Мария-Луиза Бурбон-Пармска
Вижте пояснителната страница за други значения на Мария Луиза.
| Мария-Луиза Бурбон-Пармска | ||
|---|---|---|
| българска княгиня | ||
 |
||
| Съпруга на | Фердинанд I | |
| Родена | 17 януари 1870 | |
Парма,  Италия |
||
| Починала | 30 януари 1899 г. (на 29 г.) | |
София,  България |
||
| Наследена от | Елеонора фон Ройс-Кьостриц | |
| Династия | Бурбон-Парма | |
| Баща | Роберто I Бурбон-Пармски | |
| Майка | Мария-Пия Бурбонска на Двете Сицилии. | |
Мария-Луиза Бурбон-Пармска e италианска принцеса, първата съпруга на княз Фердинанд I.
Родена е на 17 януари 1870 г. в Италия с името Мария Луиза Пиа Тереза Анна Фердинанда Франческа Антоанета Маргарита Жозефина Каролина Бианка Лучия Аполония де Бурбон, Принцеса на Парма. Тя е най-голямата дъщеря на пармския херцог Роберто I и на принцеса Мария-Пия Бурбонска на Двете Сицилии. Неин кръстник е папа Пий IX. Семейството има още 11 деца. Майката на Мария-Луиза умира при раждането на последното си дете, а баща ѝ ̀, принц Роберт, сключва втори брак и има още 12 деца.
Мария-Луиза сключва брак с княз Фердинанд I на 8 април 1893 г. в Пианоре, Италия. Тъй като семейството ѝ е от ревностни католици, те поставят условие пред Ферднанд наследниите им да са католици, а това наложило промяна на Търновската конституция. От брака си с княз Фердинанд Мария-Луиза има 4 деца:
- цар Борис III (1894-1943)
- княз Кирил Преславски (1895-1945)
- княгиня Евдокия (1898-1985)
- княгиня Надежда (1899-1958), херцогиня Вюртемберг
Княгиня Мария-Луиза не се занимава с политическа дейност. Тя не приема и трудно преживява преминаването на първородния ѝ син от католическо в източноправославно вероизповедание от 2 февруари 1896 г., което е условие на руското правителство за подобряване отношенията между Княжество България и Руската империя.
Свита [редактиране]
- Графиня дьо Грено, Ана Александрова Дьо Сен Кристоф, (Станчова) – обер хоф-майстерина (1896)
- Мария Петрова-Чомакова – почетна госпожица
- Роза Пападопова – почетна госпожица
- Баронеса Паулина Боксберг – Евксиноград (1890)
- Граф дьо Кела – секретар
- Добри Ганчев - придворен учител по български език
Княгинята умира на 30 януари 1899 г. в София, малко след раждането на най-малката си дъщеря, и е погребана в католическата катедрала „Св. Лудвиг“ в Пловдив.
