Тютюн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Тютюн.

Тютюневи насаждения

Тютюн е растение от род Nicotiana на семейство Картофови (Solanaceae). Таксономичният род наброява повече от 70 вида. Продуктите произведени от изсушени тютюневи листа са разнообразни и биват: пури, цигари, емфие, тютюн за лула, тютюн за дъвчене и ароматизиран тютюн. Други приложения на тютюна намишра в биоинженерните науки, използването му като декоративно растение, а химическите му компоненти се влагат като съставки в някои пестициди и лекарства[1].

Основният вид тютюн, който се употребява с комерсиална цел е Nicotiana tabacum. Той, както и повечето растения от таксономичния род произлизат от тропическа Америка. Растението обаче толкова дълго време е подложено на култивиране, че днес не са известни естествени растения от него в дивата природа. Другият вид Nicotiana rustica е известен с бързо горящите листа. Първоначално е култивиран във Вирджиния, откъдето произлиза и наименованието на типа тютюн. Днес той е широко отглеждан на Балканите, Русия, Турция и Индия. Алкалоидът никотин, който се натрупва в листата води до пристрастяване. Това е един от най-известните отрицателни ефекти от употребата на тютюн от хората. Вредните ефекти от консумацията на тютюн обаче могат да бъдат дело и на хиляди различни химикали в дима, като полициклични ароматни въглеводороди (като бензопирен), формалдехид, кадмий, никел, арсен, тютюн-специфична нитрозамини (TSNAs), феноли, както и много други[2]. Тютюнът съдържа също и бета-карболинови алкалоиди, които потискат моноаминооксидазата[3].

Тютюнът е техническа култура, чието отглеждане наподобява на много други селскостопански растения. Семената се засяват парници или лехи, където да поникне и да се развие растението. След това разсадът се посява. Тютюнът е едногодишно растение, което през лятото дава реколта. Листата могат да бъдат събрани механично или на ръка. След прибиране на реколтата, тютюн се ниже и съхранява на сухо и проветриво място. Изсушаването на листа дава възможност за бавно окисление и разграждане на каротеноидите придавайки на продукта свойства, които от пушачите се определят като „гладкост на дима“. След изсушаване тютюнът се обработва в различните му форми, предназначени за консумация, които включват пушене, дъвчене, смъркане. Повечето цигари съдържат сушен тютюн, който произвежда по-мек, при вдишване дим.

Употребата на тютюна от хората е най-често под формата на пушене, дъвчене или смъркане. Той отдавна е познат на местното население в Северна и Южна Америка и е употребяван като ентеоген. След пристигането на европейците в Северна Америка обаче тютюнът бързо се популяризира като форма за пушене и добива характер на ценна техническа култура даваща поминък на населението в цели региони по света. Днес около 1,1 милиард души, което се равнява на 1/3 от възрастното население, употребява тютюн в някаква форма[4]. Нивото на консумиращите го остава на постоянно ниво или спада в развитите страни, но продължава да се увеличава в развиващите се страни[5].

Според Световната здравна организация тютюнът е единствената голямата причина, която може да предизвика предотвратима смъртност на населението в световен мащаб. В оценка от доклад на СЗО през 2008 г. той причинява 5,4 милиона смъртни случая годишно[6]. Употребата на тютюневи изделия води най-често до заболявания засягащи сърцето, черния дроб и белите дробове. Тютюнопушенето е основен рисков фактор за сърдечни удари, инсулти, хронична обструктивна белодробна болест и рак (по-специално рак на белия дроб, рак на ларинкса и устата, и рак на панкреаса). Също така, поради силно пристрастяване към никотина употребата на тютюн води до създаването на зависимост[7][8].

Произход, значение, разпространение и употреба[редактиране | edit source]

Тютюнът произхожда от Америка, където дълго време е бил използван от индиански шамани и лечители. След пренасянето му в Европа, тютюнът бързо придобива популярност, превръщайки се в един от основните икономически двигатели на европейската колонизация на Америка. Научното име на рода, Nicotiana, му е дадено в чест на Жан Нико (Jean Nicot), френски дипломат, популяризирал тютюна в Париж след завръщането си от мисия в Лисабон през 1561 г.

В България тютюн се отглежда от 1717 г.

Отглеждането на тютюн е подобно на други селскостопански продукти. Семената и се засяват в разсадници за предотвратяване на атаки от насекоми, и след това пресаждат в полето. Тютюнът има годишна реколта, която обикновено се събира механично или на ръка. След прибиране на реколтата, тютюнът се съхранява за сушене, чрез окачване или на купчини. Сушенето дава възможност за бавно окисляване и разпадането на каротеноидите. Това дава възможност на земеделския продукт да придобие свойствата, които обикновено са присъщи за получаване на "гладкост" на дима. След това тютюнът се пакетира за различните форми на потребление, които включват пушене, дъвчене, смъркане, и така нататък. Повечето цигари съдържат тръбно сушен тютюн, който произвежда по-мек, по-лесен за вдишване дим. Използването на тръбно сушен тютюн с ниско рН, който може да бъде вдишван, е една от основните причини тютюнопушенето да причинява рак на белия дроб както и други заболявания, свързани с вдишването на дим.[9]

Обект на използване при тютюна са най-вече листата, а донякъде и стъблата и семената. От листата се получават различни тютюневи изделия - цигари, пури, тютюн за дъвчене, за смъркане и за лула. Ценността на листата се определя от количеството и качеството на алкалоида никотин, който упражнява специфично физиологично въздействие върху човешкия организъм.

В употребата на тютюневи изделия има известна динамика във времето - първоначално се използва като средство за дъвчене и смъркане, по-късно за пушене с лула и наргиле, а последно - за пушене под формата на папируси и пури. Използването на тютюн води до привикване. Това, заедно с негативните страни от тютюнопушенето, е причина за масирана борба в целия свят с този навик, която датира от 50-те години на 20 век.

От листата и стъблата на някои видове - махорката, характеризиращи се с високо никотиново съдържание, се получават никотинови препарати, от други видове се извличат алкалоидите анабазин и бетаин, от трети - лимонена и ябълчна киселина.

Стъблата на тютюна са богати на калий, а след специална преработка служат за получаване на фина хартия.

Семената на тютюна са богати на мазнини (38-40 %) и от тях могат да се получават висококачествени масла за технически цели.

В света ежегодно се засяват около 50 млн. дка с тютюн, от които 88 % са в Азия (предимно Китай, Индия, Пакистан, Япония, Турция). Преобладава производството на светли тютюни от типовете Виржиния, Бърлей, ориенталски и полуориенталски.

Видове тютюн[редактиране | edit source]

  • Ориенталски тютюн - той е дребнолистен. Използва се предимно за производство на цигари.
  • Полуориенталски - по едър е от ориенталския. Използва се за производство на цигари. Произвежда се в България, Турция, Сърбия, Македония, Близкия изток.
  • Вирджиния флю кюрд - едролистен. Използва се за цигари. Произвежда се предимно в САЩ и Зимбабве
  • Бърлей - за цигари и тютюн за лула.
  • Мериланд- Произвежда се в САЩ.
  • Махорка - едролистни тютюни от вида Nicotiana rustica. Съдържат много никотин. От тях се правят продукти за смъркане.
  • Пурени тютюни - Те са едри. Имат нежни и еластични листа. Има три основни вида, според предназначението им: за пълнеж на пурите-Филер, за обвивка на пурите-Байндър и за покривка на пурите-Рапърс. Най-скъп е последния вид. Такива тютюни се произвеждат в Куба, Индонезия, Филипините.
  • Тъмно слънчево сушени
  • Светли слънчево сушени - едролистни са и съдържат много никотин. От тях се правят цигари.
  • Огнево сушени - това са тютюни за смъркане, дъвчене и тютюн за лула.

Тютюнът в България[редактиране | edit source]

Отглеждането на тютюн в България има значително социално значение, тъй като при определени нископродуктивни почви тази култура се явява основна за населението, т.е. тя е в основата на традиционния му поминък. С навлизането в производството на американските типове тютюни Виржиния и Бърлей, ареалът на разпространение в България нараства и достига площ от 1 млн дка.

Заедно с това се увеличава и броя на преработвателните предприятия, както и техния капацитет. По този начин в края на 80-те години на 20 век България заема първо място в света по производство и износ на тютюневи изделия на глава от населението. И към настоящия момент, въпреки силно редуцираното производство, България е известна в света с производството на висококачествени ориенталски тютюни.

В страната са обособени няколко тютюневи области, със специфични екологични условия:

  • Македонска тютюнева област. Заема наносните части от Кюстендилска и Благоевградски области. Характеризира се с ниска сума на валежите и високи температури. При тези условия се развиват мезоморфни, бързосъхнещи, слабоароматни и светли тютюни.
  • Пловдивска тютюнева област. Има няколко главни района: Родопски, Пловдивско-Пазарджишки, Средногорски и Асеновградски. Произведените тютюни тук се отличават с голяма сухоустойчивост, висока съдържателност и ароматичност.
  • Джебелска тютюнева област. Тук се произвеждат най-качествените ориенталски високоароматични тютюни, тип Басма. Областта е част от Родопите и включва Маданско, Ардинско, отчасти Кърджалийско, Смолянско и Девинско.
  • Хасковска тютюнева област. Областта се характеризира със силно развити почви, поради което тук се произвеждат няколко типа тютюни. Теренът е равнинен до полупланински.
  • Тунджанско-черноморска тютюнева област. Заема най-южните райони на Старозагорска, Ямболска и Бургаска области. Разнообразието на сортотипове е подобно, както в Хасковската тютюнева област, тъй като и екологичните условия са доста близки.
  • Северобългарска тютюнева област. Тютюнопроизводството в тази област се базира както на обикновени, полуориенталски, така и на американски типове тютюн.

Тютюнът в България вирее на всички почви, но качествен тютюн се произвежда от на т.нар „тютюневи почви“. Подходящи за отглеждане на ориенталски тютюн почви са върху водопропусклива подорница, притежаващи добра снабденост с въздух и добра отражателна способност. Хумусното съдържание трябва да бъде ниско и да бъдат леки, топли и сухи. На по-тежки и плодородни почви тютюнът развива дебели и груби листа[10].

Биологични особености на тютюна[редактиране | edit source]

Морфологична характеристика[редактиране | edit source]

  • Коренова система- Тютюнът има главен корен когато се развива от семе, а при използване на разсад се формират най-вече странични разклонения - най-долните изпълняват ролята на главен корен и се развиват вертикално, а най-горните най-напред се развиват радиално и на 30-60 см от оста на растението също проникват вертикално. Максималното проникване зависи от почвения тип. У нас най-често то е до 1-1,5 м. Коренът е частта, в която фактически се изграждат алкалоидите (вкл. никотинът).
  • Стъбла - То има различна височина в зависимост от сортотипа (1-2 м), като най-високи са растенията от сортовете Виржиния и Бърлей. В пазвите на листата образува адвентивни пъпки, които позволяват при нараняване, покосяване, кършене стъблото да се разклонява. Това позволява в условията на някои климатични зони да се получи и втора реколта от тютюн.
  • Лист - Те са разположени последователно, приседнали или с къси дръжки. При "седящите" листа се образуват удължавания на петурата, които или обхващат стъблото под формата на полумесец (наричани "уши") или се спущат надолу по стъблото (наричани "гащи"). Формата на петурата е доста разнообразна - в зависимост от сортотипа бива сърцевидна, яйцевидна, ланцетна, елипсовидна и т.н. Едрината на петурата различава съществено дребнолистните (ориенталските) от едролистните (американските) тютюни. Съотношението дължина:ширина на петурата обикновено е 2:1. Броят на листата също варира в широки граници в зависимост от сортотипа - от 10-15 до 80-100. Те са зелени на цвят, а след изсушаване добиват, според сототипа и начина на изсушаване, жълт, кафяв или черен цвят с нюанси - жълтозелен, жълточервен до светлочервен и пр. Особеност на листа е, че под епидермиса са разположени голям брой жлезисти власинки, които отделят лепкава течност и зацапват ръцете при беритба.
  • Съцветие - Разположено е на върха на стъблото, има 5-10 основни разклонения и е известно под наименованието "китка". В зависимост от формата си е топчесто (сбито) и разпръснато (рехаво). В зависимост от сортотипа броят на цветовете в едно съцветие е от 25 до 100. Цветът е от вида 5/5/5/1, т.е. по пет чашелистчета, венчелистчета и тичинки и един плодник. Венчето е бяло, розово или червено; в основата му се намират нектарници, които отделят етерично масло с приятен аромат. Опрашването е собствено и чуждо.
  • Плод - Той е кутийка с различна форма и големина. При узряване добива кафяв цвят и се разпуква. В един плод се съдържат около 3000-5000 семена. Те са много дребни, с овална форма, кафяв цвят и са грапави. Едно съцветие формира около 100 хил. семена, а в 1 грам се съдържат 9-15 хил. семена. Семената са високомаслени и не съдържат никотин.

Биологични изисквания[редактиране | edit source]

  • Изисквания към светлината. Тютюнът е светлолюбиво растение, което се развива успешно при сравнително по-къс ден. Силното слънчево греене и продължителното засушаване способстват за ксерофитен характер на ориенталския тип, което е неблагоприятно.
  • Изисквания към топлината. Отнася се към топлолюбивите растения, с биологичен минимум 10-12 °С. Биологичният оптимум е 25-28 °С, а билогичният максимум - 35 °С. Растенията загиват при -1, -2 °С. Средната температурна сума за тютюните в България след разсаждането му е 2000-2800 °С, която се набавя за около 120-130 дни.
  • Изисквания към влагата. Ориенталските тютюни са до голяма степен ксерофитни, но имат завишени изисквания по време на цъфтежа. Американските тютюни са влаголюбиви, поради което у нас се отглеждат най-често при поливни условия.
  • Изисквания към почвата и терена. Почвата играе важна роля за качеството на ориенталските тютюни - те изискват леки и пропускливи почви, развити върху варовик. Благоприятната роля на варовика върху качеството се дължи на подходящите водно-физични свойства на почвата, а не на съдържанието на калций. Ето защо, типични "тютюневи" се наричат почвите по "яките" на Родопите. Американските тютюни изискват богати почви, които да формират по-големия добив.

Систематика и класификация[редактиране | edit source]

Тютюнът принадлежи към сем. Solanaceae (Картофови), род Nicotiana.

Обикновеният тютюн Nicotiana tabacum е получен от естествената хибридизация между видовете Nicotiana tomentosoformis и Nicotiana silvestris. Той е основният тютюн в света. Поради сложния си хибриден произход обикновеният тютюн се характеризира с голямо разнообразие на форми.

Според ботаническата класификация на Данерт всички форми се отнасят към 10 разновидности: lingua, macrophyla, alipes, serotina, attenuata, sagitata, pallesscens, undulata, tabacum, havanensis.

За практически нужди се използват различни технически класификации:

  • В зависимост от характера на продукцията тютюните се делят на 4 групи: (1) тъмнолистни сортове - за лули, пури, за дъвчене и смъркане; и три групи за папироси (2) американски тютюни: (3) полуориенталски тютюни; (4) ориенталски тютюни.
  • В зависимост от начина на сушене се делят на 4 групи: (1) сушени на слънце (sun-curing); (2) сушени на въздух (air-curing); (3) сушени на огън (fire-curing) и (4) сушени огнево-тръбно (flue-curing).
  • Според едрината на листата тютюните се делят на две групи: (1) едролистни - с дължина на петурите от средния пояс на растението над 30 см; (2) дребнолистни - с дължина на петурите под 30 см.
  • Според цвета на изсушените листа тютюните се делят на две групи: (1) светли - сушените на слънце и огнево-тръбно и (2) тъмни - сушените с въздух и на пряк огън.

У нас е възприета друга класификация с практическа насоченост за райониране. Според нея тютюните се разпределят в две основни групи:

  • Ориенталски тютюн (ssp. orientalis), който според едрината на листата се дели на два типа:
    • дребнолистен (басма) - сортотип "басма", изискващ умерени температури и умерени валежи;
    • среднолистен (башибали) - сортотипове "енидже", "подобрен кабакулак" и "голодържец", изискващи умерени температури и умерени валежи.
  • Американски тютюн (ssp. americanis), който според екологичните условия на формиране и отглеждане се дели на два типа:
    • тропически - няма условия за отглеждане в България, изискващ високи температури и обилни валежи;
    • на умерения пояс - в България следва да се отглежда при поливни условия, изискващ умерени температури и обилни валежи.

Качество на тютюневите листа[редактиране | edit source]

Тютюнът е сложен по химически състав продукт, при който вкусово-пушателните качества зависят в голяма степен от противоречиво съчетание на отделните вещества.

Шмук дава следната класификация на отделните химически съставки:

Съдържанието на общ азот е 1,77-2,60 %, като варира от 1,19 до 3,66 %. Азотните вещества са две групи: разтворими (алкалоиди, аминокиселини, амиди, амини, амоняк, нуклеинови киселини) и неразтворими (белтъчини). От първата група с голямо положително значение са алкалоидите, особено никотинът, а втората група има отрицателно значение за качеството.

Белтъчините варират от 5 до 6,5 % и се счита, че съдържание по-високо от 6 % е недопустимо. Азотното торене увеличава съдържанието на азотни вещества, както на необходими, така и на нежеланите. С цел съхраняване на относително добро качество, обаче, се препоръчва торенето с азот да става с умерени норми.

Съдържанието на никотин се движи в широки граници - от 0,5 до 14 %, а в тютюните, произвеждани в България - от 0,4 до 1,5 %. Това е най-доброто съдържание за производство на папироси. Освен никотин, тютюневите листа съдържат и други алкалоиди - норникотин, анабазин, миозинин, оксикотин и др. Особено място заема норникотинът, който се счита за 10-кратно по-малко вреден от никотина, макар да задоволява по подобен начин пушателните нужди.

Въглехидратите в тютюневия лист се движат също в широки граници - в нашите тютюни от 25 до 45 %. Те в много голяма степен определят вкусово-пушателните качества на продукта. Положително значение имат монозахаридите (центози и хексози), докато полизахаридите (скорбяла, целулоза, хемицелулоза) са неразтворими и влияят негативно върху качеството.

Болести и неприятели по тютюна[редактиране | edit source]

Микроскопска снимка на тютюнев трипс
  • Тютюнев трипс (Thrips tabaci). Това е дребно насекомо от род Thrips, което освен по тютюневите растения паразитира и при редица зеленчукови култури и декоративни цветя. Вредят възрастното насекомо и ларвите, които се хранят като смучат сок от растенията. Най-често се концентрират около нерватурата на листа. В резултат на механичната повреда на листа тъканта побелява и загива. Тази повреда е известна с названието „бяла жила по тютюна“. При висока плътност трипса уврежда всички листа и резултата е понижаване на технологичните им качества. Стават трошливи и са с намалено съдържание на никотин и етерични масла. Тютюневия трипс нанася и косвени щети свързани с вероятността от пренасяне на вируса на пръстеновидната некроза (доматена бронзовост).[11]
  • Пръстеновидна некроза (доматена бронзовост) по тютюна. Това е заболяване, което има го­лямо икономическо значение при отглеждането на тютюна. Симптомите на болестта варират значител­но и зависят от типа тютюн, развитието на растенията, микроклимата и други фактори. Местната реакция се характеризира с поява на некротични пръстени, петна, чертички, дъгички и други прошарвания по долните листа на растението. Системната реакция се проявява по връхните листа, които са в период на растеж. Тяхната повърхност се покрива с некротични пръстенчета и други прошарвания като в резултат се забавя развитието им и се явява характерно нагърчване. Понякога заболяват само листата, разположени от едната страна на растенията до вър­ха. Тогава самият връх се изкривява на една страна.[12]
  • Сечене на разсада и кореново гниене. Това е болест по младите растения, когато се отглеждат като разсад. Причиннява се от около четиридесет вида почвени гъби. В България това са най-често видовете Pythium debaryanum и Rhizoctonia solani. Заболяването се проявява в четири форми според степента на израстване на тютюна. При първата се нападат младите кълнове. Повредата започва с появата на черваникавокафяво петно по кълна, което води до загиването му. Втората е типичната форма. Развива се след като младото растение се покаже над почвената повърхност. В основата на младото стъбло се появява мокро петно, което скоро обхваща стъблото подобно на пръстен. Засегнатата част добива кафяв цвят, изтънява и стъблото се прищипва. Скоро след това пада като посечено. Тази проява е причина за това заболяването да се нарича сечене. В третата форма се явяват петна при по-изостанал и по-блед разсад. Стъблата изгниват, но поради способността на тютюневите растения да се запазват свежи при висока атмосферна влажност, те завяхват значително по-късно. Четвъртата форма е характерна за израсналия вече разсад, когато вътрешната част на стъблата е станала по-твърда или вдървесинена и гъбата може да разруши само външния слой от нежни клетки[13].
  • Див огън. Една от най-опасните бактерийни болести по тютюна. Причинява се от Pseudomonas syringae pv. tabaci. Характерна е за всички фази от развитието на тютюна. Най-характерният признак на болестта е появата по листата на кръгли, жълтозелени петна. Впоследствие в центъра им се образува некротична точица, която нараства и изпълва петното, като се огражда с хлоротичен оре­ол, рязко разграничаващ се от здравата тъ­кан. При благоприятни за развитие условия болестта се разпростира чак до връхните листа и дори по семенните кутийки. При сил­но нападение на долните листа по върховете на младите растения често се наблюдават де­формации и хлороза[14].
  • Краставична мозайка
  • Челнилка
  • Сипаница
  • Мана
  • Кафяви листни петна (алтернариоза)
  • Тютюнева бълха и листни въшки. Освен по тютюна тютюневата бълха Epitrix hirtipenis е вредител и по зеленчукови култури и плевелна растителност. Първоначално бръмбарите се хранят с плевелната растителност, а по-късно се прехвърлят към тютюневия разсад. Ларвите повреждат разсада, като правят нагризвания по кореновата система и стъблото. След разсаждането повредения разсад загива. Бръмбарите от новото поколение вредят по тютюна на полето като нагризват листата на растенията под формата на малки отвори. Повредените растения силно изостават в развитието си, а повредените листа са с ниско качество. Тютюневата бълха бързо се приспособява към условията на средата и бързо развива устойчивост към използваните инсектициди. Бръмбарите са преносители на вирусни болести, което допълнително увеличава тяхната вредоносност. Най-опасна при тютюна е прасковената листна въшка Myzus persicae. Тя е мигриращ вид с основен гостоприемник прасковата и междинни – тютюна, картофите, доматите, пипера, краставиците. Освен, че нападат листата на тютюна въшките смучат растителен сок и отделят „медена роса”. Преносители са и на вирусни болести като краставично мозаечния вирус (CMV) и на сипаницата - картофения ипсилон вирус (PVY).

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. tobacco :: Major Uses - Kids Encyclopedia | Children's Homework Help | Kids Online Dictionary | Britannica. // Student.britannica.com. Посетен на 2013-10-03.
  2. Robert N. Proctor The history of the discovery of the cigarette-lung cancer link: evidentiary traditions, corporate denial, global toll, Tobacco Control, Tobacco Control 2012;21:87e91. doi:10.1136/tobaccocontrol-2011-050338
  3. Human monoamine oxidase is inhibi... [Biochem Biophys Res Commun. 2005] - PubMed - NCBI. // Ncbi.nlm.nih.gov, 2013-03-25. Посетен на 2013-10-03.
  4. Saner L. Gilman and Zhou Xun, "Introduction" in Smoke; p. 26
  5. Who Fact Sheet: Tobacco. // Who.int, 2013-07-26. Посетен на 2013-10-03.
  6. WHO Report on the global tobacco epidemic, 2008 (foreword and summary). // {{{journal}}}. World Health Organization, 2008. с. 8. Tobacco is the single most preventable cause of death in the world today.
  7. Tobacco Facts - Why is Tobacco So Addictive?. // Tobaccofacts.org. Посетен на 2008-09-18.
  8. Philip Morris Information Sheet. // Stanford.edu. Архив на оригинала от 2008-04-05. Посетен на 2008-09-18.
  9. Robert N. Proctor The history of the discovery of the cigarette-lung cancer link: evidentiary traditions, corporate denial, global toll, Tobacco Control, Tobacco Control 2012;21:87e91. doi:10.1136/tobaccocontrol-2011-050338
  10. Тютюн, Агробиостим
  11. Тютюнев трипс
  12. Тютюнев трипс и пръстеновидна некроза
  13. Сечене на разсад
  14. Див огън по тютюна