Куманово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за града в Република Македония. За селото в България вижте Куманово (село).

Куманово
    Герб
Куманово (Република Македония)
Red pog.png
Куманово
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Североизточен
кантон= Куманово
Географска област Жеглигово
Надм. височина 320 m
Население (2002) 76 272 души
Пощенски код 1300
Телефонен код 389 031
МПС код KU
Куманово в Общомедия

Кума̀ново (на македонска литературна норма: Куманово, на албански: Kumanova, Куманова) е град в Република Македония, център на община Куманово.

География[редактиране | edit source]

Градът е разположен в северната част на Република Македония на реките Кумановска (Койнарка) и Липковска, на 330 m надморска височина в котловината Жеглигово, на източните склонове на Скопска Църна гора. Разстоянието до столицата Скопие е 25 km, а до границата със Сърбия - 10 km.

История[редактиране | edit source]

В Османската империя[редактиране | edit source]

Българското екзархийско училище в града.

Първите сведения за града са в турски архиви от 1519 година, в които Куманово е споменато като селище с 52 семейства и 300 жители. То вероятно получава името си от етнонима на куманите, които се установяват в областта през Средновековието.[1]

В 1660 година османският пътешественик Евлия Челеби пише:

Селището Куманово се намира на територията на Скопския санджак и е едно войводство. Градът е украсен с много реки, с 600 къщи, покрити с керемиди. Джамията, която се намира на чаршията, е хубава, има теке, медресе, хамам, достатъчен брой дукяни и воденици, а климатът е добър и приятен. Лозя и градини има много.

В 19 век Куманово е смесен българо-турски град в Османската империя. В града още преди Руско-турската война функционира българска община. През май 1878 година иконом поп Божин и Димо Иванов от името на общината подписват Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония, с който се иска присъединяване на Македония към новообразуващата се българска държава.[2] След войната в 1880 година общината иска от Екзархията да направи постъпки пред Портата да им се назначи архиерейски наместник.[3] В 1880 година по молба на общината Екзархията изпраща в Куманово като учител Михаил Попов.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. градът е населявана от 7 700 жители българи християни, 5 800 турци, 600 арнаути мохамедани, 50 власи, 30 евреи и 350 цигани.[5]

В началото на 20 век християнското население на Куманово е преобладаващо под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Куманово има 7 032 българи екзархисти, 1 569 българи патриаршисти сърбомани, 5 гърци, 150 власи и 180 цигани. В града функционират българско основно и прогимназиално, сръбско основно и прогимназиално и влашко основно училище.[6]

В Сърбия[редактиране | edit source]

Пощата и площадът пред нея между Втората балканска и Първата световна война

През октомври 1912 година, в началото на Балканската война, край града се провежда Кумановската битка, в която сръбските войски нанасят поражение на османските и откриват пътя си за настъпление във Вардарска Македония. Сръбските власти подлагат на масов терор всички по-видни българи. На 27 март 1913 година сръбският секретар на общината в Малино Данило Цекич изпраща писмо до българския свещеник Никола Иванов в Куманово с образец на молба до сръбския митрополит Викентий Скопски, в която селяните се обявават за сърби:

Отче Никола, ти ще подпишеш това писмо, което ти изпращам, и след тебе ще трябва да го подпишат сопотските селяни, както и твоите енориаши: тръстеничани, пиесчани, станевчани, алканичени... За всяко село трябват двадесет подписа... Внимавай, кото тия, които ще подпишат да не избягат.

Поп Никола забягва в Щип при българските войски.[7]

След Междусъюзническата война в 1913 година градът остава в Сърбия.

Според преброяването от 2002 година градът има 76 272 жители.[8]

Националност Всичко
македонци 47 743
албанци 18 278
турци 256
роми 4 056
власи 108
сърби 5 230
бошняци 15
други 586

Кмет на града е Зоран Дамяновски.

Личности[редактиране | edit source]

Участници в честването на 1 май в града: Поцко Попкузов, Тоде Свилански, Петър Мадамче , Панзо Маназер, Ценко Арсов, Мико Цъмко, Зафир Трайковски, Иле Дащевски, Стойче Пчински, Иле Ръкла, Витко Иванов, Трайко Киткалия, Благой Вишниев, Йоско Трайков - Чучурея, Коста Дайлев, Трайко Илиевски - Кмета, Милан Дзука, Георги Оджа, Милан Георгиев, Денко Свещеника, Милан Дикла, Кръсто Кръстев (горе); музикантите Гаго, Асо, Дечо, Спиро, Ване, Наско и Данаил Димов (най-долу). Според надписа на снимката честването е от 1909 година, но според вестник „Работническа искра“ първото честване на 1 май в Куманово е от 1911 година.

Куманово традиционно в 19 век е голям българо-турски град в северна Македония, конкуриращ вилаетската столица Скопие. Един от водещите български възрожденци в града е Гьоро Борозан. От Куманово са и дейците на ВМОРО Йордан Иванов - един от водачите на Скопския революционен окръг, Йордан Йовчев - дълги години ръководител на околийския комитет на ВМОРО в Куманово и градски войвода, Методия Стоянов - градски войвода, Захари Гьорев - български учител и революционер в Ениджевардарско и Михаил Шуманов - кумановски войвода на организацията. В Куманово в края на 19 и началото на 20 век пуска корени сръбската пропаганда и градът дава някои видни дейци на комунистическата съпротива през годините на българското управление през Втората световна война - Християн Тодоровски и Перо Георгиев - народни герои на Югославия. От Куманово е Трайко Прокопиев - виден композитор от СР Македния. В Куманово в 1930 година е роден и турският поет и писател Фахри Кая.

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. ((en)) Evans, Thammy. Macedonia. Bradt Travel Guides, 2009. ISBN 9781841622972. с. 257.
  2. Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 658.
  3. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 563.
  4. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 578.
  5. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 215.
  6. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne. Avec deux cartes ethnographiques, Paris, 1905, pp. 126-127.
  7. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 34.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
Населени места в Община Куманово Flag of Kumanovo Municipality.svg
Куманово | Агино село | Бедине | Беляковце | Биляновце | Бързак | Вакъв | Винце | Габреш | Горно Коняре | Градище | Дълга | Доброшане | Довезенци | Долно Коняре | Живине | Зубовце | Карабичане | Клечевце | Кокошине | Колицко | Косматец | Кутлибег | Кучкарево | Къшане | Лопате | Любодраг | Мургаш | Ново село | Новоселяне | Орашец | Пезово | Проевце | Пчиня | Режановце | Речица | Романовце | Скачковце | Сопот | Студена бара | Сушево | Табановце | Тромегя | Умин дол | Черкези | Четирце | Шупли камен | Ячинце

Исторически села: Нов чифлик

Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.