Царево село

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Делчево .

Царево село
Делчево
    Герб
Grad Delcevo.JPG
Царево село (Република Македония)
Red pog.png
Царево село
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Източен
Община Царево село
Географска област Пиянец
Надм. височина 606 m
Население (2002) 11 500 души
Пощенски код 2320
Телефонен код 033
МПС код KO
Царево село в Общомедия

Царево село (на македонска литературна норма: Делчево) е град в Република Македония, център на община Царево село в областта Пиянец, с население от 10 454 души (2002).

География[редактиране | edit source]

Делчево е разположено в източната част на Република Македония. Столицата на Скопие е на 170 км западно, най-близкият регионален център е град Щип на около 82 км, западно, границата с България е на 12 км източно, откъдето през ГКПП Делчево-Логодаж може да бъде преминато в България, Благоевград е едва на 40 км от Делчево, а София на 138 км североизточно.

Градчето е разположено на река Брегалница, в горното и течение, в северните склонове на Малешевската планина и рида и Голак, в близост, където Брегалница разделя Малешевската планина от Осоговската. Делчево е най-голямото селище и център на областта Пиянец заключена в склоновете на Малешевска и Осоговска планина. Надморската височина на селището варира между 590 и 640 м над морскто равнище.

История[редактиране | edit source]

Първото споменаване на Царево село е от един закон на Стефан Душан от 1347 г. Тогавашното е име е било Царско село. Според преданията, по време на византийското владичество, градът се е наричал Василево, което в превод от гръцки означава Царево.[1]

В Османската империя[редактиране | edit source]

Царево село в началото на 20 век.

По време на османското владичество, градът се е наричал Султание,[1] а българското му название е Царево село. В средата на 17 век от тук минава османският пътешественик Евлия Челеби, който пише за селището:

Чарена село на български значи селото на покойния цар. Намира се в полите на една планина. То е мюсюлманско село със сто къщи, една украсена джамия с каменно минаре.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Царево село е смесено българо-турско село с 520 души жители българи християни, 575 българи мохамедани и 425 турци.[3]

По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година всичките 520 жители на Царево село са българи екзархисти и в селото функционират две български училища - основно и прогимназиално.[4]

В Сърбия и Югославия[редактиране | edit source]

Царевоселската чета на Дончо Христов от ВМРО; около 1920 г.

След като Царево село попада в Сърбия след Междусъюзническата война в 1913 година, сръбският крал Петър I го провъзгласява за град.[1] През 1915 година, по време на Първата световна война, Царево село отново е окупирано от български части, които се изтеглят в 1918 година.

Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Царево село живеят 806 помаци и 649 българи.[5]

Царево село влиза в рамките на българската държава от 1941 до 1944 година. Градът е прекръстен на Делчево от югославските власти на 13 май 1950 г. в чест на Гоце Делчев.[1]

Културният дом на АСНОМ; 2009 г.
ОУ „Св. Климент Охридски“; 2009 г.

В Република Македония[редактиране | edit source]

Според преброяването от 2002 година градът има 11 500 жители.[6]

Националност Всичко
македонци 10 761
албанци 7
турци 97
роми 564
власи 3
сърби 25
бошняци 0
други 43

Образование[редактиране | edit source]

Градът с неголямото си население разполага с две основни училища и едно средно:

  • СУ „Методия Митевски—Брицо“
  • ОУ „Ванчо Пърке“
  • ОУ „Св. Климент Охридски“

Забележителности[редактиране | edit source]

„Успение Богородично“
„Света Богородица Балаклия“
  • Край Царево село е разположен манастирът Богородица Балаклия|„Света Богородица Балаклия“. Изграден е в 1915 година от слаб материал. На 6 юни 1999 година е осветен и поставен нов темелен камък от митрополит Стефан Брегалнишки и манастирът из основи е изграден отново и осветена на 19 септември 1999 година от Стефан Брегалнишки. Иконите и живописта на манастира са от зографа Драган Ристевски от Охрид.[7]
  • Църквата „Успение на Пресвета Богородица“ е изградена в 19 век. Не е изписана, а иконите са от Димитър Папрадишки, Григорий Пецанов и други автори.[7]
  • Манастирът „Покров на Пресвета Богородица“ е изграден в 1920 година и цялостно възобновен в 1990 година. Не е осветен, няма живопис и икони.[7]

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Царево село

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б в г Споменик Гоце Делчев. // Убавините на Делчево. Посетен на 31 март 2014 г.
  2. Евлия Челеби. „Пътепис“, София, 1972, стр. 27.
  3. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“, София, 1900, стр. 228.
  4. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 140-141.
  5. Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 241.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  7. а б в Делчевско архиерејско намесништво. // Брегалничка епархија. Посетен на 31 март 2014 г.
  8. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - 1924, Льовен, 1965, стр. 703.
  9. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - 1924, Льовен, 1965, стр. 709.
Населени места в Община Царево село (Делчево) Flag of Delčevo Municipality.svg
Царево село (Делчево) | Бигла | Ветрен | Вирче | Вратиславци | Габрово | Град | Дзвегор | Драмче | Илиово | Киселица | Косово Дъбе | Нов Истевник | Очипала | Полето | Разловци | Селник | Стамер | Стар Истевник | Тработивище | Турия | Чифлик
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.