен (Сандански) и 937 000 лв. задължения към НАП. От ръководството на ЦСКА обжалват решението, но апелативната комисия потвърждава отказът за лиценз на отбора. На 3 юни 2008 официално е оповестено, че отборът е изваден от европейските клубни турнири и е застрашен от изваждане от А група. На 5 юни 2008 президентът на ЦСКА Александър Томов подава оставка, а временно за президент е назначен Емил Костадинов. На 26 юни Лицензионната комисия издава лиценз на ЦСКА за новия сезон но поставя условия които трябва да се изпълнят до 4 август. В резултат от започналата на 11 юни проверка на ДАНС в ЦСКА бе образуването на досъдебно производство срещу Александър Томов и Александър Гарибов за присвояване на около 5 милиона лева от Кремиковци през ЦСКА.

2008 - до сега

ЦСКА започва лятната подготовка без част от титулярите. Последователно от клуба си тръгват футболистите Георги Илиев, Велизар Димитров, Илко Пиргов, Роберт Петров, Йордан Юруков, Куидо Ланзаат, Емил Гъргоров, Ивайло Петров, Флорентин Петре и Александър Тунчев (общо за 3,75 млн. [25] евро по неофициални данни), а в последствие на 9 юли и треньорът Стойчо Младенов, който обявява че е недоволен от продажбата на толкова важни футболисти. За нов треньор е назначен зам. председателя на надзорния съвет Димитър Пенев.

Въпреки проблемите армейците изграждат млад състав който успява да победи Литекс за суперкупата на страната. На 5-ти август Лицензионната комисия дава лиценз на ЦСКА за участие в А група. Седмица преди началото на първенството напускат още 3-ма футболисти - Никола Вуядинович, Ней и Хосе Гарсес (общо за около 2 [26][27] млн. евро). След започване на първенството армейците подписват договори с българските национали Здравко Лазаров и Владимир Манчев. ЦСКА остава без основен спонсор след като договорът с Вивател е прекратен по взаимно съгласие. В 15 кръг армейците, които са лидери отстъпват първото място на Левски след равенство с Локомотив (Мездра). През целия полусезон се носят слухове за нови купувачи на отбора, като основното име което се спряга е това на украинският милиадер Константин Жеваго. През декември от ЦСКА обявяват, че се водят преговори с две фирми едната от които е „Титан АС“, а другата е базирана в Абу Даби. В крайна сметка на 24 декември 2008 официално е обявено, че е подписан предварителният договор за продажбата на отбора с „Титан АС“, като сумата с която се спекулира в медиите е от порядъка на 7-12 млн. евро. През зимата 5-ма играча подават молби за разтрогване на договорите в отбора. Четирима от тях успяват да прекратят договорите си с ЦСКА, като най-големи полемики предизвиква портигалският полузащитник Фелипе да Коща който въпреки твърденията си, че ще преговаря за нов договор с ЦСКА, преминава в Левски. През зимата са привлечени голямо количество нови футболисти (националът Йордан Минев и голмайсторът Дормушали Саидходжа от Ботев (Пловдив), бившият вратар на ЦСКА Ивайло Петров, португалците Давид Мендес Силва и Руй Мигел от Локо (Мездра), както и Херман Пиетробон, Веселин Стойков и Асен Георгиев от Пирин), като 2-ма от тях (Пиетробон и Стойков) са преотстъпени. В медиите често излизат съобщения за забавени плащания към бивши футболисти и треньори на ЦСКА. След, като ЦСКА падна в първият си мач за годината срещу Пирин за купата на България треньорът Димитър Пенев бе освободен, а на негово място бе назначен нов треньор, племенникът му, Любослав Пенев. На 6 март Димитър Борисов и Иво Иванов подписват договор за покупко-продажба на отбора с представителят на Прамод Митал Александър Томов. Официален собственик на отбора е фирма „Титан Спорт“ ЕАД, дъщерна на „Титан АС“.

С старта на пролетния полусезон армейците успяват да извоюват първото място с десет поредни победи. На 12 април 2009 г. в Търговския регистър официално е публикувана информацията с новите собственици и новите управителен и надзорен съвети. Въпреки че води през по-голямата част от първенството в крайна сметка ЦСКА остава на второ място само на 1 точка от Левски. За следващият сезон от ръководството съобщават че възнамеряват да наравят селецкия изцяло от български футболисти. Приз новия сезон ЦСКА ще играе за турнира Лига Европа, като армейците ще започнат от трети квалификационен кръг.

Имена

През годините отборът е носил различни имена[28]:

Освен официалните имена на отбора, в разговорния език и в медиите, футболистите и привържениците на тима са назовавани с различни прякори, част от които с негативно значение. Списък на тези нарицателни може да бъде намерен в статията за прякорите във футбола.

Успехи

ЦСКА е най-успешния български отбор в европейските клубни турнири със своите достигнати 2 полуфинала за КЕШ (1967, 1982) и 1 полуфинал за КНК (1989). Отборът има и 4 четвъртфинала за КЕШ.

Добил е прозвището „убиец на европейски шампиони“.[29] В историята си отборът се изправя срещу четири първенци на Европа, като в три от случаите европейският шампион е детрониран. Първият от тях е „Аякс Амстердам“ през 1974 г. (2:0 и 0:1), Нотингам Форест през 1981 г. (1:0 и 1:0) и „Ливърпул“ през 1982 г. (2:0 и 0:1). През 2005 г. ЦСКА отново срещна европейския шампион „Ливърпул“. Въпреки че не го отстранява, ЦСКА успява да го победи (1:0) на известния стадион „Анфийлд“.

ЦСКА е отстранявал и отбори като „Динамо“ (Букурещ) (8:1 и 2:3), „Ювентус“ (4:1 и 0:2), „Партизан“ (2:1 и 4:1), „Олимпиакос“ (3:1 и 0:1), „Панатинайкос“ (2:1 и 2:0, 2:0 и 1:0), „Реал Сосиедад“ (1:0 и 0:0), „Монако“ (0:0 и 2:0, 2:2 и 2:1), „Спарта“ (Прага) (2:2 и 3:0), „Рода“ (2:1 и 1:2 ), „Парма“ (0:0 и 1:1), „Шахтьор“ (Донецк) (3:0 и 1:2), „Байер“ (Леверкузен) (1:0 и 1:0). ЦСКА е побеждавал и „Атлетико Мадрид“ (1:0), „Байерн Мюнхен“ (2:1, 4:3), „Борусия“ (Дортмунд) (4:2), „Валенсия“ (2:1), „Аустрия“ (Виена) (3:2), но не е успял да ги отстрани.

Общата равносметка от участието на ЦСКА в европейските клубни турнири (КЕШ, УЕФА и КНК) (към 2007 г.) е 184 мача, 76 победи, 34 равни и 74 загуби при голова разлика 282:259.

Представяне на ЦСКА и неговите предшественици в топ дивизиите на българското първенство

Стадион Българска армия

Основна статия: Българска армия (стадион)
стадион „Българска Армия“

Стадион „Българска армия“ е клубният стадион на ПФК ЦСКА (София). Намира се в Борисовата градина, в центъра на София.

Построен е през периода 1965-1967 г. на мястото на старото игрище на АС-23 и е основно реконструиран през 1982 г., когато му е поставено и електрическо осветление. От 1923 до 1944 г. стадионът се казва „АС-23“, от 1944 до 1949 г. – „Чавдар“, в периода 1949-1990 г. носи името „Народна армия“, а от 1990 до сега – „Българска армия“.

Към 2005 г. има 22 015 седящи места, разпределени в 4 сектора – Сектор А (6417 места), Сектор Б (4889 места), Сектор В (5689 места) и Сектор Г (5020 места). Покритите места на стадиона са 2100. Игралното поле е с дължина 105 метра и ширина 66 метра. Освен футболното игрище, спортният комплекс има тенис кортове, баскетболна зала и лекоатлетическа писта, зали за пресконференции и за ветераните и Музей на славата.

През 2000 г. стадионът е оборудван с нова озвучителна уредба „"Динакорд“ – 48 киловата. Осветеността на точка от игровото поле може да бъде 2100 лукса. По време на всички международни мачове се осигуряват до 120 телефонни връзки.

Емблема

Емблемата на АС-23 е съставена от типичния български символ – изправен лъв и кръг, символизиращ безкрайността, вечността и божественото.[30]

При обединенията през 1944 г. е сменен основният цвят на емблемата от черен на червен.[2]

Червеното символизира мъжкото начало, творческата сила и плодородието.[31] То е класически хералдически цвят, различен от пурпура. Свързва се с любовта и агресията. Червената планета е на бога на войната, червен е цветът на униформата на римските легиони.[32] В контекста на обществено-политическата и културната обстановка на това време червеното може да се свърже с комунистическата идеология, чиито символи са още сърп и чук, житните класове и петолъчката.[33][34] Червените знамена са тези на Френската революция, а по-късно и на Октомврийската като символ на борбата на онеправданите и свободата.[35]

Нова емблема се създава при обединението на „ЦДВ“ и „Септември“: 3 кръга, наложени един върху друг, с цветове бяло-зелено-бяло. В най-външния са разположени житни класове които са символ на плодородието и успеха.[36] В центъра на емблемата е поставена червена петолъчка, символ на военната мощ и войната.[37] В емблемата присъства и прегънат на четири места флаг с надпис „ЦДВ“ (1948-1949), „ЦДНВ“ (1950-1953), „ЦДНА“ (1954-1962). В периода 1948-1962 единствено е сменяно името на отбора.

След обединението с ДФС Червено знаме в емблемата са заменени житните класове с дъбови листа, символ на силата и издръжливостта.[38] В зеления кръг е добавен българският трибагреник, а под флага е добавено съкращението ЧЗ (Червено знаме). Във флага името ЦДНА е заменено с ЦСКА.

През 1964 г. се появява вариант на емблемата на ЦСКА Червено Знаме, в който липсва съкращението ЧЗ, дъбовите листа са по-големи, а флагът се извива в полукръг в двата края на който пише ЧЕРВЕНО и ЗНАМЕ

През 1968 г. е наравена нова промяна в емблемата след обединението със „Септември“. Премахнат е зеленият кръг, на негово място са сложени дъбовите листа, а на тяхно място е сложен червен (или бял) полукръг, вътре с надпис „*СЕПТЕМВРИЙСКО ЗНАМЕ*“. Червеният флаг вече завършва с българския трибагреник.

За евротурнирите се използва друга емблема, представляваща челвен щит с петолъчка в горния край. В средата на щита пише „ФК ЦСКА“, а под надписа стоят четири вертикални червени райета и футболна топка.

След разформироването на отбора е измислена изцяло нова емблема, представляваща щит с крепостни бойници в горната част. В горната му част е сложен надпис „Ф. К.“, а в долната – надписът „*СРЕДЕЦ*“. В центъра на емблемата има голяма буква „С“, в чийто център има петолъчка, обгърната с кръг. Емблемата официално е използвана до 1989 г.

През 1987 г. се появява нова неофициална емблема, представляваща щит, в чиято горна част има надпис „ЦСКА“, а под него е вписан друг щит с надпис „ФУТБОЛЕН КЛУБ“.[39][40] Най-отдолу 2 изправени лъва поддържат футболна топка. В краката им стоят текстовете „СОФИЯ“ и „1948“. През 1989 г. се появява нова неофициална емблема, стилизирана от предишните с изключение на тези от 1985 и 1987 г.[40] В бял кръг с червен кант са вписани в полукръг шест дъбови листа, обграждащи червена петолъчка. В долната част на емблемата има червен флаг, прегънат на 4 места и завършващ с българския трибагреник. В банера има надпис „ЦСКА“, а под него – годината 1948.

След смяна на името на ЦСКА за официален се използва моделът от 1987 г.

През 1998 г. със смяната на ръководството и обособяването на ЦСКА в АД временно се използва емблемата на ЦСКА „Септемврийско знаме“ с изключение на надписа „Септемврийско знаме“, а впоследствие за официална емблема се използва създадената през 1989 г.

През 2005 г. след спечелване на 30-тата титла към емблемата са добавени 3 златни звезди.

„Атлетик (до 1919 — Футбол Клуб)“ (1910-23)

„Атлетик-Слава `23“ (1923-44)

„Чавдар (от 1948 — ЦДВ)“ (1944-48)

„Септември при ЦДВ“ (1948-49)

„ЦДНВ“ (1950-1953)

„ЦДНА“ (1954-1962)

„ЦСКА Червено Знаме“ (1962-1968)

„ЦСКА Червено Знаме“ вариант(1964-1968)

„ЦСКА Септемврийско Знаме“ (1968-1985)

„ЦСКА Септемврийско Знаме“ вариант (1968-1985)

„ЦСКА Септемврийско Знаме“ вариант за Евротурнирите (1968-1985)

„ЦФКА Средец“ (1985-1989)

„ЦСКА“ (1987-1988) и (1990-1998)

„ЦСКА“ (1998)

„ЦСКА“ (1989) и (1998-2005)

„ЦСКА“ (2005+)

Настоящ състав

Отборът на ЦСКА преди домакинският мач с Омония, Есен 2007
№ Нац. Играч Поз. Отбор Заб.
Вратари
12   Иван Караджов Вратар ДЮШ на ЦСКА  
25   Даниел Беконо Вратар Берое  
27   Ивайло Петров Вратар АЕК (Ларнака)  
??   Здравко Чавдаров Вратар Сливен  
Нападатели
2   Павел Ковачев Централен защитник Каунас  
3   Павел Виданов Защитник Вихрен  
4   Кристиан Узунов Защитник ДЮШ на ЦСКА  
6   Кирил Котев Десен/централен защитник Локо (Пд.)  
13   Александър Бранеков Централен защитник Локо (Пд.)  
15   Иван Иванов Централен защитник Локо (Пд.)  
22   Ели Маркеш Десен защитник Беласица  
52   Йордан Минев Ляв/десен защитник Ботев (Пд.)  
84   Фелипе Машадо Ляв Защитник Униао Лейрия  
??   Костадин Стоянов Централен защитник Сливен  
??   Мартин Дечев Защитник ДЮШ на ЦСКА  
Полузащитници
5   Тодор Янчев Дефанзивен халф Рандерс капитан
10   Николай Чипев Полузащитник ДЮШ на ЦСКА  
14   Светослав Петров Дефанзивен халф Нефтчи  
24   Александър Тонев Десен/ляв полузащитник ДЮШ на ЦСКА  
28   Маркиньош Атакуващ халф Беласица  
30   Йордан Тодоров Десен халф/защитник Черноморец (Бс.)  
32   Викторс Морозс Полузащитник Сконто (Рига)  
33   Давид Мендес Силва Атакуващ халф Локо (Мз.)  
??   Атанас Зехиров Полузащитник ДЮШ на ЦСКА  
??   Коста Янев Халф Сливен  
??   Георги Тодоров Атакуващ халф ДЮШ на Литекс  
??   Самир Аесс Атакуващ халф ДЮШ на ЦСКА  
??   Кристиян Велинов Ляв/Десен полузащитник ДЮШ на ЦСКА  
Нападатели
7   Владимир Манчев Централен нападател Реал Валядолид  
8   Мартин Тошев Централен нападател 1.ФК Кьолн  
11   Здравко Лазаров Ляв нападател/крило Шинник  
17   Руй Мигел Атакуващ халф/нападател Локо (Мз.)  
99   Дормушали Саидходжа Централен нападател Ботев (Пд.)  
??   Херман Пиетробон Централен нападател Пирин  
??   Иван Стоянов Атакуващ халф/нападател Сливен  
??   Спас Делев Нападател Пирин  
??   Благой Пасков Нападател ДЮШ на ЦСКА  
??   Томислав Костадинов Нападател ДЮШ на ЦСКА  


Освободени

№ Нац. Играч Поз. Отбор Заб.
9   Владислав Златинов Ляв халф/нападател Берое  
17   Зе Руи Атакуващ Халф Насионал Мадейра  
19   Евгени Йорданов Централен нападател Марек  
34   Гардар Гунльойсон Централен нападател ИФК Норшьопинг  


Трансфери 2008/2009

Нац. Играч Поз. Отбор ТП Статус
Нови играчи
  Светослав Петров ДфХ Нефтчи (Баку) Летен трансферен прозорец свободен
  Спас Делев Н Пирин Летен трансферен прозорец закупен
  Здравко Чавдаров В Сливен Летен трансферен прозорец закупен
  Иван Стоянов АХ Сливен Летен трансферен прозорец закупен
  Костадин Стоянов З Сливен Летен трансферен прозорец закупен
  Тодор Тимонов АХ Ботев (Пд.) Летен трансферен прозорец свободен
  Николай Манчев АХ Ботев (Пд.) Летен трансферен прозорец свободен
  Коста Янев АХ Сливен Летен трансферен прозорец закупен
  Георги Илиев Тодоров АХ ДЮШ на Литекс Летен трансферен прозорец свободен
  Орлин Орлинов Н Славия Летен трансферен прозорец свободен
Марко Вуич Н Ред Бул Залцбург Летен трансферен прозорец на проби
Напуснали играчи
  Здравко Лазаров Н Черно море Летен трансферен прозорец освободен
  Шалозе Удоджи АХ Астерас Триполис Летен трансферен прозорец изтекъл договор
  Венцислав Велинов В Летен трансферен прозорец освободен
  Димитър Петков З Локо (Мз.) Летен трансферен прозорец под наем
  Боян Гайтанов ? Локо (Мз.) Летен трансферен прозорец под наем
  Мартин Дечев П Локо (Мз.) Летен трансферен прозорец под наем
  Самир Аесс Н Локо (Мз.) Летен трансферен прозорец под наем
  Александър Събев З Спортист Летен трансферен прозорец под наем
  Мартин Тошев Н Черноморец Летен трансферен прозорец продаден
  Евгени Йорданов Н Летен трансферен прозорец освободен
  Фелипе Машадо З Летен трансферен прозорец освободен
  Николай Чипев П Спортист Летен трансферен прозорец под наем

Треньори

Треньорско ръководство

Нац. Треньор тип. Заб.
Любослав Пенев старши треньор
Хесус Паредес Алонсо помощник треньор
Радослав Здравков помощник треньор
Сашо Борисов помощник треньор
Адалберт Зафиров треньор на дублиращия отбор
Веселин Яневски треньор на вратарите
Марин Гъдев кондиционен треньор
Димитър Димитров (Каубоя) спортно-технически директор

Последна актуализация: 27 юни 2009


Сезон

Основна статия: ПФК ЦСКА (София) през сезон 2009/10

„А“ футболна група

Крайно класиране 2008/09

Отбор М П Р З Г.Р. Т
1 Левски (София) 30 21 6 3 57:18 39 69
2 ЦСКА (София) 30 21 5 4 54:22 32 68
3 Черноморе (Варна) 30 18 6 6 48:19 29 60
4 Локомотив (София) 30 17 7 6 53:26 27 58
5 Литекс (Ловеч) 30 16 6 8 52:29 23 54
6 … … … … … … … …


Купа на България

1/4 финал

4 март 2009
16:30 ч.		 ПФК ЦСКА (София) 4:6 (д.)
(1:1 в редовното време)		 Пирин (Благоевград) Българска армия, София
4000 зрители
Съдия: Антон Генов
Маркиньош Гол 58' Спас Делев Гол 70'

Управници

Треньори

Основна статия: Треньори на ПФК ЦСКА София

Сред най-успешните треньори на ЦСКА са Крум Милев (рекордьор по спечелени титли в българското първенство — 11), Стоян Орманджиев, Манол Манолов, Аспарух Никодимов, Димитър Пенев.

Председатели на СК ЦСКА

Началници на ФК ЦСКА (1948-1991)

Президенти на ФК ЦСКА

Собственици на ПФК ЦСКА АД

Настоящо ръководство

Структура на ръковоството на ЦСКА

За контакти

  • Адрес: София, бул. „Драган Цанков“ №3
  • Телефон: +359 02 9633477
  • Факс: +359 02 9633902

Футболисти, играли в ЦСКА

Основна статия: Футболисти, играли в ЦСКА
Отборът на ЦСКА през 1973 г.

ЦСКА е произвел и обиграл едни от най-добрите български футболисти, донесли на клуба и на България огромни успехи, както във вътрешни, така и в международни първенства. Четвъртото място в света през 1994 г. е невъзможно[41] без участието на армейските футболисти и старши треньора Димитър Пенев. Участие взимат Христо Стоичков, Емил Костадинов, Йордан Лечков, Любослав Пенев, Трифон Иванов, Георги Георгиев и Ивайло Андонов.

На олимпийските игри в Мексико през 1968 г. българският национален отбор печели сребърните медали. Армейски футболисти тогава са Стоян Йорданов, Иван Зафиров, Кирил Станков, Петър Жеков и Аспарух Никодимов.

На олимпийските игри в Мелбърн през 1956 г. българският отбор печели бронзовите отличия. В него участват на Георги Найденов, Кирил Ракаров, Манол Манолов, Никола Ковачев, Стефан Божков, Гаврил Стоянов, Димитър Миланов, Георги Димитров (Червения), Панайот Панайотов, Крум Янев и Иван Колев.

Чуждестранни футболисти, играли в ЦСКА

Сътрудничество

През 2007 г. ЦСКА подписва договори за сътрудничество с отборите на „Фламенго“ (Бразилия) и „Бенфика“ (Португалия), с които ще разменят футболисти, треньорски кадри и опит.

Екипи на ЦСКА

Основна статия: Екипи на ЦСКА

От обединението на Чавдар със Септември е прието основният цвят на екипите на ЦСКА да е червен.[42] Втори цвят с течение на времето става бялото като през определени периоди то временно замества червеното като основен. През годините е използван и черният цвят (предимно като втори цвят в екипа или за трети екипи). Други цветове, които могат да се видят на екипите на ЦСКА, са сив, жълт, оранжев и зелен, но само в отделни случаи и предимно в цветовата гама на третите екипи.

В момента ЦСКА използва екипировка на Uhlsport.

Рекорди

Рекорди на ЦСКА

  • Най-много пъти шампион на „А“ група: 31 пъти (Рекорд за България)
  • Най-много поредни шампионски титли: 9 (от 1954 до 1962) (Рекорд за България)
  • Най-много участия в „А“ група: 56 пъти (Рекорд за България, споделен с Левски)
  • Най-много победи в един сезон в „А“ група: 26 (от 34 срещи през сезон 1971/1972)
  • Най-малко загуби в един сезон в „А“ група: 0 (от 30 срещи в сезон 2007/08, Рекорд за България), 0 (от 11 срещи през сезон 1958)
  • Най-много поредни мачове без загуба в „А“ група: 33 (от 20 май 2007 до 10 август 2008) (Рекорд за България)
  • Най-много поредни победи в „А“ група: 13 (от 10 август 2002 до 23 февруари 2003) (Рекорд за България)
  • Най-много спечелени точки за един сезон в „А“ група: 79 (от 30 срещи през сезон 2004/2005) (Рекорд за България, споделен с Левски)
  • Най-голям точков актив края на сезон в „А“ група: 79 (от 30 срещи през сезон 2004/2005) (Рекорд за България, споделен с Левски)
  • Най-много вкарани голове в един сезон в „А“ група: 95 (в 34 срещи през сезон 1971/1972)
  • Най-малко допуснати голове в един сезон в „А“ група: 7 (в 22 срещи като през сезон 1951) (Рекорд за България, споделен със Спартак София)
  • Най-голяма победа в „А“ група: 12:0 (през сезон 1951 срещу Торпедо Русе) (Рекорд за България)
  • Най-голяма победа в официален мач: 12:0 (през сезон 1951 срещу Торпедо Русе)
  • Най-много зрители на мач: около 70000 (на 7 април 1982 срещу Байерн, на националния стадион)
  • Златен кудрабъл за 1988-89 : Шампион на България, Купа на България, Купа на Съветската армия, Суперкупа на България (и републиканската Спартакиада).
  • Най-много златни дубли: 15 (1951, 1954, 1955, 1961, 1969, 1972, 1973, 1981, 1983, 1985, 1987, 1990, 1997, 2006, 2008) (Рекорд на България)
  • Най-голяма победа над Левски - 5:0 през сезони 1953 и 1988/89
  • Най-голяма победа в КЕШ - 8:1 през сезон 1956/57 срещу Динамо Букурещ
  • Най-голяма победа в Купата на УЕФА - 8:0 през сезон 2000/2001 срещу Шериф Тираспол
  • Най-голяма победа в КНК - 9:0 през сезон 1970/71 срещу Хака

Индивидуални рекорди на футболисти на ЦСКА

Индивидуални рекорди на треньори на ЦСКА

  • Най-много пъти шампион: Крум Милев - 11 пъти (Рекорд за България)
  • Най-много купи: Димитър Пенев - 9 (4 Купи на България, 3 Купи на Съветската армия, 2 Суперкупи на България)
  • Най-дълго треньор на отбор: Крум Милев - 17 години (Рекорд за България)
  • Димитър Пенев е обявен за „Треньор на 20 век“ за България

Международни приятелски турнири

През годините футболният отбор на ЦСКА е печелил множество реномирани приятелски международни турнири.

Успехи - мъже

Успехи - ветерани

Привърженици

Фен-клубове

ЦСКА е един от двата най-популярни футболни клуба в България. Привържениците му са организирани в Централен фенклуб и над 798 [45] фенклуба в страната и чужбина с над 180 000 члена. Фен клубове на ЦСКА има в Австрия, Англия, Аржентина, Армения, Беларус, Германия, Испания, Италия, Канада, Китай, Македония, Румъния, Русия, САЩ, Сърбия, Уругвай, Франция, Хонконг, Швейцария, Швеция.[46]

Официален фен клуб

Седалището на официалния фен клуб на ЦСКА е в София и негов председател е Димитър Ангелов - Дучето. Той встъпва в длъжност през октомври 1999 г. Фен клубът издава собствен вестник на име „Червените“.

Известни привърженици

Вижте също

Източници

  1. ↑ Вечната ранглиста на „А“ група
  2. ↑ 2,0 2,1 Сп. „ЦСКА“, брой 15, 2003 г.
  3. ↑ „Това е ЦСКА!“, стр. 8, Димитър Пенев
  4. ↑ 4,0 4,1 4,2 С рогите срещу историята, Sport1.bg
  5. ↑ „Това е ЦСКА!“, стр. 51, Димитър Пенев
  6. ↑ „А“ група сезон 1963/64
  7. ↑ Треньори на ЦСКА
  8. ↑ 8,0 8,1 8,2 Статия за футболното хулиганство, БНТ
  9. ↑ Кариера на Стоичков, DIR.bg
  10. ↑ 10,0 10,1 10,2 10,3 10,4 Как могъщият ЦСКА изпусна парата, Sport1.bg
  11. ↑ „Това е ЦСКА!“, стр. 120, Димитър Пенев
  12. ↑ ЦСКА през сезон 1994/95, CSKA.bg
  13. ↑ Кеш на Гугъл, Вестник СЕГА, Брой 71 от 30.03.98
  14. ↑ Интервю с Димитър Пенев, „7 дни спорт“
  15. ↑ ЦСКА в Европа, сезон 1999/00, CSKA.bg
  16. ↑ ЦСКА е втори по отбелязани голове в А група, Сезон 2000-01, Bulgarian-football.com
  17. ↑ „Симони с отбора в Бургас“, „7 дни спорт“
  18. ↑ „Спират парите за Васко да Гама“, „7 дни спорт“
  19. ↑ ЦСКА: „Вашку да Гама не може да ни спре трансферите“ DNES.bg
  20. ↑ Възхитен съм от публиката на ЦСКА, „7 дни спорт“
  21. ↑ „Изритаха Йешич от ЦСКА“, „7 дни спорт“
  22. ↑ „Краят на любовната история в ЦСКА“, „7 дни спорт“
  23. ↑ Александър Томов: Митал не търси печалба в ЦСКА, „7 дни спорт“, петък, 8 декември 2006
  24. ↑ [http://www.7sport.net/archive7ds/2007/11/02/footbg/d4853_6.htm Димитър Стефанов: Няма да продаваме нито един играч] „7 дни спорт“, петък, 2 ноември 2007
  25. ↑ Стойчо къса с ЦСКА, Костадинов избяга, 7 дни Спорт, 8 юли 2008
  26. ↑ ЦСКА продаде защитник на Удинезе, 7 дни Спорт 06.06.2008
  27. ↑ ЦСКА продаде двама за 1.4 млн. евро, Меридиан мач, 10.08.2008
  28. ↑ ЦСКА в Български клубове
  29. ↑ ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, ЦСКА!, CSKA.bg
  30. ↑ Символите: Кръста, електронно списание „Маргарита“
  31. ↑ Психология на цветовете — Аманда Влахакис
  32. ↑ Символика на цветовете
  33. ↑ Символи на социализма, Тодор Станчев, Етнология 2007
  34. ↑ Анархистическата символика
  35. ↑ Френската революция
  36. ↑ Препратка към страница на английски Heraldic plants
  37. ↑ The fivepointed star
  38. ↑ Легенди и символика на дърветата, zeleno.bg
  39. ↑ „Това е ЦСКА!“, стр. 105, Димитър Пенев
  40. ↑ 40,0 40,1 Златен Албум на ЦСКА, стр. 3, стр.102
  41. ↑ Голмайстори на Световното първенство 1994
  42. ↑ История на ЦСКА: 1948 — Първа шампионска титла, CSKA.bg
  43. ↑ при цена на златото $423.80 за унция
  44. ↑ при цена на златото около $500 за унция
  45. ↑ ЦСКА откри фенклуб №798, 7 дни Спорт
  46. ↑ Димитър Ангелов: Утре ще станат 102%, 7 дни Спорт

Външни препратки

ПФК ЦСКА (София)
п • б • р
ЦСКА (София) | „Б“ отбор | Детско-юношеска школа
Футболисти | Треньори | Екипи на ЦСКА
Стадион „Българска армия“ | Комплекс „Червено знаме“ | Тренировъчна база „Панчарево“
Представяне на ЦСКА, АС-23 и Чавдар по сезони

АС-23 - 1924 • 1925 • 1926 • 1927 • 1928 • 1929 • 1930 • 1931 • 1932 • 1933 • 1934 • 1935 • 1936 • 1937 • 1938 • 1939 • 1940 • 1941 • 1942 • 1943

Чавдар - 1944 • 1945 • 1946 • 1947

ЦСКА - 1948 • 1948/49 • 1950 • 1951 • 1952 • 1953 • 1954 • 1955 • 1956 • 1957 • 1958 • 1958/59 • 1959/60 • 1960/61 • 1961/62 • 1962/63 • 1963/64 • 1964/65 • 1965/66 • 1966/67 • 1967/68 • 1968/69 • 1969/70 • 1970/71 • 1971/72 • 1972/73 • 1973/74 • 1974/75 • 1975/76 • 1976/77 • 1977/78 • 1978/79 • 1979/80 • 1980/81 • 1981/82 • 1982/83 • 1983/84 • 1984/85 • 1985/86 • 1986/87 • 1987/88 • 1988/89 • 1989/90 • 1990/91 • 1991/92 • 1992/93 • 1993/94 • 1994/95 • 1995/96 • 1996/97 • 1997/98 • 1998/99 • 1999/00 • 2000/01 • 2001/02 • 2002/03 • 2003/04 • 2004/05 • 2005/06 • 2006/07 • 2007/08 • 2008/09 • 2009/10
България България

Берое (Стара Загора) • Ботев 1912 (Пловдив) • Левски (София) • Литекс (Ловеч) • Локомотив (Мездра) Локомотив (София) • Локомотив 1936 (Пловдив) • Миньор (Перник) • Монтана 1921 (Монтана) Пирин Благоевград (Благоевград) • Славия 1913  (София) • Сливен 2000 (Сливен) • Спортист (Своге) ЦСКА (София) • Черно море (Варна) • Черноморец Бургас (Бургас)
Тази статия е включена в списъка на избраните на 24 юни 2007. Тя е призната от участниците в проекта за една от най-добрите статии на български език в Уикипедия.
Взето от „http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A6%D0%A1%D0%9A%D0%90_(%D0%A1%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F)“.
Лични инструменти