Панаир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Панаирите са пазари, периодично провеждани в дадено селище или в манастир, в определен празник през годината.

История[редактиране | edit source]

Често се приема, че панаирите водят началото си от Античността. Макар че продължават да съществуват, през XI век те се възраждат в Западна Европа, като ролята им е „да разкъсат твърде тесния обръч на обикновената размяна“.[1] Панаирите се ползват с подкрепата на църквата и закрилата на местните владетели[2], които осигуряват на търговците редица облекчения. През XVII век ролята на панаирите в европейския икономически живот намалява, а с развитието на търговията през следващия век се забелязва и известен упадък.[3]

Панаирите в българските земи[редактиране | edit source]

До Освобождението на много места в българските земи всяка година в различните покрайнини стават големи панаири на Гергьовден, Света Богородица, Петковден, Никулден, Димитровден и пр.

Те са не само пазари за обмяна и покупко-продажба на разни стоки, но и места за широки контакти и изяви на творческия дух на българина. Тук най-добре се виждат етнографските особености в бита и културата на отделните етнографски области в България.

След 1878 година нараства ролята на постоянната магазинна търговия, поради което намалява значението на панаирите.[4]

От всички области в българските земи най-големи и прочути, с международно значение, в миналото са били Узунджовският панаир, Ескиджумайският панаир, Серският панаир, Прилепският панаир, Долянският панаир, Сливенският панаир, а днес — международният Пловдивски панаир.

Вижте също[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Бродел, Фернан. Материална цивилизация, икономика и капитализъм, XV-XVII век, том II, Игрите на размяната, София, б г., с. 62-63.
  2. Льо Гоф, Жак. Цивилизацията на Средновековния Запад, София 1997, с. 546.
  3. Бродел, Фернан. Материална цивилизация, икономика и капитализъм, XV-XVII век, том II, Игрите на размяната, София, б г., с. 70-71.
  4. Енциклопедия България, том 5 - П-Р, София 1986, с. 48.

Външни препратки[редактиране | edit source]