Валандово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене



Валандово
    Герб
Поглед към Валандово
Поглед към Валандово
Валандово (Република Македония)
Red pog.png
Валандово
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Югоизточен
кантон= Валандово
Географска област Боймия
Надм. височина 110 m
Население (2002) 4 402 души
Пощенски код 2460
Телефонен код (+389) 034
МПС код GE
Валандово в Общомедия

Валандово (на македонска литературна норма: Валандово) е град в Република Македония, център на едноименната община Валандово.

География[редактиране | edit source]

Градът е разположен в югоизточния край на страната в историко-географската област Боймия, част от Гевгелийско-валандовската котловина, на десния бряг на Анската река, ляв приток на Вардар. Тъй като е в южното подножие на Плавуш, Валандово е известен като Града под Плавуш.

История[редактиране | edit source]

За първи път Валандово се споменава в една дарствена грамота на цар Стефан Душан от 12 юни 1349 година под името Алавандов.[1] През 70-те години на 14 век село Алавандово е в състава на Велбъждкото деспотство и принадлежи на светорския манастир „Свети Пантелеймон“.[2]

В средата на 17 век през Валандово минава османският пътешественик Евлия Челеби, който пише за градчето:

Валандово... на български ще рече Голям поп (владика). Мюсюлманите са малко, а неверниците българи са много... Поради това, че климатът му е много приятен има извънредно много хубави български девойки.[3]
Валандово в началото на 20 век.

Според османски джизие регистър от 1664-1665 година Валандово е център на нахия в рамките на Петричка кааза.

В края на 19 век Валандово е малко българо-турско градче. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Валантово е посочено като селище със 120 домакинства, като жителите му са 358 българи и 44 помаци.[4]

На 7 декември 1899 г. започва Валандовската афера, при която за революционна дейност са арестувани над 250 българи, свързани с Вътрешната македоно-одринска революционна организация от Гевгелийско, Дойранско и Ениджевардарско.

Печат на гръцкото училище във Валандово

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. паланката е населявана от 820 жители българи християни, 285 турци и 90 цигани.[5]

Олга Саиси Кордату, гръцка учителка във Валандово[6]

В началото на 20 век християнското население на Валандово е смесено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година във Валандово има 312 българи екзархисти и 560 българи патриаршисти гъркомани. Там функционират българско и гръцко начално училище.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година 16 души от Валандово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

След Междусъюзническата война в 1913 година Валандово остава в Сърбия. През март 1915 година градчето е за кратко освободено по време на Валандовската акция на ВМОРО. Населението посреща четите на ВМОРО като освободители, а по-къщите се веят български знамена.[9] През есента на 1915 година след намесата на България в Първата световна война Валандово е освободено от българската армия.

По време на Втората световна война от 1941 до 1944 година Валандово отново е включено в границите на Царство България.

Население[редактиране | edit source]

Български войници във Валандово през Първата световна война
Оранжерии край Валандово (2010 г.)
Изглед от Валандово

Според преброяването от 2002 година Валандово има 4 402 жители.[10]

Националност Всичко
македонци 4 279
сърби 58
турци 26
цигани 13
власи 1
бошняци 1
други 24

Политика[редактиране | edit source]

Кмет[редактиране | edit source]

За трети пореден мандат (2004-2009, 2009-2013 и от 2013 г.) на местните избори през 2013 г. жителите на община Валандово преизбират за кмет — Николче Чурлиновски,[11] подкрепен от управляващата в това време партия - ВМРО-ДПМНЕ.

Общински съвет[редактиране | edit source]

Съветът на общината се състои от 15 съветници, избирани на общи избори от жителите на община Валандово, за мандат от 4 години. Съветът на общината избира измежду членовете си председател.[12]

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Икономика[редактиране | edit source]

Основна част от стопанството на града и общината е земеделието. В растениевъдството главно се отглеждат житни култури, грозде, диня, пипер, домати, тютюн и други. В животновъдството застъпено е птицевъдството, производството на бройлери и яйца (фирма „Агрипро“).

От преработващата индустрия са развити производството на храни (фабриката за сладкарски изделия „9 ноември“), винопроизводството и преработката на тютюн. Застъпена е шивашката индустрия.

Образование[редактиране | edit source]

Градчето разполага с едно средно и едно основно училища: СУ „Гоце Делчев“ и ОУ „Йосип Броз Тито“. (към 2014 г.)

Култура[редактиране | edit source]

  • Културен център „25-ти май“
  • Край града е разположен Валандовският манастир „Свети Георги“, изграден в 1934 година. Манастирската църква е върху основите на средновековна църква.
  • Църквата „Свети Димитър“ е от 1830 година.[14]
  • Във Валандово се провежда придобилият известност и в България Валандовкси Фолк фест, който се провежда за пръв път през 1985 г. В музикалния фестивал участват музиканти от различни държави. Фестивалът се провежда всяка година между 23-25 май, като е изградена специална зала с 1 200 седящи места.[15]
  • Друго традиционно събитие е „Ракияда“, на която мерят сили майтори на варенето на ракия[16]

Личности[редактиране | edit source]

Родени във Валандово
  • Република Македония Георге Иванов (1960 - ), юрист от Република Македония, 4-ти президент на Република Македония (от 2009 г.)
  • Република Македония Душко Гошевски (1983 - ), писател от Република Македония
  • Република Македония Костадин Танчев (1940 - ), художник график от Република Македония
  • България Никола Арнаудов, македоно-одрински опълченец, 6 охридска дружина[17]
Починали във Валандово

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр. 139.
  2. Матанов, Христо, Княжеството на Драгаши. Към историята на Източна и Североизточна Македония в доосманската епоха, София 1997, с. 164.
  3. Евлия Челеби. „Пътепис“, София, 1972, стр. 268, 270.
  4. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 194-195
  5. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 162.
  6. Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα. // Посетен на 3 март 2013 г..
  7. Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905. pp. 100-101.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 833.
  9. Националноосвободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944, Т. III, София, 1997, стр. 343
  10. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  11. Локална самоуправа > Градоначалник. // официален сайт на Община Валандово. Посетен на 2013-02-21. (млн)
  12. Локална самоуправа > Совет. // официален сайт на Община Валандово. Посетен на 2013-02-21. (млн)
  13. „Валандово се збратими со Сиврихисар, Р. Турција“. // www.jugoinfo.mk. (млн)
  14. Цркви во Валандовско. // Повардарска епархија, 2 юни 2008 г. Посетен на 21 февруари 2014 г.
  15. Култура > Фестивали. // официален сайт на Община Валандово. Посетен на 2013-02-21. (млн)
  16. Георгиев, Зоран. „Одржана 13-та валандовска ракијада“. // ТВ Сител, 19 октомври 2013. Посетен на 2013-02-21. (млн)
  17. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 53.


Населени места в Община Валандово Flag of Valandovo Municipality.svg
Валандово | Балинци | Башибос | Брайковци | Гърчище | Дедели | Казандол | Калково | Кълъчково (Йосифово) | Кочули | Марвинци | Пирава | Пръстен | Раброво | Собри | Удово | Чалакли

Исторически села: Айранли | Аразли | Байрамбос | Баракли | Башали | Булунтули | Вейсели | Градец | Гюлели | Плавуш | Татарли | Терзели | Честево

Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.