Международен панаир Пловдив

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Международен панаир Пловдив
Седалище Flag of Bulgaria.svg Пловдив, България
Продукти Организация на панаири
Нетни годишни приходи 34,46 млн. лв. (2007)[1]
Годишна печалба 8,97 млн. лв. (2007)[1]
Сума на баланса 92,77 млн. лв. (2007)[1]
Уебсайт fair.bg
Международен панаир Пловдив (Пловдив)
Brown 804000 pog.svg
Международен панаир Пловдив в Общомедия

Международният панаир в Пловдив, официално „Международен панаир Пловдив“ АД, е главният изложбен център на България. Чрез него българските производители излизат на международния пазар, а дейността му е индикатор за икономиката на страната.

Началото е поставено през август 1892 г., когато се открива Първото българско земеделско-промишлено изложение. Целта му е да стимулира прохождащата индустрия на България и нейното селско стопанство, да създаде международни контакти на българските производители, да покаже на населението към какво трябва да се стреми. Първото българско изложение се ражда като плод на развитието на стопанството и икономиката на България на онзи етап и има за задача да покаже новите форми на производство в страната, да приближи българските производители и търговци към Европа и света.

Подготвяно с голям ентусиазъм и с помощта на много специалисти, то успява да развие мащаби и да събере участие, които впечатляват: изложението достига обща площ над 90 000 кв. м., общият брой страни-участнички е 24, а за 2,5 мес. (колкото е времетраенето му) павилионите му са посетени от 162 000 души. Българските изложители показват успехите си в копринарството, винарството, тютюнопроизводството, текстилната промишленост, производството на етерични масла, кожухарството, растениевъдството. В чуждестранните павилиони силно впечатление правят техническите новости — електрически крушки, фонографът на Томас Едисън, оръжието на германската фирма „Круп“.

Първото българско изложение съвпада с 10-годишния юбилей от основаване на първата фабрика за текстил в Габрово и първа в Новоосвободеното Княжество България — фабриката на Иван Калпазанов. След кончината му на 22 юни 1889 г. директорският пост се поема от неговия първи зет Васил Карагьозов, който взема активно участие на изложението. Представянето е отлично, тъй като павилионът, който Васил Карагьозов е закупил от Виена, е оценен за най-изящен. Самият княз Фердинанд І го посещава лично с княгиня Мария-Луиза Бурбон-Пармска. Тя е впечатлена от прекрасните, на високо европейско качество платове, завеси и одеяла. Княз Фердинанд І го поискал след закриване на изложението и го монтирал на остров Мечкюр. Васил Карагьозов е награден със златен медал за продукцията и почетна диплома.

Сърцето на изложбения град тогава е било там, където е днес Цар-Симеоновата градина. Следващата по-сериозна стъпка в историята на българското панаирно дело се прави през 1933 г. — тогава в Пловдив е организирана Национална стопанска изложба. Изложителите са 424, а посетителите — над 120 000. Това е и първият мострен панаир в Пловдив.

Вторият мострен панаир е през 1934 г. В неговите рамки специално се отбелязва 30-годишнината от създаването на Съюза на българските индустриалци, 40-годишнината от създаването на Българската търговско-индустриална палата, 100-годишнината на първата българска вълнено-тъкачна фабрика на Добри Желязков — Фабрикаджията. Неговата фабрика е построена с турски капитали във време, когато България все още е във владение на Османската империя (1834). Тя се е наричала Турска държавна текстилна фабрика.

Откриване на Пловдивския панаир през 1939 г. Източник: ДА "Архиви"

С постановление на Министерския съвет от 16 май 1934 г. Пловдивският панаир е признат за постоянен и единствен в България за търговия на едро. Така той става част от икономическата панорама на страната. През 1936 г. поредният мострен панаир в Пловдив е обявен за международен. Освен български (над 1000) в Панаира взимат участие и 385 чуждестранни фирми.

Съвременният панаирен комплекс в Пловдив е най-голям в Югоизточна Европа. Той е разположен на 352 000 кв. м площ. Общите изложбени площи са 137 831 кв. м, от които половината са покрити. Пловдивският панаир разполага с 19 многофункционални експозиционни палати, предоставящи възможност да се показват всякакви експонати. Модерен конгресен център предлага 13 зали за семинари и конференции. Целогодишно в панаира се организират и провеждат близо 50 изложбени прояви, в които участват над около 8000 изложители от 60 страни.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б в Финансов отчет 31.12.2007 г. (PDF). // public.brra.bg. Търговски регистър, 2008. Посетен на 2014-11-30.

Външни препратки[редактиране | edit source]