Прилепско кралство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Прилепско кралство
1371 - 1395
Знаме на
историческа карта на личното владение от Душановото царство на Мърнявчеви
историческа карта на личното владение от Душановото царство на Мърнявчеви
География и население
Столица Прилеп, Маркови кули (крепост), днес Република Македония
Официален език среднобългарски, църковнославянски, кирилица
Официална религия източноправославие
Население (пребр.) основно българи, но номинално владетел и на сърби и гърци, власи и албанци
Управление
Форма Кралство
Крал
(велик войвода)
Вълкашин Мърнявчевич (първи)
Крали Марко (последен)
История
Икономика
Валута собствен монетен двор в Охрид

Прилепското кралство (на сръбски: краљевство Прилеп и на македонска литературна норма: Кралство Прилеп) (1365/1371 - 1395) е държавно владение наследило по правоприемство кралската титла на Неманичите от Кралство Рашка. След смъртта на Стефан Душан, синът му от Елена Българска - Стефан Урош V наследява царската титла, която на изток се ползва с по-голямо признание и степен в йерархията от кралската от папството. Синът на загиналия предводител или велик войвода в Чирменската битка - Вълкашин Мърнявчевич, наследява дадената на баща му приживе от Елена и Стефан кралска титла на Неманичите и я носи до смъртта си в битката при рововете. Понеже след Чирменската битка Марко е принуден да се признае за васал на Мурад I, то и кралската титла се обезценява и принизява папството, което я е предоставило. Ето защо, а и с цел да катализира сърбите за борба срещу османците, папската курия присъжда нова такава и трета поред за сърбите - кралската титла на Твъртко I, който е коронясан на Димитровден 1377 г. над гроба на Свети Сава в Милешево за босненски и общосръбски крал.

Предистория[редактиране | edit source]

Покръстването на сърбите е труден процес през средновековието, като нито на Папската курия, нито на Константинополската патриаршия се отдава да завършат успешно този социално-религиозен процес. Бележития византийски император Мануил Комнин в стремежа си изпълно да доведе до успешен край този процес преотстъпва на сръбските жупани областта Дендра със средновековната българска крепост Рас, с цел същата да стане общосръбски център за всеобщо християнско поклонение. Процесът върви трудно, като през следващите два века в Поибрието са съградени всички средновековни сръбски манастири, а християнизирането на сръбските земи продължава в името на Свети Стефан Първомъченик. Като за начало изпърво е подигнат общонароден събор на Петрова църква с цел анатемосване на босненските богомили. Династията Неманичи се утвърждава като светородна начело на разпокъсаните сръбски земи, и понеже и Константинопол е в ръцете на Латинската империя в началото на 13 век, тази светородната династия получава кралска титла от Рим в лицето на папа Хонорий III през 1217 г. През следващите два века не много успешно продължава процеса на покръстване и налагане на християнската вяра в сръбските земи, а държавния им център е все на изток към българските предели, понеже българските земи отдавна за християнизирани.

По времето на крал Стефан Милутин в съседна България избухва въстанието на Ивайло и сръбският владетел се вижда принуден да окаже помощ на българите. Сключва трети брак с Анна Тертер, като застъпва интереса на исконната българска политика за териториално разширение на югозапад - към Македония, Албания, Епир и Тесалия - все земи населени основно с българи. Дали това го върши по свой почин или от името и за сметка на кралицата и по задължение от зестрата е спорно, но властелите му одобряват тази политика всецяло. По този начин, Неманичите завладяват български земи и по времето на Стефан Душан държавата обхваща главно български, а не сръбски земи с поданици преимуществено българи. Последните представители на династията Неманичи се явяват и представители на династичните царски родове управлявали Търновград. По тази причина, след края на Душановото царство, кралската титла на Неманичите номинално, де факто и де юре остава в Марковите кули в Прилеп, но поради васалния Марков статут към султана, на който краля плащал харадж, стойността на тази титла девалвирала, а и самата титла нямала значение за сърбите, понеже те вече не я припознавали като своя. Ето защо се наложило папството още приживе на Крал Марко да присъди трета поред кралска титла на сърбите и този път след Зета и Рашка - в Босненското банство, което било средновековен център на ересите и главно на богомилството. По този начин папството преследвало двуяка цел - хем да поласкае сърбите за високата чест, хем да ги насърчи към християнска ревност по пътя на правата вяра, като ги отклони от проповядваните им източни окултни мистични зурванистични учения от босненските патарени.

Статут[редактиране | edit source]

Прилепското кралство продължило своето номинално съществуване като средновековна държава, обаче подчинена на османския султан, което девалвирало суверенитета му, дотолкова доколкото реално е имало такъв.

Статута на главния герой на българския юнашки епос Крали Марко (известен повече като юнак над юнаците), е все пак над този над съседните нему бивши душанови властели - велбъждски деспот, косовски деспот, моравски и зетски владетели (включително и над Никола Алтоманович), албански владетели, както и над наследниците на Симеон Синиша в Епир и Тесалия (срещу претенциите на който за трона Елена предоставя цялата военна власт в царството на бащата на Марко - Вълкашин).

Първоначално личното владение на Мърнявчеви е деспотство, откъдето идва и наименованието Прилепска деспотия. През 1355/56 г. по повод на претенциите на Симеон Синиша за титлата "цар на сърби и гърци", Вълкашин явно като предводител и велик войвода получава кралската титла от Елена и Стефан. Целта е да се неутрализира посредством Вълкашин заплахата от Синиша за трона, но Вълкашин след преустановен поход при Дубровник срещу позициите на Никола Алтоманович се отправя в Тракия на помощ на брат си Йоан Углеша с който намират смъртта си край Чирмен. Властта и кралската титла след смъртта на Вълкашин и тази на царя Стефан Урош остава в Крали Марко и същия придобива статут на пръв сред равни сред останалите душанови властели въпреки васалния си статут към османския султан придобит междувременно. Оттук идва и народното предание за "юнакът над юнаците", отразено и в бугарщиците.

Със смъртта на Марко и кралския титул изчезва от хрониките. Баязид Светкавицата успешно неутрализира всички свои васали в българските земи до 1395 г., когато в битката при Ровине загиват Крали Марко и Константин Драгаш. Оцелява единствено Константин Балшич, но и той е посечен преди битката при Ангора заради подозрения в нелоялност към османския султан. На връщане от Влашко при Никополската крепост през 1395 г. е съсечен и господин Шишман, т.е. последния търновски цар, а цар Иван Срацимир след битката при Никопол е отведен в почитен плен в първата османска столица - Бурса, с който акт де юре е сложен край на българската държавност.

Междусъседски отношения, държавна приемственост, символизъм[редактиране | edit source]

Крали Марко отстъпва владението на Скопие на Вук Бранкович, понеже бащата на последния е властвал над Охрид, който остава в Марково владение. По този начин при Марко е държавния монетен двор, а при Бранкови - първия столичен български град в западните предели, резиденция на царете Роман, Стефан Душан и Стефан Урош.

През 1397 г. след смъртта на Марко, Константин Драгаш и Иван Шишман, княгиня Милица измолва мощите на закрилницата на Второто българско царство от Баязид I и ги пренася от Видин в църквата Лазарица в Крушевац. По този начин закрилницата покровителства тези земи, като по-сетне мощите ѝ са пренесени в Белград, където и остават до превземането му от османците през 1521 г. Мощите на българската светица са пренесени същата година в Цариград, а впоследствие през 1641 г. в Яш, княжество Молдова, т.е. в североизточна посока към Руското царство на дядо Иван (Иван Грозни), откъдето българите изчакват своето освобождение през 1878 г. посредством възстановяване на българската държавност и независимост.

Източници[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.