Фердинанд I

Вижте пояснителната страница за други значения на Фердинанд.

---

Фердинанд I
Цар на българите
Лични данни
Управление	7 юли 1887 - 3 октомври 1918
Коронация	2 август 1887
Пълно име	Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мария Сакскобургготски
Роден	26 февруари 1861
	Виена, Австрия
Починал	10 септември 1948
	Кобург, Германия
Погребан в	Църквата Свети Августин, Кобург
Предшественик	Александър Батенберг
Наследник	Борис III
Семейство
Брак	Мария-Луиза Бурбон-Пармска
Втори брак	Елеонора фон Ройс-Кьостриц
Потомци	Борис III Кирил Преславски Евдокия Надежда
Династия	Сакскобургготски
Баща	Аугуст фон Сакс-Кобург-Гота и Кохари
Майка	Клементина Бурбон-Орлеанска

Фердинанд I, роден като Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мария Сакскобургготски (на немски: Ferdinand Maximilian Karl Leopold Maria von Sachsen-Coburg und Gotha), е княз на България - от 7 юли 1887 г. до 22 септември 1908 г., когато е обявена Независимостта на България, и цар на България - от 22 септември 1908 г. до абдикирането му на 3 октомври 1918 г.

Той също така е известен като страстен ботаник, ентомолог и филателист.

Биография

Фердинанд (в западната литература обикновено Ferdinand von Sachsen-Coburg-Gotha) е роден на 26 февруари 1861 г. в двореца Кобург [1] във Виена.

Син е на австрийския генерал принц Аугуст фон Сакс-Кобург-Гота (1818–81) и на принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска (1817–1907), дъщеря на последния френски крал Луи-Филип. Младият принц прекарва детството си при своите родители във Виена, където баща му е на австрийска военна служба. Там посещава училището за кадети, след което достига до лейтенант в Единайсети полк на Австрийските хусари, и старши-лейтенант на Honvéd-хусарите в унгарската конница 1 ноември 1886, чин който запазва до избирането му за български княз. Заедно с брат си Август през 1879 г. пътуват до Бразилия. Резултатите от ботаническите им наблюдения са издадени във Виена под заглавие Itinera Principum S. Coburgi (1883-1888).

Българската историография разглежда цар Фердинанд като противоречива личност. От една страна, изтъкват се заслугите му за утвърждаването и издигането на Третата българска държава, както и за нейната Независимост. От друга страна, на Фердинанд се хвърля вината за неуспешното участие на България в Междусъюзническата и Първата световна война, които костват на страната стотици хиляди жертви и тежки загуби.

Цар Фердинанд при обявяването на независимостта на България

На 22 септември 1908 г. заедно с провъзгласяване на независимостта на България в църквата „Свети 40 мъченици“ Фердинанд I е обявен за „цар на Българите“ [[2]], с което се възстановява титлата на българските монарси от Първото и Второто царство.

През 1909-1912 се стреми да бъде в добри отношения с Руско-френския съюз; търси доброжелателството и на Великобритания, Австро-Унгария, Италия.

След избухването на Първата световна война през юли 1914 г. под влияние на Фердинанд I българската външна политика се ориентира към Централните сили — Австро-германския блок, към който България се присъединява официално на 6 септември 1915 г. Въпреки военните успехи на фронта — разгрома на Сърбия (ноември — декември 1915) и победата над Румъния (септември-октомври 1916), България претърпява национална катастрофа в края на Първата световна война. Скоро след пробива при Добро поле в Южна Македония, Солунското примирие и капитулацията на България на 30 септември, принуден от обстоятелствата, цар Фердинанд абдикира на 3 октомври 1918 г. в полза на сина си — княз Борис Търновски (или цар Борис III), и напуска страната.

Цар Фердинанд (2), кайзер Вилхелм II (1) и фелдмаршал Август фон Макензен (3) на военен парад в Ниш, януари 1916 г.

Царство България
Династия Сакскобургготски

Фердинанд I Деца Борис III Кирил Преславски Евдокия Надежда Борис III Деца Мария Луиза Симеон II Симеон II Деца Кардам Търновски Кирил Преславски Кубрат Панагюрски Константин Видински Калина Внуци Борис Белтран Мафалда-Сесилия Олимпия Тасило Мирко Лукас Тирсо Умберто София Симеон-Хасан

Живот в изгнание

След като не е допуснат от братовчед си — австрийския император Карл І да остане в именията си в Западна Унгария (днес Бургенланд, Австрия), бившият цар Фердинанд се отправя към град Кобург, Германия, където живее от 7 октомври 1918 до смъртта си. След войната известно време получава пенсия от германското правителство. През 20-те години на 20 век предприема продължителни научно-изследователски пътувания из Южна Америка, където е тържествено приет в Бразилия, Аржентина и Уругвай (декември 1927 - април 1928), както и в Източна Африка и Египет.

Участва на международни научни конгреси по ботаника и орнитология.

През 30-40-те години на 20 век Фердинанд често отсяда в семейните си владения в днешна Словакия - замъка „Свети Антон“ край Банска Стявница [3]. Там живее от 1941 и го напуска окончателно през късната есен на 1944 г. с напредването на Червената армия към Прага.

Старият цар никога не е бил допуснат да посети отново България, въпреки многократните му настоявания, особено през 1937 г. при раждането на внука му — престолонаследника княз Симеон Търновски.

Умира на преклонна възраст в дома си в центъра на Кобург на 10 септември 1948 г., надживял смъртта на двамата си синове и края на династията в България. На смъртния одър пита адютанта си генерал Петър Ганчев: „Кога заминаваме за България?" Последната воля на цар Фердинанд е да бъде погребан някога в "любимата му България" и затова ковчегът му е бил временно положен в криптата на католическата църква "Св. Августин" в Кобург, пред саркофазите на майка му и баща му. Там остава и до днес.

Бившият цар Фердинанд І
в Германия, 1928 г.

Семейство и личен живот

Твърди се, че Фердинанд е бил бисексуален през целия си живот, но според съвременници до средата на живота му интересът му към женския пол е преобладаващ.

Жени се 2 пъти. Първият му брак на 8 април 1893 г. във вила Пианоре край Виареджо, Италия е с италианската принцеса Мария Луиза Бурбон-Пармска, от която има 4 деца:

• цар Борис III (1894-1943)
• княз Кирил Преславски (1895-1945)
• княгиня Евдокия (1898-1985)
• княгиня Надежда (1899-1958).

Княгиня Мария-Луиза умира вследствие на усложнения след раждането на Надежда.

Вторият брак на Фердинанд на 28 февруари 1908 г. в гр. Кобург, Германия е с германската принцеса Елеонора фон Ройс-Кьостриц (1860-1917), от която няма деца.

Според някои източници през 1947 г. Фердинанд получава от епископ съгласие да се венчае за 3-ти път — за Елизабет Брезек (дъщерята на иконома на неговия дворец „Св. Антон“ в Словакия).

Фердинанд се интересува през целия си живот от орнитология и ботаника. Също така той е любител-филателист, както и страстен ловец, любител на локомотиви и автомобили. Многобройни са приносите му и откритията в орнитологията и ботаниката. Заради тях Фердинанд е бил избран за член на многобройни научни дружества в Европа, както и почетен член на Германското Орнитологическо дружество.

Баварските градове Кобург (1941) и^{[източник? (Поискан преди 137 дни)]} Байройт го провъзгласяват за свои почетен гражданин , а университетът на Ерланген - за почетен доктор (doctor honoris causa) по естествени науки през 1942 г.^{[източник? (Поискан преди 137 дни)]}

Награди и отличия

БЪЛГАРСКИ:

• Велик майстор на ордена "Св. св. Равноапостоли Кирил и Методий", България (1909-1918)
• Велик майстор и кавалер на орден “За храброст” I степен, България
• Велик майстор на ордена “Свети Александър (орден)” (1887-1918)
• Велик майстор на ордена “За гражданска заслуга” (1891-1918)
• Велик майстор на ордена “За военна заслуга” (1900-1918)

ЧУЖДЕСТРАННИ ОРДЕНИ:

• Кавалер на "Велик орден на Златното руно", Австро-Унгария (1911)
• Кавалер на "Висш рицарски орден на Святото Благовещение" (Ordine Supremo della Santissima Annunziata), Италия (1897)
• "Висш орден на Черния Орел" (Hoher Orden vom Schwarzen Adler), Прусия
• „Железен кръст“ за храброст, I степен, Германия
• Кавалер на ордена "Pour le Mérite" с дъбови листа (mit Eichenlaub), Прусия-Германия (1916)
• Велик офицер на ордена на "Почетния легион" (Ordre national de la Légion d'honneur), Франция (1905?)
• Кавалер на "Св. Александър Невски", Русия (1910)
• Кавалер на Големия кръст на "ордена на Свети Стефан Унгарски", Австро-Унгария
• Кавалер на Големия кръст на Военния орден на Макс Йозеф (Militär-Max-Joseph-Orden), Бавария
• Кавалер на Светия военен Константинов орден "Свети Георги" (Sacro Militare Ordine Costantiniano di San Giorgio), Парма, Италия (1893)
• Най-висш османски орден "Nishan-i-Ali-Imtiaz", Турция (1910, 1915)

Допълнителна литература

• Граф Робер дьо Бурбулон: „Български дневници“. София 1995, ИК „Колибри“
• Даниела Давчева: „Лисицата и лъвът. Фердинанд I. на фона на българската психологическа и политическа действителност 1886 - 1902“. София 1994. УИ „Св. Климент Охридски“
• Цар Фердинанд: „Съвети към сина“. София 1991. ИК „Св. Климент Охридски“
• Иван Йовков: „Кобургът“. София 1980
• Josef Knodt: „Ferdinand der Bulgare“. Bielefeld 1947
• Йоахим фон Кьонигсльов: „Фердинанд Български“. София 1998. Изд. Гал-Ико
• Ханс Рожер Мадол: „Фердинанд. Цар на българите“. София 1932, 1992

Външни препратки

• U.S.Library of Congress — снимки в цял ръст, в профил, сред хора
• Г.Кокеров. ЧОВЕК НА ВОЛЯТА, ЧОВЕК НА ДЕЛОТО Животът, мечтите и делото на цар Фердинанд (26.02.1861, Виена – 10.09.1946, Кобург). (Публикувано през 1998 г. в алманаха "Света гора" по случай годишнина от смъртта.)