Наргиле
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Наргиле (хинди: हुक्का, урду:حقہ hukka, арабски: شيشة или أركيلة, турски: nargile, английски: Water pipe, руски: кальян) е средство за пушене. Известно още като водна лула. Произлиза от Индия, широко разпространено в арабския свят. Представлява тръба, на която от единия ѝ край е поставен тютюн, недиректно нагрят на огън, а тръбата води до стъклен съд с вода, в който се филтрира дима и после се вдишва от един или няколко маркуча. Може да се използва да се пуши тютюн, билки и плодове.
Съдържание |
[редактиране] Устройство и употреба
[редактиране] Части на наргилето
Като се изключат уплътненията, обикновено наргилето се състои от пет части, като четири от тях са задължителни за правилното функциониране.
[редактиране] Чашка
Известна още като главата на наргилето, чашката представлява малък съд, обикновено направен от глина или камък (мрамор), в който се поставя тютюнът и въгленът, докато се пуши. Закрива се с тънко алуминиево фолио с няколко малки дупчици, преди да се постави въглена отгоре му.
[редактиране] Чибук
Известен още като маркуч. Представлява тънка гъвкава тръба през която се дърпа дима. В двата края има дървени или метални мундщуци. Понякога се украсява с фолклорни мотиви.
[редактиране] Тяло с тръба и клапан
Тялото на наргилето представлява дълга метална тръба с уплътнител в долния край. Уплътнителят има поне един отвор за чибук (маркуч). Той осигурява плътното затваряне между тялото и стъкленицата. Уплътнителят може да има допълнителни отвори с клапани, през които да се почиства или на които да се монтират допълнителни чибуци. Когато наргилето има повече от един маркуч, то трябва задължително да е оборудвано с клапани. В противен случай при дърпане през един от маркучите, въздухът, вместо да минава през тютюна в чашката, ще влиза през другите маркучи.
[редактиране] Стъкленица
Известна още като водно тяло или воден съд. Разположена най-отдолу, стъкленицата се пълни с вода или друга течност, през която се филтрира дима от тютюна, преди да попадне в чибука. Като преминава през водата димът става по-мек и се охлажда. Това прави вдишването на дима от наргилето по-приятно от дима на обикновените цигари. Също се смята, че преминаването през водата има и филтриращ ефект. Нивото на течността в стъкленицата трябва да бъде по-високо от най-ниския край на тръбата на тялото, за да може димът да преминава през нея. Като течност в наргилето може да се налее не само вода, но и алкохолни напитки, вина, спирт или плодов сок. Особено подходящо е, при пушенето на неароматизиран тютюн, да се използват ароматни алкохолни напитки като коняк, мента, анасонови алкохолни напитки, розови вина и др.
[редактиране] Чинийка
В чинийката се оставят употребените въглени или се изсипва пепелта. Чинийката е част от наргилето, без която то може да функционира. Като алтернатива или допълнение, може под наргилето да се постави по-широк метален поднос, за да не бъде изгорена повърхността под наргилето, ако падне въглен.
[редактиране] Гумени маншони
Гумените маншони обикновено се поставят между чашката и тялото, между тялото (уплътнителя) и стъкленицата и между извода и чибука (маркуча). Използването на гумени маншони не е задължително. Понякога се прилага омотана хартия или лента около частите. Поставя се за да изолира пролуките между частите, като не позволява при дърпане от там да прониква въздух. По този начин димът става по-плътен.
[редактиране] Използване
Стъкленицата се пълни с течност, така че при потапянето на тръбата, най-ниският ѝ край да е на няколко сантиметра под нивото на течността. След това уплътнителят се закрепя здраво и херметически към стъкленицата. В чашката се поставя тютюн, така че да може през него да минава въздух и чашката се закрепя в горния край на тялото. Чашката над тютюна се покрива с алуминиево фолио, на което се правят няколко дупчици. След това върху него се поставят нагорещените въглени. Фолиото предпазва от вдишване на пепел от въглена и задържа топлината при тютюна.
Когато се дърпа през чибука, въздухът минава през въглена. Въгленът не изгаря тютюна директно, а го изпича, от което се получава дим. Димът слиза по тръбата до течността в стъкленицата. Въздухът излиза като мехури, като преминава през течността и излиза на повърхността на течността в стъкленицата, от където попада в чибука (маркуча). При дърпане димът от стъкленицата попада в дробовете на пушача, а понижаването на налягането стартира същия процес наново. При преминаването на въздух през въглена, той се разгаря, което му позволява да не загасне докато се пуши. При пушене, димът може да не се вдишва, а да се задържа в устата. Рецепторите в устата улавят аромата на тютюна, така че това може да бъде напълно достатъчно.
Наргилето трябва да бъде затворено херметически докато се пуши. В противен случай въздухът, който не е минал през въглена и тютюна ще разрежда дима.
