ПФК Ботев (Пловдив)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
ПФК Ботев Пловдив
Bpfc logo2010.png
Име на отбор ПФК Ботев Пловдив
Прозвище Канарите, Жълто-черните
Основан 1912;
преди 102 години
 (1912)
Стадион Христо Ботев
Капацитет 18,777
Собственик Цветан Василев
Президент Иван Джиджев
Старши треньор Петър Пенчев
Първенство „А“ ФГ
2013/14 4-ти
Спонсор КТБ АД
Екипировка Улшпорт
Уебсайт http://www.botevplovdiv.bg/
Домакин
Гост
Настоящ сезон или издание на турнира Ботев през сезон 2014/15

ПФК Ботев (Пловдив), или просто Ботев, е най-старият български футболен клуб. Той е основан на 12 март 1912 от група ученици в град Пловдив. Поради факта, че стадион Христо Ботев се намира в етап на изграждане, отбора играе своите домакински мачове на клубната си база в квартал Коматево (капацитет от 3500 зрители). В момента отбора е част от „А“ група.

Клубът е кръстен Ботев в чест на българският национален герой Христо Ботев.

Съдържание

История[редактиране | edit source]

Клубни цветове[редактиране | edit source]

Цветовете на клуба са жълто и черно. За техния избор съществуват две версии :

  1. Като символ на единството между католическите студенти от колежа "Св.Августин" (жълтия цвят) и православните гимназисти от Първа мъжка гимназия "Княз Александър Батенберг" (черния цвят);
  2. Основателите на „Ботев”, през 1912, са заимствали примера и структурната организация на спортните клубове от Австрия. Избрали са за клубни цветове жълтото и черното - цветовете от Държавния флаг на Австрийската империя , а също и хералдиката от емблемата на Виенския / Рапид, като модел за своята.

Първите стъпки[редактиране | edit source]

През първите години на XX век възпитаниците на колежа "Свети Августин" допринасят за разпространението на спортните игри в град Пловдив и най-вече за популяризирането на играта с топка, наречена - футбол. В периода 1906-1907 година в колежа е създаден първият футболен тим, който оказва заразително влияние върху младежите от Пловдив. През периода 1910-1912 година започват да възникват различни отбори, които бързо изчезват след угасването на ентусиазма и амбицията на техните инициатори.

При такава обстановка в Пловдив, група ентусиазирани приятели, ученици от Първа мъжка гимназия и Френския колеж, увлечени по крайно интересната игра "ритни-топ", решават по подобие на учениците от колежа "Свети Августин" да създадат свой клуб по футбол. В началото на месец март 1912 година те учредяват - "Хр.Ботевъ-Футболно дружество". Съставен е учредителен протокол, избран е и първият Управителен съвет, в който влизат:

До този момент не са намерени документалните свидетелства за основаването на отбора. Учредителите са в ученическа възраст и очевидно не извършват съдебна регистрация, но всички техни спомени, както и тези на други съвременници са категорични - "Ботев" Пловдив е създаден през март 1912. Балканските войни нанасят съществен удар на организационната и спортна дейност на клуба. Положението е донякъде стабилизирано в годините до включването на България в Първата световна война - през 1914 година е изработен първият устав, утвърден от Министерството на просвещението и учителския съвет на Мъжката гимназия.[1]

Ботев лист - юбилейно издание на клуба, 2 юни 1925 г., с кратка история от създаването му, в която се посочва, че първият устав е изработен и утвърден през 1914 г.

През 1915-1916 г. настъпват нови затруднения заради военните действия и вследствие напускането на част от членовете на клуба. През пролетта на 1916 г. е избрано ново ръководство, на следващата година към "Ботев" от отбора на "Бай Ганьо" (Пловдив) се присъединява Никола Щерев - Старика, който е емблематична фигура в историята на отбора като треньор и играч. От 1917 година той е треньор на Ботев в продължение на рекордните 27 години (1917-1934;1936-1946) и записва над 100 официални срещи с екипа на "Ботев" за градско, областно и държавно първенство. През 1917 година също така на Общо събрание се приема нов устав, в който се определят и клубните цветове - жълто и черно, запазени и до днес. По това време председател на Управителния съвет на клуба е Стоян Пухтев. През същата 1917 година все още се играят само приятелски срещи. Клубният устав е утвърден от Учителския съвет на Мъжката гимназия.[2]

Възходът през 20-те[редактиране | edit source]

След войната към "Ботев" се присъединяват и младежи, които не са ученици. Разрастването води до изработване на нов устав през 1920 г., утвърден от Министерството на просвещението. През същата година тимът печели неофициалното футболно първенство на Пловдив. В бурната 1923 г. Спортен клуб "Ботев" става съучредител на Пловдивската футболна лига, уставът отново е променен, а заедно с него е изработена първата официална футболна емблема.[3] 20-те години са първият златен период в историята на клуба. Достигналите до нас документи на дружеството от това време убедително показват, че то вече има значителен организационен опит. По това време е създадена детско-юношеската школа, изградено е първото футболно игрище на тима в квартал "Ухото", играят се първите международни срещи. Логично идва и държавната титла, спечелена на 3 октомври 1929 г. след победа с 1:0 на финала над "Левски" (София)на стадион "Юнак" в столицата с гол на Никола Щерев - Старика. През тези години на радости и успехи, честта на клубната фланелка защитават футболистите Станчо Проданов-Зигото, Вангел Каунджиев-Ченгеля, Найден Радомиров-Борума, Кирил Радомиров-Кичо, Емин Мехмедов, Андон Стоянов-Кифлата, Михаил Костов, Янко Самоковлиев, Димитър Лафчиев, Александър Касъров, Георги Бичиров, Михаил Дичев-Шерифа, Георги Бояджиев, Драгомир Бояджиев, Иван Танков, Ангел Иванов, Иван Петров-Биделето, Панчо Радомиров, Иван Добрев-Джирита. Треньор и капитан на отбора е Никола Щерев-Старика.[4]

Страница от най-старата запазена досега протоколна книга на "Ботев" Пловдив от 1926 - 1927 г., постъпила наскоро в Регионален исторически музей - Пловдив.

30-те години и Втората световна война[редактиране | edit source]

След 1931, когато приключва състезателната дейност на повечето от футболистите от шампионския отбор, до преврата на 9 септември 1944 г. "Ботев" играе на приливи и отливи, предимно на градско и регионално ниво и сравнително рядко се класира за националните финали. Най-големите успехи са участието в първия сезон на просъществувалата между 1937 и 1940 г. Национална футболна дивизия,[5] достигането на два пъти до полуфинал за държавно първенство (1937, 1943) и спечелването на пловдивската купа "Тримонциум" през 1943 г.[6]

1945–1989[редактиране | edit source]

Новото управление на страната от Комунистическата партия засяга дълбоко спортния живот. Безскрупулното и безогледно управление на спорта изтръгва из корен традициите на много футболни отбори, основани преди Втората световна война по квартален, съсловен или етнически принцип като ги обединява по ведомствено-професионален или на основа на градското райониране. За щастие, голямата популярност на "Ботев" го спасява от разформироване или закриване. На 28 декември 1944 г. в изпълнение на директиви на централната власт клубът е обединен с "Шипка" Пловдив; през 1947 г. към него е присъединен и работническият клуб "Стефан Кираджиев". От същата година започва и сътрудничеството с пловдивския гарнизон.[7]

Независимо от различните обединения, сливания и преименувания, привържениците винаги припознават отбора под автентичното му име и не спират да го подкрепят от трибуните. Фактът, че "Ботев" оцелява като клуб и продължава да се развива, не се дължи на случайност или късмет, а именно на безрезервната подкрепа на запалянковците. За повече от трите си десетилетия съществуване отборът се е превърнал в институция, на която не може лесно да се посегне. Именно поради тази причина в насилствените междуклубни обединения на "Ботев" се отрежда водещата роля и неслучайно престижна организация, каквато е българската армия, поема администрирането на клуба.

Поставянето на "Ботев" под военен пагон в дългосрочен план не може да се оцени като изцяло или преобладаващо негативно; случват се и положителни неща. Чрез ведомствата тоталитарната държава налива много средства в развитието на спорта, който да се превърне в нейна външнополитическа "витрина". С държавни пари през това време са изградени спортните бази, осигурено е и развитието на спортистите от всички възрасти. От друга страна обаче, ведомственото подчинение на спортните клубове води до груба намеса на външни за спорта хора в тяхното ръководство. Тоталитарната централизация на държавното управление предопределя издигането на столичните футболни клубове и маргинализира тези от провинцията. В проведените 46 първенства на страната през целия разглеждан период едва три пъти първо място печелят извън столични отбори. За сравнение: в първенствата между 1925 и 1944 г. 6 от 19-те шампиони са от провинцията, а в периода 1990 - 2013 г. 8.[8] [9] Тези цифри са очевидно доказателство за ненормалното положение, в което е поставен българският клубен футбол по време на тоталитарния режим.

Преходен период (1945–1949)[редактиране | edit source]

В почти всички сезони от втората половина на 40-те години "Ботев" завършва на челните позиции в градските и регионални шампионати (без 1947 г.) и се класира на елиминациите за държавно първенство, където обаче не достига по-далеч от четвъртфиналите.[10]

Първи сезони в "А" Републиканска футболна група[редактиране | edit source]

През 1949 г. Ботев печели правото да играе в образуваната година по-рано "А" РФГ, но поради промени в организацията на първенството дебютът му във висшия ешелон се отлага. През есента на същата година се провеждат квалификационни срещи за определяне на новата група на майсторите, която е предвидено да започне първенството от началото на 1950 г. по системата пролет-есен. Ботев отново защитава мястото си в елита, но изненадващо това не успява да стори ЦДНВ (бъдещ ЦСКА)- любимото футболно дете на армията. Следват нови реорганизации, Ботев е изваден от А група, в която е решено да участва единен армейски отбор. На практика това е целият тим на ЦДНА; единствен представител на пловдивските "армейци" е вратарят Георги Кекеманов, а Ботев, под името ДНА - Пловдив е върнат в Пловдивската окръжна група.[11] Това е първата пряка намеса на централната власт в спортната дейност на клуба, която ще бъде последвана от много други. На 22 март 1951 г. Ботев започва участието си в "А" група, където прекарва два сезона и през 1953 г. изпада. Още през следващата година обаче начело с новия си треньор Георги Генов (Джогата) отборът се завръща в елита и не го напуска до края на хилядолетието. През втората половина на 50-те години на ХХ век Ботев заиграва все по-уверено. През 1956 г. под името СКНА (Спортен клуб на Народната армия) завършва трети в първенството и достига до финала за Купата на Съветската армия. На следващата година при поредната реорганизация на футболните дружество отборът възвръща името на своя изначален патрон - Христо Ботев и по ирония на съдбата го запазва през следващото десетилетие, което се оказва най-успешното в досегашната му история.

Златният "Ботев" от 60-те[редактиране | edit source]

През 1961 г. тимът отново печели бронз в първенството; на следващата година Купата на Съветската армия, а през 1963 завършва втори в шампионата, изпреварен единствено от съгражданите от Спартак. В тогавашния тим блестят играчи като Георги Ив. Найденов, Георги Чакъров, Иван Занев, Видин Апостолов, Иван Сотиров (Албанеца), Динко Дерменджиев (Чико), Георги Аспарухов (Гунди) и др.[12] Нова административна промяна през 1964 г. изважда Ботев от армейските структури. След двегодишни перипетии, през които отборът завършва в средата и втората половина на класирането, той преминава на подчинение към Комбинат за цветни метали "Димитър Благоев" и получава официалното наименование КЦМ "Ботев". Междувременно Георги Генов създава и обиграва нов отбор, съставен от млади играчи - Георги Попов - Тумби, Ненко Георгиев, Иван Кючуков, Иван Бачков, Вангел Делев и др., както и по-опитните (всъщност между 25 и 30 годишни) Райко Стойнов, Михаил Карушков, Г. Ив. Найденов, Д. Дерменджиев, В. Апостолов, Димитър Костадинов - Мики, Иван Задума, Иван Глухчев, Божидар Атанасов и Добрин Ненов. Новият тим е поставен под ръководството на нов треньорски щаб - Васил Спасов (Валяка) и доскорошния капитан Георги Чакъров. Георги Генов (Джогата) и помощник-треньорът Стефан Паунов не получават възможността да оберат плодовете на 14-годишния си труд. Делото им обаче не е забравено от техните възпитаници и феновете - през декември 1999 г. Георги Генов посмъртно е провъзгласен за треньор № 1 на "Ботев" за ХХ век.[13]

През сезон 1966/1967 "канарчетата" заслужено печелят шампионската титла, пречупвайки съпротивата на Славия и ЦСКА, достигнали през същия сезон до полуфинали в турнирите КЕШ и КНК.,[14] и Левски на легендарния Гунди. За съжаление само дни след триумфа, Ботев става жертва на безумните амбиции на окръжното ръководство на всесилната тогава Комунистическа партия, коeто след като получава директива от София за окрупняване на спортните дружества, ръководено от желанието Пловдив да се противопостави по-успешно на столицата във футболно и изобщо в спортно отношение, обединява под името "Тракия" двата най-силни пловдивски отбори Ботев и Спартак като добавя към тях и Академик Пловдив. Старите ботевисти все още коментират, че в това решение пръст имат и други по-"тънки" интереси на функционери, привърженици на третия популярен пловдивски клуб Локомотив. Дали това е наистина така не може да се твърди със сигурност, но факт е, че в следващото десетилетие Ботев вече не е сред фаворитите за челни места в първенството. Иначе Ботев пострадва по-малко в сравнение с другите два тима Спартак и Академик, които на практика са унищожени. Новото дружество, както и в предишни случаи на сливания и обединения, приема историята и жълто-черните цветове на Ботев. Треньорското ръководство е сменено, няколкото нови футболисти от Спартак не допринасят за подобряване на играта; Тракия трябва да чака цели четиринадесет години, докато отново влезе в призовата тройка.

70-те: В очакване на по-добри времена[редактиране | edit source]

С изключение на две четвърти места, постигнати през 1969/70 и 1977/78, до края на 70-те години отборът приключва шампионатите в "златната среда" между 5 и 11 място, почти винаги изпреварван от градския съперник Локомотив. Именно в тези години след практическото закриване на Спартак Пловдив дербитата между Ботев и Локомотив Пловдив се превръщат в запазена футболна марка на града под тепетата. През 1972 г. отборът печели най-големия си международен трофей - Балканската клубна купа, след победа над Вардар Скопие с 5:0 в първия финален мач и загуба с 0:4 във втория. Единственото положително последствие от създаването на Тракия, която от 1972 г. отново преминава под армейски пагон, е разширяването на материалната база и детско юношеската школа. Още през 1958 г. току-що приключилият с футбола бивш десен защитник на "Ботев" Косьо Енчев започва интензивна работа по набиране на талантливи деца и юноши и тяхното доразвиване. Най-плодоносните резултати идват през 70-те години, когато под негово ръководството, както и на Костадин Мутафов, Атанас Хари Георгиев и др.[15] в ДЮШ израстват голяма част от футболистите, които по-късно стават основата на силния тим от следващото десетилетие - Петър Зехтински, Славчо Хорозов, Георги Славков, Костадин Костадинов, Трифон Пачев, Димитър Младенов, Благой Блангев, Марин Бакалов. Естествено заслуга за тези успехи имат и немалко играчи, израснали в други тимове, но останали завинаги в сърцата на жълто-черните привърженици, като Атанас Пашев, Антим Пехливанов, Димитър Вичев, Васил Симов, Запрян Раков, Георги Георгиев (Ламбадата, Гецата) и др.

Отборът от 80-те: Сладки спомени с тъжен привкус[редактиране | edit source]

Новата генерация на "Тракия" блести в продължение на повече от десетилетие, достигайки веднъж до сребърен медал през 1986 г. и пет пъти до бронза. През 1981 г. Георги Славков печели "Златната обувка" за голмайстор на Европа, но поради неразбирателство с ръководството преминава в ЦСКА. Отборът играе красив и резултатен футбол, който радва окото и пълни стадионите. За съжаление липса на късмет и временни отпускания така и не позволяват да бъде спечелено нещо по-голямо, което би било напълно заслужено. През пролетта на 1985 г., след сбиване на финала за Купата на България, отборите на ЦСКА и Левски са разформировани и извадени от "А" група. За първенец е обявен третият в класирането Тракия, но четири години по-късно титлата отново е върната на Левски.[16] Особено трябва да се съжалява за изпуснатия през следващата година шанс, когато възстановените Левски и ЦСКА (като "Витоша" и "Средец") са в слаба форма, а прекият конкурент за титлата - Берое Стара Загора е унижен на Колежа с 8:1. На 5 април. 1986 г., на стадион "Георги Аспарухов" в София се разиграва една от най-срамните сцени в българската футболна история. В мача от предпоследния, XXIX кръг на първенството между "Левски" (тогава "Витоша") и Берое, домакините играят явно симулативно, за да попречат на Ботев да стане шампион. Мачът завършва 2:3 в полза на гостите. Години по-късно, след 1989 г., в интервю пред БНТ, това е признато от един от участниците във фарса, Наско Сираков. Така може би най-силното в историята поколение играчи на Ботев не успява да завоюва трети шампионски успех. У феновете остават горчиви спомени за грубо ощетяване на любимия отбор от съдийски екипи и договорки между други клубове, но далеч по-незабравими са зрелищните и майсторски изиграни мачове под ръководството на треньорите Динко Дерменджиев и Иван Глухчев. От сблъсъците на европейска сцена винаги ще се помнят домакинските победи над грандовете Барселона (1:0 през 1981) и Байерн Мюнхен (2:0 през 1984), като особено при втората само огромният малшанс на "канарчетата" спасява баварците от отстраняване.[17]

В края на ХХ и началото на ХХІ век[редактиране | edit source]

На 10 ноември 1989 г. тоталитарният комунистически режим пада от власт. Започва вълна от промени във всички области на живота, включително и спорта. Държавните учреждения и ведомства излизат от администрирането на спортните дружества, които вече са свободни открито да се развиват като професионални. Финансирането преминава в ръцете на частни спонсори. Така българският футбол след 45 годишна изолация поема в нормалната посока, поне що се отнася до общите принципи на развитие. На 29 ноември 1989 г. след повече от 22 години оригиналното име на клуба е възстановено за всеобща радост на привържениците, които никога не са преставали да го скандират по стадионите.[18] Професионален футболен клуб "Ботев" в унисон с новите тенденции сключва спонсорски договор с фирмата DINPAM на италианския бизнесмен Паоло Динучи. Бъдещето изглежда сигурно - в първия състав навлизат млади и перспективни играчи - Цветозар Дерменджиев, Тодор Зайцев, Борис Хвойнев, Ясен Петров, Христо Коилов, братята близнаци Гено и Иван Добревски и др. От друга страна обаче голяма част от утвърдените футболисти приключват кариерата си или заминават да играят в чужбина. Падането на Желязната завеса дава нови възможности на играчите да си търсят късмета зад граница, което довежда до голямо текучество и редуване на силни с колебливи игри. Треньорското ръководство също се сменя през няколко месеца. Въпреки това периодът между 1990 - 1993 г. е последният стабилен и градивен за клуба за дълги години напред. Ботев достига до финал в последния турнир за КСА през 1990 и за Купата на България на следващата година; през сезон 1990/91 г. завършва на пето място само на точка от второто, година по-късно остава четвърти заради гол по-лоша голова разлика от Локомотив Пловдив. У ботевистката общественост се създава усещането, че е необходимо още съвсем малко, за да може отборът да се поздрави с шампионската титла или купата, но мерките които се предприемат постигат точно обратния резултат.

"Брокерите" (1993–1996)[редактиране | edit source]

В началото на 1993 г. начело на клуба застават бизнесмените Христо Данов и Христо Александров, по-късно станали печално известни като кредитни милионери. Те и екипът им си поставят амбициозната цел Ботев да се превърне в отбор от средно европейско равнище. Започва мащабна селекция, която довежда в Пловдив много водещи футболисти, предимно от столичните клубове, но почти изцяло затваря вратите за играчи от собствената школа. Построени са нови съблекални за гостуващите отбори и е поставено осветление на Колежа, като и двете конструкции не отговарят на никакви стандарти и след няколко години са изхвърлени от употреба. Шумното и гръмко наливане на пари, без сериозно поставени стратегически цели и задачи, в крайна сметка довежда до занемаряване на детско-юношеската школа, а в момента, когато парите свършват и на "брокерите" е потърсена съдебна отговорност, те изоставят отбора на произвола на съдбата. Скъпо платените звезди напускат изпадналия в дълбока финансова и административна криза отбор. Преди това - в шампионатите 1992/93, 1993/94, 1994/95 тимът завършва на трето място; през 1993 и 1995 г. достига и до финалния мач за националната купа, но и двата пъти отстъпва пред отборите на ЦСКА и Локомотив София. Въпреки вложените огромни средства "Ботев" отново остава в подстъпите, а върховете заемат други. По време на управлението на "брокерите" е написана и една от най-срамните страници в международната история на родния футбол - през 1993 г. Ботев е наказан от УЕФА да не участва една година в европейските клубни турнири заради предложен подкуп от 300 000 щатски долара на съдията.[19] За пръв път тогава редом с името на клуба се появява и това на Димитър Христолов, което съвсем скоро ще стане болезнено познато на всички ботевисти.

Задълбочаване на кризата (1996–1999)[редактиране | edit source]

Между есента на 1996 и пролетта на 1999 г. начело на Ботев се сменят четирима председатели - Георги Чакъров, Петко Моравенов, Веселин Коритарев и Васил Нинов. След фалита на последния само усилията на феновете спасяват отбора от изхвърляне от А група. [20] Случва се нещо, смятано за немислимо и невиждано от по-младите поколения привърженици - през сезоните 1997/98 и 1998/99 отборът до последно се бори за оставането си при майсторите. Треньорските смени продължават да следват една след друга, но в най-добрия случай се постига само временна стабилизация на отбора, последвана от нова криза. По това време изгрява звездата на последното голямо име от школата за столетието - Димитър Телкийски, клубът обаче не притежава средствата, за да го задържи и той напуска в посока столичния Левски. Пловдив се превръща в дълбока футболна провинция - по същото време изпада градският съперник Локомотив, а разгорялата се между двата отбора борба с позволени и непозволени средства за оставане в "А" група довежда феновете им до непозната преди това крайна ожесточеност, все още тлееща и избухваща при най-малкия повод.

"Ерата" Христолoв (1999–2010)[редактиране | edit source]

По силата до голяма степен на случайни обстоятелства Димитър Георгиев Христолов се озовава начело на ръководството на 19 март 1999 и (с кратко прекъсване през август - септември 2000) остава на този пост де факто до края на 2009 г., а де юре до 24 април 2010 г.[21] След първи относително стабилен сезон (вече за такива се приемат тези, в които над Ботев не виси пряка заплаха за оставане в елита!), на отбора накрая се случва логичното и предизвестено изпадане в "Б" група. Още на следващия сезон е извоювана промоция за връщане, но нещата с нищо не се променят - някога могъщият "Ботев" се превръща в отбор асансьор между А и Б група; финансовата нестабилност и текучеството на играчи се превръщат в нещо нормално. Машинациите на Христолов го правят едноличен господар на клуба с неоспорвана от никого власт. Неговата цел е да продаде отбора на висока цена и винаги отхвърля подадените оферти, защото предлаганите суми не го удовлетворяват. Феновете му обявяват открита война - започват вандалски действия по чуждите градове и стадиони, за да го притиснат допълнително финансово с присъжданите в такива случаи глоби. Христолов обаче не се отказва, дори когато заплахите за живота му стават ежедневие,а не липсват и посегателства. В края на краищата през 2009 г. отборът е напуснат от всичките си играчи, а президентът довежда футболисти от италианските долни дивизии. Този ход удължава агонията с още няколко месеца, но накрая и италианците напускат, нямайки средства дори да заплатят престоя си в хотела, където са отседнали. Отборът се разпада. Ботев е изваден от А група, а впоследствие и от професионалния футбол. Малкото хубави неща, случили се през това така дълго за всеки ботевист десетилетие, са отбелязването края на ХХ век със съответните награди на заслужилите играчи и треньори, някои ремонти на стадиона и подстъпите до него.

Нова надежда (2010–сега)[редактиране | edit source]

През сезон 2010/2011 започва възраждането на отбора след 11 години финансова нестабилност при управлението на Димитър Христолов. Възстановено е сдружението с нестопанска цел "Ботев" след 11 години, в които то няма дейност; а акционерното дружество "Ботев 1912", което през тези години ръководи отбора е закрито. Ботев Пловдив започва сезона на чисто от Югоизточната В група, след откупуването от сдружението на разрешението на закъсалия финансово Металик Сопот за участие в групата. Направена е бърза селекция, в която единственият играч от последния отбор на "канарчетата" е Васил Василев. В отбора се завръщат много бивши негови играчи и юноши, сред чиито имена личат тези на Тодор Тимонов, Веселин Минев, Николай Манчев и много други. Отборът прави бляскав дебют в аматьорския футбол и завършва на 1-во място след само един равен мач в първенството и всичко останало - победи и по този начин се класира за участие в Източната Б група за следващия сезон. В купата обаче представянето е разочароващо и Ботев Пловдив отпада още в предварителните кръгове от Димитровград след изпълнение на дузпи. Отборът възприема нетипична за българския футбол форма на управление с членски внос на членовете на сдружението, като по време на зимната пауза създава общо акционерно дружество с банкера Цветан Василев, след което финансовата стабилност в клуба е факт.

Сезон 2011/2012[редактиране | edit source]

За сезон 2011/2012 в Източната Б група е гласуван бюджет от 3 000 000 лв, с което заявяват сериозните амбиции за продължаване на серията от предишния сезон и в Б група. Ботев започва трудно първенство, но след много силна трета третина достига до второто място, което дава право на бараж. В баража за влизане в "А" група присъстват около 10 000 ботевисти, а Ботев побеждава с 2:0 Спортист (Своге) на стадион "Славия" в София и се завръща в елита след 2 годишно отсъствие.

Сезон 2012/2013[редактиране | edit source]

През сезон 2012/2013 Ботев се завръща там където му е мястото в "А" група. Отборът записва най-силния си сезон от 18 години насам и завършват на 4-то място в елита. Заради малшанс и няколко брутални съдийски тесли, отборът не успява да се класира за евротурнирите и остава на 4-та позиция, но след отказването на ЦСКА, Ботев заслужено влиза в Лига Европа и записва невероятно европейско лято без нито една загуба.

Клубни успехи[редактиране | edit source]

„А“ група:

Национална купа:

Балканска клубна купа:

  • Носител (1): 1972
  • Финалист (1): 1981

Купа на носителите на купи:

  • Четвъртфиналист: 1963

Купа „Тримонциум“:

  • Носител (4): 1943, 1984, 1987, 1989

Областен Първенец:

  • Шампион (5): 1929, 1930, 1937, 1940, 1946

Градски първенец на Пловдив:

  • Шампион (6): 1926, 1929, 1930, 1931, 1937, 1940

Ботев в европейските клубни турнири[редактиране | edit source]

Сезон Турнир Кръг Клуб Резултат
1962/63 Купа на носителите на купи 1/16 финал Flag of Romania (1965-1989).svg Стяуа 2:3(г), 5:1(д)
1/8 финал Flag of Ireland.svg Шамрок Роувърс 4:0(г), 1:0(д)
1/4 финал Flag of Spain (1945 - 1977).svg Атлетико (Мадрид) 1:1(д), 0:4(г)
1967/68 Купа на европейските шампиони 1/16 финал Flag of Romania (1965-1989).svg Рапид (Букурещ) 2:0(д), 0:3(г) (продължение)
1968/69 Купа на панаирните градове 1 кръг Flag of Spain (1945 - 1977).svg Реал (Сарагоса) 3:1(д), 0:2(г)
1970/71 Купа на панаирните градове 1 кръг Flag of England.svg Ковънтри Сити 1:4(д), 0:2(г)
1978/79 Купа на УЕФА 1 кръг Flag of Germany.svg Херта Берлин 0:0(г), 1:2(д)
1981/82 Купа на носителите на купи 1/16 финал Flag of Spain.svg Барселона 1:4(г), 1:0(д)
1984/85 Купа на носителите на купи 1/16 финал Flag of Luxembourg.svg Унион (Люксембург) 4:0(д), 1:1(г)
1/8 финал Flag of Germany.svg Байерн Мюнхен 1:4(г), 2:0(д)
1985/86 Купа на европейските шампиони 1/16 финал Flag of Sweden.svg ИФК Гьотеборг 2:3(г), 1:2(д)
1986/87 Купа на УЕФА 1 кръг Flag of Malta.svg ФК Хибърниънс 2:0(г), 8:0(д)
1/16 финал Flag of SFR Yugoslavia.svg Хайдук (Сплит) 1:3(г), 2:2(д)
1987/88 Купа на УЕФА 1 кръг Flag of SFR Yugoslavia.svg Цървена звезда 0:3(г), 2:2(д)
1988/89 Купа на УЕФА 1 кръг Flag of the Soviet Union.svg Динамо (Минск) 1:2(д), 0:0(г)
1992/93 Купа на УЕФА 1 кръг Flag of Turkey.svg Фенербахче 1:3(г), 2:2(д)
1993/94 Купа на УЕФА 1 кръг Flag of Greece.svg Олимпиакос 2:3(д), 1:5(г)
1995/96 Купа на УЕФА 1 кръг Flag of Georgia (1990-2004).svg Динамо Тбилиси 1:0(д), 1:0(г)
1/32 финал Flag of Spain.svg Севиля 0:2(г), 1:1(д)
2013/14 Лига Европа 1 предварителен кръг Flag of Kazakhstan.svg Астана 1:0(г), 5:0(д)
2 предварителен кръг Flag of Bosnia and Herzegovina.svg Зрински Мостар 1:1(г), 2:0(д)
3 предварителен кръг Flag of Germany.svg Щутгарт 1:1(д), 0:0(г)
2014/15 Лига Европа 1 предварителен кръг Flag of San Marino.svg Либертас 4:0(д), 2:0(г)
2 предварителен кръг Flag of Austria.svg Санкт Пьолтен 2:1(д), 0:2(г)

Ботев е първият български отбор, достигнал четвъртфинал в европейските клубни турнири.

Ранглиста на УЕФА[редактиране | edit source]

Последна промяна: 20 септември 2014

Rank Team Points
272 Flag of Scotland.svg Hibernian FC 4.780
273 Flag of Luxembourg.svg FC Differdange 03 4.775
274 Flag of Bulgaria.svg PFC Botev Plovdiv 4.700
275 Flag of Israel.svg Hapoel Beer Sheva FC 4.700
276 Flag of Bulgaria.svg PFC Beroe Stara Zagora 4.700

Наименования[редактиране | edit source]

  • 1912: СК Ботевъ
  • 1944: Шипка-Ботев'45
  • 1949: Ботев при ДНВ (Ботев при Дома на народната войска)
  • 1950: ДНВ (Дом на народната войска), след присъединяването на "Стефан Кираджиев" и СК на Пловдивския гарнизон
  • 1952: ДНА (Дом на народната армия)
  • 1956: СКНА (Спортен клуб на народната армия)
  • 1957: АСК Ботев (Армейски спортен клуб Ботев)
  • 1964: Ботев
  • 1967: Тракия - след обединение на Ботев, Спартак и Академик
  • 1972: АФД Тракия (Армейско физкултурно дружество Тракия)
  • 1985: ФК Тракия
  • 1989: ФК Ботев

Стадион[редактиране | edit source]

Първоначално "жълточерните" тренират на поляните до Тютюневата фабрика, на “Пепинерата” (Сточна гара), на Гладно поле или в Мараша. Официалните мачове се провеждали на игрище "Колежа", което е било супер модерно за времето си – със съблекални, официална ложа и трибуни. Няма сведения клубът да е плащал наем за ползване на стадиона, който бил стопанисван от Френския колеж и според католическата догма теренът се разполагал в ориентир “изток-запад”.

През 1924 г. Управителният съвет на клуба, начело с адвоката Георги Хитрилов, взима решение за изграждане на собствено парк-игрище. Отправени са официални искания към градската управа за отпускане на терен. Въз основа на протокол № 59/20.11.1925 г. Пловдивската община отпуска 36 декара общинска земя в квартал "Ухото" на Кичук Париж, югоизточно от Централна гара. За кратко време игрището е оградено с каменна стена, вдигната е официална трибуна с клубни помещения, а теренът е затревен. Първата официална среща на новопостроеното парк-игрище „Ботев” се играе на 23 май 1926 година.

Протоколираното решение за построяване бюст-паметника на патрона на клуба.

Година по-късно ръководството решава да постави монумент на клубния патрон, поета-революционер Христо Ботйов, пред входа на новия дом. Основава се фонд "Постройка на бюст-паметник на Христо Ботев" за набиране на финансови средства.

На 16-ти Ноември 1926 г. „настоятелството” на СК „Христо Ботев” набелязва 5 инициативи за събиране на средства по построяването на бюст-паметника: провеждането на нова предметна томбола, създаването на „Златна книга на спортен клуб „Хр. Ботев” Пловдив”, изпращането на покани към видни български писатели и общественици, които да изнасят научни лекции в Пловдив, организирането на коледен хор и неделни следобедни забави. По-късно са добавени още две инициативи: организирането на бал през месец март 1927 г. и разпродажба на „Ботев лист”.[22]

На корицата на „Златна книга на спортен клуб „Хр. Ботев” Пловдив” е поставен портрет на Христо Ботйов, нарисуван от Нягул Станчев. На 28 януари 1927, секретарят Вълко Куманов е натоварен със задачата да замине за София, където да поднесе „Златната книга” за подпис пред Негово Величество Борис III Цар на Българите. На 1 март 1927, Вълко Куманов докладва, че Негово Величество е подписало книгата и е подарило 2000 лв. за направата на паметника. Подписът на Борис III Цар на Българите стои точно под герба на първа страница от „Златната книга”. До тържественото откриване на паметника на 2 юни 1927 г. в "Златната книга" се подписват и оставят своите послания Окръжният управител на Пловдив, Председателят на окръжната комисия, Началникът на Пловдивския гарнизон и Андрей Ляпчев – министър-председател на България. Последният пише: „Всяко занимание иска почивка, най-добрата е спортът, както той дотъкмява онова що ежедневния черен труд отнема и както той хармонира с възрастта и с дълга към отечеството.”

Предметната томбола с цел събиране на средства за построяването на бюст-паметника е проведена на 27.03.1927 г. Чистите приходи от нея възлизат на 32 325 лв. В „Протоколна книга на спортен клуб „Христо Ботев” – Пловдив” са описани предметите, които са останали не потърсени след провеждането на томболата – портрет на Христо Ботев в рамка, пешкирник от орехово дърво с огледало, гарнитура за шиене, закачалка с огледало и др.[22]

Благодарение на организиран коледен хор и провеждане на т.нар. "коледуване" са събрани 1731 лв.[22]

На 16 ноември 1926 г. е взето решението да бъде организирано изпращането на покани към видни български писатели и общественици, които да изнасят научни лекции в Пловдив. „Протоколна книга на спортен клуб „Христо Ботев” – Пловдив” не пази сведения за успешното провеждане на подобни лекции. Среща се обаче информация за т.нар. „Ботев лист” - сборник, в който са публикувани статии на видни общественици, спомени за Христо Ботев и моменти из дейността на клуба. Прогимназията „Христо Ботев” е поканена да вземе участие в разпространението на "Ботев лист", който съдържа 8 страници и е издаден на 2 юни 1927 от редакционен колектив при С. К. „Христо Ботев” – Пловдив. Почетният член на клуба и изтъкнат пловдивски общественик Недко Каблешков също изпраща своя статия за сборника, която обаче е публикувана в отделна брошура с помощта на д-р Грую Хр. Данов. Не са запазени сведения какви средства са събрани от тази инициатива.[22]

Проведен е конкурс за проект между млади български скулптори, в който се включват Васил Вичев, Кирил Георгиев, Янко Павлов, Иван Топалов и още 3-ма творци, чийто имена не са запазени. На 13 март 1927 г., след проведен референдум между клубните членове, специално жури в състав: председател Георги Атанасов (един от основателите и председателите на дружеството на южнобългарските художници) и членове арх. Стойко Стойков (една от най-ярките фигури в пловдивската архитектурна колегия в периода 1920 – 1940 г.), легендарният Цанко Лавренов, Георги Хитрилов (председател на С. К. „Христо Ботев” – Пловдив), С. С. Салгънджиев и Н. Радомиров, определя един проект от представените седем – този на Васил Вичев. На премирания автор е възложена изработката на паметника от специален мрамор, донесен за случая от Врачанския Балкан.[22]

Постаментът е официално открит на 2 юни 1927 г. с литургия и патриотичен ритуал. Недко Каблешков държи пламенна реч. На церемонията присъстват лелята на Ботйов и четника Иван Андонов, който прочувствено заявява: “Не случайността постави паметника на великия българин на това място. Провидението е внушило на клубните членове да го вдигнат тук. Запомнете това – през Априлското въстание, когато в Пловдив са докарани заловени въстаници, точно на това място османците ги избиват и то е напоено с толкова много българска кръв. Днес тук стои каменния лик на певеца за свобода и величав борец на милото ни Отечество. Нека неговия дух ви окрилява винаги в спортните битки за чест и слава на нашия град. Да живей България!”. Устроени са атлетически състезания, за които е поканен СК „Сердика” София и са подготвени 100 медала с ленти както следва: 1-ва награда с бяла лента, 2-ра със зелена и 3-та с червена. Кулминацията на спортните прояви е футболният мач на „Ботев” срещу СК „Левски” София. Изработени са малки фотографии на бюст-паметника, за да се разпространяват по време на честването. Правят се плакати с „ботеви творения”, които се поставят на видни места из града.[22]

Клубът се сдобива с нотариален акт за собственост на игрището през 1934 година, като по този начин се слага край на тревогите, че мястото може да бъде отчуждено по един проект от 1918 г. за разширяване железопътното депо към Централна гара.

В годините от 1926 от 1947, Ботев Пловдив играе 6 международни срещи на това игрище – печели две, губи три и завършва веднъж наравно. Съперници са Адмира от Виена (1:7), Кешкемет от Будапеща (3:2 и 2:4), Бешикташ от Цариград (0:0), Бохемианс от Прага (1:3) и “вундер-тима” на Аустрия Виена (сензационна победа с 5:4).

След установяването на комунистическата власт в град Пловдив и в неговия спортен живот настъпват тотални промени. През 1947 година клубната управа изработва план, според който съществуващото парк-игрище трябва да се превърне в модерен стадион с високи бетонни трибуни, волейболни и баскетболни площадки, тенис кортове и открит плувен басейн. За съжаление това не се осъществява. С едно решение на градското физкултурно ръководство през 1949 г. теренът в Кичук Париж е предаден за ползване на физкултурно дружество Спартак.

В периода 1949-1961 Ботев Пловдив ползва за тренировки и мачове стадиона на БДЖ, на бившето Асеновградско шосе, а също и старото игрище „Шипка” в Кичук Париж. Впоследствие тимът се установява трайно на Градския стадион, известен с прозвището си "Високата кула", а после и като "Голямата къща".

През 1959 г. властите разрешават строеж на нов клубен стадион на мястото на старото игрище в квартал “Каменица”. Първите строителни работи започват на 21 юли 1959 г. по проекта на арх. Антон Каравелов. Две години по-късно Ботев Пловдив се завръща в своя исконен дом – на Колежа. Стадионът е открит с големи тържества на 14 май 1961 г. в присъствието на министър-председателя Антон Югов, а символичната лента е прерязана от генерал Добри Джуров. Празненствата завършват с приятелски мач срещу румънския шампион "Стяуа" (тогава ЧЧА) и жълточерна победа с 3:0.

През 1993 г., при управлението на Христо Данов, “старчето на „Източен” 10” претърпява първият си съществен ремонт. Съблекалнята за гостуващите отбори е преместена в североизточния край на стадиона. Прокопан е тунел, между Сектор Север и Трибуна Изток, свързващ гостите с терена, намален е капацитетът на седящите места, а през 1995 г. е поставено електрическо осветление (“лампите на брокерите”, останали от реконструкцията на тенис-комплекса “СТАД” и не отговарящи на стандартите за футбол през нощта).

Значителни козметични ремонти има в периода 2007-2008, когато заради разширяването на булевард ”Източен” е стеснено пространството пред Централната трибуна. По същото време е върната съблекалнята за гости пак на старото си място, под официалните ложи. Укрепена е Трибуна Изток и се намалява нейния капацитет.

Най-много публика е изпълвала Колежа на 27 февруари 1963 г. за четвъртфиналния мач за КНК срещу мадридския Атлетико (1:1) – 40 000 зрители. Рекордът за български мач е с Левски София (0:1) през 1966 г. – 37 000 зрители.

На няколко пъти домът на “канарчетата” е подслонявал и градските съперници – Локомотив и Спартак. “Смърфовете” играят домакинските си срещи тук през пролетта на 1980 г. (тогава изпадат) и един мач през 2004 г. (стават шампиони). “Гладиаторите” от Спартак ползват стадиона за няколко свои мача през 1995 г.

Стадион “Ботев” е домакинствал на финал за Националната купа през 2000 г. (Левски София – Нефтохимик 2:0).

На 26 март 2012 г. е започната мащабна реконструкция на стадиона по идеен проект на архитект Георги Савов и с подкрепата на новия собственик на отбора Цветан Василев.[23] Според разчетите строителството ще погълне близо 20 милиона лева, а съоръжението трябва да бъде готово за експлоатация в края на 2014 година. Реконструкцията се състои от четири етапа.[24] Първият етап е свързан с подмяна на терена и разполагане на модерна дренажна система и отоплителна инсталация. Теренът ще бъде с размери 68x105 метра. Съществуващата Трибуна Изток ще бъде ремонтирана, като под нея ще се намират съблекалня, стая за допинг и лекарски кабинет.

Вторият етап обхваща цялостна реконструкция на Южния завой. Третият етап (аналогичен на втория) се отнася за Северния завой. Четвъртият етап засяга Централна трибуна. Тя ще бъде преместена с 10 метра навътре от сегашното си положение. Подходът към ложите ще се извършна от фасадата, която, заедно с бюст-паметника на Христо Ботев, е единственият спомен, който ще остане от настоящия вид на стадиона. След края на реконструкцията "Колежа" ще разполага с 18000 седящи места, от които 120 ще бъдат ВИП. 80% от местата ще бъдат покрити. Паргингът ще побира 800 автомобила и 6 автобуса. Помещенията под трибуните ще бъдат на три нива. Те включват съблекални, медицински кабинети, зала за технически конференции, помещения за представителите на медиите, 4 спортни зали, музей, фен-магазин, санитарен възел, тераси и др.

Мащабната реконструкция на стадиона е свързана и със създаването на детски школи, които да подкрепят и развиват младите футболни таланти.[25]

Настоящ състав[редактиране | edit source]

Настоящ състав към 23 юни 2014 г.

Пост Играч
1 Flag of Poland.svg В Адам Стаховяк
2 Flag of Bulgaria.svg З Владимир Айтов
3 Flag of France.svg З Роман Инез
6 Flag of Bulgaria.svg З Даниел Златков
7 Flag of Bulgaria.svg П Мариян Огнянов
9 Flag of Bulgaria.svg Н Александър Колев
11 Flag of Bulgaria.svg З Йордан Христов
14 Flag of Bosnia and Herzegovina.svg П Горан Галешич
15 Flag of Bulgaria.svg П Християн Казаков
16 Flag of the Czech Republic.svg П Томаш Иршак
17 Flag of Bulgaria.svg П Лъчезар Балтанов
18 Flag of Bulgaria.svg З Радослав Терзиев
19 Flag of Bulgaria.svg Н Иван Цветков
20 Flag of Bulgaria.svg П Серкан Юсеин
22 Flag of Bulgaria.svg З Пламен Николов
Пост Играч
23 Flag of Bulgaria.svg Н Цветелин Чунчуков
24 Flag of Bulgaria.svg З Лазар Марин
25 Flag of Bulgaria.svg В Стамен Бояджиев
26 Flag of Bulgaria.svg П Валентин Томов
27 Flag of Bulgaria.svg П Лъчезар Ангелов
28 Flag of Bulgaria.svg З Филип Филипов
30 Flag of Bulgaria.svg П Божидар Васев
37 Flag of Bulgaria.svg З Росен Колев
38 Flag of Bulgaria.svg П Милен Гамаков
45 Flag of Bulgaria.svg Н Наско Милев
48 Flag of Bulgaria.svg П Боримир Карамфилов
77 Flag of Bulgaria.svg Н Момчил Цветанов
89 Flag of Bulgaria.svg В Михаил Иванов
95 Flag of Bulgaria.svg П Станислав Дрянов

Играчи под наем[редактиране | edit source]

Пост Играч
Flag of Bulgaria.svg В Росен Андонов (преотстъпен в ФК Верея (Стара Загора) до 31 декември 2014)
Flag of Bulgaria.svg В Филип Димитров (преотстъпен в ПФК Спартак (Варна) до 31 декември 2014)
Flag of the Republic of the Congo.svg Н Феребори Доре (преотстъпен в ЧФР Клуж до 30 юни 2015)

Играч на сезона[редактиране | edit source]

"Играч на сезона" е награда присъждана на играчите на Ботев (Пловдив) в края на всеки сезон , като участие в гласуването могат да вземат всички привърженици на пловдивският клуб , за пръв път наградата е въведена през сезон 2010-2011.

Сезон Група 1-во място 2-ро място 3-то място Голмайстор
2010-2011 "В" група Flag of Bulgaria.svg Атанас Курдов Flag of Bulgaria.svg Васил Гуджев Flag of Bulgaria.svg Тодор Тимонов Flag of Bulgaria.svg Атанас Курдов- 46
2011-2012 "Б" група Flag of Bulgaria.svg Александър Александров Flag of Bulgaria.svg Ивайло Димитров Flag of Bulgaria.svg Йордан Христов Flag of Bulgaria.svg Александър Александров- 9
2012-2013 "А" група Flag of Bulgaria.svg Иван Цветков Flag of Bulgaria.svg Тодор Неделев Flag of Bulgaria.svg Борис Галчев Flag of Bulgaria.svg Иван Цветков- 17
2013-2014 "А" група Flag of Poland.svg Адам Стаховяк Flag of Bulgaria.svg Йордан Христов Flag of Brazil.svg Вандер Виейра Flag of Madagascar.svg Анисе Абел- 10

Прочути футболисти[редактиране | edit source]

Треньори[редактиране | edit source]

За повече информация погледнете ПФК Ботев (Пловдив) - треньори

Списък с последните десет треньора на клуба:

Име От До Постижения
Flag of Bulgaria.svg Марин Бакалов 15.06.2010 20.02.2011
Flag of Bulgaria.svg Костадин Видолов 20.02.2011 15.05.2011
Flag of Bulgaria.svg Петър Хубчев 15.05.2011 26.10.2011
Flag of Bulgaria.svg Милен Радуканов 26.10.2011 26.03.2012
Flag of Bulgaria.svg Костадин Видолов* 26.03.2012 05.06.2012
Flag of Bulgaria.svg Ферарио Спасов 05.06.2012 10.12.2012
Flag of Bulgaria.svg Станимир Стоилов 01.01.2013 04.06.2014
Flag of Bulgaria.svg Любослав Пенев 06.06.2014 07.07.2014
Flag of Bulgaria.svg Велислав Вуцов 14.07.2014 03.12.2014
Flag of Bulgaria.svg Петър Пенчев 03.12.2014 до сега

Президенти[редактиране | edit source]

За повече информация погледнете ПФК Ботев (Пловдив) - президенти

Списък с последните десет президента на клуба:

Име От До
Flag of Bulgaria.svg Христо Данов 16.01.1993 04.01.1995
Flag of Bulgaria.svg Михаил Маркачев 04.01.1995 14.10.1996
Flag of Bulgaria.svg Георги Чакъров 14.10.1996 16.09.1997
Flag of Bulgaria.svg Петко Муравенов 16.09.1997 26.11.1997
Flag of Bulgaria.svg Веско Коритарев 26.11.1997 16.12.1997
Flag of Bulgaria.svg Васко Нинов 16.12.1997 16.03.1999
Flag of Bulgaria.svg Димитър Христолов 19.03.1999 29.04.2010
Flag of Bulgaria.svg Марин Бакалов 29.04.2010 30.10.2011
Flag of Bulgaria.svg Юли Попов 31.10.2011 19.03.2014
Flag of Bulgaria.svg Иван Джиджев 19.03.2014 до сега

Известни ботевисти[редактиране | edit source]

Почетни членове[редактиране | edit source]

  • Димитър Кудоглу - Основните дейности по успешната дарителска акция и построяването на първия бюст-паметник на Христо Ботев в Пловдив са осъществени от края на 1926 г. до първата половина на 1927 г. По същото време Димитър Кудоглу закупува сградата на хотел „Цар Симеон”, дарява я на българския народ в лицето на правителството за направата на Дом на благотворителността и народното здраве, който отваря врати през есента на 1927 г. В деня на официалното откриване, 8 ноември, величествена манифестация приветства благодетеля Кудоглу по улиците на Пловдив. На същата дата СК „Христо Ботев” провежда своето общо годишно събрание. Членовете почитат със ставане на крака „големия дарител и добър българин” Димитър Петров Кудоглу, като го провъзгласяват с телеграма за почетен член на клуба. Събитието е отразено в „Протоколна книга на спортен клуб „Христо Ботев” – Пловдив 1926 - 1927” , а текстът на телеграмата гласи следното: „Членовете на СК „Христо Ботев” Пловдив, събрани днес на Общо годишно събрание, като съжаляват, че не могат да вземат участие при освещаването на Диспансера, отдават дълбока почит на Великото Ви и единствено в историята на града ни дарение и единодушно Ви обявяват за почетен член на клуба. Здравейте.”[26]
  • Недко Каблешков- видният български общественик, политик, публицист и адвокат е обявен за почетен член на спортен клуб "Христо Ботев" през 1928 г.

Зала на славата[редактиране | edit source]

С най-много мачове за клуба

# Име Мачове
1 Flag of Bulgaria.svg Динко Дерменджиев 447
2 Flag of Bulgaria.svg Виден Апостолов 429
3 Flag of Bulgaria.svg Запрян Раков 359
4 Flag of Bulgaria.svg Марин Бакалов 353
5 Flag of Bulgaria.svg Петър Зехтински 350
Flag of Bulgaria.svg Костадин Костадинов 350

Голмайстори на "А" група

Година Име Голове
1961 Flag of Bulgaria.svg Иван Сотиров 20
1975 Flag of Bulgaria.svg Иван Притъргов 20
1981 Flag of Bulgaria.svg Георги Славков 31
1983 Flag of Bulgaria.svg Антим Пехливанов 20
1986 Flag of Bulgaria.svg Атанас Пашев 30
2008 Flag of Bulgaria.svg Георги Христов 19

С най-много голове за клуба

# Име Голове
1 Flag of Bulgaria.svg Динко Дерменджиев 194
2 Flag of Bulgaria.svg Костадин Костадинов 106
3 Flag of Bulgaria.svg Атанас Пашев 100
4 Flag of Bulgaria.svg Антим Пехливанов 089
5 Flag of Bulgaria.svg Иван Сотиров 086

Най-големите победи в А група[редактиране | edit source]

9:0 Марек 14.08.1965
8:0 Черноморец Бс 01.09.1984
8:0 Миньор 09.06.1985
8:1 Берое 22.12.1985
7:0 Беласица 19.05.1984
7:1 Пирин ГД 28.07.2013
6:1 Левски Сф 08.07.1962

Контакти[редактиране | edit source]

Пловдив 4017, кв. Каменица, бул. „Източен“ 10, тел.: 032/ 66 77 99

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Ботев лист, издание на спортен клуб "Хр. Ботев" по случай 49-годишнината от кончината на поета-революционер, Пловдив, 2 юни 1925, с. 3.
  2. Минков, Румен. 80 години ФК "Ботев" (Пловдив)(1912 - 1992). Пловдив, 1992, с. 9-10 (според автора това е първият клубен устав).
  3. Минков, Румен. 80 години ФК "Ботев" (Пловдив)(1912 - 1992). Пловдив, 1992, с. 11.
  4. http://bultras.com/novini-za-botev/%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%91%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B2-%D0%9F%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B4%D0%B8%D0%B2
  5. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%BF%D0%BE_%D1%84%D1%83%D1%82%D0%B1%D0%BE%D0%BB_1938#.D0.9A.D0.BB.D0.B0.D1.81.D0.B8.D1.80.D0.B0.D0.BD.D0.B5
  6. Минков, Румен. 80 години ФК "Ботев" (Пловдив)(1912 - 1992). Пловдив, 1992, с. 16-19
  7. Минков, Румен. 80 години ФК "Ботев" (Пловдив)(1912 - 1992). Пловдив, 1992, с.20
  8. Първенството на България по футбол
  9. "Всички шампиони на България по футбол",www.blitz.bg
  10. Минков, Румен. 80 години ФК "Ботев" (Пловдив)(1912 - 1992). Пловдив, 1992, с.50-52.
  11. Минков, Румен. 80 години ФК "Ботев" (Пловдив)(1912 - 1992). Пловдив, 1992, с. 20-21.;http://bultras.com/novini-za-botev/statistika
  12. http://bultras.com/novini-za-botev/%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%91%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B2-%D0%9F%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B4%D0%B8%D0%B2/-1963
  13. Минков, Румен. 100 години ФК "Ботев" Пловдив 1912-2012, Пловдив, 2012, с. 26.
  14. http://bultras.com/novini-za-botev/%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%91%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B2-%D0%9F%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B4%D0%B8%D0%B2/botev-shampion-1967
  15. Минков, Румен. 80 години ФК "Ботев" (Пловдив)(1912 - 1992). Пловдив, 1992, с. 93-107
  16. Минков, Румен. 80 години ФК "Ботев" (Пловдив)(1912 - 1992). Пловдив, 1992, с. 30.
  17. http://bultras.com/novini-za-botev/%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%91%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B2-%D0%9F%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B4%D0%B8%D0%B2/vtoro-myasto-botev-1986; Минков, Румен. 80 години ФК "Ботев" (Пловдив)(1912 - 1992). Пловдив, 1992, с. 74-75.
  18. Минков, Румен. 80 години ФК "Ботев" (Пловдив)(1912 - 1992). Пловдив, 1992, с. 23.
  19. Гешев, Явор. През 1993 г. УЕФА изхвърли Канарчетата за корупция. // 7 дни спорт. 7 дни спорт ЕООД, 3 юли 2013. Посетен на 3 юли 2013.
  20. Минков, Румен. 100 години ФК "Ботев" Пловдив 1912-2012, Пловдив, 2012, с. 26.
  21. Минков, Румен. 100 години ФК "Ботев" Пловдив 1912-2012, Пловдив, 2012, с. 30-31.
  22. а б в г д е Четелязов, Пламен. Дарителската акция на СК "Христо Ботев" за построяването на първия бюст-паметник на Христо Ботев в Пловдив през 1927 г. Списание "История". Национално издателство "Аз Буки", брой 22, номер 1, 2014 г.
  23. "Цветан Василев: Ботев играе европейски футбол", www.plovdivski novini.com
  24. "Започва ремонтът на Колежа", официален сайт на ПФК Ботев Пловдив
  25. "Цветан Василев инвестира 20 милиона в базите на Ботев"
  26. Четелязов, Пламен. Дарителската акция на СК "Христо Ботев" за построяването на първия бюст-паметник на Христо Ботев в Пловдив през 1927 г., http://historymuseumplovdiv.org/, 25.10.2012 г.