Неготино

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за град Неготино в Република Македония. За селото в Полога вижте Неготино (Община Врабчище). За град Неготин в Сърбия вижте Неготин.

Неготино
    Герб
Центърът на Неготино
Центърът на Неготино
Неготино (Република Македония)
Red pog.png
Неготино
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Вардарски
Община Неготино
Географска област Тиквеш
Надм. височина 165 m
Население (2002) 13 284 души
Пощенски код 1440
Телефонен код +389 043
МПС код NE
Неготино в Общомедия

Неготино (в по-старата литература понякога и Неготин, на македонска литературна норма: Неготино) е град в Република Македония. Население - 19 хиляди души. Градът е център на Община Неготино.

География[редактиране | edit source]

Неготино се намира в централната част на Република Македония, по поречието на река Вардар, близо до град Велес. Заема основна част от Тиквешката котловина. Наблизо минава главният път Скопие - Гевгели (част от пътя Белград - Атина). През града тече Тимяничка река.

История[редактиране | edit source]

Най-старото селище на територията на Неготино е основаният през III век пр. Хр. Антигонеа. Сегашното му име е славянизиран вариант на гръцкото име. Градът е средище на богат на археологически разкопки район. През късното Средновековие градът се развива като център на занаятите и винопроизводството.

В Османската империя[редактиране | edit source]

Неготино през Първата световна война

В 19 век Неготино е подчертано българско селище в Тиквешка кааза на Османската империя. В градчето никога не е имало гръцко училище и в църквите винаги се е чело на български. В градчето е формирана българска църковна община, която трябва да се бори и с плъзналата в Тиквеш униатска пропаганда.[1] През май 1878 година хаджи Арсо и Христо Николов от името на Неготинската българска община подписват Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония, с който се иска присъединяване на Македония към новообразуващата се българска държава.[2]

Изглед към града.

След войната екзархийското дело в Неготин е възстановено. Български свещеник в Неготин е отец Пантелеймон Поппешов.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Неготино има 2 395 жители, от които огромната част съставляват българите, от българското население 1925 са християни, а 320 мохамедани, други етноси населяващи паланката са власите — 90 човека и циганите — 60 човека.[4] В 1901 година българският учител в Неготино Георги Зердев от Прилеп и поп Ташо Стефанов са заточени след Солунската афера в Бодрум кале.[5]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в града има 2 728 българи екзархисти, 5 гърци и 6 власи и функционират едно българско основно и едно прогимназиално училище. [6]

По данни на българското военно разузнаване в 1908 година:

Неготин [е] стар каймакамски център - брои около 350 - 400 същи, от които само около 50 са мохамедански. Останалите са българи екзархисти. Селото е богато и има седмичен пазар.[7]
Неготино през Първата световна война

При избухването на Балканската война през 1912 година двадесет и шест души от Неготино са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

Според съобщение на Глигор Варналиев, главен учител в Кавадарци през януари 1913 г. Черна ръка предприема обезоръжителна акция в Тиквешко и в Неготино, без да са обезоръжени турците, е предприет щателен обиск на българските къщи, съпроводен с масови насилия и грабежи. Бити са Мише Бакалов, близък на войводата Тодор Стоянов, Доно Мойсов, у когото квартирува струмишкият български владика, Гълъб Горчев и Алексо Сопотчето, който умира от побоя.[9]

През юни 1913 година по време на Междусъюзническата война Неготино е един от центровете на Тиквешкото въстание, което избухва срещу налагането на новата сръбска власт. При потушаването на въстанието в края на юни и през юли 1913 сръбските войски убиват 230 души от селището.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Неготин (Negotin) като смесено българско християнско и българо-мохамеданско (помашко) село.[10]

Население[редактиране | edit source]

Според преброяването от 2002 година Неготино има 13 284 жители.[11]

Националност Всичко
македонци 12 994
албанци 1
турци 46
роми 74
власи 11
сърби 117
бошняци 1
други 40

Основен поминък[редактиране | edit source]

Климатичните условия в котловината предполагат развитието на лозарството (годишно 20-25 хиляди тона грозде) и винопроизводството. Освен това се отглежда тютюн, зеленчуци, житни култури.

Забележителности[редактиране | edit source]

Построената през 1821 часовникова кула (Саат кула).

Редовни събития[редактиране | edit source]

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Личности[редактиране | edit source]

Григорий Попдимитров

В Неготино са родени българските революционери Пано Измирлиев, Петър Самарджиев, Борис Филипов и други. Сред известните неготинчани са и българският учител и революционер Тодор Камчев, българските просветни и църковни дейци Григорий Попдимитров, Пантелеймон Поппешев и ученият от Република Македония с българско самосъзнание Апостол Методиев. От Неготино са и югославският политик Боро Чаушев, политикът от Република Македония Георги Спасов и актьорът Бранко Гьорчев.

Литература[редактиране | edit source]

  • Филипоски, Илија. Неготинскиот говор. Скопје, 1952.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 567.
  2. Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 658.
  3. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 577.
  4. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.154.
  5. „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 70, ISBN 9549514560
  6. Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, pp. 104-105.
  7. Материали за военно-географическия обзор на Македония, II Тиквешки район, Печатница „Военен журнал“, София, 1908, стр. 17.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.865.
  9. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 32.
  10. Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927
  11. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
Населени места в Община Неготино Flag of Negotino Municipality.svg
Неготино | Брусник | Вешие | Войшанци | Горни Дисан | Джидимирци | Долни Дисан | Дуброво | Каланево | Криволак | Курия | Липа | Пепелище | Пещерница | Тимяник | Тремник | Цървени брегове | Шеоба | Яношево

Исторически села: Вардар чифлик | Кара Синанли | Кара Ходжали | Кукуричани | Мужанци | Хаджи-Юсуфли | Чешмедере

Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.