Царево село

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Делчево .

Царево село
Делчево
    Герб
Grad Delcevo.JPG
Царево село (Република Македония)
Red pog.png
Царево село
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Източен
кантон= Царево село
Географска област Пиянец
Надм. височина 606 m
Население (2002) 11 500 души
Пощенски код 2320
Телефонен код 033
МПС код KO
Царево село в Общомедия

Царево село (на македонска литературна норма: Делчево) е град в Република Македония, център на община Царево село в областта Пиянец, с население от 10 454 души (2002).

География[редактиране | edit source]

Делчево е разположено в източната част на Република Македония. Столицата на Скопие е на 170 км западно, най-близкият регионален център е град Щип на около 82 км, западно, границата с България е на 12 км източно, откъдето през ГКПП Делчево-Логодаж може да бъде преминато в България, Благоевград е едва на 40 км от Делчево, а София на 138 км североизточно.

Градчето е разположено на река Брегалница, в горното и течение, в северните склонове на Малешевската планина и рида и Голак, в близост, където Брегалница разделя Малешевската планина от Осоговската. Делчево е най-голямото селище и център на областта Пиянец заключена в склоновете на Малешевска и Осоговска планина. Надморската височина на селището варира между 590 и 640 м над морскто равнище.

История[редактиране | edit source]

Първото споменаване на Царево село е от един закон на Стефан Душан от 1347 г. Тогавашното е име е било Царско село. Според преданията, по време на византийското владичество, градът се е наричал Василево, което в превод от гръцки означава Царево.[1]

В Османската империя[редактиране | edit source]

Царево село в началото на 20 век.

По време на османското владичество, градът се е наричал Султание,[1] а българското му название е Царево село. В средата на 17 век от тук минава османският пътешественик Евлия Челеби, който пише за селището:

Чарена село на български значи селото на покойния цар. Намира се в полите на една планина. То е мюсюлманско село със сто къщи, една украсена джамия с каменно минаре.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Царево село е смесено българо-турско село с 520 души жители българи християни, 575 българи мохамедани и 425 турци.[3]

По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година всичките 520 жители на Царево село са българи екзархисти и в селото функционират две български училища - основно и прогимназиално.[4]

В Сърбия и Югославия[редактиране | edit source]

Царевоселската чета на Дончо Христов от ВМРО; около 1920 г.

След като Царево село попада в Сърбия след Междусъюзническата война в 1913 година, сръбският крал Петър I го провъзгласява за град.[1] През 1915 година, по време на Първата световна война, Царево село отново е окупирано от български части, които се изтеглят в 1918 година.

Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Царево село живеят 806 помаци и 649 българи.[5]

Царево село влиза в рамките на българската държава от 1941 до 1944 година. Градът е прекръстен на Делчево от югославските власти на 13 май 1950 г. в чест на Гоце Делчев.[1]

Културният дом на АСНОМ; 2009 г.
ОУ „Св. Климент Охридски“; 2009 г.

В Република Македония[редактиране | edit source]

Според преброяването от 2002 година градът има 11 500 жители.[6]

Националност Всичко
македонци 10 761
албанци 7
турци 97
роми 564
власи 3
сърби 25
бошняци 0
други 43

Образование[редактиране | edit source]

Градът с неголямото си население разполага с две основни училища и едно средно:

  • СУ „Методия Митевски—Брицо“
  • ОУ „Ванчо Пърке“
  • ОУ „Св. Климент Охридски“

Забележителности[редактиране | edit source]

„Успение Богородично“
„Света Богородица Балаклия“
  • Край Царево село е разположен манастирът Богородица Балаклия|„Света Богородица Балаклия“. Изграден е в 1915 година от слаб материал. На 6 юни 1999 година е осветен и поставен нов темелен камък от митрополит Стефан Брегалнишки и манастирът из основи е изграден отново и осветена на 19 септември 1999 година от Стефан Брегалнишки. Иконите и живописта на манастира са от зографа Драган Ристевски от Охрид.[7]
  • Църквата „Успение на Пресвета Богородица“ е изградена в 19 век. Не е изписана, а иконите са от Димитър Папрадишки, Григорий Пецанов и други автори.[7]
  • Манастирът „Покров на Пресвета Богородица“ е изграден в 1920 година и цялостно възобновен в 1990 година. Не е осветен, няма живопис и икони.[7]

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Царево село

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б в г Споменик Гоце Делчев. // Убавините на Делчево. Посетен на 31 март 2014 г.
  2. Евлия Челеби. „Пътепис“, София, 1972, стр. 27.
  3. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“, София, 1900, стр. 228.
  4. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 140-141.
  5. Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 241.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  7. а б в Делчевско архиерејско намесништво. // Брегалничка епархија. Посетен на 31 март 2014 г.
  8. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - 1924, Льовен, 1965, стр. 703.
  9. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - 1924, Льовен, 1965, стр. 709.
Населени места в Община Царево село (Делчево) Flag of Delčevo Municipality.svg
Царево село (Делчево) | Бигла | Ветрен | Вирче | Вратиславци | Габрово | Град | Дзвегор | Драмче | Илиово | Киселица | Косово Дъбе | Нов Истевник | Очипала | Полето | Разловци | Селник | Стамер | Стар Истевник | Тработивище | Турия | Чифлик
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.