Неготино

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за град Неготино в Република Македония. За селото в Полога вижте Неготино (Община Врабчище). За град Неготин в Сърбия вижте Неготин.

Координати: 41.4839° с.ш. 22.0892° и.д.

Неготино
Negotino plostad.jpg
Центърът на Неготино
Неготино (Република Македония)
Red pog.png
Неготино
Неготино на картата
на Република Македония
Данни
Регион: Вардарски
Община: Неготино
Географска област: Тиквеш
Население: 13 284 (2002)
Надморска височина: 165 m
Геогр. положение: 41° 29' 2" сев. ш.
22° 5' 21" изт. д.
Пощенски код: 1440
Телефонен код: +389 043
Код на МПС: VE

Герб на Неготино

Неготино (в по-старата литература понякога и Неготин, на македонска литературна норма: Неготино) е град в Република Македония. Население - 19 хиляди души. Градът е център на Община Неготино.

Съдържание

География [редактиране]

Неготино се намира в централната част на Република Македония, по поречието на река Вардар, близо до град Велес. Заема основна част от Тиквешката котловина. Наблизо минава главният път Скопие - Гевгели (част от пътя Белград - Атина). През града тече Тимяничка река.

История [редактиране]

Най-старото селище на територията на Неготино е основаният през III век пр. Хр. Антигонеа. Сегашното му име е славянизиран вариант на гръцкото име. Градът е средище на богат на археологически разкопки район. През късното Средновековие градът се развива като център на занаятите и винопроизводството.

В Османската империя [редактиране]

Неготино през Първата световна война

В 19 век Неготино е подчертано българско селище в Тиквешка кааза на Османската империя. В градчето никога не е имало гръцко училище и в църквите винаги се е чело на български. В градчето е формирана българска църковна община, която трябва да се бори и с плъзналата в Тиквеш униатска пропаганда.[1] През май 1878 година хаджи Арсо и Христо Николов от името на Неготинската българска община подписват Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония, с който се иска присъединяване на Македония към новообразуващата се българска държава.[2]

Изглед към града.

След войната екзархийското дело в Неготин е възстановено. Български свещеник в Неготин е отец Пантелеймон Поппешов.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Неготино има 2 395 жители, от които огромната част съставляват българите, от българското население 1925 са християни, а 320 мохамедани, други етноси населяващи паланката са власите — 90 човека и циганите — 60 човека.[4] В 1901 година българският учител в Неготино Георги Зердев от Прилеп и поп Ташо Стефанов са заточени след Солунската афера в Бодрум кале.[5]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в града има 2 728 българи екзархисти, 5 гърци и 6 власи и функционират едно българско основно и едно прогимназиално училище. [6]

По данни на българското военно разузнаване в 1908 година:

„ Неготин [е] стар каймакамски център - брои около 350 - 400 същи, от които само около 50 са мохамедански. Останалите са българи екзархисти. Селото е богато и има седмичен пазар.[7] “
Неготино през Първата световна война

При избухването на Балканската война през 1912 година двадесет и шест души от Неготино са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

През юни 1913 година по време на Междусъюзническата война Неготино е един от центровете на Тиквешкото въстание, което избухва срещу налагането на новата сръбска власт. При потушаването на въстанието в края на юни и през юли 1913 сръбските войски убиват 230 души от селището.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Неготин (Negotin) като смесено българско християнско и българо-мохамеданско (помашко) село.[9]

Население [редактиране]

Според преброяването от 2002 година Неготино има 13 284 жители.[10]

Националност Всичко
македонци 12 994
албанци 1
турци 46
роми 74
власи 11
сърби 117
бошняци 1
други 40

Основен поминък [редактиране]

Климатичните условия в котловината предполагат развитието на лозарството (годишно 20-25 хиляди тона грозде) и винопроизводството. Освен това се отглежда тютюн, зеленчуци, житни култури.

Забележителности [редактиране]

Построената през 1821 часовникова кула (Саат кула).

Редовни събития [редактиране]

Побратимени градове [редактиране]

Личности [редактиране]

Родени в Неготино
Григорий Попдимитров
Свещеник в Неготино през Първата световна война
Починали в Неготино

Литература [редактиране]

  • Филипоски, Ил. Неготинскиот говор. Скопје, 1952.

Външни препратки [редактиране]

Бележки [редактиране]

  1. ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 567.
  2. ↑ Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 658.
  3. ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 577.
  4. ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.154.
  5. ↑ „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 70, ISBN 9549514560
  6. ↑ Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, pp. 104-105.
  7. ↑ Материали за военно-географическия обзор на Македония, II Тиквешки район, Печатница „Военен журнал“, София, 1908, стр. 17.
  8. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.865.
  9. ↑ Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927
  10. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  11. ↑ Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 107.
  12. ↑ Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 35.
  13. ↑ Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 107.
Населени места в Община Неготино Flag of Negotino Municipality.svg
Неготино | Брусник | Вешие | Войшанци | Горни Дисан | Джидимирци | Долни Дисан | Дуброво | Каланево | Криволак | Курия | Липа | Пепелище | Пещерница | Тимяник | Тремник | Цървени брегове | Шеоба | Яношево

Исторически села: Вардар чифлик | Кара Синанли | Кара Ходжали | Кукуричани | Мужанци | Хаджи-Юсуфли | Чешмедере
п • б • р
Flag of Macedonia.svg Градове в Република Македония
Берово • Битоля (Битола) • Богданци • Брод (Македонски Брод) • Валандово • Велес • Виница • Гевгели (Гевгелия) • Гостивар • Дебър • Демир Капия • Демир Хисар • Кавадарци • Каменица (Македонска Каменица) • Кичево • Кочани • Кратово • Крива паланка • Крушево • Куманово • Неготино • Охрид • Пехчево • Прилеп • Пробищип • Радовиш • Ресен • Свети Никола (Свети Николе) • Скопие • Струга • Струмица • Тетово • Царево село (Делчево) • Щип
Портал
 Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.
Взето от „http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Неготино&oldid=5696164“.