Борис III

Борис III Обединител
Цар на българите
Управление	3 октомври 1918 г. - 28 август 1943 г.
Коронация	3 октомври 1918 г.
Пълно име	Борис Клемент Роберт Мария Пий Станислав Сакскобургготски
Роден	30 януари 1894 г.
	София, България
Починал	28 август 1943 г.
	София, България
Погребан в	Рилския манастир
Предшественик	Фердинанд I
Наследник	Симеон II
Брак	Йоанна Савойска
Династия	Сакскобургготски
Баща	Фердинанд I
Майка	Мария Луиза

Борѝс III (официално: Негово Величество Борис III Цар на Българите) е цар на България от 3 октомври 1918 г. до 28 август 1943 г. Той е син на цар Фердинанд I, който абдикира в негова полза след поражението на България през Първата световна война.

Биография

Борис като престолонаследник през 1905 г.

Роден е на 30 януари (18 януари стар стил) 1894 г. в Двореца в София. Пълното му име е Борис Клемент Роберт Мария Пий Станислав Сакскобургготски. Негов католически кръстник е папа Лъв XIII, а православен кръстник е император Николай II. През Балканските (1912-1913 г.) и Първата световна война участва като офицер за свръзки по фронтовете в Действащата армия; подполковник (1916), генерал-майор (1918).

Макар и неохотно, Борис III санкционира преврата от 9 юни 1923 г. След провала на режима, установен с преврата от 19 май 1934 г., царят инициира фактическото извършване на контрапреврат през януари 1935 г., като възстановява действието на Търновската конституция, но не и забранените след преврата политически партии. Страната е управлявана с форма на парламентарен мажоритаризъм, контролиран от него. Въпреки това се провеждат парламентарни избори и съществува легална правителствена опозиция. В изборите през 1938 г. за първи път са дадени избирателни права на жените в България.

Борис III, министър-председателят Кимон Георгиев и принц Кирил при откриването на IV Международен конгрес за византийски изследвания, София, 09. 09. 1934

Цар Борис III съдейства с посредническа роля за подписването на Мюнхенското споразумение от 1938 г., съгласно което Западните сили се съгласяват Германия да получи населената с етнически немци Судетска област от Чехословакия в замяна на „вечен мир“. Това на практика развързва ръцете на Хитлер за по-нататъшни завоевания.

След началото на Втората световна война Борис III насочва България към сътрудничество с Оста Рим-Берлин-Токио, с цел ревизия на несправедливия Ньойския мирен договор. С помощта на Берлин и Москва, София успява да си върне от Букурещ Южна Добруджа чрез Крайовската спогодба от 1940 г. През 1940 царят подписва Закона за защита на нацията, който лишава евреите от повечето граждански права и по същество представлява копие на Нюрнбергските закони на нацистка Германия. Борис III отклонява съветските предложения за сключване на договор за мир и дружба, които биха поставили страната в зависимо положение. През януари 1941 г. обаче той и правителството на проф. Богдан Филов се съгласяват България да се присъедини към Тристранния Пакт, като обаче ловко използват пакта Рибентроп-Молотов за да получат одобрението на СССР за това.

През март-април 1941 германските войски атакуват Югославия и Гърция от българска територия, с което де факто и България става съвоюваща страна. След края на бойните действия България получава възможността да администрира до края на войната населените предимно с етнически българи Западни покрайнини, Вардарска Македония и Беломорска Тракия. Цар Борис III е наричан Цар Обединител.

Борис като младеж

Лична карта на Борис III

През 1943 г. след натиск от страна на Германия българските власти се съгласяват да депортират евреите от новите територии, както и част от евреите от старите територии на страната. Първоначално българското правителство, контролирано от Борис, използва швейцарски дипломатически канали, за да избегне исканите от нацистите депортации с влакове за Полша, сондирайки Великобритания за евентуални депортации с кораби в контролираната от нея Палестина. Това предложение е отклонено от Антъни Идън, външен министър на Великобритания. След провала на този дипломатически опит първата част от нацисткия план за депортации е осъществена със съдействието на българската администрация, но втората се осуетява поради активното противодействие от страна на група народни представители, водени от под-председателя на Народното събрание Димитър Пешев, ръководството на Българската православна църква, видни интелектуалци, опозиционери и др. Борис умело използва този протест, за да отклони германския натиск, който след разгрома при Сталинград постепенно отслабва.

Цар Борис III умира неочаквано след кратко боледуване в 6 часа привечер на 28 август 1943 г., скоро след като се връща от визита при Хитлер. Слухове за смъртта му твърдят, че е отровен по нареждане на Хитлер или от британските специални служби, но доказателства за това така и не са намерени. След няколкодневно поклонение в катедралата „Св. Александър Невски“ [1], на 5 септември траурното шествие [2] достига до Рилския манастир, където е погребан в манастирската църква [3]. През 1946 останките му са ексхумирани и осквернени по нареждане на комунистическите управници и тялото му е препогребано в малък параклис в парка на двореца „Врана“. На следната година този параклис е взривен и заравнен по заповед на Георги Димитров и Васил Коларов. Днес е запазено само сърцето на монарха, което се намира на мястото на възстановения гроб в Рилския манастир.

В лявата страна от гроба се намира резба, изработена на 10 октомври 1943 г. от жители на село Осой, Дебърска околия, с надпис:

“

На своя Царь Освободитель Борисъ III отъ признателна Македония.

”

Наследява го на престола невръстният му син цар Симеон II.

Семейство

Царство България
Династия Сакскобургготски

Фердинанд I Деца Борис III Кирил Преславски Евдокия Надежда Борис III Деца Мария Луиза Симеон II Симеон II Деца Кардам Търновски Кирил Преславски Кубрат Панагюрски Константин Видински Калина Внуци Борис Белтран Мафалда-Сесилия Олимпия Тасило Мирко Лукас Тирсо Умберто София Симеон-Хасан

През 1930 година Борис се жени тържествено в Асизи за италианската принцеса Джована Савойска, която става българска царица под името Йоанна.

Раждат им се 2 деца:

• княгиня Мария Луиза (р. 13 януари 1933)
• княз Симеон Търновски (р. 17 юни 1937), цар Симеон II от 28 август 1943 г.

• 

  Престолонаследникът Борис в Кавказка военна униформа, 1901 г.

• 

  Манифест за встъпване на престола на Борис ІІІ.

• 

  Гробът на Цар Борис III в Рилския манастир.

• 

  Резба изработена от жители на с. Осой, Дебърско, и поставена в ляво от гроба на Цар Борис III.

• 

  Смъртен акт на цар Борис III

Награди и отличия

• Орден „Св. св. Равноапостоли Кирил и Методий“, България
• Кавалер на орден „За храброст“ I степен, България
• Орден „Св. Александър“, България
• Орден „Св. Андрей Първозвани“, Русия
• Орден „Велик офицер на почетния легион“, Франция
• Кавалер на „Върховен орден на Светейшото Благовещение“ (Ordine Supremo della Santissima Annunziata), Италия
• „Орден на Белия орел“, Полша

Външни препратки

• Цар Борис ІІІ се среща с Хитлер, немски кинопреглед, 1942 г.
• "Единъ заветъ", биографичен филм за цар Борис и семейството му, кадри от опелото и траурната церемония, погребението в Рилския манастир - в 5 части
• "История на Израел - от възхода на ционизма до наши дни", книга от американския историк Хауард М. Сачар, която съдържа детайли за опита на българското правителство да отклони депортациите на евреи за Палестина вместо за Полша

Допълнителна литература

• Стефан Груев, „Корона от Тръни“. София 1991
• Владетелският двор на Третото българско царство (1878-1944)
• Стефан Кисьов, Не будете сомнамбула София 2000