Фердинанд I

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Фердинанд.

Фердинанд
Цар на българите
Управление	7 юли 1887 - 3 октомври 1918
Коронация	2 август 1887
Пълно име	Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мари Сакскобургготски
Роден	26 февруари 1861
	Виена, Австрия
Починал	10 септември 1948
	Кобург, Германия
Погребан в	Църквата Свети Августин, Кобург
Предшественик	Александър Батенберг
Наследник	Борис III
Брак	Мария-Луиза Бурбон-Пармска
Втори брак	Елеонора фон Ройс-Кьостриц
Потомци	Борис III Кирил Преславски Евдокия Надежда
Династия	Сакскобургготски
Баща	Аугуст фон Сакс-Кобург-Гота и Кохари
Майка	Клементина Бурбон-Орлеанска

Фердинанд I, роден като Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мари Сакскобургготски (на немски: Ferdinand Maximilian Karl Leopold Maria von Saxe-Coburg und Gotha), е княз на България от 7 юли 1887 г. до 22 септември 1908 г., когато е обявена Независимостта на България и цар на България от 22 септември 1908 г. до абдикирането му на 3 октомври 1918 г.

[редактиране] Биография

Фердинанд (в западната литература обикновено Ferdinand von Sachsen-Coburg-Gotha) е роден на 26 февруари 1861 г. в двореца Кобург [1] във Виена. Син е на австрийския генерал принц Аугуст фон Сакс-Кобург-Гота (1818–81) и на принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска (1817–1907), дъщеря на последния френския крал Луи-Филип. Младият принц прекарва детството си при своите родители във Виена, където баща му е на австрийска военна служба. Там посещава училището за кадети, след което достига до лейтенант във Втори полк на Австрийските хусари, чин който запазва до избирането му за български княз. Заедно с брат си Август, през 1879 г. пътуват до Бразилия, и резултатите от ботаническите им наблюдения са издадени във Виена под заглавие Itinera Principum S. Coburgi (1883/8).

Цар Фердинанд (2), кайзер Вилхелм II. (1) и фелдмаршал фон Макензен (3) на военен парад в Ниш (януари 1917)

Българската история разглежда цар Фердинанд като противоречива личност. От една страна, изтъкват се заслугите му за утвърждаването на Третата българска държава, както и за нейната Независимост. От друга страна, на Фердинанд се хвърля вината за неуспешното участие на България в Междусъюзническата и Първата световна война, които костват на страната стотици хиляди жертви.

След провъзгласяване на Независимостта на България в църквата Свети Четиридесет мъченици през септември 1908 Фердинанд I е обявен за „цар на Българите“, с което се възстановява титлата на българските монарси от Първото и Второто царство. През 1912 се стреми да бъде в добри отношения с Руско-френския съюз; търси доброжелателството и на Великобритания, Австро-Унгария, Италия. През 1914-1915 под влияние на Фердинанд I българската външна политика се ориентира към Централните сили - Австро-германския блок, към който България се присъединява на (6 септември 1915). Въпреки военните успехи на фронта, България претърпява 2 национални катастрофи — след Междусъюзническата война 1913 и след Първата световна война. Скоро след пробива на фронта в Македония при Добро поле и капитулацията на България на 30 септември, цар Фердинанд абдикира на 3 октомрви 1918 в полза на сина си - княз Борис Търновски, или цар Борис III и напуска завинаги страната.

До смъртта си живее в град Кобург, Германия, известно време получава пенсия от германското правителство. През 20-те години предприема прoдължително научни пътувания из Южна Америка, където е тържествено приет в Бразилия, Аржентина и Уругвай, както и Източна Африка.

Цар Фердинанд І, 1928 г.

През 30-те години Фердинанд често посещавал семейните си владения в Словакия - замъка „Свети Антон“ край Банска Стявница [2]. Напуска ги окончателно през есента на 1944, с напредването на Червената армия към Прага. Умира на преклонна възраст в дома си в Кобург на 10 септември 1948 г.

[редактиране] Семейство и личен живот

Царство България
Династия Сакскобургготски

Фердинанд I Деца Борис III Кирил Преславски Евдокия Надежда Борис III Деца Мария Луиза Симеон II Симеон II Деца Кардам Търновски Кирил Преславски Кубрат Панагюрски Контантин Видински Калина Внуци Борис Белтран Мафалда-Сесилия Олимпия Тасило Мирко Лукас Тирсо Умберто София Симеон-Хасан

Твърди се, че Фердинанд е бил бисексуален през целия си живот, но според съвременници до средата на живота му интересът му към женския пол е преобладаващ. (Източник: Стивън Констант: „Фердинанд Лисицата“, София 1992)

Жени се два пъти. Първият му брак на 8 април 1893 г. във вила Пианоре край Виареджо, Италия е с италианската принцеса Мария Луиза Бурбон-Пармска, от която има четири деца:

• цар Борис III (1894-1943)
• княз Кирил Преславски (1895-1945)
• княгиня Евдокия (1898-1985)
• княгиня Надежда (1899-1958).

Княгиня Мария-Луиза умира вследствие на усложнения след раждането на Надежда.

Вторият брак на Фердинанд на 28 февруари 1908 г. в гр. Кобург, Германия е с германската принцеса Елеонора фон Ройс-Кьостриц (1860-1917), от която няма деца.

Според някои източници през 1947 г. Фердинанд получава от епископ съгласие да се венчае за 3-ти път - за Елизабет Брезек - дъщерята на иконома на неговия дворец „Св. Антон“ в Словакия.

Цар Фердинанд е бил световно известен специалист^{[източник?]} по орнитология и ботаника, любител филателист, както и страстен ловец

[редактиране] Награди и отличия

• Орден "Св. св. Равноапостоли Кирил и Методий", България
• Кавалер на орден “За храброст” I степен, България
• Орден "Велик орден на Златното руно", Австро-Унгария (1911)
• Орден "Велик офицер на почетния легион", Франция
• Орден „Железен кръст“, I степен, Германия
• Орден "Св. Александър Невски", Русия (1910)
• Кавалер на Големия кръст на Военния орден на Макс Йозеф, Бавария

[редактиране] Генеалогия

[редактиране] Допълнителна литература

Уикицитат съдържа

колекция от цитати от / за Фердинанд Сакскобургготски.

• Граф Робер дьо Бурбулон: „Български дневници“. София 1995, ИК „Колибри“
• Даниела Давчева: „Лисицата и лъвът. Фердинанд I. на фона на българската психологическа и политическа действителност 1886 - 1902“. София 1994. УИ „Св. Климент Охридски“
• Цар Фердинанд: „Съвети към сина“. София 1991. ИК „Св. Климент Охридски“
• Иван Йовков: „Кобургът“. София 1980
• Josef Knodt: „Ferdinand der Bulgare“. Bielefeld 1947
• Стивън Констант: „Фердинанд Лисицата“. София 1992
• Йоахим фон Кьонигсльов: „Фердинанд Български“. София 1998. Изд. Гал-Ико
• Ханс Рожер Мадол: „Фердинанд. Цар на българите“. София 1932, 1992

[редактиране] Външни препратки

• U.S.Library of Congress - снимки в цял ръст, в профил, сред хора