Борис III

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Борис III Обединител
Цар на българите
BASA-3K-7-342-28-Boris III of Bulgaria.jpeg
Лични данни
Управление 3 октомври 1918 г. - 28 август 1943 г.
Коронация 3 октомври 1918 г.
Пълно име Борис Клемент Роберт Мария Пий Станислав Сакскобургготски
Роден 30 януари 1894 г.
София, България
Починал 28 август 1943 г.
София, България
Погребан в Рилския манастир
Предшественик Фердинанд I
Наследник Симеон II
Семейство
Династия Сакскобургготски
Баща Фердинанд I
Майка Мария Луиза
Брак Йоанна Савойска
Борис III Обединител в Общомедия

Борѝс III Обединител[1][2][3][4][5] (официално: Негово Величество Борис III Цар на Българите) е цар на България от 3 октомври 1918 г. до 28 август 1943 г. Той е син на цар Фердинанд I, който абдикира в негова полза след поражението на България през Първата световна война. [5]

Биография[редактиране | edit source]

Борис като престолонаследник през 1905 г.

Роден е на 30 януари (18 януари стар стил) 1894 г.[5] в Двореца в София. Пълното му име е Борис Клемент Роберт Мария Пий Станислав Сакскобургготски. Негов католически кръстник е папа Лъв XIII, а православен кръстник е император Николай II. През Балканските (1912-1913 г.) и Първата световна война участва като офицер за свръзки по фронтовете в Действащата армия; подполковник (1916), генерал-майор (1918) година. Царят има роман с младата принцеса Мария Румънска, но политически пречки осуетяват брака им [6].

Макар и неохотно, Борис III санкционира преврата от 9 юни 1923 г. След провала на режима, установен с преврата от 19 май 1934 година, царят инициира фактическото извършване на контрапреврат през януари 1935 г., като възстановява действието на Търновската конституция, но не и забранените след преврата политически партии. Страната е управлявана с форма на парламентарен мажоритаризъм, контролиран от него. Въпреки това се провеждат парламентарни избори и съществува легална правителствена опозиция. В изборите през 1938 г. за първи път са дадени избирателни права на жените в България.

Борис III, министър-председателят Кимон Георгиев и принц Кирил при откриването на IV Международен конгрес за византийски изследвания, София, 09. 09. 1934

Цар Борис III съдейства с посредническа роля за подписването на Мюнхенското споразумение от 1938 г., съгласно което Западните сили се съгласяват Германия да получи населената с етнически немци Судетска област (Судетенланд) от Чехословакия в замяна на „вечен мир“. Това на практика развързва ръцете на Хитлер за по-нататъшни завоевания.

Втора световна война[редактиране | edit source]

След началото на Втората световна война Борис III насочва България към сътрудничество с Оста Рим-Берлин-Токио, с цел ревизия на несправедливия Ньойския мирен договор. С помощта на Берлин и Москва, София успява да си върне от Букурещ Южна Добруджа чрез Крайовската спогодба от 1940 г. През 1940 царят подписва Закона за защита на нацията, който лишава евреите от повечето граждански права и по същество представлява копие на Нюрнбергските закони на нацистка Германия. Борис III отклонява съветските предложения за сключване на договор за мир и дружба, които биха поставили страната в зависимо положение. През януари 1941 г. обаче той и правителството на проф. Богдан Филов се съгласяват България да се присъедини към Тристранния Пакт, като обаче ловко използват пакта Рибентроп-Молотов, за да получат одобрението на СССР за това.

През март-април 1941 германските войски атакуват Югославия и Гърция от българска територия, с което де факто и България става съвоюваща страна. След края на бойните действия България получава възможността да администрира до края на войната населените предимно с етнически българи Западни покрайнини, Вардарска Македония и Беломорска Тракия. Цар Борис III е наричан Цар Обединител. Въпреки това той не само не изпраща редовни войски на Източния фронт, където се решава съдбата на България и на Европа, но не позволява да замине и легион от доброволци, въпреки че в Германската легация в София са постъпили 1500 молби на български младежи - ратници и легионери, които искат да се бият срещу болшевизма.[7]

Борис като младеж
Лична карта на Борис III

През 1943 г. след натиск от страна на Германия българските власти се съгласяват да депортират евреите от новите територии, както и част от евреите от старите територии на страната. Първоначално българското правителство, контролирано от Борис, използва швейцарски дипломатически канали, за да избегне исканите от нацистите депортации с влакове за Полша, сондирайки Великобритания за евентуални депортации с кораби в контролираната от нея Палестина. Това предложение е отклонено от Антъни Идън, външен министър на Великобритания. След провала на този дипломатически опит първата част от нацисткия план за депортации е осъществена със съдействието на българската администрация, но втората се осуетява поради активното противодействие от страна на група народни представители, водени от под-председателя на Народното събрание Димитър Пешев, ръководството на Българската православна църква, видни интелектуалци, опозиционери и др. Борис умело използва този протест, за да отклони германския натиск, който след разгрома при Сталинград постепенно отслабва.

Смърт[редактиране | edit source]

Цар Борис III умира неочаквано след кратко боледуване в 16:20 следобяд на 28 август 1943 г., скоро след като се връща от визита при Хитлер. Официалното лекарско заключение е инфаркт. [5] Слухове за смъртта му твърдят, че е отровен по нареждане на Хитлер или от британските специални служби[8], но доказателства за това така и не са намерени. След петдневно поклонение[5] в катедралата „Св. Александър Невски[1], на 5 септември траурното шествие [2] достига до Рилския манастир, където е погребан в манастирската църква [3].

Наследява го на престола невръстният му син цар Симеон II.

Наследство[редактиране | edit source]

Царство България
Династия Сакскобургготски
Coat of arms of Bulgaria (1927-1946).svg
Фердинанд I
Борис III
Симеон II

През 1946 г., по нареждане на комунистическите управници, останките му са ексхумирани и осквернени (Лев Главничев ръководи) и тялото му е препогребано в малък параклис в парка на двореца „Врана“. [5] През 1949 г. този параклис е взривен и заравнен [5] по заповед на Георги Димитров и Васил Коларов.

В лявата страна от гроба се намира резба, изработена на 10 октомври 1943 г. от жители на село Осой, Дебърска околия, с надпис:

На своя Царь Освободитель Борисъ III отъ признателна Македония.

След 10 ноември 1989 г. парламентарна комисия ръководи издирването на тленните останки на царя, но е открито само сърцето му, което се намира на гробното място в парка на двореца „Врана“. То е препогребано на мястото на възстановения гроб в Рилския манастир през 1993 г. [5]

По повод на 70-годишнината от смъртта на Борис III, за първи път след Деветосептемврийският преврат от 1944 г. военен караул застава на гроба на монарха на 31 август 2013 г. Българският патриарх и софийски митрополит Неофит заедно със синодалните митрополити извършват две тържествени богослужения. [5]

Семейство[редактиране | edit source]

През 1930 г. Борис се жени тържествено в Асизи за италианската принцеса Джована Савойска, която става българска царица под името Йоанна.

Раждат им се 2 деца:

Награди и отличия[редактиране | edit source]

  • Орден „Св. св. Равноапостоли Кирил и Методий“, България
  • Кавалер на орден „За храброст“ I степен, България
  • Орден „Св. Александър“, България
  • Орден „Св. Андрей Първозвани“, Русия
  • Орден „Велик офицер на почетния легион“, Франция
  • Кавалер на „Върховен орден на Светейшото Благовещение“ (Ordine Supremo della Santissima Annunziata), Италия
  • „Орден на Белия орел“, Полша
  • Орден „Меджидие“ с брилянти, Османска империя

Генеалогия[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. R. J. Crampton - "Bulgaria", Oxford University Press, 2007, page 258
  2. Geoffrey Hindley - "The royal families of Europe‎", 2000, Constable, page 91
  3. Biljana Vankovska, Håkan Wiberg - "Between past and future: civil-military relations in the post-communist Balkans", 2003, I.B.Tauris, page 76
  4. Jean W. Sedlar - "The Axis Empire in Southeast Europe 1939-1945", 2007, page 79
  5. а б в г д е ж з и Владимирова, Петя. За първи път от 70 години на гроба на цар Борис ІІІ ще застане почетен военен караул. // www.dnevnik.bg. Икономедиа АД, 24 август 2013. Посетен на 24 август 2013.
  6. Михаил ТОПАЛОВ, Цар Борис IIIтруд, 27.11.2010г.
  7. Цар Борис III: По-добре черен хляб, отколкото черни забрадки, Труд, 30 януари 2014
  8. Царица Йоанна, "Мемоари", Oggi, 1961.

Външни връзки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Допълнителна литература[редактиране | edit source]

Фердинанд I Цар на българите (3 октомври 1918 – 28 август 1943) Симеон II