Иван Срацимир
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Иван Срацимир | ||
|---|---|---|
| цар на България | ||
| Управление | 1356-1397/1398 | |
| Други титли | В Христа Бога верен цар и самодържец на всички българи и гърци | |
| Роден | 1324-1325 | |
| Ловеч, България | ||
| Починал | 1397/1398 | |
| Бурса, днес Турция | ||
| Предшественик | Иван Александър | |
| Наследник | Константин II Асен | |
| Брак | ? | |
| Втори брак | Анна Басараб | |
| Потомци | Константин II Асен Доротея (Дорослава) |
|
| Династия | Шишмановци | |
| Баща | Иван Александър | |
| Майка | Теодора Басараб | |
Иван Срацимир, срещан и като Иван Страцимир, е български цар (1356-1396) - последният преди падането на България под османска власт. Роден е в Ловеч около 1324-1325 г.
Съдържание |
[редактиране] Произход
Втори син на цар Иван Александър от първия му брак с влахинята Теодора Басараб. Бил е кръстен на дядо си деспот Срацимир. Цар Иван Александър разделя своята държава на Видинско царство за Иван Срацимир и Търновско царство за Иван Шишман.
[редактиране] Царуване
Иван Срацимир разширява крепостта край Белоградчик - неговата втора по големина и значение след Видинската, като издига 2 преградни стени от югоизток и северозапад и настанява в него военен гарнизон. През 1365 г. във Видинското царство нахлува унгарският крал Людовик I, който пленява Иван Срацимир и присъединява земите му към Унгария. Столицата Бдин (старото име на Видин) и останалите крепости в района (Белоградчик и др.) са под маджарско владичество до 1369 г.
През 1388 г. 30-хилядна турска армия нахлува дълбоко на север в Търновското царство, където Иван Шишман контролира само столицата Търново и няколко крепости около нея и по река Дунав. Иван Срацимир се признава за османски васал и приема във Видин турски гарнизон, след което султан Мурад I организира поход срещу владенията на княз Лазар. След решителната битка между турците и съюзните сили на сърби и босненци на Косово поле (15 юни 1389 г.) унгарският крал Сигизмунд подготвя кръстоносен поход. През пролетта на 1396 г. неговата 60-хилядна войска влиза във Видин и прогонва османския гарнизон. Иван Срацимир отхвърля васалитета и се обявява за съюзник на унгарския крал. Кръстоносците са разгромени при Никопол (25 септември 1396 г.) и Баязид I превзема Видин след кратка обсада.
Иван Срацимир е пленен и изпратен в затвора на Бурса в Мала Азия (край Мраморно море), където вероятно е удушен.
Видинското царство влиза през 1397 в пределите на османската държава. Заради Константин Иречек съвсем до скоро в българската историография се бе наложило мнението, че България през 1396 окончателно пада под османско иго. В по-късно открити исторически извори категорично се говори за България до първата четвърт на 15 век, като част от българските земи остават под контрола на наследника цар Константин II Асен (1397–1422), както и на Бранковичите след него. Съпротивата в българските земи приключва в 1521 г. с превземането на Белградската крепост, след което българите от околността по Виа Милитарис са изселени в околностите на Истанбул с цел чрез практикуваното от тях земеделие да бъде осигурявана прехраната за все по-нарастващото население на столицата.
[редактиране] Семейство
Иван Срацимир е имал 2 брака. Няма данни за първата му съпруга и деца от нея.
Втората му съпруга е Анна, дъщеря на влашкия княз Николае Александру (Nicolae Alexandru), от която има поне 3 деца, сред които са:
- Доротея (Дорослава), омъжила се за Стефан Твъртко I, бан на Босна;
- Константин, наследил баща си като цар (1397–1422), през което време контролира част от българските земи и редица страни го признават за цар на България.
Доротея, като съпруга на босненския владетел, през графската фамилия Цили и династията на Хабсбургите става известна личност във висшата западно-европейска аристокрация.
Константин бяга в Унгария, а по-късно се установява в Сърбия при деспот Стефан Лазаревич. Престолонаследниците Константин (син на цар Иван Срацимир) и Фружин (син на цар Иван Шишман) организират и предвождат през 1408-1413 първото в България въстание срещу Османската империя, известно в историята като въстание на Константин и Фружин.
