Прилеп (град)
Вижте пояснителната страница за други значения на Прилеп .
| Прилеп | |
|---|---|
 Панорама на града.
|
|
  Прилеп
Прилеп на картата
на Република Македония |
|
| Данни | |
| Регион: | Пелагонийски |
| Община: | Прилеп |
| Географска област: | Пелагония |
| Население: | 66 246 (2002) |
| Надморска височина: | 654 м |
| Геогр. положение: | 41° 20' 46" сев. ш. 21° 33' 10" изт. д. |
| Пощенски код: | 7500 |
| Телефонен код: | (+389) 048 |
| Код на МПС: | PP |
Прилеп (изписване до 1945: Прилѣпъ, на македонската езикова норма:Прилеп) е град със 73 925 жители, разположен в южната част на Република Македония, център и на Община Прилеп. Градът се намира на 126 километра (по въздушен път) от столицата Скопие и на 32 километра от Крушево. Прилеп е наричан също градът под Марковите кули, защото се намира близо до кулите на легендарния герой Крали Марко и град на тютюна.
Съдържание |
[редактиране] Население
Според преброяването от 2002 година Прилеп има 66 246 жители.[1]
| Националност | Всичко |
| македонци | 61 320 |
| албанци | 21 |
| турци | 123 |
| роми | 4 372 |
| власи | 16 |
| сърби | 151 |
| бошняци | 17 |
| други | 226 |
[редактиране] История
Римското селище се е наричало Ceramia, а по византийско време - Прилапон, намирайки се на мястото на сегашния квартал Варош.[източник?] Във втората половина на 7 век Прилепското поле е центъра на Българската държава на хан Кубер в Македония[2][3]. От 9 век след похода на хан Пресиян в 836 г. Прилеп е българско средище до завладяванито на Българското царство от Византия. След началото на 11 век многократно е споменаван като част от Пелагонийската епархия на Охридската архиепископия.[4] Града е освободен от цар Калоян в 1203 г. Провъзгласилият се за цар Стефан Душан го включва за кратко в неговото Душаново царство, през 14 век е столица на независимо княжество на местни самодържавни феодали.
По времето на крал Марко Мърнявчевич (Крали Марко), от 1371 до 1395 година, Прилеп е столица на държавата му.
След завоюването от османците през 1395 година жителите напускат стария град. През 19 век се оформя днешният център със Старата чаршия. Към средата на века в Прилеп се провежда един от най-големите ежегодни панаири в Македония. През 1860 година оборотът на Прилепския панаир са изчислява между 15 и 18 милиона пиастри.[5]
В 1856-1857 година Панайотис Арвантинос пише за Прилеп:
| „ | Прилеп или обикновено наричан Перлепе е град в Македония, често пъти споменаван във византийската история. Сега неговото население се състои от 1200 домакинства мохамедански и християнски, като последните са от български род и една част от влашки.[6] | “ |
През 1862 година немският учен Хенрих Барт пътува из Македония и две години по-късно издава книга, в която освен турското население, споменава и за 11 000 души българи.[7]
А. Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Перлепе (Perlépé) живеят 500 гърци.[8] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Прилеп е посочен като град с 2 661 домакинства с 2 300 жители мюсюлмани, 7 500 българи, 200 власи и 200 цигани.[9]
В началото на 20 век градът е център на каза в Османската империя. Според българския географ Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на 20 век Прилѣпъ има 24 520 жители, както следва: 16 900 българи християни, 6 200 турци, 480 власи и 960 цигани.[10]
Основният поминък на населението е било занаятчийството, земеделието и търговията. Прочуват се ковашкият и коланджийския занаяти. Особено ценени са производствата на прилепските брадви, тесли и бакърени съдове. В града и околността се добиват предимно мак и тютюн[11].
Тоталното мнозинство на християнските жители на града е под върховенството на Българската екзархия. Според статистиката на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Прилеп се състои от 17 085 българи екзархисти, 240 българи патриаршисти гъркомани, 50 гърци и 420 власи. В града има 2 прогимназиални и 2 основни български училища, както и по 1 основно гръцко, румънско и сръбско.[12]
През септември 1910 година в града властите арестуват над 70 български първенци по време на обезоръжителната акция на младотурците. Задържани са Петър Ацев, Михаил Попев, Георги Небрежанец, Милан Кафеджия, братя Раеви, Алекси Колищърков, учителят Харалампи Попов, свещениците Иван Попаламов, Георги Шивачев, Михаил Смичков, Димитър Янчулев и други.[13][14]
След 1912 г. Прилеп дели съдбата на Вардарска Македония.
През април 1941 г. германските части предават града на Царство България. На 11 октомври 1941 г. група македонски комунисти под ръководството на Титовия пратеник Лазар Колишевски атакуват полицейски участък в града. Поради тази причина 11 октомври е избран от следвоенното правителство на Югославска Македония за държавен празник.
[редактиране] Паметници на културата
В местностите Бедем, Градище и Безистен и при древните селища Стибера, Алкомена, Керамия и Колобанса около Прилеп се намират останки от античния период, както и некрополи от преди римско и раннохристиянско време.[15]
Повечето забележителности са от средните векове: крепостта Маркови кули (10 век, разширенена през 14 век), изградена от гранитни блокове, е една от най-забележителните на Балканския полуостров. Малката църква „Свети Архангел Михаил“ под крепостта (11 век) е престроена на куполна църква през 1371-1395 г.
Църквата „Свети Димитър“ (края на 10 - началото на 11 век) със стенописи от ранния 12 век (открити през 1963 г.) е била разширена през 14 век. Църквата „Свети Никола“ (края на 12 век) е реставрирана през 1960-те г. Там се намират стенописи от 12 век и от 1298 г. Забележителни са църквите „Свети Петър и Павел“ (14 век), „Свети Атанасий“ (14 век), „Света Богородица Пречиста“ (14 век и 1438 г.), „Успение Богородичино“ (14 - 17 век) и „Свето Преображение“ (14 - 17 век). В църквата „Благовещение Богородично“ (1838 г.) се намира голям иконостас от резбарите Димитър Станишев и Петър Филипов Гарката, както и икони от А. Зограф и А. Цугаро.
Недалече от Прилеп се намира манастирът Трескавец с църквата „Успение Богородично“, където има фрески от 15, 16 и 19 век. Забележителна е и манастирската църква „Свето Преображение“ над село Зързе.
Мюсюлмански паметници на културата в града са Скършена джамия, джамията при Старата чаршия (16 век) и Часовниковата кула от 1858 г.
Известните възрожденци Димитър Миладинов, Райко Жинзифов, Григор Пърличев и Даме Груев са били учители в града.
В града е разположено и германско военно гробище от Първата световна война, възстановено през 2009 г., в което почиват останките и на 60 български войници и офицери.
[редактиране] Личности
- Известни прилепчани.
[редактиране] Побратимени градове
.svg){kind=small}
[редактиране] Литература
- А. Дероко, Маркови кули - град Прилеп /Старинар 5-6, 1954/55; А. Николовски, Д. Корнаков и Коста Балабанов, Споменици на културата на НР Македонија, Скопје 1961
[редактиране] Външни препратки
- Сайт на Община Прилеп
- Обща информация на македонската езикова норма
- Фудбалски клуб Победа Прилеп
- Пиво Фест
- Иван Дуйчев. Прилеп в нашето минало (реч)
- Автобиография на прилепския фолклорист Марко Цепенков
- К. Рачев. Западна Македония. С., 1925.
[редактиране] Бележки
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
- ↑ Васил Н. Златарски История на Първото българско Царство.С. 1918, 3 изд. С. 1970, 205-206
- ↑ П. Петров, В. Гюзелев, Христоматия по история на България. Т. І. Ранно средновековие VII-XII в. С., 1978, 79-80.
- ↑ Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 173.
- ↑ Македония през погледа на австрийски консули, 1851-1877/78, София 1994, т. І (1851-1865), с. 134, 136. / Mazedonien in der Wahrnehmung Österreichischer Konsuln 1851-1877/78, Band I (1851-1865), Sofia 2001, p. 134, 136.
- ↑ Αραβαντινός, Παναγιώτης. Χρονογραφία της Ηπείρου των τε ομόρων ελληνικών και ιλλυρικών χωρών διατρέχουσα κατά σειράν τα ευ αυταίς συμβάντα από του σωτηρίου έτους μέχρι του 1854 περιέχουσα και τοπογραφικόν πίνακα πάσης της Ηπείρου / συνταγμένη υπό Π.Α.Π. Β΄ σελ. 137.
- ↑ Ивановъ, Й. „Българетѣ въ Македония - издирвания и документни за тѣхното потекло, езикъ и народностъ съ етнографска карта и статистика“, София, 1915, Държавна печатница, Издание на Българската академия на науките отъ фонда „Напредъкъ“, стр. 167
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.72-73.
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.244.
- ↑ К.Рачев. Западна Македония. С., 1925, с. 14
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.148-149.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 22, 18 септември 1910, стр. 3-4.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 23, 25 септември 1910, стр. 3.
- ↑ http://bentchev.tripod.com/bilder/156.jpg
| Населени места в Община Прилеп |  |
|
|---|---|---|
| Прилеп | Алинци | Беловодица | Беровци | Бешище | Бонче | Вепърчани | Веселчани | Витолище | Волково | Върбско | Галичани | Голем Радобил | Големо Коняри | Гугяково | Дабница | Дрен | Дуйне | Ерековци | Живово | Загорани | Кадино село | Кален | Канатларци | Клепач | Кокре | Крушевица | Кърстец | Ленище | Лопатица | Мажучище | Мал Радобил | Мало Коняри | Мало Рувци | Манастир | Марул | Никодин | Ново Лагово | Ореовец | Пещани | Плетвар | Подмол | Полчище | Прилепец | Присад | Ракле | Селце | Смолани | Старо Лагово | Топлица | Трояци | Тополчани | Тройкърсти | Царевик | Чанище | Чепигово | Чумово | Шелеверци | Щавица
|
||
| Градове в Република Македония |  |
|---|---|
| Берово • Битоля (Битола) • Богданци • Брод (Македонски Брод) • Валандово • Велес • Виница • Гевгели (Гевгелия) • Гостивар • Дебър • Демир Капия • Демир Хисар • Кавадарци • Каменица (Македонска Каменица) • Кичево • Кочани • Кратово • Крива паланка • Крушево • Куманово • Неготино • Охрид • Пехчево • Прилеп • Пробищип • Радовиш • Ресен • Свети Никола (Свети Николе) • Скопие • Струга • Струмица • Тетово • Царево село (Делчево) • Щип | |
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
