Прилеп (град)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Прилеп .

Прилеп
Панорама на града.
Панорама на града.
Прилеп (Република Македония)
Red pog.png
Прилеп
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Пелагонийски
кантон= Прилеп
Географска област Пелагония
Надм. височина 654 m
Население (2002) 66 246 души
Пощенски код 7500
Телефонен код (+389) 048
МПС код PP
Прилеп в Общомедия

Прилеп (изписване до 1945: Прилѣпъ, на македонската езикова норма:Прилеп) е град със 73 925 жители, разположен в южната част на Република Македония, център и на Община Прилеп.

География[редактиране | edit source]

Градът се намира на 126 километра (по въздушен път) от столицата Скопие и на 32 километра от Крушево. Прилеп е наричан също Градът под Марковите кули, защото се намира близо до кулите на легендарния герой Крали Марко, и Град на тютюна.

История[редактиране | edit source]

Улица в Прилеп в началото на 20 век

Във втората половина на 7 век Прилепското поле е центъра на Българската държава на хан Кубер в Македония[1][2]. От 9 век след похода на хан Пресиян в 836 г. Прилеп е българско средище до завладяването на Българското царство от Византия. След началото на 11 век многократно е споменаван като част от Пелагонийската епархия на Охридската архиепископия.[3] Градът е освободен от цар Калоян в 1203 г. Провъзгласилият се за цар Стефан Душан го включва за кратко в неговото Душаново царство, през 14 век е столица на независимо княжество на местни самодържавни феодали.

По времето на крал Марко Мърнявчевич (Крали Марко), от 1371 до 1395 година, Прилеп е столица на държавата му.

След завоюването от османците през 1395 година жителите напускат стария град. През 19 век се оформя днешният център със Старата чаршия. Към средата на века в Прилеп се провежда един от най-големите ежегодни панаири в Македония. През 1860 година оборотът на Прилепския панаир са изчислява между 15 и 18 милиона пиастри.[4]

В 1856-1857 година Панайотис Арвантинос пише за Прилеп:

Прилеп по време на Младотурската революция от юли 1908 година, с четата на Петър Ацев.
Прилеп или обикновено наричан Перлепе е град в Македония, често пъти споменаван във византийската история. Сега неговото население се състои от 1200 домакинства мохамедански и християнски, като последните са от български род и една част от влашки.[5]

През 1862 година немският учен Хенрих Барт пътува из Македония и две години по-късно издава книга, в която освен турското население, споменава и за 11 000 души българи.[6]

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Перлепе (Perlépé) живеят 500 гърци.[7] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Прилеп е посочен като град с 2 661 домакинства с 2 300 жители мюсюлмани, 7 500 българи, 200 власи и 200 цигани.[8]

В 1890 година при публичен диспут в Санкт Петербург, видният прилепчанец Методий Кусев описва в речта си града като:

...чисто българския град Прилеп.[9]

В началото на 20 век градът е център на каза в Османската империя. Според българския географ Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на 20 век Прилѣпъ има 24 520 жители, както следва: 16 900 българи християни, 6 200 турци, 480 власи и 960 цигани.[10]

Основният поминък на населението е било занаятчийството, земеделието и търговията. Прочуват се ковашкият и коланджийския занаяти. Особено ценени са производствата на прилепските брадви, тесли и бакърени съдове. В града и околността се добиват предимно мак и тютюн[11].

Тоталното мнозинство на християнските жители на града е под върховенството на Българската екзархия. Според статистиката на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Прилеп се състои от 17 085 българи екзархисти, 240 българи патриаршисти гъркомани, 50 гърци и 420 власи. В града има 2 прогимназиални и 2 основни български училища, както и по 1 основно гръцко, румънско и сръбско.[12]

Български военни в Прилеп в 1916 година

През септември 1910 година в града властите арестуват над 70 български първенци по време на обезоръжителната акция на младотурците. Задържани са Петър Ацев, Михаил Попев, Георги Небрежанец, Милан Кафеджия, братя Раеви, Алекси Колищърков, учителят Харалампи Попов, свещениците Иван Попаламов, Георги Шивачев, Михаил Смичков, Димитър Янчулев и други.[13][14]

След 1912 г. Прилеп дели съдбата на Вардарска Македония.

През април 1941 г. германските части предават града на Царство България. На 11 октомври 1941 г. група македонски комунисти под ръководството на Титовия пратеник Лазар Колишевски атакуват полицейски участък в града. Поради тази причина 11 октомври е избран от следвоенното правителство на Югославска Македония за държавен празник.

Според преброяването от 2002 година Прилеп има 66 246 жители.[15]

Националност Всичко
македонци 61 320
албанци 21
турци 123
роми 4 372
власи 16
сърби 151
бошняци 17
други 226

Паметници на културата[редактиране | edit source]

Църквата „Благовещение Богородично“ (1838) в Прилеп

В местностите Бедем, Градище и Безистен и при древните селища Стибера, Алкомена, Керамия и Колобанса около Прилеп се намират останки от античния период, както и некрополи от преди римско и раннохристиянско време.[16]

Повечето забележителности са от средните векове: крепостта Маркови кули (10 век, разширенена през 14 век), изградена от гранитни блокове, е една от най-забележителните на Балканския полуостров. Малката църква „Свети Архангел Михаил“ под крепостта (11 век) е престроена на куполна църква през 1371-1395 г.

Български военен паметник, зад него църквата „Благовещение Богородично“. Според неофициалната информация, запазена от местни жители, тук след 1941 г. са били пренесени костите и е бил изграден паметник на войводата от ВМОРО Никола Каранджулов, роден в Прилеп и загинал в сражение с турски войски през 1904 г. в близкото село. Селце. Паметникът е разрушен след 1944 г.

Църквата „Свети Димитър“ (края на 10 - началото на 11 век) със стенописи от ранния 12 век (открити през 1963 г.) е била разширена през 14 век. Църквата „Свети Никола“ (края на 12 век) е реставрирана през 1960-те г. Там се намират стенописи от 12 век и от 1298 г. Забележителни са църквите „Св. св. Петър и Павел“ (14 век), „Свети Атанасий“ (14 век), „Света Богородица Пречиста“ (14 век и 1438 г.), „Успение Богородичино“ (14 - 17 век) и „Свето Преображение“ (14 - 17 век). В църквата „Благовещение Богородично“ (1838 г.) се намира голям иконостас от резбарите Димитър Станишев и Петър Филипов Гарката, както и икони от А. Зограф и А. Цугаро. Забележителна е и манастирската църква „Свето Преображение“ над село Зързе.

Къщата в която Цар Борис III гостува през 1942 година.

На 8 август 2008 година е осветен основния камък на църквата „Света Петка“ в квартла Точила, посветена на трагичнито събитие на Карпалак, когато на 8 август 2001 в заседа от албанските терористите са убити 10 войници от Прилеп.[17]

Мюсюлмански паметници на културата в града са Скършена джамия, джамията при Старата чаршия (16 век) и Часовниковата кула от 1858 г.

Известните възрожденци Димитър Миладинов, Райко Жинзифов, Григор Пърличев и Даме Груев са били учители в града.

В града е разположено и германско военно гробище от Първата световна война, възстановено през 2009 г., в което почиват останките и на 60 български войници и офицери.

Личности[редактиране | edit source]

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

  • А. Дероко, Маркови кули - град Прилеп /Старинар 5-6, 1954/55; А. Николовски, Д. Корнаков и Коста Балабанов, Споменици на културата на НР Македонија, Скопје 1961

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Васил Н. Златарски. История на Първото българско Царство.С. 1918, 3 изд. С. 1970, 205-206
  2. П. Петров, В. Гюзелев, Христоматия по история на България. Т. І. Ранно средновековие VII-XII в. С., 1978, 79-80.
  3. Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 173.
  4. Македония през погледа на австрийски консули, 1851-1877/78, София 1994, т. І (1851-1865), с. 134, 136. / Mazedonien in der Wahrnehmung Österreichischer Konsuln 1851-1877/78, Band I (1851-1865), Sofia 2001, p. 134, 136.
  5. Αραβαντινός, Παναγιώτης. Χρονογραφία της Ηπείρου των τε ομόρων ελληνικών και ιλλυρικών χωρών διατρέχουσα κατά σειράν τα ευ αυταίς συμβάντα από του σωτηρίου έτους μέχρι του 1854 περιέχουσα και τοπογραφικόν πίνακα πάσης της Ηπείρου / συνταγμένη υπό Π.Α.Π. Β΄ σελ. 137.
  6. Ивановъ, Й. „Българетѣ въ Македония - издирвания и документни за тѣхното потекло, езикъ и народностъ съ етнографска карта и статистика“, София, 1915, Държавна печатница, Издание на Българската академия на науките отъ фонда „Напредъкъ“, стр. 167
  7. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.
  8. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.72-73.
  9. Гочев, Янко. Руската империя срещу България, Част 3, Анико, 2006, стр. 113.
  10. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 244.
  11. К.Рачев. Западна Македония. С., 1925, с. 14
  12. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 148-149.
  13. Дебърски глас, година 2, брой 22, 18 септември 1910, стр. 3-4.
  14. Дебърски глас, година 2, брой 23, 25 септември 1910, стр. 3.
  15. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  16. http://bentchev.tripod.com/bilder/156.jpg
  17. Црква „Света Петка“, населбата Точила. // Old Prilep. Посетен на 9 март 2014 г.
Населени места в Община Прилеп Flag of Prilep.png
Прилеп | Алинци | Беловодица | Беровци | Бешище | Бонче | Вепърчани | Веселчани | Витолище | Волково | Върбско | Галичани | Голем Радобил | Големо Коняри | Гугяково | Дабница | Дрен | Дуйне | Ерековци | Живово | Загорани | Кадино село | Кален | Канатларци | Клепач | Кокре | Крушевица | Кърстец | Ленище | Лопатица | Мажучище | Мал Радобил | Мало Коняри | Мало Рувци | Манастир | Марул | Никодин | Ново Лагово | Ореовец | Пещани | Плетвар | Подмол | Полчище | Прилепец | Присад | Ракле | Селце | Смолани | Старо Лагово | Топлица | Трояци | Тополчани | Тройкърсти | Царевик | Чанище | Чепигово | Чумово | Шелеверци | Щавица

Исторически села: Мелница | Пещерица | Писокал


Народни герои на Югославия от СР Македония Order of the National Hero-2.jpg
Михайло Апостолски | Любчо Арсов | Киро Атанасовски | Мирче Ацев | Вера Ацева | Златко Биляновски | Димитър Богоевски | Петър Божиновски | Борка Велески | Круме Волнаровски | Киро Гаврилоски | Перо Георгиев | Страхил Гигов | Гьоре Дамевски | Цветан Димов | Естрея Овадия | Атанас Забазновски | Благоя Янков | Илия Йовановски | Раде Йовчевски | Йосиф Йосифовски | Кузман Йосифовски | Вера Йоцич | Елпида Караманди | Васко Карангелевски | Лазо Колевски | Лазар Колишевски | Фана Кочовска | Рампо Левков | Лиман Каба | Манчу Матак | Боро Менков | Мирко Милески | Тихомир Милошевски | Димче Мирчев | Златко Михайловски | Кирил Михайловски | Михо Михайловски | Ангел Мойсовски | Стефан Наумов | Вангел Нечевски | Орце Николов | Наум Наумовски | Киро Нацев | Мара Нацева | Ибе Паликукя | Боро Петрушевски | Страшо Пинджур | Панче Поповски | Ванчо Пъркев | Видое Смилевски | Трайко Стойковски | Славчо Стоименски | Гоце Стойчевски | Благой Страчковски | Борка Талески | Борко Темелковски | Блажо Тодоровски | Вангел Тодоровски | Християн Тодоровски | Александър Урдаревски | Чеде Филиповски | Тодор Циповски | Кръсте Цървенковски | Йордан Чопела | Байрам Шабани | и град Прилеп


Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.