ПФК Ботев (Пловдив)

Ботев Пловдив

Име на отбор	Ботев Пловдив
Прозвище	канарчетата, жълточерните
Основан	11-12 март 2011
Стадион	„Христо Ботев“
Капацитет	20,000
Собственик	Цветан Василев
Президент	Юли Попов
Старши треньор	Милен Радуканов
Първенство	Източна „Б“ ФГ
2010/11	Югоизточна „В“ АФГ, 1-во (класира се)
Екипировка	Errea
Домакин Гост
Ботев през сезон 2011/12

"ПФК Ботев (Пловдив)" е български футболен отбор от град Пловдив. “Ботев Пловдив” е създаден на 11 срещу 12 март 1912 година от ученици от колежа "Св. Августин" и Първа мъжка гимназия “Княз Александър Батенберг” под формата на Въздържателно спортно дружество. Цветовете на клуба са жълто и черно, а прякорът е "канарчетата". Играе мачовете си на стадион "Христо Ботев" (Колежа) с капацитет 20 000 места.

Рекордьор на отбора с 447 мача и 194 гола в "А" група е Динко Дерменджиев.

История

Патронът на клуба, безсмъртният Христо Ботьов Петков, се ражда на 25 декември 1847 година (6 януари 1848 година по нов стил) в град Калофер, в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева.

Първите стъпки

През първите години на ХХ век възпитаниците на колежа "Свети Августин" допринасят за разпространението на спортните игри в град Пловдив и най-вече за популяризирането на играта с топка, наречена - футбол. В периода 1906-1907 година в колежа е създаден първият футболен тим, който оказва заразително влияние върху младежите от Пловдив. През периода 1910-1912 година започват да възникват различни отбори, които бързо изчезват след угасването на ентусиазма и амбицията на техните инициатори.

При такава обстановка в Пловдив, група ентусиазирани приятели, ученици от Първа мъжка гимназия и Френския колеж, увлечени по крайно интересната игра "ритни-топ", решават по подобие на учениците от колежа "Свети Ангустин" да създадат свой клуб по футбол. В началото на месец март 1912 година те учредяват - "Хр.Ботевъ-Футболно дружество". Съставен е учредителен протокол, избран е и първият Управителен съвет, в който влизат:

• Стоян Иванов Пухтев - председател
• Ненко Георгиев Пенелов- заместник-председател
• Петър Делев - секретар-касиер
• Теньо Русев - домакин.

Сезон 2010/2011

През сезон 2010/2011 започва възраждането на отбора след 11 години финансова нестабилност при управлението на Димитър Христолов. Възстановено е сдружението с нестопанска цел "Ботев" след 11 години, в които то няма дейност; а акционерното дружество "Ботев 1912", което през тези години ръководи отбора е закрито. Ботев Пловдив започва сезона на чисто от Югоизточната В група, след откупуването от сдружението на разрешението на закъсалият финансово Металик Сопот за участие в групата. Направена е бърза селекция, в която единственият играч от последния отбор на "канарчетата" е Васил Василев. В отбора се завръщат много бивши негови играчи и юноши, сред чиито имена личат тези на Тодор Тимонов, Йордон Минев, Николай Манчев и много други. Отворът прави бляскав дебют в аматьорския футбол и завършва на 1-во място след само един равен мач в първенството и всичко останало - победи и по този начин се класира за участие в Източната Б група за следващия сезон. В купата обаче представянето е разочароващо и Ботев Пловдив отпада още в предварителните кръгове от Димитровград след изпълнение на дузпи. Отборът възприема нетипична за българския футбол форма на управление с членски внос на членовете на сдружението, като по време на зимната пауза създава общо акционерно дружество с банкера Цветан Василев след което финансовата стабилност в клуба е факт.

Сезон 2011/2012

За сезон 2011/2012 в Източната Б група е гласуван бюджет от 3 000 000 лв, с което заявяват сериозните амбиции за продължаване на серията от предишния сезон и в Б група.

Клубни успехи

• 2 пъти шампион на България - 1929, 1967
• 2 пъти вицешампион - 1963, 1986
• 13 бронзов медалист - 1930 (полуфинал),1937 (полуфинал), 1943 (полуфинал), 1957, 1961, 1981, 1983, 1985, 1987, 1988, 1993, 1994, 1995
• 2 пъти носител на Националната купа - 1962, 1981
• 8 пъти финалист за Националната купа - 1947, 1956, 1963, 1964, 1984, 1991, 1993, 1995
• Носител на Балканската клубна купа - 1972
• Носител на "Купа Тримонциум" - 1943, 1984, 1987, 1989
• Градски първенец на Пловдив - 1926, 1929, 1930, 1931, 1937, 1940
• Областен Първенец - 1929, 1930, 1937,1940, 1946

Наименования

• СК Ботевъ - от 1912 до 1949 г.;
• Ботев при ДНВ (Ботев при Дома на народната войска) - 1949 и 1950 г.;
• ДНВ (Дом на народната войска), след присъединяването на "Стефан Кираджиев" и СК на Пловдивския гарнизон - 1950 и 1951 г.;
• ДНА (Дом на народната армия) от 1952 до 1955 г.;
• СКНА (Спортен клуб на народната армия) - 1956 и 1957 г.;
• АСК Ботев (Армейски спортен клуб Ботев) - от 1957 до 1964 г.;
• Ботев - от 1964 до 1967 г.;
• Тракия - след обединение на Ботев, Спартак (1947 г.) и Академик (1949 г.) - от 1967 до 1972 г.;
• АФД Тракия (Армейско физкултурно дружество Тракия) - от 1972 до 1985 г.;
• ФК Тракия - от 1985 до 1989 г.;
• ФК Ботев - от 1989 досега;

Стадион

Първоначално "жълточерните" тренират на поляните до Тютюневата фабрика, на “Пепинерата” (Сточна гара), на Гладно поле или в Мараша. Официалните мачове се провеждали на игрище "Колежа", което е било супер модерно за времето си – със съблекални, официална ложа и трибуни. Няма сведения клубът да е плащал наем за ползване на стадиона, който бил стопанисван от Френския колеж и според католическата догма теренът се разполагал в ориентир “изток-запад”.

През 1924 г. Управителният съвет на клуба, начело с адвоката Георги Хитрилов, взима решение за изграждане на собствено парк-игрище. Отправени са официални искания към градската управа за отпускане на терен. Въз основа на протокол № 59/20.11.1925 г. Пловдивската община отпуска 36 декара общинска земя в квартал "Ухото" на Кичук Париж, югоизточно от Централна гара. За кратко време игрището е оградено с каменна стена, вдигната е официална трибуна с клубни помещения, а теренът е затревен. Първата официална среща на новопостроеното парк-игрище „Ботев” се играе на 23 май 1926 година.

Година по-късно ръководството решава да постави монумент на клубния патрон, поета-революционер Христо Ботйов, пред входа на новия дом. Основава се фонд "Постройка на бюст-паметник на Христо Ботев" за набиране на финансови средства. Проведен е конкурс за проект между млади български скулптори от градовете София и Пловдив. На 13 март 1927 г., след проведен референдум между клубните членове, специално жури определя един проект от представените седем – този на пловдивския скулптор Димо Вичев. На премирания автор е възложена изработката на паметника от специален мрамор, донесен за случая от Врачанския балкан.

Постаментът е официално открит на 2 юни 1927 г. с литургия и патриотичен ритуал. В навечерието на патронния празник, почетният член на клуба и изтъкнат пловдивски общественик Недко Каблешков издава специална брошура, а на самото тържество държи пламенна реч. На церемонията присъстват лелята на Ботйов и четника Иван Андонов, който прочувствено заявява: “Не случайността постави паметника на великия българин на това място. Провидението е внушило на клубните членове да го вдигнат тук. Запомнете това – през Априлското въстание, когато в Пловдив са докарани заловени въстаници, точно на това място османците ги избиват и то е напоено с толкова много българска кръв. Днес тук стои каменния лик на певеца за свобода и величав борец на милото ни Отечество. Нека неговия дух ви окрилява винаги в спортните битки за чест и слава на нашия град. Да живей България!”.

Клубът се сдобива с нотариален акт за собственост на игрището през 1934 година, като по този начин се слага край на тревогите, че мястото може да бъде отчуждено по един проект от 1918 г. за разширяване железопътното депо към Централна гара.

В годините от 1926 от 1947, Ботев Пловдив играе 6 международни срещи на това игрище – печели две, губи три и завършва веднъж наравно. Съперници са Адмира от Виена (1:7), Кешкемет от Будапеща (3:2 и 2:4), Бешикташ от Цариград (0:0), Бохемианс от Прага (1:3) и “вундер-тима” на Аустрия Виена (сензационна победа с 5:4).

След установяването на комунистическата власт в град Пловдив и в неговия спортен живот настъпват тотални промени. През 1947 година клубната управа изработва план, според който съществуващото парк-игрище трябва да се превърне в модерен стадион с високи бетонни трибуни, волейболни и баскетболни площадки, тенис кортове и открит плувен басейн. За съжаление това не се осъществява. С едно решение на градското физкултурно ръководство през 1949 г. теренът в Кичук Париж е предаден за ползване на физкултурно дружество Спартак.

В периода 1949-1961 Ботев Пловдив ползва за тренировки и мачове стадиона на БДЖ, на бившето Асеновградско шосе, а също и старото игрище „Шипка” в Кичук Париж. Впоследствие тимът се установява трайно на Градския стадион, известен с прозвището си "Високата кула", а после и като "Голямата къща".

През 1959 г. властите разрешават строеж на нов клубен стадион на мястото на старото игрище в квартал “Каменица”. Първите строителни работи започват на 21 юли 1959 г. по проекта на арх. Антон Каравелов. Две години по-късно Ботев Пловдив се завръща в своя исконен дом – на Колежа. Стадионът е открит с големи тържества на 14 май 1961 г. в присъствието на министър-председателя Антон Югов, а символичната лента е прерязана от генерал Добри Джуров. Празненствата завършват с приятелски мач срещу румънския шампион "Стяуа" (тогава ЧЧА) и жълточерна победа с 3:0.

През 1993 г., при управлението на Христо Данов, “старчето на „Източен” 10” претърпява първият си съществен ремонт. Съблекалнята за гостуващите отбори е преместена в североизточния край на стадиона. Прокопан е тунел, между Сектор Север и Трибуна Изток, свързващ гостите с терена, намален е капацитетът на седящите места, а през 1995 г. е поставено електрическо осветление (“лампите на брокерите”, останали от реконструкцията на тенис-комплекса “СТАД” и не отговарящи на стандартите за футбол през нощта).

Значителни козметични ремонти има в периода 2007-2008, когато заради разширяването на булевард ”Източен” е стеснено пространството пред Централната трибуна. По същото време е върната съблекалнята за гости пак на старото си място, под официалните ложи. Укрепена е Трибуна Изток и се намалява нейния капацитет.

Най-много публика е изпълвала Колежа на 27 февруари 1963 г. за четвъртфиналния мач за КНК срещу мадридския Атлетико (1:1) – 40 000 зрители. Рекордът за български мач е с Левски София (0:1) през 1966 г. – 37 000 зрители.

На няколко пъти домът на “канарчетата” е подслонявал и градските съперници – Локомотив и Спартак. “Смърфовете” играят домакинските си срещи тук през пролетта на 1980 г. (тогава изпадат) и един мач през 2004 г. (стават шампиони). “Гладиаторите” от Спартак ползват стадиона за няколко свои мача през 1995 г.

Стадион “Ботев” е домакинствал на финал за Националната купа през 2000 г. (Левски София – Нефтохимик 2:0).

Председатели/Президенти

• Стоян Пухтев 1912 – 1922
• Иван Никифоров 1922 – 1923
• Георги Хитрилов 1923 – 1926
• Христо Кънчев 1926 – 1944
• Стойо Сеизов 1944 – 1947
• Димитър Ганчев 1947 – 1953
• Димитър Вангелов 1953 – 1960
• Йовчо Йовчев 1960 – 1964
• Станко Станков 1964 – 1972
• Кирил Аспарухов (1972 – 13 септември 1990)
• Виден Апостолов (13 септември 1990 – 1 октомври 1992)
• Петър Балджиев (1 октомври 1992 – 16 януари 1993)
• Христо Данов (16 януари 1993 – 4 януари 1995)
• Михаил Маркачев (4 януари 1995 – 14 октомври 1996)
• Георги Чакъров (14 октомври 1996 – 16 септември 1997)
• Петко Муравенов (16 септември 1997 – 26 ноември 1997)
• Веско Коритарев (26 ноември 1997 – 16 декември 1998)
• Васко Нинов (16 декември 1998 – 19 март 1999)
• Димитър Христолов (19 март 1999 - 16 април 2010)
• Марин Бакалов (16 април 2010 - 30 октомври 2011)
• Юли Попов (от 31 октомври 2011)

Треньори

1. Никола Щерев - Старика (1917 – 1934)
2. Иван Гутев (1934 – 1936)
3. Никола Щерев - Старика (1936 – 1946)
4. Васил Куцаров (1946 – 1951)
5. Божидар Капустин (1951 – 1953)
6. Борислав Габровски (1953)
7. Георги Генов - Джогата (1953 – 1966)
8. Васил Спасов - Валяка (1966 – 1967)
9. Георги Чакъров (1967 – 1969)
10. Васил Спасов - Валяка (1969 – 1970)
11. Георги Чакъров (1970 – 1973)
12. Гаврил Стоянов - Гацо (1973 – 1975)
13. Тодор Тодоров - Дурата (1975)
14. Серги Йоцов (1975)
15. Добрин Ненов (1975 – 1977)
16. Иван Манолов - Орела (1977 – 1979)
17. Динко Дерменджиев (1979 – 1984)
18. Иван Глухчев (1984 – 1989)
19. Динко Дерменджиев (декември 1989 – септември 1991)
20. Петър Зехтински (септември 1991 – юни 1992)
21. Динко Дерменджиев (юни 1992 – септември 1992)
22. Петър Зехтински (октомври 1992 – април 1993)
23. Динко Дерменджиев (април 1993 – септември 1993)
24. Павел Панов (септември 1993 – юни 1995)
25. Атанас Драмов (от юни 1995 до 21 септември 1995)
26. Динко Дерменджиев (25.10.1995 – 10.12.1995)
27. Костадин Костадинов (10.12.1995 – 05.11.1996)
28. Георги Попов–Тумби (05.11.1996 – 10.09.1997)
29. Динко Дерменджиев (16.09.1997 – 20.12.1997)
30. Марин Бакалов (20.12.1997 – 05.06.1998)
31. Петър Зехтински (06.06.1998 – 29.08.1999)
32. Марин Бакалов (29.08.1999 – 10.04.2000)
33. Динко Дерменджиев (10.04.2000 – 22.05.2000)
34. Марин Бакалов (26.06.2000 – 01.11.2000)
35. Димитър Младенов (01.11.2000 - 10.03.2001)
36. Динко Дерменджиев (12.03.2001 - 08.05.2001)
37. Георги Лазаров (09.05.2001 - 18.06.2001)
38. Петър Курдов (18.06.2001 - 10.09.2001)
39. Красимир Манолов (11.09.2001 - 02.01.2002)
40. Тенчо Тенев (02.01.2002 - 19.07.2002)
41. Костадин Костадинов (19.07.2002 - 20.10.2003)
42. Трифон Пачев (26.10.2003 - 30.08.2004)
43. Ясен Петров (30.08.2004 - 27.11.2005)
44. Атанас Маринов (20.01.2006 - 31.05.2006)
45. Светослав Гърков (30.06.2006 - 03.10.2007)
46. Тенчо Тенев (03.10.2007 - 19.06.2008)
47. Костадин Ангелов (01.07.2008 - 25.03.2009)
48. Енрико Пичони - (20.08.2009 - 15.12.2009)
49. Марин Бакалов - (01.07.2010 - 02.03.2011)
50. Костадин Видолов - (02.03.2011 - 30.06.2011)
51. Петър Хубчев - (30.06.2011 - 16.10.2011)
52. Милен Радуканов - (от 31.10.2011)

Ботев в европейските клубни турнири

Сезон	Турнир	Кръг	Клуб	Резултат
1962/63	Купа на носителите на купи	1/16 финал	Стяуа	2:3(г), 5:1(д)
		1/8 финал	Шамроук (Роувърс)	4:0(г), 1:0(д)
		1/4 финал	Атлетико (Мадрид)	1:1(д), 0:4(г)
1967/68	Купа на европейските шампиони	1/16 финал	Рапид (Букурещ)	2:0(д), 0:3(г) (продължение)
1968/69	Купа на панаирните градове	1 кръг	Реал (Сарагоса)	3:1(д), 0:2(г)
1970/71	Купа на панаирните градове	1 кръг	Ковънтри Сити (футболен клуб)	1:4(д), 0:2(г)
1978/79	Купа на УЕФА	1 кръг	Херта БШК Берлин	0:0(г), 1:2(д)
1981/82	Купа на носителите на купи	1/16 финал	Барселона (отбор)	1:4(г), 1:0(д)
1984/85	Купа на носителите на купи	1/16 финал	Унион (Люксембург)	4:0(д), 1:1(г)
		1/8 финал	Байерн Мюнхен	1:4(г), 2:0(д)
1985/86	Купа на европейските шампиони	1/16 финал	ИФК Гьотеборг	2:3(г), 1:2(д)
1986/87	Купа на УЕФА	1 кръг	Хибърниънс	2:0(г), 8:0(д)
		1/16 финал	Хайдук (Сплит)	1:3(г), 2:2(д)
1987/88	Купа на УЕФА	1 кръг	Цървена звезда	0:3(г), 2:2(д)
1988/89	Купа на УЕФА	1 кръг	Динамо (Минск)	1:2(д), 0:0(г)
1992/93	Купа на УЕФА	1 кръг	Фенербахче	1:3(г), 2:2(д)
1993/94	Купа на УЕФА	1 кръг	ФК Олимпиакос	2:3(д), 1:5(г)
1995/96	Купа на УЕФА	1 кръг	Динамо Тбилиси	1:0(д), 1:0(г)
		1/32 final	Севиля	0:2(г), 1:1(д)

Настоящ състав

№		Играч	Позиция	Предишен клуб
Вратари
1		Армен Амбарцумян	Вратар	Енозис Неон Паралимни
23		Христо Иванов	Вратар	Монтана
-		Росен Андонов	Вратар	Спартак Пд
Защитници
2		Васил Василев	Централен защитник	Хебър Пазарджик
4		Радослав Бачев	Ляв бек	Монтана
5		Николай Домакинов	Централен защитник	Монтана
14		Ангел Рахов	Централен защитник/Дефанзивен халф	Евроколеж Пловдив
17		Ивайло Димитров	Десен бек/Ляв бек/Дясно крило	Локомотив София
21		Венцислав Бонев	Централен защитник/Ляв бек	Черноморец Бургас
25		Мартин Димов	Централен защитник	Калиакра Каварна
27		Николай Димитров	Централен защитник	Сливен
33		Емил Аргиров	Десен бек	Локомотив Пловдив
-		Даниел Божков	Десен/Ляв бек/Дефанзивен халф	Видзев Лодз
Полузащитници
3		Димитър Байрев	Атакуващ халф	Марица Пловдив
6		Светослав Петров	Дефанзивен халф	Калиакра Каварна
7		Мариян Огнянов	Атакуващ халф	Левски София
8		Тодор Неделев	Атакуващ халф	Ботев 2002
10		Александър Александров	Атакуващ халф	Левски София
11		Йордан Христов	Дясно крило	Спартак Пловдив
19		Христо Телкийски	Дефанзивен халф	Ираклис Псахна
20		Николай Манчев	Дефанзивен/Атакуващ халф	ЦСКА София
30		Лазар Марин	Ляво крило	Спартак Пловдив
-		Лъчезар Ангелов	Атакуващ халф	Спартак Пловдив
Нападатели
16		Петър Атанасов	Втори нападател	Брестник
18		Деян Христов	Централен нападател	Кайрат (Алмати)
22		Валентин Веселинов	Ляво крило	Сливен
39		Атанас Курдов	Централен нападател	Байер Леверкузен

Играч на сезона

"Играч на сезона" е награда присъждана на играчите на Ботев (Пловдив) в края на всеки сезон , като участие в гласуването могат да вземат всички привърженици на пловдивският клуб , за пръв път наградата е въведена през сезон 2010-2011.

Сезон	Група	1-во място	2-ро място	3-то място	Голмайстор*
2010-2011	"В" група	Атанас Курдов	Васил Гуджев	Тодор Тимонов	Атанас Курдов- 46

Прочути футболисти

Александър Касъров Антим Пехливанов Антон Милков (1955–1979) Атанас Маринов Атанас Пашев Благой Блангев Борис Хвойнев Вангел Каунджиев - Ченгеля (1908–1986) Вангел Делев Васил Симов Виден Апостолов Гено Добревски Георги Аспарухов (1943–1971) Георги Бечиров Георги Георгиев - Гецата Георги Донков Георги Кекеманов Георги Попов - Тумби Георги Разложки Георги Славков - Бенкса Георги Убинов - Графа Георги Харалампиев - Ампе

Георги Чакъров (1933–1988) Георги Христов Даниел Божков Димитър Лафчиев Димитър Вичев Димитър Танков Димитър Младенов Димитър Костадинов - Мики Динко Дерменджиев - Чико Добрин Ненов Енгибар Енгибаров Запрян Раков Иван Глухчев Иван Кючуков Иван Притъргов Иван Сотиров Иван Занев Йордан Кичеков Кирил Пейчев Коста Босаков Коста Танев Костадин Костадинов

Костадин Видолов Красимир Манолов Крум Янев - Палакмана Марин Бакалов - Мери Митко Аргиров Михаил Карушков Найден Радомиров Никола Щерев - Старика (1903-1972) Петър Зехтински Райко Стойнов (1937-2010) Райно Панайотов Румен Юруков - Пики Станчо Проданов - Зигото (1905–1983) Спас Джевизов Славчо Хорозов Сашо Ангелов Тодор Зайцев Трифон Пачев Тодор Тодоров - Дурата Христо Коилов Янко Самоковлиев Ясен Петров - Джанини

Класиране за първенство

Сезон 1951 - 10 място от 12 отбора в А група

Сезон 1952 - 9 място от 12 отбора в А група

Сезон 1953 - 11 място от 15 отбора в А група

Сезон 1954 - 1 място от 12 отбора в ЮИ Б група

Сезон 1955 - 10 място от 14 отбора в А група

Сезон 1956 - 3 място от 12 отбора в А група

Сезон 1957 - 8 място от 12 отбора в А група

Сезон 1958 - 9 място от 12 отбора в А група (само един полусезон)

Сезон 1958/1959 - 8 място от 12 отбора в А група

Сезон 1959/1960 - 7 място от 12 отбора в А група

Сезон 1960/1961 - 3 място от 14 отбора в А група

Сезон 1961/1962 - 4 място от 14 отбора в А група

Сезон 1962/1963 - 2 място от 16 отбора в А група

Сезон 1963/1964 - 7 място от 16 отбора в А група

Сезон 1964/1965 - 12 място от 16 отбора в А група

Сезон 1965/1966 - 10 място от 16 отбора в А група

Сезон 1966/1967 - 1 място от 16 отбора в А група

Сезон 1967/1968 - 6 място от 16 отбора в А група

Сезон 1968/1969 - 6 място от 16 отбора в А група

Сезон 1969/1970 - 4 място от 16 отбора в А група

Сезон 1970/1971 - 5 място от 16 отбора в А група

Сезон 1971/1972 - 6 място от 18 отбора в А група

Сезон 1972/1973 - 9 място от 18 отбора в А група

Сезон 1973/1974 - 10 място от 16 отбора в А група

Сезон 1974/1975 - 10 място от 16 отбора в А група

Сезон 1975/1976 - 6 място от 16 отбора в А група

Сезон 1976/1977 - 11 място от 16 отбора в А група

Сезон 1977/1978 - 4 място от 16 отбора в А група

Сезон 1978/1979 - 8 място от 16 отбора в А група

Сезон 1979/1980 - 5 място от 16 отбора в А група

Сезон 1980/1981 - 3 място от 16 отбора в А група

Сезон 1981/1982 - 7 място от 16 отбора в А група

Сезон 1982/1983 - 3 място от 16 отбора в А група

Сезон 1983/1984 - 9 място от 16 отбора в А група

Сезон 1984/1985 - 3 място от 16 отбора в А група

Сезон 1985/1986 - 2 място от 16 отбора в А група

Сезон 1986/1987 - 3 място от 16 отбора в А група

Сезон 1987/1988 - 3 място от 16 отбора в А група

Сезон 1988/1989 - 4 място от 16 отбора в А група

Сезон 1989/1990 - 7 място от 16 отбора в А група

Сезон 1990/1991 - 5 място от 16 отбора в А група

Сезон 1991/1992 - 4 място от 16 отбора в А група

Сезон 1992/1993 - 3 място от 16 отбора в А група

Сезон 1993/1994 - 3 място от 16 отбора в А група

Сезон 1994/1995 - 3 място от 16 отбора в А група

Сезон 1995/1996 - 10 място от 16 отбора в А група

Сезон 1996/1997 - 5 място от 16 отбора в А група

Сезон 1997/1998 - 11 място от 16 отбора в А група

Сезон 1998/1999 - 13 място от 16 отбора в А група

Сезон 1999/2000 - 7 място от 16 отбора в А група

Сезон 2000/2001 - 13 място от 14 отбора в А група

Сезон 2001/2002 - 3 място от 20 отбора в Б група

Сезон 2002/2003 - 12 място от 14 отбора в А група

Сезон 2003/2004 - 14 място от 16 отбора в А група

Сезон 2004/2005 - 2 място от 16 отбора в Б група

Сезон 2005/2006 - 13 място от 15 отбора в А група

Сезон 2006/2007 - 9 място от 16 отбора в А група

Сезон 2007/2008 - 12 място от 16 отбора в А група

Сезон 2008/2009 - 13 място от 16 отбора в А група

Сезон 2009/2010 - 16 място от 16 отбора в А група (изваден от "А" група през втория полусезон)

Сезон 2010/2011 - 1 място от 20 отбора във В група

Известни ботевисти

• Недко Каблешков (1867 - 1964), юрист и общественик
• Божидар Здравков, кмет на Пловдив (1932-1939)
• Александър Дяков, адвокат, директор на международния Пловдивски панаир (1997-2002)
• Христо Кидиков, естраден певец
• Жан Виденов, министър-председател на България (1995-1997)
• Йордан Христосков, управител на НОИ
• Петър Стоянов, президент на България (1997-2002)
• Никола Добрев, икономист и предприемач
• Апостол Апостолов, икономист
• Димитър Аврамов (политолог)
• Иван Бедров, журналист
• доц. Григорий Вазов, икономист
• Желязко Христов (1948 - 2010) лекар, синдикалист
• Димитър Киров (1935 - 2008) художник, член на Почетния легион на Франция за изкуства
• Йордан Радев, директор на международния Пловдивски панаир (2002-2007)
• Валентин Маринов, архитект
• Обрейко Обрейков (1891-1969), доктор на финансовите науки, създател на съвременния Пловдивски панаир
• д-р Стоян Тонев, лекар, началник на ВМА София
• Свилен Ноев, музикант
• Димитър Кърнев, музикант
• Ивайло Михайлов, солист на ОФД - Пловдив
• Марин Йончев, музикант
• Юлияна Христова, директор на Нов симфоничен оркестър
• Стойо Вартоломеев, книгоиздател
• Мария Петрова, трикратна световна шампионка по художествена гимнастика
• Деян Каменов, музикант
• Антон Горчев, актьор
• Христо Стоичков, футболист номер 1 на България за всички времена
• Славчо Атанасов, бивш кмет на град Пловдив (2007-2011)
• Иван Тотев, настоящ кмет на град Пловдив

Зала на славата

С най-много мачове за клуба # Име Мачове 1 Динко Дерменджиев 447 2 Виден Апостолов 429 3 Запрян Раков 359 4 Марин Бакалов 353 5 Петър Зехтински 350 — Костадин Костадинов 350 С най-много голове за клуба # Име Голове 1 Динко Дерменджиев 194 2 Костадин Костадинов 106 3 Атанас Пашев 100 4 Антим Пехливанов 089 5 Иван Сотиров 086

Голмайстори на "А" група Година Име Голове 1961 Иван Сотиров 20 1975 Иван Притъргов 20 1981 Георги Славков 31 1983 Антим Пехливанов 20 1986 Атанас Пашев 30 2008 Георги Христов 19

Контакти

Пловдив 4017, кв. Каменица, бул. „Източен“ 10, тел.: 032/ 66 77 99

Външни препратки

• Официален сайт на Ботев Пловдив
• Официален сайт на феновете на Ботев Пловдив
• Страницата на Ботев във facebook
• Неофициална страница за Ботев Пловдив
• Блог за историята на феновете на Ботев
• Официален сайт на Клуб 1912
• Официален сайт на Бригада Тракия