Валандово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене



Валандово
    Герб
Поглед към Валандово
Поглед към Валандово
Валандово (Република Македония)
Red pog.png
Валандово
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Югоизточен
Община Валандово
Географска област Боймия
Надм. височина 110 m
Население (2002) 4 402 души
Пощенски код 2460
Телефонен код (+389) 034
МПС код GE
Валандово в Общомедия

Валандово (на македонска литературна норма: Валандово) е град в Република Македония, център на едноименната община Валандово.

География[редактиране | edit source]

Градът е разположен в югоизточния край на страната в историко-географската област Боймия, част от Гевгелийско-валандовската котловина, на десния бряг на Анската река, ляв приток на Вардар. Тъй като е в южното подножие на Плавуш, Валандово е известен като Града под Плавуш.

История[редактиране | edit source]

За първи път Валандово се споменава в една дарствена грамота на цар Стефан Душан от 12 юни 1349 година под името Алавандов.[1] През 70-те години на 14 век село Алавандово е в състава на Велбъждкото деспотство и принадлежи на светорския манастир „Свети Пантелеймон“.[2]

В средата на 17 век през Валандово минава османският пътешественик Евлия Челеби, който пише за градчето:

Валандово... на български ще рече Голям поп (владика). Мюсюлманите са малко, а неверниците българи са много... Поради това, че климатът му е много приятен има извънредно много хубави български девойки.[3]
Валандово в началото на 20 век.

Според османски джизие регистър от 1664-1665 година Валандово е център на нахия в рамките на Петричка кааза.

В края на 19 век Валандово е малко българо-турско градче. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Валантово е посочено като селище със 120 домакинства, като жителите му са 358 българи и 44 помаци.[4]

На 7 декември 1899 г. започва Валандовската афера, при която за революционна дейност са арестувани над 250 българи, свързани с Вътрешната македоно-одринска революционна организация от Гевгелийско, Дойранско и Ениджевардарско.

Печат на гръцкото училище във Валандово

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. паланката е населявана от 820 жители българи християни, 285 турци и 90 цигани.[5]

В началото на 20 век християнското население на Валандово е смесено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година във Валандово има 312 българи екзархисти и 560 българи патриаршисти гъркомани. Там функционират българско и гръцко начално училище.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година 16 души от Валандово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

След Междусъюзническата война в 1913 година Валандово остава в Сърбия. През март 1915 година градчето е за кратко освободено по време на Валандовската акция на ВМОРО. Населението посреща четите на ВМОРО като освободители, а по-къщите се веят български знамена.[8] През есента на 1915 година след намесата на България в Първата световна война Валандово е освободено от българската армия.

По време на Втората световна война от 1941 до 1944 година Валандово отново е включено в границите на Царство България.

Население[редактиране | edit source]

Български войници във Валандово през Първата световна война
Оранжерии край Валандово (2010 г.)
Изглед от Валандово

Според преброяването от 2002 година Валандово има 4 402 жители.[9]

Националност Всичко
македонци 4 279
сърби 58
турци 26
цигани 13
власи 1
бошняци 1
други 24

Политика[редактиране | edit source]

Кмет[редактиране | edit source]

За трети пореден мандат (2004-2009, 2009-2013 и от 2013 г.) на местните избори през 2013 г. жителите на община Валандово преизбират за кмет — Николче Чурлиновски,[10] подкрепен от управляващата в това време партия - ВМРО-ДПМНЕ.

Общински съвет[редактиране | edit source]

Съветът на общината се състои от 15 съветници, избирани на общи избори от жителите на община Валандово, за мандат от 4 години. Съветът на общината избира измежду членовете си председател.[11]

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Икономика[редактиране | edit source]

Основна част от стопанството на града и общината е земеделието. В растениевъдството главно се отглеждат житни култури, грозде, диня, пипер, домати, тютюн и други. В животновъдството застъпено е птицевъдството, производството на бройлери и яйца (фирма „Агрипро“).

От преработващата индустрия са развити производството на храни (фабриката за сладкарски изделия „9 ноември“), винопроизводството и преработката на тютюн. Застъпена е шивашката индустрия.

Образование[редактиране | edit source]

Градчето разполага с едно средно и едно основно училища: СУ „Гоце Делчев“ и ОУ „Йосип Броз Тито“. (към 2014 г.)

Култура[редактиране | edit source]

  • Културен център „25-ти май“
  • Край града е разположен Валандовският манастир „Свети Георги“, изграден в 1934 година. Манастирската църква е върху основите на средновековна църква.
  • Църквата „Свети Димитър“ е от 1830 година.[13]
  • Във Валандово се провежда придобилият известност и в България Валандовкси Фолк фест, който се провежда за пръв път през 1985 г. В музикалния фестивал участват музиканти от различни държави. Фестивалът се провежда всяка година между 23-25 май, като е изградена специална зала с 1 200 седящи места.[14]
  • Друго традиционно събитие е „Ракияда“, на която мерят сили майтори на варенето на ракия[15]

Личности[редактиране | edit source]

Олга Саиси Кордату, гръцка учителка във Валандово[16]
Родени във Валандово
  • Република Македония Георге Иванов (1960 - ), юрист от Република Македония, 4-ти президент на Република Македония (от 2009 г.)
  • Република Македония Душко Гошевски (1983 - ), писател от Република Македония
  • Република Македония Костадин Танчев (1940 - ), художник график от Република Македония
  • България Никола Арнаудов, македоно-одрински опълченец, 6 охридска дружина[17]
Починали във Валандово

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр. 139.
  2. Матанов, Христо, Княжеството на Драгаши. Към историята на Източна и Североизточна Македония в доосманската епоха, София 1997, с. 164.
  3. Евлия Челеби. „Пътепис“, София, 1972, стр. 268, 270.
  4. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 194-195
  5. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 162.
  6. Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905. pp. 100-101.
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 833.
  8. Националноосвободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944, Т. III, София, 1997, стр. 343
  9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  10. Локална самоуправа > Градоначалник. // официален сайт на Община Валандово. Посетен на 2013-02-21. (млн)
  11. Локална самоуправа > Совет. // официален сайт на Община Валандово. Посетен на 2013-02-21. (млн)
  12. „Валандово се збратими со Сиврихисар, Р. Турција“. // www.jugoinfo.mk. (млн)
  13. Цркви во Валандовско. // Повардарска епархија, 2 юни 2008 г. Посетен на 21 февруари 2014 г.
  14. Култура > Фестивали. // официален сайт на Община Валандово. Посетен на 2013-02-21. (млн)
  15. Георгиев, Зоран. „Одржана 13-та валандовска ракијада“. // ТВ Сител, 19 октомври 2013. Посетен на 2013-02-21. (млн)
  16. Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα. // Посетен на 3 март 2013 г..
  17. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 53.


Населени места в Община Валандово Flag of Valandovo Municipality.svg
Валандово | Балинци | Башибос | Брайковци | Гърчище | Дедели | Казандол | Калково | Кълъчково (Йосифово) | Кочули | Марвинци | Пирава | Пръстен | Раброво | Собри | Удово | Чалакли

Исторически села: Айранли | Аразли | Байрамбос | Баракли | Башали | Булунтули | Вейсели | Градец | Гюлели | Плавуш | Татарли | Терзели | Честево

Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.