Дабница
Тази статия е за прилепското село. За пиринското вижте Дъбница.
| Дабница | |
|---|---|
 Дабница
Дабница на картата
на Република Македония |
|
| Данни | |
| Регион: | Пелагонийски |
| Община: | Прилеп |
| Географска област: | Раец |
| Население: | 66 (2002) |
| Надморска височина: | 924 m |
| Геогр. положение: | 41° 23' 53" сев. ш. 21° 33' 56" изт. д. |
| Пощенски код: | |
| Телефонен код: | |
| Код на МПС: | PP |
Дабница (на македонска литературна норма: Дабница) е село в Община Прилеп, Република Македония.
Съдържание |
География [редактиране]
Селото е разположено в полите на Бабуна планина, северно от общинския център Прилеп.
История [редактиране]
В 19 век Дабница е изцяло българско село в Прилепска кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Дабица (Dabitza) е посочено като село с 29 домакинства и 124 жители българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Дабница има 220 жители, всички българи християни.[2]
В началото на 20 век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 Дабнища има 280 българи екзархисти и работи българско училище.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Дабница е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[4] След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
По време на Българското управление във Вардарска Македония през Втората световна война на 19 септември 1942 година в селото са заловени 19 комунистически партизани. Разстреляни са Аце Мърчески, Алексо Бешироски, Алексо Шаламаноски, Атанас Нунески, Андон Нунески, Гога Нунески, Димко Мърчески, Душан Бешироски, Ордан Велкоски, Ордан Кузманоски, Тоде Кремчески, Андон Слабейкоски, Адем Адемоски, Ордан Паноски, Сотир Сотироски – Джигиджик, Добре Йованоски и Киро Кьососки, а Петко Велкоски се спасява[5].
Дабница днес [редактиране]
Според преброяването от 2002 година селото има 66 жители, от които 9 македонци, 3 турци и 54 роми.[6]
Личности [редактиране]
- Родени в Дабница
Доситей Новакович (около 1774 - 1854), тимочки епископ
Рампо Левков (1909 - 1942), югославски партизанин и деец на НОВМ
Спиро Църнев, български хайдутин
- Починали в Дабница
- Глигор Соколов (1870 - 1910), сърбомански войвода
Външни връзки [редактиране]
Бележки [редактиране]
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 78-79.
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 244.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 148-149.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 841.
- ↑ Ацески, Ице Рапеш. Нескршливите, Прилеп, 1991, стр. 7, 81-83.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
| Населени места в Община Прилеп |  |
|
|---|---|---|
| Прилеп | Алинци | Беловодица | Беровци | Бешище | Бонче | Вепърчани | Веселчани | Витолище | Волково | Върбско | Галичани | Голем Радобил | Големо Коняри | Гугяково | Дабница | Дрен | Дуйне | Ерековци | Живово | Загорани | Кадино село | Кален | Канатларци | Клепач | Кокре | Крушевица | Кърстец | Ленище | Лопатица | Мажучище | Мал Радобил | Мало Коняри | Мало Рувци | Манастир | Марул | Никодин | Ново Лагово | Ореовец | Пещани | Плетвар | Подмол | Полчище | Прилепец | Присад | Ракле | Селце | Смолани | Старо Лагово | Топлица | Трояци | Тополчани | Тройкърсти | Царевик | Чанище | Чепигово | Чумово | Шелеверци | Щавица
|
||
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
