Михаил II Асен
| Михаил II Асен | ||
|---|---|---|
| цар на България | ||
 |
||
| Портрет от костурската църква „Свети Архангели Митрополитски“ |
||
| Лични данни | ||
| Управление | 1246-1256 | |
| Роден | около 1238 | |
| Починал | 1256 | |
| Предшественик | Коломан I Асен | |
| Наследник | Коломан II Асен | |
| Семейство | ||
| Брак | Анна Ростиславна[1] | |
| Династия | Асеневци | |
| Баща | Иван Асен II | |
| Майка | Ирина Комнина | |
Михаѝл II Асѐн е български цар от 1246 до 1256. Син е на Иван Асен II от третия му брак с Ирина Комнина.
Възкачването на Михаил II Асен на престола е подготвено от майка му, която участва в заговора срещу цар Калиман I Асен. Tъй като Михаил е малолетен вместо него управлява регентство - майка му Ирина и севастократор Петър[2].
В 1246 г. Никейският император Йоан III Дука Ватаци се възползва, че на българския престол е "дете цар" и извършва нападение. Големи български градове като Велбъжд, Мелник, Скопие, Сяр, Прилеп, Цепина и други са завладяни. От Търновград не успяват да реагират и в 1247 е сключен мир, след който България губи около една трета от територията си. От положението се възползват и маджарите, и на свой ред по същото време завладяват българските области Белград и Браничево, след което унгарския владетел добавя към титлата си и "крал на България".
Всички тези неблагополучни събития довеждат до отстраняването на Ирина от властта, като тя е принудена да постъпи в манастир и единствен фактор около младия цар остава регента севастократор Петър[3].
През юни 1253 г. Михаил II Асен сключва договор с Дубровнишката република, насочен срещу сръбския крал Стефан Урош I. Според клаузите на този договор, в случай че Сърбия бъде победена двете страни ще си поделят нейните територии. През 1253 г. българските войски нахлуват във вътрешността на Сърбия, но скоро след това войната е прекратена. Неблагополучията станали след възкачването на Царя стават причина към 1254 майката царица Ирина да загуби позициите си в регентството и единствен до непълнолетния цар остава севастократор Петър.
В 1254 Михаил II Асен минава в контранастъпление. На 3 ноември умира Йоан III Дука Ватаци и българските войски преминават границата връщайки си крепостите Станимака (Асеновград), Перущица, Кричим, Цепина Перперек с областта Ахрида в Родопите и югозападните български земи. Новият никейски император Теодор II Ласкарис прехвърля войски от Мала Азия на Балканите успява да изненада Михаил II Асен и да реокупира Родопската област без Цепина в 1254 и Македония в 1255. В края на 1255 г. Михаил II Асен сключва с унгарците мирен договор, скрепен с династичен брак между него и внучката на краля им Бела, дъщеря на княз Ростислав Михайлович, (разпореждащ като самостоятелен феодал в северозападните български земи) и си осигурява неговата подкрепа. Същата година българската войска навлиза в Тракия и разгромява никейците близо до Димотика. Ростислав оглавява делегацията за сключване на мирния договор в Регина от 1254г., но предателски се споразумява с никейския владетел с договора да му се предадат възвърнатите от българите земи и границите да останат тези отпреди военните действия. Царят отказва да признае договора, защото така българите губят придобивките, направени след 1254 година, но той вече е създал толкова силно недоволство, че в 1256 г., едва 17-18 годишен, цар Михаил II Асен е смъртоносно ранен по време на лов, от братовчед си Калоян (Каломан, Колома̀н), бъдещия цар Калиман II. Смъртта на Михаил II Асен през есентта на 1256г. предизвиква в България междуособици, в които за трона се борят трима основни претенденти – Ростислав Михайлович, деспот Мицо и българския болярин на Скопие Константин Тих.
Михаил II остава в сянката на по-могъщите личности от онова време. През повечето време на царуването си той е малолетен и не може да води самостоятелна политика, предоверява се на тъста си Ростислав, което води до предателство. При царуването на Михаил Асен средновековното българско царство изпада в дълго продължила епоха на вътрешни противоборства.
Семейство [редактиране]
Михаил II Асен е женен за Анна Ростиславна[1], дъщеря на руския княз Ростислав Михайлович.
Свидетелства [редактиране]
- Портрета на царя е един от много малко запазените средновековни образи на български владетели. Той е зографисан заедно с майка си царица Ирина на ктиторския портрет на църквата Свети Архангели Митрополитски в македонския град Костур, който тогава е част от българското царство.
Източници [редактиране]
- ↑ а б Павлов, Пл., Търновските царици, В.Т. :ДАР-РХ, 2006.
- ↑ Константин Иречек, История на българите, Наука и изкуство, 1978, глава XVII. Последни Асеновци, стр. 308
- ↑ Константин Иречек, История на българите, Наука и изкуство, 1978, глава XVII. Последни Асеновци, стр. 308
| Коломан I Асен | → |
 |
→ | Коломан II |
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||
