Борис II

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Борис II
цар на България
Лични данни
Управление 969-971
Роден ок. 929
Починал 978 (979?)
Предшественик Петър I
Наследник Роман
Семейство
Династия Крумова династия
Баща Петър I
Майка Мария (Ирина)
Борис II в Общомедия

Борѝс II е български цар, управлявал България от 969/970 до 971 г. Той е първороден син от брака на цар Петър I и царица Ирина Лакапина.

Превземането на Преслав от византийците (миниатюра от хрониката на Скилица)

Заедно с брат си Роман е даден като заложник във Византия, откъдето през 969 (според някои историци през 970) г., след смъртта на цар Петър, братята се завръщат в България.

Смъртта на цар Петър и завръщане на синовете му от Константинопол[1]
Руското нашествие в България през 968 г.[1]

Борис II става цар на българите в много сложна обстановка. От север нахлуват русите, които превземат столицата Преслав. Впоследствие княз Светослав превзема и Пловдив, след което се отправя към Югоизточна Тракия. Междувременно, през 969 г., византийският император Никифор II Фока е убит и на престола се възкачва Йоан Цимисхий. Новият император прави опит да се помири с княза, но предложението му е отхвърлено. Борис, който формално все още управлява България (но допуска руски гарнизон в Преслав), изпраща на русите помощни войски срещу Византия. Светослав получава подкрепления и от другите си съюзници (унгарци и печенеги) и навлиза в Източна Тракия с 38 000-на армия. През лятото на 970 г. при крепостта Аркадиопол (дн. Люлебургаз при Одрин) войските му са разбити от византийския пълководец Варда Склир. Така Светослав е принуден да се оттегли обратно на север от Стара планина.

През пролетта на 971 г. василевсът се насочва към Преслав. След тежка битка с руско-българската войска императорът превзема българската столица (5 април 971г). Първоначално той признава Борис за господар на българите и заявява, че целта му е само да освободи българските земи от русите. След това се насочва към Дръстър, където се помещават последните части от войските на Киевска Рус. След като обсадата се затяга, Светослав се съгласява да се оттегли и да изостави балканските си завоевания. След това Йоан Цимисхий нарежда да се ограбят Борисовите съкровища. Стената на Велики Преслав е поправена, а градът е наречен Йоанопол в чест на новия владетел. Императорът отвежда Борис и Роман отново в Константинопол, където на площада пред всички нарежда на Борис да свали символите на властта. Борис получава титлата магистър, давана на висшите сановници във Византийската империя. След този акт Йоан Цимисхий счита българската територия за свое владение. Освен Северна България и Тракия, под византийска власт са поставени и някои югозападни части от българската държава, намиращи се до Беломорието. Западните и югозападните български територии остават свободни. След пленяването на Борис II те преминават под управлението на синовете на комит НиколаДавид, Мойсей, Арон и Самуил.

На осмата година от пленяването си (в края на 978 или началото на 979 г.)[2] Борис II и Роман бягат от Цариград, но на границата Борис, облечен във византийски дрехи, е убит по погрешка от българската гранична стража.

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б Миниатюра от Манасиевата летопис
  2. Благоев, Н., „Критический поглѣдъ върху известията на Иоанъ Скилица за произхода на Царь-Самуиловата държава“, с. 30-31, в: сп. Македонски преглед, Год. II (1926), кн. 4

Външни препратки[редактиране | edit source]

Петър I
Печат на Първото българско царство
цар на България (969 – 971)
Роман