Международен панаир Пловдив
Международният панаир в Пловдив е главният изложбен център на България. Чрез него българските производители излизат на международния пазар, а дейността му е индикатор за икономиката на страната.
Началото е поставено през август 1892 г., когато се открива Първото българско земеделско-промишлено изложение. Целта му е да стимулира прохождащата българска индустрия и селско стопанство, да създаде международни контакти на българските производители, да покаже на населението към какво трябва да се стреми. Първото българско изложение се ражда като плод на развитието на стопанството и икономиката на България на онзи етап и има за задача да покаже новите форми на производство в страната, да приближи българските производители и търговци към Европа и света.
Подготвяно с голям ентусиазъм и с помощта на много специалисти, то успява да развие мащаби и да събере участие, които впечатляват: изложението достига обща площ над 90 000 кв. м., общият брой страни-участнички е 24, а за два месеца и половина (толкова е времетраенето му) павилионите му са посетени от 162 000 души. Българските изложители показват успехите си в копринарството, винарството, тютюнопроизводството, текстилната промишленост, производството на етерични масла, кожухарството, растениевъдството. В чуждестранните павилиони силно впечатление правят техническите новости — електрически крушки, фонографът на Едисон, оръжието на немската фирма „Круп“.
Първото българско изложение съвпада с 10 годишният юбилей от основаване на първата фабрика за текстил в Габрово и първата в Новоосвободеното Княжество България — фабриката на Иван Калпазанов. След кончината му на 22 юни 1889 г., директорският пост се поема от неговият първи зет Васил Карагьозов, който взема активно участие на изложението. Представянето е отлично, тъй като павилионът, който Васил Карагьозов е закупил от Виена е оценен за най-изящен. Самият княз Фердинанд І лично го посетил с княгиня Мария-Луиза Бурбон-Пармска. Княгинята е впечатлена от прекрасните, на високо европейско качество платове, завеси и одеяла. Княз Фердинанд І го поискал след закриване на изложението и по монтирал на остров Мечкюр. Васил Карагьозов е награден със златен медал за продукцията и почетна диплома.
Сърцето на изложбения град тогава било там, където е днес Цар-Симеоновата градина.
Следващата по-сериозна стъпка в историята на българското панаирно дело се прави през 1933 г. — тогава в Пловдив е организирана Национална стопанска изложба. Изложителите са 424, а посетителите — над 120 000. Това е и първият мострен панаир в Пловдив.
Вторият мострен панаир е през 1934 г. В неговите рамки специално се отбелязва 30-годишнината от създаването на Съюза на българските индустриалци, 40-годишнината от създаването на Българската търговско-индустриална камара, 100-годишнината на първата българска вълнено-тъкачна фабрика на Добри Желязков — Фабрикаджията. Фабриката на Добри Желязков е построена с турски капитали във време, когато България все още е във владение на Османската империя (1834). Тя се е наричала Турската държавна текстилна фабрика.
С постановление на Министерския съвет от 16 май 1934 г. Пловдивският панаир е признат за постоянен и единствен в България. Така той става част от икономическата панорама на страната.
През 1936 г. поредният мострен панаир в Пловдив е обявен за международен. Освен български (над 1000) в Панаира взимат участие и 385 чуждестранни фирми.
Съвременният панаирен комплекс в Пловдив е най-голям в Югоизточна Европа. Той е разположен на 352 000 кв. м площ. Общите изложбени площи са 137 831 кв. м, от които половината покрити. Пловдивският панаир разполага с 19 многофункционални експозиционни палати, предоставящи възможност да се показват всякакви експонати. Модерен Конгресен център предлага 13 зали за семинари и конференции. Целогодишно в панаира се организират и провеждат близо 50 изложбени прояви, в които участват над около 8000 изложители от 60 страни
