Панаир
Панаирите са пазари, периодично провеждани в дадено селище или в манастир, в определен празник през годината.
Съдържание |
История [редактиране]
Често се приема, че панаирите водят началото си от Античността. Макар че продължават да съществуват, през XI век те се възраждат в Западна Европа, като ролята им е „да разкъсат твърде тесния обръч на обикновената размяна“.[1] Панаирите се ползват с подкрепата на църквата и закрилата на местните владетели[2], които осигуряват на търговците редица облекчения. През XVII век ролята на панаирите в европейския икономически живот намалява, а с развитието на търговията през следващия век се забелязва и известен упадък.[3]
Панаирите в българските земи [редактиране]
До Освобождението на много места в българските земи всяка година в различните покрайнини стават големи панаири на Гергьовден, Света Богородица, Петковден, Никулден, Димитровден и пр.
Те са не само пазари за обмяна и покупко-продажба на разни стоки, но и места за широки контакти и изяви на творческия дух на българина. Тук най-добре се виждат етнографските особености в бита и културата на отделните етнографски области в България.
След 1878 година нараства ролята на постоянната магазинна търговия, поради което намалява значението на панаирите.[4]
От всички области в българските земи най-големи и прочути, с международно значение, в миналото са били Узунджовският панаир, Ескиджумайският панаир, Серският панаир, Прилепският панаир, Долянският панаир, Сливенският панаир, а днес — международният Пловдивски панаир.
Вижте също [редактиране]
Бележки [редактиране]
- ↑ Бродел, Фернан. Материална цивилизация, икономика и капитализъм, XV-XVII век, том II, Игрите на размяната, София, б г., с. 62-63.
- ↑ Льо Гоф, Жак. Цивилизацията на Средновековния Запад, София 1997, с. 546.
- ↑ Бродел, Фернан. Материална цивилизация, икономика и капитализъм, XV-XVII век, том II, Игрите на размяната, София, б г., с. 70-71.
- ↑ Енциклопедия България, том 5 - П-Р, София 1986, с. 48.
