Албрехт-Ойген фон Вюртемберг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Албрехт-Ойген фон Вюртемберг
Albrecht Eugen von Württemberg
принц от Вюртемберг
Албрехт-Ойген (четвъртият от ляво надясно) с братята и сестрите си, 1903 г.
Албрехт-Ойген (четвъртият от ляво надясно) с братята и сестрите си, 1903 г.

Роден
Починал
24 юни 1954 г. (59 г.)
Семейство
БащаАлбрехт херцог на Вюртемберг
СъпругаНадежда (24 януари 1924)
ДецаФердинанд фон Вюртемберг
Маргарета Луиза
Ойген Еберхард
Александер Ойген
София фон Вюртемберг
Албрехт-Ойген фон Вюртемберг в Общомедия

Албрехт-Ойген херцог фон Вюртемберг (на немски: Albrecht Eugen Maria Philipp Carl Joseph Fortunatus Herzog von Württemberg; * 8 януари 1895, Щутгарт; † 24 юни 1954, Швебиш Гмюнд) е принц от Вюртемберг и германски офицер. Той е зет на българския цар Фердинанд I.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Дворецът Линдах в Швебиш Гмюнд

Албрехт-Ойген е вторият син на херцог Албрехт фон Вюртемберг (1865 – 1939) и ерцхерцогиня Маргарета София (1870 – 1902), дъщеря на ерцхерцог Карл Лудвиг Австрийски. По-големият му брат Филип II Албрехт наследява баща им като глава на Вюртембергите.

Албрехт-Ойген служи през първата и втората световна война. На 24 януари 1924 г. се жени в Бад Мергентхайм за българската княгиня Надежда Клементина Мария Пия Мажела Българска (* 30 януари 1899, София; † 15 февруари 1958, Щутгарт), дъщеря на българския цар Фердинанд I и на принцеса Мария-Луиза Бурбон-Пармска. От 1929 до 1930 г. двойката живее в двореца Линдах, днес в Швебиш Гмюнд.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Албрехт-Ойген и Надежда Клементина имат трима сина и две дъщери:

  • Фердинанд Ойген (3 април 1925 – 3 ноември 2020)
  • Маргарета Луиза (25 ноември 1928 – 10 юни 2017), омъжена през 1970 г. за Франсоа Лук де Шевини (* 1928)
  • Ойген Еберхард (* 2 ноември 1930), женен през 1962 г. за ерцхерцогиня Александра Австрийска (* 1935), дъщеря на принцеса Иляна Румънска
  • Александер Ойген (* 5 март 1933)
  • София (* 16 януари 1937), омъжена през 1969 г. за Антонио Мануел Роксо де Рамос-Бандейра (1937 – 1987).

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Sönke Lorenz, Dieter Mertens, Volker Press: Das Haus Württemberg. Ein biographisches Lexikon. Kohlhammer, Stuttgart 1997, ISBN 3-17-013605-4, S. 421

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]