ПФК ЦСКА (София)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
ЦСКА (София)
CSKA Sofia logo.svg
Име на отбор ЦСКА (София)
Прозвище „армейците“, „червените“
Основан 5 май 1948 г.
Стадион Българска армия
Капацитет 22 015
Собственик „Лира Инвестмънт“
Президент Лорънс Дейвис
Старши треньор Стойчо Младенов
Първенство „А“ ФГ
2013/14 „А“ ФГ, 2-ро
Спонсор ---
Екипировка Legea
Домакин
Гост
Настоящ сезон или издание на турнира ЦСКА 2014/15, ДЮШ 2014/15

ЦСКА (абревиатура от Централен спортен клуб на армията, изговаря се цѐ сѐ ка̀) е български футболен клуб от София. 31 пъти е шампион на България, носител е на 19 Купи на България и 4 Суперкупи. Двукратен полуфиналист за КЕШ, 1 път полуфиналист за КНК. Играе мачовете си на стадион „Българска армия“. Това е най-успешният български футболен отбор на всички времена.[1] ЦСКА заема 60-то място, най-предно от българските представители, в класацията за най-добър отбор на Европа за 20-ти век на Международната федерация за футболна история и статистика.[2]

Съдържание

История

1923 – 1948 г.

ЦСКА (София), преди срещата от груповата фаза на Лига Европа, срещу Бешикташ (Турция), 2 декември 2010 г.

На 28 октомври 1923 г. клубовете „Атлетик“ (създаден през 1910 г.), „Слава“ (създаден през 1916 г.) и Офицерски спортен клуб се обединяват под наименованието Офицерски спортен клуб „Атлетик Слава 1923“ или за кратко АС-23 под патронажа на Министерството на войната, което му осигурява екипировка.[3] През 1931 г. отборът печели първенството на България, през 1941 г. – Националната купа, а през 1944 г. – и 1-ва Софийска дивизия. Стадионът на АС-23, „Атлетик парк“ (завършен през 1938 г.) е на мястото на настоящия стадион „Българска армия“.[4]

С дейното участие и по инициатива на Михаил Михайлов от ръководството на „Шипка“ (София), както и на други деятели на шипченци, АС-23, „Шипка-Победа“ и „Спартак“ (Орландовци) (бивш „Цар Борис III“) се обединяват и образуват клуб „Чавдар“. Обединителният протокол е съставен на 9 ноември 1944 г. в София от представители на временните ръководства на клубовете „АС-23“, „Спартак“ и „Шипка-Победа“. За председател е избран ген. Владимир Стойчев от квотата на „АС-23“. Секретар и отговорник за футбола е Иван Башев.[5]

„Чавдар“ играе с небесносини копринени екипи. За негова база е определен стадион „Атлетик парк“ в Борисовата градина. Физическата подготовка на играчите в „Чавдар“ се води от боксьора тежка категория Константин Николов-Замората, който подготвя и „Септември при ЦДВ“ през 1948 година.[5] „Чавдар“ не се представя успешно във футболния шампионат на Софийска област, въпреки че печели плакета „Народна войска“ през 1944 година. През 1945 г. е шести, през 1946-а заема 5-то място, а през 1947-а завършва 10-ти и изпада във Втора дивизия. Веднага след това, с активното съдействие и по идея отново на бившия функционер на „Шипка“ Михаил Михайлов, който работи в Министерството на отбраната (МО), към „Чавдар“ се присъединява Централният дом на войската (ЦДВ) и от този момент нататък (15 февруари 1948 г.) МО започва да доминира в ръководството.[5] Председател вече е началникът на Централния дом на войската майор Иван Мирски.

1948 – 1984 г.

Борис Галчев (в червен екип) в единоборство с капитана на ПФК Черно море (Варна) Георги Илиев. Момент от срещата за Купата на България по футбол, завършил 2-0 за ЦСКА, 4 април 2011 година.

След изпадането във втора дивизия управниците на „ЦДВ“ започват да търсят спасение за „Чавдар“ чрез обединяване с друг отбор. Първоначално се водят преговори със „Спортист“ (Хаджи Димитър), но в крайна сметка се споразумяват със „Септември“ (София), който вече си е осигурил промоция във фазата на елиминациите. Решават датата на създаване на отбора да е 5 май 1948 г., а името – „Септември при ЦДВ“. Новият отбор участва в първенството на мястото на „Септември“. На финала „Септември при ЦДВ“ среща „Левски“ и след загуба с 1:2 в първата среща и победа с 3:1 във втората печели първата си титла.

В своя първи сезон в новосъздадената „А“ Републиканска футболна група „Септември при ЦДВ“ завършва на второ място. За треньор на отбора е назначен Крум Милев. През същата година започва реконструкцията на стадионНародна армия“, на който армейците играят своите мачове.

През лятото на 1949 г. отборът на Септември се отделя като самостоятелно дружество, а армейският отбор е преименуван на „ЦДНВ“ (Централен дом на народната войска). Сезон 1949/50 започва нормално, но след изиграването на три кръга от есенния дял, то е прекратено, заради реорганизация на физкултурното движение у нас по съветски модел. Създаден е турнир за определяне на софийските участници за сезон 1950 в който първите 5 отбора се класират. След края на турнира ЦДНВ остава на 6-тото място. С решение на спортната секция на МНО, на мястото на армейският Ботев (Пловдив) се създава сборен отбор с най-силните футболисти от ЦДНВ, Ботев, Черно море, Сливен и др. Името на отбора е „Народна войска“. Отборът завършва на второ място след „Динамо“.

От следващият сезон отборът е наследен от основният армейски отбор ЦДНВ, а другите армейски отбори започват от по-ниски дивизии. Сезоните 1951 и 1952 са усшешни и „ЦДНВ“ взема и двете шампионските титли.

През 1953 г. отборът отново е прекръстен, този път на „Отбор на софийския гарнизон“, а по-голямата част от титулярните му футболисти са прехвърлени в един „национален отбор“, който се обиграва във вътрешното първенство за международните срещи.

През 1954 г. новото име на отбора е „Централен дом на народната армия“ (ЦДНА), а периодът 1954-1962 г. е най-успешният, през който армейският отбор печели 9 поредни титли.

Схема на обединенията на отборите предшестващи ЦСКА

През 1962 г. ЦДНА е обединен с ДСО „Червено знаме“ в ЦСКА „Червено знаме“. Централният дом на народната армия вече не е свързан с отбора, който бива поет от Министерство на народната отбрана.[6] ЦСКА остава на 3-о място след пловдивските „Спартак“ и „Ботев“.

През следващия сезон (1963-1964 г.) ЦСКА записва най-лошото си представяне в първенството, като остава на 11-то място в крайното класиране. Знаменитият треньор на армейците Крум Милев е освободен след края на първенството.[7][8]

ЦСКА продължава с лошата игра, като първата титла с новото име постига едва през 1966 година.

През сезона 1966-67 г. ЦСКА достига до полуфинал на КЕШ, където след две равенства с „Интер“ по 1:1 се играе трета среща (по тогавашния регламент), в която ЦСКА отстъпва с 1:0.

През лятото на 1967 г. армейците печелят престижен международен турнир в чест на краля на Мароко Мохамед V. На ЦСКА е връчена огромна 100 килограмова купа, която първоначално българските митничари отказват да допуснат в страната.

Следващите два сезона отново са лоши за армейците – в тях те завършват съответно на пето и второ място.

През 1968 г. ЦСКА отново е обединен с формираното през 1950 г. ДСО „Септември“ (София) като отборът приема името ЦСКА „Септемврийско знаме“. Отборът става шампион, а в редиците на Армейците е привлечен Петър Жеков, който става голмайстор на България и печели „Златна обувка“.

От 1971 до 1973 г. армейците печелят 3 последователни титли.

Препис на обединителният протокол на Чавдар (София)

В следващите 4 сезона ЦСКА си разменя по 2 титли с „Левски“, като в този период на европейско ниво отстраняват двукратния европейски шампион „Аякс“ с краен резултат 2:1 (0:1 и 2:0). В следващия мач армейците падат с 4:1 от Байерн, но на реванша побеждават с 2:1.

Сезон 198081 г. е изключително успешен за ЦСКА. Във вътрешното първенство клубът печели титлата, а на европейско ниво бие 2 пъти с по 1:0 еврошампиона „Нотингам Форест“. Армейците биват спрени едва от бъдещия еврошампион „Ливърпул“ в четвъртфинала за КЕШ.

През сезон 1981-82 ЦСКА достига до втори полуфинал в КЕШ, като по пътя си отстранява „Реал“ (Сосиедад), „Гленторан“, и „Ливърпул“ с общ резултат 2:1 от двете срещи (Стойчо Младенов вкарва и двата гола за ЦСКА в реванша) и на полуфинала среща „Байерн“ Мюнхен. В първия мач армейците повеждат с 3:0 до 18-тата минута, но крайният резултат е 4:3 в полза на ЦСКА. Във втория мач ЦСКА губи с 4:0.

В първенството армейците сдават титлата едва през сезон 1983-84.

През следващия сезон армейците отново не печелят титлата, а отборът е разформирован заради бой между футболистите на ЦСКА и „Левски-Спартак“ на финала за Купата.[9]

Разформироването

На 19 юни 1985 г. се играе финал за Купата на България на стадион „Васил Левски“ между ЦСКА и „Левски-Спартак“. Мачът е съпътстван от много спорни съдийски отсъждания и грубости от страна на футболистите и на двата отбора. След отсъдено нарушение в полза на ЦСКА Борислав Михайлов сбутва рефера Аспарух Ясенов. Напрежението в мача ескалира към края на полувремето. След едно грубо влизане на Костадин Янчев в краката на Емил Спасов вторият започва да души футболиста на армейците. В схватката се включва и младата надежда Христо Стоичков. Заформя се малко меле сред футболистите, след което реферът дава червени картони на Янчев и Спасов. В крайна сметка ЦСКА печели с 2:1 като при резултат 2:0 Армейците изпускат дузпа. Спортните журналисти започват кампания за наказване на футболистите, участвали в схватките. Последва решение на ЦК на БКП, с което и двата отбора се разформироват. От футболистите на ЦСКА тежко наказание получават Христо Стоичков, който е отстранен от спорта завинаги, Васил Тинчев, наказан за 1 година и Костадин Янчев, който е наказан за 3 месеца. От отбора на Левски-Спартак са изгонени завинаги Борислав Михайлов, Пламен Николов, Емил Спасов, Емил Велев. Наказани са ръководствата и треньорите и на двата отбора. Решението има голяма подкрепа на привържениците на другите отбори, както и на немалко спортисти. Впоследствие на мястото на старите отбори се създават нови – ЦСКА става „Средец“, а „Левски Спартак“ става „Витоша“. Година по-късно всички наказания са отменени и на наказаните футболисти е разрешено да продължат спортната си кариера. През 1987 г. към името на „Средец“ е добавено определението ЦФКА.[9]

1985 – 2008 г.

Като „Средец“ армейците завършват сезон 1985-86 на 4-то място. През 1987 г. към името на отбора е добавено определението ЦФКА.[9]

През следващите 3 сезона ЦФКА „Средец“ е безапелационен, вземайки и трите титли, като през сезон 1988-89 достига до полуфинал в Купата на носителите на купи. В четвъртфинала ЦФКА среща холандския гранд „Рода (Керкраде)“. Двата отбора си разменят по една победа с по 2:1 и след дузпи армейците продължават напред. На полуфинала ЦФКА пада два пъти от „Барселона“ на Йохан Кройф с 2:4 и 1:2, където геният на холандския футбол забелязва Христо Стоичков и решава да го вземе в Барселона.[10]

През сезон 1989-90 армейците си възвръщат името ЦСКА и отново печелят титлата.

През март 1991 г. на президентския пост на ЦСКА е избран Валентин Михов. ЦСКА купува някои от най-добрите български футболисти като Йордан Лечков, Ивайло Андонов, Стойчо Стоилов и др. Междувременно МО се отказва от сътрудничеството си с ЦСКА. В отбора цари хаос заради лобитата на ветераните, военните и феновете. Въпреки това армейците печелят титлата през 1992 г., но отпадат в квалификациите за Шампионската лига. Междувременно Валентин Михов става президент на БФС, а на негово място е избран Петър Калпакчиев. Калпакчиев не успява да се справя с административните решения в клуба и няколко странни смени на треньори, една от които на Гьоко Хаджиевски – треньор, при който ЦСКА започва да се развива в положителна посока, му костват поста.[11]

Армейците празнуват със спечелената Купа на България, 25 май 2011 година, стадион "Васил Левски".

На 1 юни 1994 г. шефът на „МултигрупИлия Павлов печели председателското място на ЦСКА срещу Николай Гигов, но спонсорството му не е достатъчно за преодоляване на лошото управление.[11] Само за един сезон са сменени петима треньори на отбора, дори Цветан Йончев води отбора само за един ден.[12] На европейска сцена армейците побеждават през 1994 г. „Ювентус“ с 3:2 в първия кръг на Купата на УЕФА, но победата е отменена заради ненавременно картотекиране на Петър Михтарски за евротурнирите.[13]

През лятото на 1995 г. ЦСКА прави силна селекция, като в отбора е събран близо половината младежки национален отбор на България. За треньор е назначен Пламен Марков, но след след разочароващ есенен полусезон той е заменен от Георги Василев, който преди това е спечелил 3 титли (1 с „Етър“ и 2 с „Левски“). Василев успява да спечели дубъл с ЦСКА през сезон 1996-97, но изключително странно[11] бива освободен от отбора след победа над „Спартак“ (Плевен) с 3:0 през 1997 г. В отбора се завръщат Христо Стоичков, Емил Костадинов и Трифон Иванов, за да се подготвят за предстоящото световно първенство. Тримата влизат в спор за капитанската лента, което влияе лошо на отбора.[14] Стоичков играе само 4 мача и напуска точно преди вечното дерби с Левски, завършило 3:3, за да играе в отбор от Саудитска Арабия. След края на сезона Трифон Иванов и Костадинов също напускат.[11]

През лятото на 1998 г. за треньор на отбора е назначен Димитър Пенев. ЦСКА се представя силно в турнира за Купата на УЕФА и печели Купата на България, но остава едва на пето място в Шампионата. През този сезон в състава са наложени Мартин Петров, Стилиян Петров, Димитър Бербатов, Владимир Манчев.

През лятото на 1999 г. за председател на ФК ЦСКА е избран Любослав Пенев. Появяват се проблеми с картотекирането на футболистите заради неизплатени задължения на ЦСКА към „Нефтохимик“.[15] В първенството армейците разполагат едва с 16 футболиста, а на международна сцена играят и некартотекираните футболисти.[16] В края на годината клубът е преобразуван в акционерно дружество, а Васил Божков става мажоритарен собственик.[11]

След първите два кръга на пролетния полусезон на 2000 г. Димитър Пенев е прогонен от отбора заради две поредни загуби, а на негово място за няколко часа е назначен Георги Димитров - Джеки, след което той е замемен от Спас Джевизов. След равенство 1:1 с Пирин у дома Джевизов подава оставка и за временен треньор е назначен Александър Станков. Въпреки че на моменти изостава на 9 т. от Левски, ЦСКА съкращава разликата на 2 т. преди решителния двубой за титлата на стадион „Георги Аспарухов“. Мачът протича под превъзходството на ЦСКА, като Димитър Бербатов прави няколко сериозни пропуска, но в последната минута гол на Георги Иванов - Гонзо осигурява титлата на Левски.

Купата за Шампион на България 2006\2007

През лятото на 2000 г. е привлечен италианският треньор Енрико Катуци, който успява да съживи отбора. Армейците играят атрактивен и резултатен футбол[17], но Катуци е уволнен през зимата, като официалното становище е че напуска поради семейни причини. На негово място е назначен отново Станков, който след две загуби от „Литекс“ за купата и за първенството е заменен отново от Катуци. Армейците остават втори, на 7 точки от „Левски“.

През лятото на 2001 г. на треньорския пост е назначен Аспарух Никодимов. ЦСКА играе много силно в турнира за Купата на УЕФА отстранявайки Шахтьор (Донецк) във втория кръг. В трети кръг ЦСКА отпада от италианският гранд Милан. На полусезона армейците изостават на 2 точки от „Левски“. Никодимов е уволнен, а на негово място е назначен италианецът Луиджи Симони. Симони не успява да постигне успех[18] и отборът остава трети. Италианецът напуска преди края на сезона, а за няколко мача временен треньор е треньорът на вратарите Стоян Йорданов.

През 2002 г. за треньор е назначен Стойчо Младенов. С него отборът записва рекордните 13 поредни победи от 13 кръга в първенството. Армейците за първи път стават шампиони от 1997 г. насам. Следващия сезон Стойчо Младенов е уволнен след отпадането от Купата на УЕФА. Веднага след това двама нови играчи – Лео Лима и Родриго Соуса, купени за 3 млн. долара – напускат отбора под претекст, че не са им изплатени две заплати.[19] ФИФА решава, че те са в правото си да напуснат, а ЦСКА трябва да изплати футболистите на бившия им клуб „Вашку да Гама“.[20] Временно за треньор е назначен Александър Станков, а през зимата Ферарио Спасов.

В края на 2004 г. Ферарио Спасов е заменен от Миодраг Йешич, независимо че отборът води в първенството. Въпреки кадровите затруднения[21] армейците печелят 30-тата си рекордна титла.

До зимната пауза на сезон 2005-06 на Шампионата на България отборът изпреварва в класирането „Левски“ със 7 точки. В Европа ЦСКА играе срещу актуалния европейски шампион Ливърпул като първият мач е загубен с 1:3, но втория ЦСКА печели с 1:0. В турнира за Купата на УЕФА армейците отстраняват Байер ЛеверкузенДимитър Бербатов в състава си) с две победи с по 1:0 и влизат в груповата фаза, където остават пети. През пролетта ЦСКА бързо губи преднината от 7 точки и остава на втора позиция. Президентът Васил Божков обвинява за това сръбския треньор Миодраг Йешич и го освобождава, а някои фенове обвиняват Божков.[22][23] Отборът завършва на второ място с 3 точки след „Левски“.

Божков обявява, че ще ограничи финансирането и през следващия сезон ЦСКА няма да се бори за първото място. През декември 2006 г. той продава акциите си в отбора на индийския бизнесмен и собственик на „КремиковциПрамод Митал. Александър Томов става президент и обещава, че ЦСКА ще се бори за шампионската титла.[24] След два равни мача в началото на пролетния полусезон през 2007 г. обаче ЦСКА изостава с 6 точки след „Левски“. В резултат на това треньорът Пламен Марков е заменен със Стойчо Младенов, който се връща в ЦСКА след 3,5 години. В края на сезона ЦСКА завършва втори.

В началото на сезон 2007/08 ЦСКА прави мащабна селекция за над 2 млн. евро.[25] Отборът не показва добра игра, отпада от турнира за Купата на УЕФА в първия кръг от френския ФК Тулуза и от Купата на България в шестнадесетинафиналите от Локо (Пд). Мачът с Локомотив е съпроводен със скандал заради преостъпените на пловдивчани футболисти Стойко Сакалиев, Александър Бранеков и Иван Иванов. Играчите, според клаузите в договорите им, нямат право да играят в мача срещу армейците, но ръководството на Локомотив не спазва договора и използва футболистите в мача. В края на сезона армейците печелят предварително титлата 3 кръга преди края на първенството, което отборът завършва с 16 точки пред втория в класирането клуб - Левски.

От ръководството на ЦСКА организират пищни празненства по случай шестдесет годишнината на отбора. Изградена е алея на славата с имената на всички шампиони, избран е идеален футболен отбор от бивши и настоящи футболисти на ЦСКА. На 24 май се играе шоу мач между сегашния отбор и сборен отбор от български и чуждестранни звезди завършил 6:6.

Лиценз

На 21 май 2008 Лицензионната комисия към БФС отказва лиценз на отбора заради 254 000 лв. задължения към Вихрен (Сандански) и 937 000 лв. задължения към НАП. От ръководството на ЦСКА обжалват решението, но апелативната комисия потвърждава отказът за лиценз на отбора. На 3 юни 2008 официално е оповестено, че отборът е изваден от европейските клубни турнири и е застрашен от изваждане от А група. На 5 юни 2008 президентът на ЦСКА Александър Томов подава оставка, а временно за президент е назначен Емил Костадинов. На 26 юни Лицензионната комисия издава лиценз на ЦСКА за новия сезон но поставя условия които трябва да се изпълнят до 4 август. В резултат от започналата на 11 юни проверка на ДАНС в ЦСКА бе образуването на досъдебно производство срещу Александър Томов и Александър Гарибов за присвояване на около 5 милиона лева от Кремиковци през ЦСКА.

2008 - досега

2008/09

Венцислав Живков

ЦСКА започва лятната подготовка без част от титулярите. Последователно от клуба си тръгват футболистите Георги Илиев, Велизар Димитров, Илко Пиргов, Роберт Петров, Йордан Юруков, Куидо Ланзаат, Емил Гъргоров, Ивайло Петров, Флорентин Петре и Александър Тунчев (общо за 3,75 млн. [26] евро по неофициални данни), а впоследствие на 9 юли и треньорът Стойчо Младенов, който обявява че е недоволен от продажбата на толкова важни футболисти. За нов треньор е назначен зам. председателя на надзорния съвет Димитър Пенев.

Въпреки проблемите армейците изграждат млад състав който успява да победи Литекс за суперкупата на страната. На 5-ти август Лицензионната комисия дава лиценз на ЦСКА за участие в А група. Седмица преди началото на първенството напускат още 3-ма футболисти - Никола Вуядинович, Ней и Хосе Гарсес (общо за около 2 [27][28] млн. евро). След започване на първенството армейците подписват договори с българските национали Здравко Лазаров и Владимир Манчев. ЦСКА остава без основен спонсор след като договорът с Вивател е прекратен по взаимно съгласие. В 15 кръг армейците, които са лидери отстъпват първото място на Левски след равенство с Локомотив (Мездра). През целия полусезон се носят слухове за нови купувачи на отбора, като основното име което се спряга е това на украинският милиадер Константин Жеваго. През декември от ЦСКА обявяват, че се водят преговори с две фирми едната от които е „Титан АС“, а другата е базирана в Абу Даби. В крайна сметка на 24 декември 2008 официално е обявено, че е подписан предварителният договор за продажбата на отбора с „Титан АС“, като сумата с която се спекулира в медиите е от порядъка на 7-12 млн. евро.

Димитър Димитров-Каубоя.

През зимата 5-ма играча подават молби за разтрогване на договорите в отбора. Четирима от тях успяват да прекратят договорите си с ЦСКА, като най-големи полемики предизвиква португалският полузащитник Фелипе да Коща който въпреки твърденията си, че ще преговаря за нов договор с ЦСКА, преминава в Левски. През зимата са привлечени голямо количество нови футболисти (националът Йордан Минев и голмайсторът Дормушали Саидходжа от Ботев (Пловдив), бившият вратар на ЦСКА Ивайло Петров, португалците Давид Мендес Силва и Руй Мигел от Локо (Мездра), както и Херман Пиетробон, Веселин Стойков и Асен Георгиев от Пирин), като 2-ма от тях (Пиетробон и Стойков) са преотстъпени. В медиите често излизат съобщения за забавени плащания към бивши футболисти и треньори на ЦСКА. След, като ЦСКА падна в първият си мач за годината срещу Пирин за купата на България треньорът Димитър Пенев бе освободен, а на негово място бе назначен нов треньор, племенникът му, Любослав Пенев. На 6 март Димитър Борисов и Иво Иванов подписват договор за покупко-продажба на отбора с представителят на Прамод Митал Александър Томов. Официален собственик на отбора е фирма „Титан Спорт“ ЕАД, дъщерна на „Титан АС“.

С старта на пролетния полусезон армейците успяват да извоюват първото място с десет поредни победи. На 12 април 2009 г. в Търговския регистър официално е публикувана информацията с новите собственици и новите управителен и надзорен съвети. Въпреки че води през по-голямата част от първенството в крайна сметка ЦСКА остава на второ място само на 1 точка от Левски. За следващият сезон от ръководството съобщават, че възнамеряват да наравят селецкия изцяло от български футболисти.

2009/10

През новия сезон ЦСКА играе в турнира Лига Европа, като армейците започват участието си от трети квалификационен кръг срещу североирландския ФК Дери Сити, а в плейофите отстраняват и отборът на Динамо Москва. На жребия, изтеглен на 28 август 2009 година в Монако, ЦСКА попада в група „Е“ заедно със отборите на АС Рома, ФК Фулъм и ФК Базел. Във вътрешното първенство армейците имат 4 поредни победи без допуснат гол и и общо 9 мача без загуба. На 7 септември 2009 е свикана конференция на която е обявено че ЦСКА има нов генерален спонсор - мобилният оператор Глобул. След загубите от Миньор и Литекс в „А“ група и Базел в Лига Европа треньорът на ЦСКА Любослав Пенев отстранява футболистите Давид Да Силва, Иван Караджов, Йордан Тодоров, Павел Виданов, Кирил Котев, Иван Иванов, Маркиньос, Тодор Тимонов, Светослав Петров заради неспазване на режима[29]. На следващият ден президентът на ЦСКА Димитър Борисов опрощава наказанията на Тодор Тимонов, Павел Виданов, Маркиньос и Давид Силва[30]. След вторият мач с Базел Любо Пенев обяви, че ще подаде оставка заради намесата на ръководството в спортно-техническите решения[31]. Въпреки, че е подал оставка Любо Пенев води отбора в следващият кръг от „А“ група срещу Славия. След изразената подкрепа от страна на феновете и обещание от страна на ръководството за ненамеса в решенията му Пенев склони да остане в отбора и оттегли оставката си[32]. Въпреки амнистирането на провинилите се футболисти, някои от тях не вземат участие до края на полусезона. В последните мачове ЦСКА записа три поредни равенства и остана на 2-ро място във временното класиране след изиграването на есенният полусезон, на 4 точки от първият Литекс. В Купата на България ЦСКА отстрани отборите на Свиленград и Литекс и ще участва на четвъртфинал през пролетта. В Лига Европа армейците останаха на последно място в групата с 1 спечелена точка срещу Фулъм в София и 5 загуби. В края на годината футболистите Иван Иванов и Иван Караджов бяха наръгани с нож, след кавга с охранител.[33]

На 13 януари 2010 Любослав Пенев е освободен, след събрания на НС и УС, заради разминаване в целите. [34] На следващият ден бе обявено, че новият треньор на ЦСКА ще е Миодраг Йешич.[35] Йешич обаче не успява да прекрати договора си с либийският Ал Итихад.[36] На 17 януари 2010 на пресконференция официално е обявено, че новият треньор на отбора е румънецът Йоан Андоне. След началото на полусезона ЦСКА записва лоши игри и от 5 мача печели само 2. В мача срещу Локомотив (Мездра) фенове на ЦСКА навлизат на стадиона за саморазправа с играчите и ръководството. Мачът е спрян и на ЦСКА е присъдена загуба с 3:0. На 30 март официално е обявено, че Йоан Андоне напуска отбора, а на негово място е назначен Адалберт Зафиров. ЦСКА отпада от купата на България в мач срещу бъдещият носител Берое. На 22 април за старши треньор е назначен Димитър Пенев, който ще води отбора заедно с главният мениджър Зафиров, тъй като Зафиров няма лиценз УЕФА „Про“. До края на сезона част от чужденците напускат отбора по взаимно съгласие. ЦСКА завършва сезона на 2-ро място след новият шампион Литекс и ще играе от трети предварителен кръг в Лига Европа следващият сезон. От ЦСКА заявяват стадион „Васил Левски“ за домашен, тъй като Българска армия не покрива критериите за лицензиране. На 13 май официално е обявено, че треньор на отбора от 30 юни 2010 ще е Павел Дочев.

2010/11

Момент от срещата-реванш за влизане в Лига Европа ЦСКА-Стяуа (Букурещ), завършила 1-1 в София. В първата среща румънците победиха с 2-0, 25 август 2011 година, стадион "Васил Левски" София.

Подготовката за сезон 2010/11 се води в Германия, като армейците записват противоречиви резултати, като побеждават Арминия Билефелд и ПАОК, но падат от Рот-Вайс (Оберхаузен) и побеждават трудно младежкият отбор на Хановер 96. Представянето на отбора е срещу новакът във вишата лига на Кипър Олимпиакос (Никозия), от когото ЦСКА губи катастрофално с 5:1. Загубата води до недоволството на публиката, част от която настоява за оставката на Павел Дочев. След много слаб старт на първенството и загуби от Левски и Черноморец и равенство срещу Видима Дочев подава оставка. За нов треньор на ЦСКА е назначен македонецът Георге Йовановски.

Суперкупа на България 2011, спечелена след победа над Литекс.

В Лига Европа армейците успяват да се класират в групите след домашни победи срещу аутсайдерите северноирландският ФК Клифтънвил и уелският ФК Дъ Ню Сейнтс с по 3:0, а реваншите завършват съответно 1:2 за ЦСКА и 2:2. При жребият за групите ЦСКА попада в група „L“ с ФК Порто, Бешикташ и ШК Рапид Виена. Под ръководството на Гьоре Йовановски ЦСКА продължава със слабите резултати, а феновете засилват протестите си срещу ръковоството на отбора. На 21 октомври 2010, след загуба от Рапид (Виена) с 2:0, Йовановски е освободен, а до края на сезона отбора ще се води от помощник треньорът Милен Радуканов. На 4-ти ноември ЦСКА записва първа победа в групите на Лига Европа. Армейците побеждават Рапид с 2:1 във Виена. В края на полусезона армейците заемат 5-то място на 11 точки от водача Литекс. В Европа ЦСКА остава последен в групата само с 1 победа. За купата на България ЦСКА отстраняват отборите на Сливен и Малеш и очакват Черно море на четвъртфинала. Пролетният полусезон започва много силно за армейците които побеждават категорично силните отбори на Левски и Черноморец (Бургас).

Отборът ръководен от Милен Радуканов продължава с добрите си игри като допуска само две загуби до края на сезона. В крайното класиране армейците са 3-ти след шампионът Литекс и вторият Левски. За купата на България ЦСКА отстранява Черно море и Литекс, а финалът срещу Славия е спечелен с гол на Спас Делев през първото полувреме. Спечелването на купата изпраща ЦСКА в плейофите за Лига Европа за следващият сезон.

2011/12

ЦСКА започва подготовката за сезон 2011/12 на 23 юни 2011 г. в София, след което предстоят два лагера в Боровец и в Остербек, Нидерландия. През трансферният прозорец ЦСКА се раздели с Емил Гъргоров, Александър Тонев, Килиан Шеридън и Маркиньош, като на тяхно място бяха привлечени Адемар Жуниор от Черно море, националът на Румъния и голмайстор на румънското първенство Янис Зику, втория в класирането за голмайсторският приз в Румъния Жуниор Мораеш, словенският младежки национал Саша Живец, бившият вратар на червените Райс М'Боли, който идва под наем за 1 година от Криля Советов (Самара), словенецът Денис Халилович от холандският Вилем II и трима млади футболисти от разпадналият се Пирин (Благоевград). На втория лагер ЦСКА изиграва 5 контроли, като допуска само 1 загуба. На 26 юли изпълкомът на БФС блокира трансферите на ЦСКА заради задължения към ОФК Сливен.[37] От ръководството на ЦСКА обжалват решението като представят документи подписани от частен съдия-изполнител, който потвърждава за сключено споразумение между него и ЦСКА за разсрочено изплащане на дълга на Сливен, чиито банкови сметки са запорирани. На 29 юли ЦСКА плати дълга си към Сливен на частният съдия-изпълнител и получи картотека за новите си футболисти. [38] На 30 юли ЦСКА печели Суперкупата на България срещу Литекс, които не играят с всичките си титуляри с 3:1, головете за армейците вкарват Спас Делев (2) и Янис Зику. Жребият за евротурнитире отрежда ЦСКА да играе срещу румънският Стяуа. Първият мач е в Румъния на 18 август 2011, а реваншът в София е на 25 август 2011 г.

2012/13

Отборът започва сезона под ръководството на Стойчо Младенов, като в началото проблемите в отбора са сериозни, като на отбора е забранено да картотекира играчи за един трансферен прозорец. Отбора отпада срамно в турнира на Лига Европа от словенският отбор Мура, резултатите в първенството са непостоянни.

През зимната пауза Стойчо Младенов е уволнен[39], като официална причина е провала в евротурнирите и лошите резултати в първенството.

От началото на 2013 треньор на ЦСКА е Миодраг Йешич.[40]. В турнира за Купата на България отстранява шампиона и носител на купата - Лудогорец, но на четвъртфинал отпада от ПФК Локомотив (София). Миодраг Йешич е уволнен на 11 март с.г., и за треньор отново е назначен Милен Радуканов, който довършва сезона, а отбора се класира на трето място в шампионата, като спечелва право да игра в турнира на Лига Европа.

2013/14

Завръщане на Христо Стоичков и опити за промяна на собствеността

На 12 юни 2013 г. за треньор на отбора е назначен Христо Стоичков. Собствениците на ЦСКА Димитър Борисов и Иво Иванов водят преговори за продаване на отбора на Гриша Ганчев. На 22 юни 2013 г. официално е обявено че Борисов и Иванов напускат отбора, като опрощават вътрешните заеми на отбора към техни дружества и прехвърлят собствеността на отбора на треньора Христо Стоичков [41].

Христо Стоичков извежда отбора на ЦСКА на първа тренировка, 12 юни 2013 година, ст. "Българска армия", София

Отказване от Евротурнири и напускане на футболисти

Непосредствено преди теглене на жребия за евротурнирите 2013/2014 от ЦСКА обявяват, че отбора се отказва от участие в турнира на Лига Европа[42], а на жребия е изтеглен отбор с име N3 (Bul). Дни след това мястото на ЦСКА е заето от ПФК Ботев (Пловдив).

Този ход на ръководството на ЦСКА е продиктуван от предстоящо сливане на ЦСКА и Литекс. Сделката обаче пропада поради излизането наяве на още задължения на "червените" и Гриша Ганчев се отказва официално от сделката[43]. След отказа на Ганчев в медиите излизат опции за закупуване на лиценза на Нефтохимик от новосформирано дружесто „ЦСКА 1923“ зад което стоят легендите на отбора Аспарух Никодимов, Димитър Пенев и Стоян Йорданов.

Последват дни, в които играчи на ЦСКА масово напускат отбора или са преотстъпени в други отбори. Първо звездата от мадагаскар Анисе Абел поема в посока ПФК Ботев (Пловдив) като преотстъпен, а по-късно Мишел Платини заминава за шампиона ПФК Лудогорец (Разград).

Също така договорите си прекратяват още Благой Макенджиев, Апостол Попов и Костадин Стоянов[44], а по-късно и Спас Делев, Михаил Венков, Пламен Крачунов и Иван Бандаловски[45].

Ядосани от неуредиците в отбора, и по повод обръщение на БФС, че „ЦСКА 1923“ не може да придобие акциите на Нефтохимик, фенове на ЦСКА изпотрошават сградата на БФС. [46]

На 1 юли, Христо Стоичков и треньорският му екип се отказват да водят отбора, до изясняване на ситуацията, временно на треньорският пост е назначен Сашо Борисов.[47]. Стоичков окончателно се отказва да води отбора на 7 юли.

На 5 юли група бизнесмени наречена „Червени шампиони“ с представител, бившият изпълнителен директор на ЦСКА Александър Тодоров, започват разговори за придобиване на акциите на клуба. Сделката е завършена на 10 юли след няколкодневни преговори.[48]. След одобрението на сделката от КЗК е подписан и окончателният договор на 5 август 2013 г. Собственик на ЦСКА става люксембургската компания „Лира Инвестмънт“. За треньор е назначен Стойчо Младенов.

В отбора са привлечени куп футболисти между които новият капитан на отбора Валентин Илиев, Емил Гъргоров, Апостол Попов, Тодор Янчев, Неманя Милисавлевич и др.

Със закъснялата селекция и подготовка отбора тръгва трудно в първенството записвайки 3 поредни равенства и загуба в първите 4 мача. Постепенно обаче отбора набира инерция и след 1 равенство и 8 победи, последната от които с 3:0 срещу Левски, в края на полусезона отбора заема 3-тото място в класирането след на 4 точки от водачите Литекс и Лудогорец. За купата на България ЦСКА отстранява Хасково в 1/16 финала и ще играе с Левски на 1/8 финала.

На 30 октомври договор с отбора сключва бившият национал Мартин Петров.

Имена

През годините отборът е носил различни имена[49]:

Освен официалните имена на отбора, в разговорния език и в медиите, футболистите и привържениците на тима са назовавани с различни прякори, част от които с негативно значение. Списък на тези нарицателни може да бъде намерен в статията за прякорите във футбола.

Успехи

Представяне на ЦСКА и неговите предшественици в топ дивизиите на българското първенство
„А“ група
Купа на България
Купа на България (Като неофициален турнир)
  • Носител (1 път) – 1981 г.
Купа на Съветската армия
Купа на Съветската армия (Като неофициален турнир)
Суперкупата на България


ЦСКА е най-успешният български отбор в европейските клубни турнири със своите достигнати 2 полуфинала за КЕШ (1967, 1982) и 1 полуфинал за КНК (1989). Отборът има и 4 четвъртфинала за КЕШ.

Добил е прозвището „убиец на европейски шампиони“.[50] В историята си отборът се изправя срещу четири първенци на Европа, като в три от случаите европейският шампион е детрониран. Първият от тях е „Аякс Амстердам“ през 1974 г. (2:0 и 0:1), Нотингам Форест през 1981 г. (1:0 и 1:0) и „Ливърпул“ през 1982 г. (2:0 и 0:1). През 2005 г. ЦСКА отново срещна европейския шампион „Ливърпул“. Въпреки че не го отстранява, ЦСКА успява да го победи (1:0) на известния стадион „Анфийлд“.

ЦСКА е отстранявал и отбори като „Динамо“ (Букурещ) (8:1 и 2:3), „Ювентус“ (4:1 и 0:2), „Партизан“ (2:1 и 4:1), „Олимпиакос“ (3:1 и 0:1), „Панатинайкос“ (2:1 и 2:0, 2:0 и 1:0), „Реал Сосиедад“ (1:0 и 0:0), „Монако“ (0:0 и 2:0, 2:2 и 2:1), „Спарта“ (Прага) (2:2 и 3:0), „Рода“ (2:1 и 1:2, 4:3 след дузпи), „Парма“ (0:0 и 1:1), „Шахтьор“ (Донецк) (3:0 и 1:2), „Байер“ (Леверкузен) (1:0 и 1:0). ЦСКА е побеждавал и „Атлетико Мадрид“ (1:0), „Байерн Мюнхен“ (2:1, 4:3), „Борусия“ (Дортмунд) (4:2), „Валенсия“ (2:1), „Аустрия“ (Виена) (3:2), но не е успял да ги отстрани.

Общата равносметка от участието на ЦСКА в европейските клубни турнири (КЕШ, УЕФА и КНК) (към края на август 2010 г.) е 202 мача, 82 победи, 41 равни и 79 загуби при голова разлика 301:277.

Стадион Българска армия

стадион „Българска Армия“

Стадион „Българска армия“ е клубният стадион на ПФК ЦСКА (София). Намира се в Борисовата градина, в центъра на София.

Построен е през периода 1965-1967 г. на мястото на старото игрище на АС-23 и е основно реконструиран през 1982 г., когато му е поставено и електрическо осветление. От 1923 до 1944 г. стадионът се казва „АС-23“, от 1944 до 1949 г. – „Чавдар“, в периода 1949-1990 г. носи името „Народна армия“, а от 1990 досега – „Българска армия“.

Към 2005 г. има 22 015 седящи места, разпределени в 4 сектора – Сектор А (6417 места), Сектор Б (4889 места), Сектор В (5689 места) и Сектор Г (5020 места). Покритите места на стадиона са 2100. Игралното поле е с дължина 105 метра и ширина 66 метра. Освен футболното игрище, спортният комплекс има тенис кортове, баскетболна зала и лекоатлетическа писта, зали за пресконференции и за ветераните и Музей на славата.

През 2000 г. стадионът е оборудван с нова озвучителна уредба „"Динакорд“ – 48 киловата. Осветеността на точка от игровото поле може да бъде 2100 лукса. По време на всички международни мачове се осигуряват до 120 телефонни връзки.

Емблема

Емблемата на АС-23 е съставена от типичния български символ – изправен лъв и кръг, символизиращ безкрайността, вечността и божественото.[51]

При обединенията през 1944 г. е сменен основният цвят на емблемата от черен на червен.[3]

Червеното символизира мъжкото начало, творческата сила и плодородието.[52] То е класически хералдически цвят, различен от пурпура. Свързва се с любовта и агресията. Червената планета е на бога на войната, червен е цветът на униформата на римските легиони.[53] В контекста на обществено-политическата и културната обстановка на това време червеното може да се свърже с комунистическата идеология, чиито символи са още сърп и чук, житните класове и петолъчката.[54][55] Червените знамена са тези на Френската революция, а по-късно и на Октомврийската като символ на борбата на онеправданите и свободата.[56]

Нова емблема се създава при обединението на „ЦДВ“ и „Септември“: 3 кръга, наложени един върху друг, с цветове бяло-зелено-бяло. В най-външния са разположени житни класове които са символ на плодородието и успеха.[57] В центъра на емблемата е поставена червена петолъчка, символ на военната мощ и войната.[58] В емблемата присъства и прегъната на четири места лента с надпис „ЦДВ“ (1948-1949), „ЦДНВ“ (1950-1953), „ЦДНА“ (1954-1962). В периода 1948-1962 единствено е сменяно името на отбора.

След обединението с ДФС Червено знаме в емблемата са заменени житните класове с дъбови листа, символ на силата и издръжливостта.[59] В зеления кръг е добавен българският трибагреник, а под лентата е добавено съкращението ЧЗ (Червено знаме). В лентата името ЦДНА е заменено с ЦСКА.

През 1964 г. се появява вариант на емблемата на ЦСКА Червено Знаме, в който липсва съкращението ЧЗ, дъбовите листа са по-големи, а лентата се извива в полукръг в двата края на който пише ЧЕРВЕНО и ЗНАМЕ

През 1968 г. е наравена нова промяна в емблемата след обединението със „Септември“. Премахнат е зеленият кръг, на негово място са сложени дъбовите листа, а на тяхно място е сложен червен (или бял) полукръг, вътре с надпис „*СЕПТЕМВРИЙСКО ЗНАМЕ*“. Червената лента вече завършва с българския трибагреник.

За евротурнирите се използва друга емблема, представляваща червен щит с петолъчка в горния край. В средата на щита пише „ФК ЦСКА“, а под надписа стоят четири вертикални червени райета и футболна топка.

След разформироването на отбора е измислена изцяло нова емблема, представляваща щит с крепостни бойници в горната част. В горната му част е сложен надпис „Ф. К.“, а в долната – надписът „*СРЕДЕЦ*“. В центъра на емблемата има голяма буква „С“, в чийто център има петолъчка, обгърната с кръг. Емблемата официално е използвана до 1989 г.

През 1987 г. се появява нова емблема на СК ЦСКА използвана неофициално и от футболният клуб ЦФКА „Средец“, представляваща щит, в чиято горна част има надпис „ЦСКА“, а под него е вписан друг щит с надпис „ФУТБОЛЕН КЛУБ“.[60][61] Най-отдолу 2 изправени лъва поддържат футболна топка. В краката им стоят надписите „СОФИЯ“ и „1948“. През 1989 г. след отделянето на Септември се появява нова емблема, стилизирана от предишните с изключение на тези от 1985 и 1987 г.[61] В бял кръг с червен кант са вписани в полукръг шест дъбови листа, обграждащи червена петолъчка. В долната част на емблемата има червена лента, прегънат на 4 места и завършващ с българския трибагреник. В лентата има надпис „ЦСКА“, а под нея – годината 1948.

След смяната на режима в България е решено да се използва моделът от 1987 г. тъй като червената петолъчка в нея тогава се свързва с комунистическото управление.

През 1998 г. със смяната на ръководството и обособяването на ЦСКА в АД временно се използва емблемата на ЦСКА „Септемврийско знаме“ с изключение на надписа „Септемврийско знаме“, а впоследствие за официална емблема се използва създадената през 1989 г., която става официална за всички отбори членуващи в ОСК ЦСКА (София)

През 2005 г. след спечелване на 30-та титла към емблемата са добавени 3 златни звезди.

Състав за Сезон 2014/2015

Нац. Играч Поз. Бивш отбор Заб.
Вратари
1 България  Анатоли Господинов Вратар Витоша (Бистрица) нов
33 Чехия  Якуб Дивиш Вратар Млада Болеслав нов
99 България  Стоян Колев Вратар Черноморец (Бургас)  
Защитници
3 България  Александър Тунчев Централен защитник Локомотив (Пловдив) нов
5 Холандия  Сендрино Мисиджан Ляв защитник Спарта (Ротердам) нов
6 България  Пламен Крачунов Централен защитник Локомотив (Пловдив)  
14 България  Валентин Илиев Капитан Централен защитник Волин Луцк  
19 България  Апостол Попов Централен защитник Ботев (Пловдив)  
21 България  Венцислав Василев Десен защитник Миньор (Перник)  
24 България  Юлиян Чапаев Централен защитник ДЮШ на ЦСКА  
29 България  Божидар Чорбаджийски Централен защитник ДЮШ на ЦСКА  
30 България  Васил Попов Десен защитник ДЮШ на ЦСКА  
31 Холандия  Кристиан Супусепа Централен защитник АДО Ден Хааг нов
46 България  Тони Стоичков Централен защитник ДЮШ на ЦСКА  
48 Хърватия  Марин Оршулич Централен защитник Задар нов
77 Хърватия  Тончи Кукоч Ляв защитник Бреша нов
Полузащитници
4 Нигерия  Стивън Съндей Дефанзивен халф Бней Сахнин  
7 Португалия  Тони Силва Дясно крило Барнзли  
8 България  Борис Галчев Дефанзивен халф Ботев (Пловдив)  
10 Сърбия  Иван Маркович Офанзивен халф Корона (Келце)  
11 Сърбия  Неманя Милисавлевич Ляво крило Лудогорец (Разград)  
20 Кабо Верде  Платини Дясно крило Омония (Никозия) нов
22 Бразилия  Еденилсон Бергонси Дефанзивен халф Черно Море (Варна) нов
28 България  Маркиньош Офанзивен халф Локомотив (София) нов
34 Германия  Денис Причиненко Дефанзивен халф Хартс нов
70 Бразилия  Жуан Фелипе Офанзивен халф Сао Карлос нов
71 България  Антон Карачанаков Ляво крило Пирин (Благоевград)  
73 България  Иван Стоянов Ляво крило Лудогорец (Разград)  
Нападатели
13 Люксембург  Орелиен Йоахим Централен нападател Валвейк нов
17 Румъния  Сергиу Буш Централен нападател ЧФР Клуж нов


Трансфери 2014/15

Нац. Играч Поз. Отбор ТП Статус
Нови играчи
Flag of Bulgaria.svg  Анатоли Господинов В Витоша (Бистрица) Летен трансферен прозорец от наем
Flag of Bulgaria.svg  Александър Тунчев З Локомотив (Пловдив) Летен трансферен прозорец свободен
Flag of Bulgaria.svg  Мартин Камбуров Н Локомотив (Пловдив) Летен трансферен прозорец свободен
Flag of Brazil.svgFlag of Bulgaria.svg Маркиньош П Локомотив (София) Летен трансферен прозорец свободен
Flag of Brazil.svg  Еденилсон Бергонси П Черно Море (Варна) Летен трансферен прозорец свободен
Flag of Suriname.svgFlag of the Netherlands.svg Сендрино Мисиджан З Спарта (Ротердам) Летен трансферен прозорец свободен
Flag of Cape Verde.svgFlag of Portugal.svg Луис Соарес П Омония (Никозия) Летен трансферен прозорец свободен
Flag of Luxembourg.svg  Орелиен Йоахим Н Валвейк Летен трансферен прозорец свободен
Flag of the Netherlands.svg  Кристиан Супусепа З АДО Ден Хааг Летен трансферен прозорец свободен
Flag of Romania.svg  Серджиу Буш Н ЧФР Клуж Летен трансферен прозорец свободен
Flag of the Czech Republic.svg  Якуб Дивиш В Млада Болеслав Летен трансферен прозорец свободен
Flag of Brazil.svg  Жуан Фелипе П Сао Карлос Летен трансферен прозорец свободен
Flag of Germany.svg  Денис Причиненко П Хартс Летен трансферен прозорец свободен
Flag of Croatia.svg  Марин Оршулич З Задар Летен трансферен прозорец свободен
Flag of Croatia.svg  Тончи Кукоч З Бреша Летен трансферен прозорец закупен
Напуснали играчи
Flag of Bulgaria.svg  Григор Долапчиев Н Хоризонт Турново Летен трансферен прозорец под наем
Flag of Senegal.svgFlag of France.svg Джаксън Менди З Литекс (Ловеч) Летен трансферен прозорец освободен
Flag of Benin.svgFlag of France.svg Омар Косоко Н Литекс (Ловеч) Летен трансферен прозорец освободен
Flag of Brazil.svg  Марсиньо П Уфа Летен трансферен прозорец освободен
Flag of the Czech Republic.svg  Томаш Черни В Ерготелис Летен трансферен прозорец освободен
Flag of France.svg  Жереми Фо-Поре З Летен трансферен прозорец освободен
Flag of Bulgaria.svg  Емил Гъргоров Н Шъдзяджуан Летен трансферен прозорец освободен
Flag of Bulgaria.svg  Тодор Янчев П Летен трансферен прозорец край на кариерата
Flag of Bulgaria.svg  Мартин Петров П Летен трансферен прозорец край на кариерата
Flag of Bulgaria.svg  Здравко Илиев З Локомотив (Пловдив) Летен трансферен прозорец освободен
Flag of Spain.svg  Браян Ереро З Реал Валядолид Летен трансферен прозорец освободен
Flag of Bulgaria.svg  Ивайло Чочев П Палермо Летен трансферен прозорец продаден
Flag of Bulgaria.svg  Мартин Камбуров Н Локомотив (Пловдив) Летен трансферен прозорец свободен
Flag of Algeria.svgFlag of France.svg Раис М'Боли В Филаделфия Юниън Летен трансферен прозорец продаден


Отборът на ЦСКА преди домашният мач с Омония, Есен 2007

Треньори

Нац. Треньор тип. Заб.
Flag of Bulgaria.svg Стойчо Младенов старши треньор
Flag of Bulgaria.svg Анатоли Нанков помощник-треньор
Flag of Bulgaria.svg Тодор Янчев помощник-треньор
Flag of Bulgaria.svg Стойчо Младенов - младши помощник-треньор
Flag of Portugal.svg Пауло Грило треньор на вратарите
Flag of Bulgaria.svg Бисер Цолов анализатор

Сезон

„А“ футболна група

Шаблон:ПФК ЦСКА (София) - класиране 2014/15

Управници

Треньори

Сред най-успешните треньори на ЦСКА са Крум Милев (рекордьор по спечелени титли в българското първенство — 11), Стоян Орманджиев, Манол Манолов, Аспарух Никодимов, Димитър Пенев.

Председатели на СК ЦСКА

Началници на ФК ЦСКА (1948-1991)

Президенти на ФК ЦСКА

Собственици на ПФК ЦСКА АД

Настоящо ръководство

За контакти

  • Адрес: София, бул. „Драган Цанков“ №3
  • Телефон: +359 02 9633477
  • Факс: +359 02 9633902

Футболисти, играли в ЦСКА

Отборът на ЦСКА през 1973 г.

ЦСКА е произвел и обиграл едни от най-добрите български футболисти, донесли на клуба и на България огромни успехи, както във вътрешни, така и в международни първенства. Четвъртото място в света през 1994 г. е невъзможно[62] без участието на армейските футболисти и старши треньора Димитър Пенев. Участие взимат Христо Стоичков, Емил Костадинов, Йордан Лечков, Любослав Пенев, Трифон Иванов, Георги Георгиев и Ивайло Андонов.

На олимпийските игри в Мексико през 1968 г. българският национален отбор печели сребърните медали. Армейски футболисти тогава са Стоян Йорданов, Иван Зафиров, Кирил Станков, Петър Жеков и Аспарух Никодимов.

На олимпийските игри в Мелбърн през 1956 г. българският отбор печели бронзовите отличия. В него участват на Георги Найденов, Кирил Ракаров, Манол Манолов, Никола Ковачев, Стефан Божков, Гаврил Стоянов, Димитър Миланов, Георги Димитров (Червения), Панайот Панайотов, Крум Янев и Иван Колев.

Спонсори

От До Спосор Забележка
1948 1989 без спонсор
1989 1990 COMCO Транспортна фирма подразделение на Willi Betz
1990 1996 Sintofarm Италианска фармацевтична компания
1996 1999 Мултигруп Собственост на председателя на ЦСКА по това време Илия Павлов. Изписвано на екипите Multigroup
1999 2005 без спонсор
есен 2001 Sintofarm за Купата на УЕФА
есен 2003 Transimpex За Шампионска лига и Купата на УЕФА. Фирма за маркови облекла.
2005 май 2008 vivatel Мобилен оператор.
юни 2008 август 2009 без спонсор
септември 2009 септември 2013 Глобул Мобилен оператор. Изписвано на екипите GLOBUL

Екипи на ЦСКА

Изпълнителният директор на ЦСКА, Венцислав Живков представя новото попълнение Бернардо Тенгариня. Този мач се явява и представяне на новата екипировка, която е с марка LEGEA, 14 юли 2012 г., София.

От обединението на Чавдар със Септември е прието основният цвят на екипите на ЦСКА да е червен.[63] Втори цвят с течение на времето става бялото като през определени периоди то временно замества червеното като основен.

През годините е използван и черният цвят (предимно като втори цвят в екипа или за трети екипи). Други цветове, които могат да се видят на екипите на ЦСКА, са сив, жълт, оранжев и зелен, но само в отделни случаи и предимно в цветовата гама на третите екипи.

След като през сезон 2011/2012 ЦСКА използва екипировка на италианската компания Kappa, от месец юни 2012 година отбора има нов доставчик на екипировка, отново компания от Апенините - Legea. Отбора за първи път играе с новата екипировка на 26 юни 2012 година, в контролата срещу московският Торпедо, завършила 1-2, като екипите са мостра и се различават по мястото на което е разположена емблемата на отбора. Официално предствяне на екипите става преди контролата с македонският тим Дрина на 14 юли 2012 година (2-0), играна на стадион „Българска армия“.

Рекорди

Рекорди на ЦСКА

  • Най-много пъти шампион на „А“ група: 31 пъти (Рекорд за България)
  • Най-много пъти носител на Суперкупата на България: 4 пъти (Рекорд за България)
  • Най-много поредни шампионски титли: 9 (от 1954 до 1962) (Рекорд за България)
  • Най-много участия в „А“ група: 56 пъти (Рекорд за България, споделен с Левски)
  • Най-много победи в един сезон в „А“ група: 26 (от 34 срещи през сезон 1971/1972)
  • Най-малко загуби в един сезон в „А“ група: 0 (от 30 срещи в сезон 2007/08, Рекорд за България), 0 (от 11 срещи през сезон 1958)
  • Най-много поредни мачове без загуба в „А“ група: 33 (от 20 май 2007 до 10 август 2008) (Рекорд за България)
  • Най-много поредни победи в „А“ група: 13 (от 10 август 2002 до 23 февруари 2003) (Рекорд за България)
  • Най-много спечелени точки за един сезон в „А“ група: 79 (от 30 срещи през сезон 2004/2005) (Рекорд за България, споделен с Левски)
  • Най-голям точков актив края на сезон в „А“ група: 79 (от 30 срещи през сезон 2004/2005) (Рекорд за България, споделен с Левски)
  • Най-много вкарани голове в един сезон в „А“ група: 95 (в 34 срещи през сезон 1971/1972)
  • Най-малко допуснати голове в един сезон в „А“ група: 7 (в 22 срещи като през сезон 1951) (Рекорд за България, споделен със Спартак София)
  • Най-голяма победа в „А“ група: 12:0 (през сезон 1951 срещу Торпедо Русе) (Рекорд за България)
  • Най-голяма победа в официален мач: 15:0 (през сезон 1968/69 срещу Свобода Пещера в Купата на съветската армия)
  • Най-много зрители на мач: около 70000 (на 7 април 1982 срещу Байерн, на националния стадион)
  • Златен кудрабъл за 1988-89 : Шампион на България, Купа на България, Купа на Съветската армия, Суперкупа на България (и републиканската Спартакиада).
  • Златни дубли: 11 (1951, 1954, 1955, 1961, 1969, 1972, 1973, 1983, 1987, 1989, 1997)
  • Най-голяма победа в КЕШ - 8:1 през сезон 1956/57 срещу Динамо Букурещ
  • Най-голяма победа в Купата на УЕФА - 8:0 през сезон 2000/2001 срещу Шериф Тираспол
  • Най-голяма победа в КНК - 9:0 през сезон 1970/71 срещу Хака
  • Най-много участия в Европейските турнири - 52 пъти (Рекорд за България)
  • Най-много победи в Европейските турнири - 84 (Рекорд за България)
  • Най-много отстранени отбори в Европейските турнири - 49 (Рекорд за България)
  • Най-много поредни мачове без загуба в Европейските турнири - 10 мача (от 28 септември 2006 до 1 октомври 2009) (Рекорд за България, споделен с Ботев Пд)

Индивидуални рекорди на футболисти на ЦСКА

Индивидуални рекорди на треньори на ЦСКА

  • Най-много пъти шампион: Крум Милев - 11 пъти (Рекорд за България)
  • Най-много купи: Димитър Пенев - 9 (4 Купи на България, 3 Купи на Съветската армия, 2 Суперкупи на България)
  • Най-дълго треньор на отбор: Крум Милев - 15 години (Рекорд за България)
  • Димитър Пенев е обявен за „Треньор на 20 век“ за България

Детско-юношеска школа

Детско-юношеската школа развива млади таланти за попълване на мъжкият отбор на ПФК ЦСКА (София). В школата тренират 450 деца от всички възрасти. От ДЮШ на ЦСКА са излезли таланти като Стоян Йорданов, Иван Методиев, Емил Костадинов, Любослав Пенев, Методи Деянов, Ивайло Иванов и др. Директор на школата е бившият футболист на ЦСКА Георги Георгиев (Гецата)

Дублиращ отбор

Отборът е създаден през 1999 за участие в дублиращото първество през сезон 1999/2000. От 2008 играе редовно в дублиращата група. Гръбнакът на отбора са футболисти, които не вземат участие в официалните мачове на първият отбор и футболисти от старшата възраст на ДЮШ.

Международни приятелски турнири

През годините футболният отбор на ЦСКА е печелил множество реномирани приятелски международни турнири.

Успехи - мъже

Успехи - ветерани

Привърженици

Запалянковци на ЦСКА

Фен-клубове

ЦСКА е един от двата най-популярни футболни клуба в България. Привържениците му са организирани в Централен фенклуб и над 798 [66] фенклуба в страната и чужбина с над 180 000 члена. Фен клубове на ЦСКА има в Австрия, Англия, Аржентина, Армения, Беларус, Германия, Испания, Италия, Канада, Китай, Македония, Румъния, Русия, САЩ, Сърбия, Уругвай, Франция, Хонконг, Швейцария, Швеция.[67]

Официален фен клуб

Седалището на официалния фен клуб на ЦСКА е в София и негов председател е Димитър Ангелов - Дучето. Той встъпва в длъжност през октомври 1999 г. Фен клубът издава собствен вестник на име „Червените“.

Известни привърженици

Вижте също

Източници

  1. Вечната ранглиста на „А“ група
  2. ((en))Класация за най-добър отбор на Европа за 20-ти век в официалният сайт на Международната федерация за футболна история и статистика
  3. а б Сп. „ЦСКА“, брой 15, 2003 г.
  4. „Това е ЦСКА!“, стр. 8, Димитър Пенев
  5. а б в С рогите срещу историята, Sport1.bg
  6. „Това е ЦСКА!“, стр. 51, Димитър Пенев
  7. „А“ група сезон 1963/64
  8. Треньори на ЦСКА
  9. а б в Статия за футболното хулиганство, БНТ
  10. Кариера на Стоичков, DIR.bg
  11. а б в г д Как могъщият ЦСКА изпусна парата, Sport1.bg
  12. „Това е ЦСКА!“, стр. 120, Димитър Пенев
  13. ЦСКА през сезон 1994/95, CSKA.bg
  14. Кеш на Гугъл, Вестник СЕГА, Брой 71 от 30.03.98
  15. Интервю с Димитър Пенев, „7 дни спорт“
  16. ЦСКА в Европа, сезон 1999/00, CSKA.bg
  17. ЦСКА е втори по отбелязани голове в А група, Сезон 2000-01, Bulgarian-football.com
  18. „Симони с отбора в Бургас“, „7 дни спорт“
  19. „Спират парите за Васко да Гама“, „7 дни спорт“
  20. ЦСКА: „Вашку да Гама не може да ни спре трансферите“ DNES.bg
  21. Възхитен съм от публиката на ЦСКА, „7 дни спорт“
  22. „Изритаха Йешич от ЦСКА“, „7 дни спорт“
  23. „Краят на любовната история в ЦСКА“, „7 дни спорт“
  24. Александър Томов: Митал не търси печалба в ЦСКА, „7 дни спорт“, петък, 8 декември 2006
  25. Димитър Стефанов: Няма да продаваме нито един играч „7 дни спорт“, петък, 2 ноември 2007
  26. Стойчо къса с ЦСКА, Костадинов избяга, 7 дни Спорт, 8 юли 2008
  27. ЦСКА продаде защитник на Удинезе, 7 дни Спорт 06.06.2008
  28. ЦСКА продаде двама за 1.4 млн. евро, Меридиан мач, 10.08.2008
  29. Любо изгони къркачите след резила в Ловеч, 7 дни Спорт, 3 ноември 2009
  30. Шефът Борисов помилва четирима от наказаните, 7 дни Спорт, 4 ноември 2009
  31. Любо Пенев: Накърниха ми репутацията, затова си подавам оставката, 7 дни Спорт, 7 ноември 2009
  32. Сагата приключи! Пенев: Оставам в ЦСКА
  33. Намушкаха с нож Ивановците от ЦСКА, 7 дни Спорт, 20 декември 2009
  34. Борисов: Имахме разногласия с Пенев по отношение на целите, gong.bg, 13 януари 2010
  35. Венци Живков: Йешич е треньор, gong.bg, 14 януари 2010
  36. Димитър Борисов пред Novsport.com: При тези обстоятелства е невъзможно Йешич да поеме отбора, novsport.com, 15 януари 2010
  37. Трансферът на Маркиньос в Кипър блокиран! - gong.bg 26 юли 2011
  38. ЦСКА плати, картотекира новите за Литекс - gong.bg 29 юли 2011
  39. http://www.sportal.bg/news.php?news=404287
  40. Ясно е кой е новият треньор на ЦСКА
  41. Обръщение на собствениците за прехвърляне на собствеността на Христо Стоичков
  42. http://www.sportal.bg/news.php?news=433735 „Окончателно: ЦСКА няма да играе в Европа - решават за Ботев непосредствено преди жребия“
  43. http://football24.bg/novina/111366-grisha-ganchev-iskah-cska-da-zapochne-na-chisto „Гриша Ганчев: Исках ЦСКА да започне на чисто“
  44. http://www.sportal.bg/news.php?news=434001
  45. http://www.sportal.bg/news.php?news=434531
  46. http://cska.gong.bg/view_article.php?article_id=355935 Фенове на ЦСКА изпотрошиха сградата на БФС
  47. http://cska.gong.bg/view_article.php?article_id=356497 ЦСКА пак сложи Сашо Борисов за треньор
  48. http://pfkcska.sportal.bg/bg/article:2946 Изявление в официалният сайт на отбора
  49. ЦСКА в Български клубове
  50. ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, ЦСКА!, CSKA.bg
  51. Символите: Кръста, електронно списание „Маргарита“
  52. Психология на цветовете — Аманда Влахакис
  53. Символика на цветовете
  54. Символи на социализма, Тодор Станчев, Етнология 2007
  55. Анархистическата символика
  56. Френската революция
  57. ((en)) Heraldic plants
  58. The fivepointed star
  59. Легенди и символика на дърветата, zeleno.bg
  60. „Това е ЦСКА!“, стр. 105, Димитър Пенев
  61. а б Златен Албум на ЦСКА, стр. 3, стр.102
  62. Голмайстори на Световното първенство 1994
  63. История на ЦСКА: 1948 — Първа шампионска титла, CSKA.bg
  64. при цена на златото $423.80 за унция
  65. при цена на златото около $500 за унция
  66. ЦСКА откри фенклуб №798, 7 дни Спорт
  67. Димитър Ангелов: Утре ще станат 102%, 7 дни Спорт
  68. Новият патриарх - фен на ЦСКА

Външни препратки

ПФК ЦСКА (София)
п  б  р
ЦСКА (София) | „Б“ отбор | Детско-юношеска школа
Футболисти | Треньори | Екипи на ЦСКА
Спортни съоръжения
стадион „Българска армия“
база „Панчарево“ | комплекс „Червено знаме“
Бивши спортни съоръжения
стадион „Септември“
Сезони на ПФК ЦСКА (София)

19481948/491950195119521953195419551956195719581958/591959/601960/611961/621962/631963/641964/651965/661966/671967/681968/691969/701970/711971/721972/731973/741974/751975/761976/771977/781978/791979/801980/811981/821982/831983/841984/851985/861986/871987/881988/891989/901990/911991/921992/931993/941994/951995/961996/971997/981998/991999/002000/012001/022002/032003/042004/052005/062006/072007/082008/092009/102010/112011/122012/13

България България

Берое (Стара Загора) • Ботев (Пловдив) • Левски (София) • Литекс (Ловеч) • Локомотив (София) Локомотив 1926 (Пловдив) • Лудогорец 1945 (Разград) • Марек 2010 (Дупница) • Славия 1913 (София) Хасково 2009 (Хасково) • ЦСКА (София) • Черно море (Варна)

Goldenwiki 1.5.png Тази статия е включена в списъка на избраните на 24 юни 2007. Тя е оценена от участниците в проекта като една от най-добрите статии на български език в Уикипедия.