Грозде
 |
 |
|
|
Червено грозде
|
Бяло грозде
|
Грозде се наричат плодовете на растенията от род Vitis, известни на български като лози. От ботаническа гледна точка, гроздето се пречислява към плодовете тип ягода. В световен мащаб около 80 000 km2 от земеделските площи са отделени за отглеждането на лози и продукцията на грозде. Гроздето се консумира в суров вид, сушено — като стафиди, под формата на различни желета и конфитюри, но голяма част от световното производство на грозде (около 70%) се използва за направата на вино.
Съдържание |
История[редактиране]
Отглеждането на културно грозде започва преди около 6,000-8,000 години в Близкия Изток [1]. Дрождите, първите „опитомени“ микроорганизми, срещащи се естествено в ципата на гроздето, водят до революция в напитките и откриването на виното.
Първите следи от червено вино водят към древна Армения, където, очевидно, е открита и най-старата изба в света, датирана около 4000 години преди новата ера. Към 9 век от новата ера град Шираз е известен с производството на едни от най-добрите вина. Вероятно известното червено вино сира е кръстено ба града Шираз в Персия, където гроздето се е използвало за производството на „Ширазко вино“.
Древноегипетски йероглифи свидетелстват за отглеждането на червено вино, а има и писмени сведения, че елините, финикийците и римляните са използвали гроздето както за производство на вино така и за храна. По-късно гроздето се пренася от Близкия изток в Европа, Северна Африка и Северна Америка.
Местни видове с червени плодове от рода Vitis са растели в диво състояние в Северна Америка и са били част от храната на местните индиански племена. Европейските нашественици, обаче, смятат че тези естествени за Северна Америка сортове не са подходящи за производство на вино. В Северна и Южна Америка, както и в Австралия, гроздовите сортове използвани за производството на вино са известни като сортове от Новия свят. Сортовете от Стария свят се използват за направата на вино в европейските страни Франция, Испания, Италия, Португалия, Гърция и други страни включително България.
Характеристики[редактиране]
Гроздето се характеризира със сферични или овални плодове, растящи на купчини, наречени гроздове, обединяващи от 15 до 300 индивидуални плодчета. Цвета на плодовете е с разнообразен отенък от светлозелено, жълто, кехлибарено, розово, червено, синьо, до тъмновиолетово и дори черно. За разлика от някои цитрусови плодове, зреенето на грозедето не се стимулира от етилен. Когато плодовете узреят в тях се открива високо съдържание на захари.
От началото на XIX век лечението с грозде и гроздов сок е известно като ампелотерапия. Благодарение на достъпността му и широкото му разпространение, гроздето от древността е използвано като храна, лекарство, лек за отмора и забавление.
Приложение[редактиране]
Съдържанието на захари е много по-голямо, отколкото при другите плодове над 25%. Захарите в гроздето – глюкоза и фруктоза, навлизат лесно в кръвообращението и се усвояват бързо от организма.
Гроздето е богато и на витамини – C, B и провитамин A, които укрепват нервната система, стените на кръвоносните съдове, костите, ноктите и имат благотворно влияние за зрението. Наличието на много калий подкрепя сърдечния мускул, отделя излишните течности, затова гроздето и сокът му се препоръчват при високо кръвно налягане, прекарани инфаркти, атеросклероза, артрити, подагра, камъни в бъбреците или в жлъчката. Магнезият, калцият, фосфорът, желязото, помагат за лечение на рахит, за изграждане на младите кости и зъби, предпазват от анемия. Багрилните вещества в гроздето имат съдоразширяващ ефект, което предпазва от инфаркт.
Лози[редактиране]
Основна статия: По-голяма част от гроздето се произвежда от култивираните сортове на Vitis vinifera, европейска лоза, местен вид за Средиземноморието и централна Азия. Малка част от плодовете и виното се произвеждат от американски и азиатски видове като:
- Vitis labrusca, северно смериканско десертно грозде, използва се и за направата на сокове и по-рядко за вино; местен вид за САЩ и Канада.
- Vitis riparia, диво северноамериканско грозде рядко се използва, предимно за конфитюр. Мастен вид за североизточната част на САЩ и Квебек (Канада).
- Vitis rotundifolia, стафидено грозде, ползва се и за сладка и вино. Произхожда от южната част на САЩ
- Vitis amurensis най-разпространения азиатски вид.
Сортове[редактиране]
| Често срещани сортове | Приложение | Сортове |
|---|---|---|
 |
||
| Десертни | Болгар | |
| Кардинал | ||
| Винени | Каберне | |
| Шефка | ||
| Димят | ||
| Памид | ||
| Мавруд | ||
| Каберне Фран | ||
| Мерло | ||
| Каберне Совиньон | ||
| Червен отел | ||
| Бял отел | ||
| Мискет |
Гроздовите сортове се поделят на десертни и винени, според основния им начин на консумация — десертните за ядене, а винените за производство на вино. Въпреки че повечето от тях принадлежат към един и същи биологичен вид Vitis vinifera, десертните и винените сортове се отличават значително, като тези различие са постигнати във времето чрез селекция.
Обикновено десертното грозде има по-големи гроздове, по-тънка ципа и често няма семки.
Винените сотрове от своя страна са с по-малки гроздове, имат семки и относително по-дебела ципа (важна и желана характеристика при винопроизводството, тъй като голяма част от аромата се придава от ципата). Винените сортове също така са изключително сладки, при беритбата захарите представляват около 24% от масата на техния сок, като за сравнение при търговските 100% натурални гроздови сокове захарите съставляват на повече от 15% от масата на сока.[2]
Производство и разпространение[редактиране]
По данни на Организацията по прехрана и земеделие (FAO), 75,866 квадратни километра от земната повърхност се използват за отглеждането на грозде. Приблизително 71% от световната продукция на грозде се използва за направата на вино, 27% са прясна консумация и 2% като стафиди. Част от произведеното грозде отива и за производстото на натурални сокове. Площта заета от лози се увеличава с около 2% годишно.
|
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Няма официална статистика относно количествата отглеждани различни сортове. Вероятно най-широко отглеждания сорт е Султанина, известно и като Томпсън безсемково, с поне 3,600 km2. Вторият най-разпространен сорт е Аирен. Други особено популярни сортове са Каберне Совиньон, Совиньон Блан, Каберне Фран, Мерло, Гранаш, Темпранийо, Ризлинг и Шардоне [4].
Хранителна стойност[редактиране]
| Грозде (Хранителна стойност за 100 g в суров вид) |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Вижте също[редактиране]
Източници[редактиране]
- ↑ Patrice This, Thierry Lacombe, Mark R. Thomash. Historical Origins and Genetic Diversity of Wine Grapes. // {{{journal}}} 22 No.8.
- ↑ Wine Grapes and Grape-y Wines. // Посетен на 03/07/2010.
- ↑ Food And Agricultural Organization of United Nations: Economic And Social Department: The Statistical Division
- ↑ The most widely planted grape in the world. //
