Веселин Ханчев
|
||||||||
Веселин Симеонов Ханчев (4 април 1919, Стара Загора — 4 ноември 1966, София) е български поет, публицист и драматург от 20 век.
[редактиране] Биографични бележки
Учи в родния си град и право в Софийския университет (1941). Участва във Втората световна война (1944–45), литературен уредник (1938–43) във в. „Литературен глас“, началник на Отдел за литература и изкуство в Радио София (1945), драматург в Народната опера (1949–51) и в Сатиричния театър в София. Съветник по културните въпроси в посолството на България във Варшава (1962–64) и Париж (1964–66).
За пръв път печата през 1934 Сътрудничи на вестниците „Час“, „Литературен глас“, след 1944 — на всички периодични литературни издания. В първата му стихосбирка „Испания на кръст“, посветена на Испанската гражданска война (1936–39), преобладава пацифистичният протест. Етап в творческото развитие на Ханчев е стихосбирката „Стихове в паласките“ — лиричен дневник на героизма и мъжеството на българския войник във Втората световна война. Гражданските и интимните вълнения на поета винаги са в единство и хармония. Ханчев е автор на пиеси — „Злато“, „Отровен хляб“, „Двамата и смъртта“, и на нереализирания филмов сценарий „Крали Марко“. Превежда „Героична комедия“ от Е. Ростан (1961), творби от френски (Жак Превер)и руски поети. Негови стихотворения са преведени на немски, полски, румънски, руски, украински, унгарски, френски, чешки, японски и други езици.
[редактиране] Съчинения
- Испания на кръст, стихове, 1937
- Избрани стихове, 1948
- Знаме на дружбата, стихотворения за пионери, 1952
- Луиджи, поема, 1953
- Стихове в паласките, 1954 (1957, 1960)
- Смешен пантеон, 1957
- Лирика, 1960
- Машината на времето, 1960
- Роза на ветровете, стихотворения, 1960
- Чудната врата, стихове за деца, 1960
- Лирика, 1961
- Стихотворения, 1962
- Пъстро ято, стихове за юноши, 1963
- За да останеш, избрана лирика, 1965
- Свирепият славей, сатирични стихотворения, 1965
- Стихотворения, 1966 (II изд. на Библиотека за ученика)
- Стихотворения, 1966
- Малки пиеси за големи сърца, едноактен театър, 1967
- Избрани произведения, под ред. и с предговор на Ем. Петров, 1969
- Избрани творби, 1976 (1980, 1986)
- Жив съм, стихове, 1987
- ((bg)) Последно писмо - Веселин Ханчев
- ((bg)) Под Люляка - Веселин Ханчев
[редактиране] Източници
- Тази статия се основава на материал от Словото, използван с разрешение.