Куманово
Тази статия е за града в Република Македония. За селото в България вижте Куманово (село).
| Куманово | |
|---|---|
 Куманово
Куманово на картата
на Република Македония |
|
| Данни | |
| Регион: | Североизточен |
| Община: | Куманово |
| Географска област: | Жеглигово |
| Население: | 76 272 (2002) |
| Надморска височина: | 320 m |
| Геогр. положение: | 42° 7' 55" сев. ш. 21° 42' 51" изт. д. |
| Пощенски код: | 1300 |
| Телефонен код: | 389 031 |
| Код на МПС: | KU |
|
|
|
Кума̀ново (на македонска литературна норма: Куманово, на албански: Kumanova, Куманова) е град в Република Македония, център на Община Куманово.
Съдържание |
География [редактиране]
Градът е разположен в северната част на Република Македония на реките Кумановска (Койнарка) и Липковска, в котловината Жеглигово.
История [редактиране]
В Османската империя [редактиране]
Първите сведения за града са в турски архиви от 1519 година, в които Куманово е споменато като селище с 52 семейства и 300 жители. В 1660 година османският пътешественик Евлия Челеби пише:
| „ | Селището Куманово се намира на територията на Скопския санджак и е едно войводство. Градът е украсен с много реки, с 600 къщи, покрити с керемиди. Джамията, която се намира на чаршията, е хубава, има теке, медресе, хамам, достатъчен брой дукяни и воденици, а климатът е добър и приятен. Лозя и градини има много. | “ |
В 19 век Куманово е смесен българо-турски град в Османската империя. В града още преди Руско-турската война функционира българска община. През май 1878 година иконом поп Божин и Димо Иванов от името на общината подписват Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония, с който се иска присъединяване на Македония към новообразуващата се българска държава.[1] След войната в 1880 година общината иска от Екзархията да направи постъпки пред Портата да им се назначи архиерейски наместник.[2] В 1880 година по молба на общината Екзархията изпраща в Куманово като учител Михаил Попов.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. градът е населявана от 7 700 жители българи християни, 5 800 турци, 600 арнаути мохамедани, 50 власи, 30 евреи и 350 цигани.[4]
В началото на 20 век християнското население на Куманово е преобладаващо под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Куманово има 7 032 българи екзархисти, 1 569 българи патриаршисти сърбомани, 5 гърци, 150 власи и 180 цигани. В града функционират българско основно и прогимназиално, сръбско основно и прогимназиално и влашко основно училище.[5]
В Сърбия [редактиране]
През октомври 1912 година, в началото на Балканската война, край града се провежда Кумановската битка, в която сръбските войски нанасят поражение на османските и откриват пътя си за настъпление във Вардарска Македония. След Междусъюзническата война градът остава в Сърбия.
Според преброяването от 2002 година градът има 76 272 жители.[6]
| Националност | Всичко |
| македонци | 47 743 |
| албанци | 18 278 |
| турци | 256 |
| роми | 4 056 |
| власи | 108 |
| сърби | 5 230 |
| бошняци | 15 |
| други | 586 |
Кмет на града е Зоран Дамяновски.
Личности [редактиране]
Основна статия: Куманово традиционно в 19 век е голям българо-турски град в северна Македония, конкуриращ вилаетската столица Скопие. Един от водещите български възрожденци в града е Гьоро Борозан. От Куманово са и дейците на ВМОРО Йордан Иванов - един от водачите на Скопския революционен окръг, Йордан Йовчев - дълги години ръководител на околийския комитет на ВМОРО в Куманово и градски войвода, Методия Стоянов - градски войвода, Захари Гьорев - български учител и революционер в Ениджевардарско и Михаил Шуманов - кумановски войвода на организацията. В Куманово в края на 19 и началото на 20 век пуска корени сръбската пропаганда и градът дава някои видни дейци на комунистическата съпротива през годините на българското управление през Втората световна война - Християн Тодоровски и Перо Георгиев - народни герои на Югославия. От Куманово е Трайко Прокопиев - виден композитор от СР Македния. В Куманово в 1930 година е роден и турският поет и писател Фахри Кая.
Побратимени градове [редактиране]
Външни препратки [редактиране]
Бележки [редактиране]
- ↑ Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 658.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 563.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 578.
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 215.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne. Avec deux cartes ethnographiques, Paris, 1905, pp. 126-127.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
| Населени места в Община Куманово |  |
|
|---|---|---|
| Куманово | Агино село | Бедине | Беляковци | Биляновце | Бързак | Вакъв | Винце | Габреш | Горно Коняре | Градище | Дълга | Доброшане | Довезенци | Долно Коняре | Живине | Зубовце | Карабичане | Клечевце | Кокошине | Колицко | Косматец | Кутлибег | Кучкарево | Къшане | Лопате | Любодраг | Мургаш | Ново село | Новоселяне | Орашец | Пезово | Проевце | Пчиня | Режановце | Речица | Романовце | Скачковце | Сопот | Студена бара | Сушево | Табановце | Тромегя | Умин дол | Черкези | Четирце | Шупли камен | Ячинце
Исторически села: Нов чифлик |
||
|
|||||
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
