Валандово
| Валандово | |
|---|---|
 Поглед към Валандово
|
|
 Валандово
Валандово на картата
на Република Македония |
|
| Данни | |
| Регион: | Югоизточен |
| Община: | Валандово |
| Географска област: | Боймия |
| Население: | 4 402 (2002) |
| Надморска височина: | 110 m |
| Геогр. положение: | 41° 19' 0" сев. ш. 22° 33' 39" изт. д. |
| Пощенски код: | 2460 |
| Телефонен код: | (+389) 034 |
| Код на МПС: | VE |
|
|
|
Валандово (на македонска литературна норма: Валандово) е град в Република Македония, център на едноименната община Валандово.
Съдържание |
География [редактиране]
Градът е разположен в югоизточния край на страната в историко-географската област Боймия, част от Гевгелийско-валандовската котловина, на десния бряг на Анската река, ляв приток на Вардар. Тъй като е в южното подножие на Плавуш, Валандово е известен като Града под Плавуш.
История [редактиране]
За първи път Валандово се споменава в една дарствена грамота на цар Стефан Душан от 12 юни 1349 година под името Алавандов.[1] През 70-те години на 14 век село Алавандово е в състава на Велбъждкото деспотство и принадлежи на светорския манастир „Свети Пантелеймон“.[2]
В средата на 17 век през Валандово минава османският пътешественик Евлия Челеби, който пише за градчето:
| „ | Валандово... на български ще рече Голям поп (владика). Мюсюлманите са малко, а неверниците българи са много... Поради това, че климатът му е много приятен има извънредно много хубави български девойки.[3] | “ |
Според османски джизие регистър от 1664-1665 година Валандово е център на нахия в рамките на Петричка кааза.
В края на 19 век Валандово е малко българо-турско градче. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Валантово е посочено като селище със 120 домакинства, като жителите му са 358 българи и 44 помаци.[4]
На 7 декември 1899 г. започва Валандовската афера, при която за революционна дейност са арестувани над 250 българи, свързани с Вътрешната македоно-одринска революционна организация от Гевгелийско, Дойранско и Ениджевардарско.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. паланката е населявана от 820 жители българи християни, 285 турци и 90 цигани.[5]
В началото на 20 век християнското население на Валандово е смесено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година във Валандово има 312 българи екзархисти и 560 българи патриаршисти гъркомани. Там функционират българско и гръцко начално училище.[7]
При избухването на Балканската война в 1912 година 16 души от Валандово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]
След Междусъюзническата война в 1913 година Валандово остава в Сърбия. През март 1915 година градчето е за кратко освободено по време на Валандовската акция на ВМОРО. Населението посреща четите на ВМОРО като освободители, а по-къщите се веят български знамена.[9] През есента на 1915 година след намесата на България в Първата световна война Валандово е освободено от българската армия.
По време на Втората световна война от 1941 до 1944 година Валандово отново е включено в границите на Царство България.
Валандово днес [редактиране]
Според преброяването от 2002 година Валандово има 4 402 жители.[10]
| Националност | Всичко |
| македонци | 4 279 |
| сърби | 58 |
| турци | 26 |
| цигани | 13 |
| власи | 1 |
| бошняци | 1 |
| други | 24 |
Личности [редактиране]
- Родени във Валандово
Георге Иванов (1960 - ), юрист от Република Македония, 4-ти президент на Република Македония (от 2009 г.)- Душко Гошевски (1983 - ), писател от Република Македония
- Костадин Танчев (1940 - ), художник график от Република Македония
Никола Арнаудов, македоно-одрински опълченец, 6 охридска дружина[11]
- Починали във Валандово
- Христо Франгулата, български революционер
Бележки [редактиране]
- ↑ Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр. 139.
- ↑ Матанов, Христо, Княжеството на Драгаши. Към историята на Източна и Североизточна Македония в доосманската епоха, София 1997, с. 164.
- ↑ Евлия Челеби. „Пътепис“, София, 1972, стр. 268, 270.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 194-195
- ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 162.
- ↑ Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα. // Посетен на 3 март 2013 г..
- ↑ Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905. pp. 100-101.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 833.
- ↑ Националноосвободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944, Т. III, София, 1997, стр. 343
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 53.
| Населени места в Община Валандово |  |
|
|---|---|---|
| Валандово | Балинци | Башибос | Брайковци | Гърчище | Дедели | Казандол | Калково | Кълъчково (Йосифово) | Кочули | Марвинци | Пирава | Пръстен | Раброво | Собри | Удово | Чалакли
Исторически села: Айранли | Аразли | Байрамбос | Баракли | Башали | Булунтули | Вейсели | Градец | Гюлели | Плавуш | Татарли | Терзели | Честево |
||
|
|||||
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
