Грозде

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Червено грозде Бяло грозде
Червено грозде
Бяло грозде

Грозде се наричат плодовете на растенията от род Vitis, известни на български като лози. От ботаническа гледна точка, гроздето се пречислява към плодовете тип ягода. В световен мащаб около 80 000 km2 от земеделските площи са отделени за отглеждането на лози и продукцията на грозде. Гроздето се консумира в суров вид, сушено — като стафиди, под формата на различни желета и конфитюри, но голяма част от световното производство на грозде (около 70%) се използва за направата на вино.

История[редактиране | edit source]

Отглеждането на културно грозде започва преди около 6,000-8,000 години в Близкия Изток [1]. Дрождите, първите „опитомени“ микроорганизми, срещащи се естествено в ципата на гроздето, водят до революция в напитките и откриването на виното.

Лозови насаждения

Първите следи от червено вино водят към древна Армения, където, очевидно, е открита и най-старата изба в света, датирана около 4000 години преди новата ера. Към 9 век от новата ера град Шираз е известен с производството на едни от най-добрите вина. Вероятно известното червено вино сира е кръстено ба града Шираз в Персия, където гроздето се е използвало за производството на „Ширазко вино“.

Древноегипетски йероглифи свидетелстват за отглеждането на червено вино, а има и писмени сведения, че елините, финикийците и римляните са използвали гроздето както за производство на вино така и за храна. По-късно гроздето се пренася от Близкия изток в Европа, Северна Африка и Северна Америка.

Местни видове с червени плодове от рода Vitis са растели в диво състояние в Северна Америка и са били част от храната на местните индиански племена. Европейските нашественици, обаче, смятат че тези естествени за Северна Америка сортове не са подходящи за производство на вино. В Северна и Южна Америка, както и в Австралия, гроздовите сортове използвани за производството на вино са известни като сортове от Новия свят. Сортовете от Стария свят се използват за направата на вино в европейските страни Франция, Испания, Италия, Португалия, Гърция и други страни включително България.

Характеристики[редактиране | edit source]

Гроздето се характеризира със сферични или овални плодове, растящи на купчини, наречени гроздове, обединяващи от 15 до 300 индивидуални плодчета. Цветът на плодовете е с разнообразен отенък от светлозелено, жълто, кехлибарено, розово, червено, синьо, до тъмновиолетово и дори черно. За разлика от някои цитрусови плодове, зреенето на грозедето не се стимулира от етилен. Когато плодовете узреят в тях се открива високо съдържание на захари.

От началото на XIX век лечението с грозде и гроздов сок е известно като ампелотерапия. Благодарение на достъпността му и широкото му разпространение, гроздето от древността е използвано като храна, лекарство, лек за отмора и забавление.

Приложение[редактиране | edit source]

Съдържанието на захари е много по-голямо, отколкото при другите плодове над 25%. Захарите в гроздето – глюкоза и фруктоза, навлизат лесно в кръвообращението и се усвояват бързо от организма.

Гроздето е богато и на витамини – C, B и провитамин A, които укрепват нервната система, стените на кръвоносните съдове, костите, ноктите и имат благотворно влияние за зрението. Наличието на много калий подкрепя сърдечния мускул, отделя излишните течности, затова гроздето и сокът му се препоръчват при високо кръвно налягане, прекарани инфаркти, атеросклероза, артрити, подагра, камъни в бъбреците или в жлъчката. Магнезият, калцият, фосфорът, желязото, помагат за лечение на рахит, за изграждане на младите кости и зъби, предпазват от анемия. Багрилните вещества в гроздето имат съдоразширяващ ефект, което предпазва от инфаркт.

Лози[редактиране | edit source]

По-голяма част от гроздето се произвежда от култивираните сортове на Vitis vinifera, европейска лоза, местен вид за Средиземноморието и централна Азия. Малка част от плодовете и виното се произвеждат от американски и азиатски видове като:

  • Vitis labrusca, северно смериканско десертно грозде, използва се и за направата на сокове и по-рядко за вино; местен вид за САЩ и Канада.
  • Vitis riparia, диво северноамериканско грозде рядко се използва, предимно за конфитюр. Мастен вид за североизточната част на САЩ и Квебек (Канада).
  • Vitis rotundifolia, стафидено грозде, ползва се и за сладка и вино. Произхожда от южната част на САЩ
  • Vitis amurensis най-разпространения азиатски вид.

Сортове[редактиране | edit source]

Често срещани сортове Приложение Сортове
Винено грозде на лоза
Десертни Болгар
Кардинал
Винени Каберне
Шефка
Димят
Памид
Мавруд
Каберне Фран
Мерло
Каберне Совиньон
Червен отел
Бял отел
Мискет

Гроздовите сортове се поделят на десертни и винени, според основния им начин на консумация — десертните за ядене, а винените за производство на вино. Въпреки че повечето от тях принадлежат към един и същи биологичен вид Vitis vinifera, десертните и винените сортове се отличават значително, като тези различие са постигнати във времето чрез селекция.

Обикновено десертното грозде има по-големи гроздове, по-тънка ципа и често няма семки.

Винените сотрове от своя страна са с по-малки гроздове, имат семки и относително по-дебела ципа (важна и желана характеристика при винопроизводството, тъй като голяма част от аромата се придава от ципата). Винените сортове също така са изключително сладки, при беритбата захарите представляват около 24% от масата на техния сок, като за сравнение при търговските 100% натурални гроздови сокове захарите съставляват на повече от 15% от масата на сока.[2]

Производство и разпространение[редактиране | edit source]

По данни на Организацията по прехрана и земеделие (FAO), 75,866 квадратни километра от земната повърхност се използват за отглеждането на грозде. Приблизително 71% от световната продукция на грозде се използва за направата на вино, 27% са прясна консумация и 2% като стафиди. Част от произведеното грозде отива и за производстото на натурални сокове. Площта заета от лози се увеличава с около 2% годишно.

Топ 11 по държави отглеждащи лози за вино (площ):
Държава Площ за лози
Flag of Spain.svgИспания 11,750 km2
Flag of France.svgФранция 8,640 km2
Flag of Italy.svgИталия 8,270 km2
Flag of Turkey.svgТурция 8,120 km2
Flag of the United States.svgСАЩ 4,150 km2
Flag of Iran.svgИран 2,860 km2
Flag of Romania.svgРумъния 2,480 km2
Flag of Portugal.svgПортугалия 2,160 km2
Flag of Argentina.svgАржентина 2,080 km2
Flag of Chile.svgЧили 1,840 km2
Flag of Australia.svgАвстралия 1,642 km2
Топ 10 производители на вино (октомври 2009)[3]
Държава Продукция в тонове
Flag of Italy.svgИталия 8,519,418
Flag of the People's Republic of China.svgКитай 6,787,081
Flag of the United States.svgСАЩ 6,384,090
Flag of France.svgФранция 6,044,900
Flag of Spain.svgИспания 5,995,300
Flag of Turkey.svgТурция 3,612,781
Flag of Iran.svgИран 3,000,000
Flag of Argentina.svgАржентина 2,900,000
Flag of Chile.svgЧили 2,350,000
Flag of India.svgИндия 1,667,700
Общо за целия свят 67,221,000

Няма официална статистика относно количествата отглеждани различни сортове. Вероятно най-широко отглеждания сорт е Султанина, известно и като Томпсън безсемково, с поне 3,600 km2. Вторият най-разпространен сорт е Аирен. Други особено популярни сортове са Каберне Совиньон, Совиньон Блан, Каберне Фран, Мерло, Гранаш, Темпранийо, Ризлинг и Шардоне [4].

Хранителна стойност[редактиране | edit source]

Грозде
(Хранителна стойност за 100 g в суров вид)
Витамин A 0 μg (0%)
α-каротин 1 μg
β-каротин 39 μg (4%)
Тиамин (B1) 0.069 mg (6%)
Рибофлавин (B2) 0.07 mg (5%)
Ниацин (B3) 0.188 mg (1%)
Пантотенова к-на (B5) 0.05 mg (1%)
Пиридоксин (B6) 0.086 mg (7%)
Фолиева к-на (B9) 2 μg (1%)
Кобаламин (B12) 0 μg (0%)
Витамин C 10.8 mg (12%)
Витамин D 0 μg (0%)
Витамин Е 0.19 mg (1%)
Витамин K 14.6 μg (12%)
Ликопен 0 μg
Калций, Ca 10 mg (1%)
Желязо, Fe 0.36 mg (5%)
Магнезий, Mg 7 mg (2%)
Фосфор, P 20 mg (3%)
Калий, K 191 mg (4%)
Натрий, Na 2 mg (0%)
Цинк, Zn 0.07 mg (1%)
Мед, Cu 0.127 mg (14%)
Манган, Mn 0.071 mg (3%)
Селен, Se 0.1 μg (0%)
  Други
Процентите са спрямо препоръчителната
дневна доза
в САЩ.[5]

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Patrice This, Thierry Lacombe, Mark R. Thomash. Historical Origins and Genetic Diversity of Wine Grapes. // {{{journal}}} 22 No.8.
  2. Wine Grapes and Grape-y Wines. // Посетен на 03/07/2010.
  3. Food And Agricultural Organization of United Nations: Economic And Social Department: The Statistical Division
  4. The most widely planted grape in the world. //
  5. ((en))  USDA National Nutrient Database for Standard Reference. // USDA Nutrient Database.