Царево село
Вижте пояснителната страница за други значения на Делчево .
| Царево село Делчево |
|
|---|---|
 '
|
|
 Царево село
Царево село на картата
на Република Македония |
|
| Данни | |
| Регион: | Източен |
| Община: | Царево село |
| Географска област: | Пиянец |
| Население: | 11 500 (2002) |
| Надморска височина: | 606 m |
| Геогр. положение: | 41° 58' 1" сев. ш. 22° 46' 9" изт. д. |
| Пощенски код: | 2320 |
| Телефонен код: | 033 |
| Код на МПС: | KO |
|
|
|
Царево село или Делчево (на македонска литературна норма: Делчево) е град в Република Македония, център на община Царево село в областта Пиянец, с население от 10 454 души (2002).
Съдържание |
География [редактиране]
Делчево е разположено в източната част на Република Македония. Столицата на Скопие е на 170 км западно, най-близкият регионален център е град Щип на около 82 км, западно, границата с България е на 12 км източно, откъдето през ГКПП Делчево-Логодаж може да бъде преминато в България, Благоевград е едва на 40 км от Делчево, а София на 138 км североизточно.
Градчето е разположено на река Брегалница, в горното и течение, в северните склонове на Малешевската планина и рида и Голак, в близост, където Брегалница разделя Малешевската планина от Осоговската. Делчево е най-голямото селище и център на областта Пиянец заключена в склоновете на Малешевска и Осоговска планина. Надморската височина на селището варира между 590 и 640 м над морскто равнище.
История [редактиране]
Първото споменаване на Царево село е от един закон на Стефан Душан от 1347 г. Тогавашното е име е било Царско село. Според преданията, по време на византийското владичество, градът се е наричал Василево, което в превод от гръцки означава Царево. По време на османското владичество, градът се е наричал Султания, а българското му название е Царево село. В средата на 17 век от тук минава османският пътешественик Евлия Челеби, който пише за селището:
| „ | Чарена село на български значи селото на покойния цар. Намира се в полите на една планина. То е мюсюлманско село със сто къщи, една украсена джамия с каменно минаре.[1] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Царево село е смесено българо-турско село с 520 души жители българи християни, 575 българи мохамедани и 425 турци.[2]
По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година всичките 520 жители на Царево село са българи екзархисти и в селото функционират две български училища - основно и прогимназиално.[3]
Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Царево село живеят 806 помаци и 649 българи.[4]
Селото влиза в рамките на българската държава под името Царево село от 1941 до 1944 година. Градът е прекръстен на Делчево от югославските власти през 1950 г. в чест на Гоце Делчев.
Население [редактиране]
Според преброяването от 2002 година градът има 11 500 жители.[5]
| Националност | Всичко |
| македонци | 10 761 |
| албанци | 7 |
| турци | 97 |
| роми | 564 |
| власи | 3 |
| сърби | 25 |
| бошняци | 0 |
| други | 43 |
Образование [редактиране]
Градът с неголямото си население разполага с две основни училища и едно средно:
Култура и забележителности [редактиране]
- Край Царево село е разположен манастирът „Света Богородица Балаклия“;
- Църква „Успение на Св. Богородица“;
- Културен дом на АСНОМ
Личности [редактиране]
- Родени в Царево село
Ангел Симеонов (1892 - 1933), български революционер- Васил Янакиев (1878-1946), учител, печатар, кмет на Кюстендил (1919-1920).
- Григор Бояджиев (1870 - 1948), български адвокат и революционер
Елена Кожухарова (р. 1945), писателка от Република Македония- Еротей Николов, български революционер
- Любомир Белогаски (1911 - 1994), художник от Република Македония
-
Методи Митевски (1924 - 1962), югославски комунист и политик от СР Македония - Спиро Георгиев (1902 - 1923), деец на ВМРО, загинал на 15 март 1923 година в сражение със сръбска войска[6] или убит от органи на полицията при конфликта на ВМРО с правителството на БЗНС.[7]
Побратимени градове [редактиране]
Външни препратки [редактиране]
- Официален сайт на Община Царево село
- http://www.delcevo.com
- Васил Кънчов. Из „Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница“
Бележки [редактиране]
- ↑ Евлия Челеби. „Пътепис“, София, 1972, стр. 27.
- ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“, София, 1900, стр. 228.
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 140-141.
- ↑ Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 241.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
- ↑ Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - 1924, Льовен, 1965, стр. 703.
- ↑ Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - 1924, Льовен, 1965, стр. 709.
| Населени места в Община Царево село (Делчево) |  |
|
|---|---|---|
| Царево село (Делчево) | Бигла | Ветрен | Вирче | Вратиславци | Габрово | Град | Дзвегор | Драмче | Илиово | Киселица | Косово Дъбе | Нов Истевник | Очипала | Полето | Разловци | Селник | Стамер | Стар Истевник | Тработивище | Турия | Чифлик | ||
|
|||||
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
