Гевгели

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Гевгели
Гевгелија
    Герб
Чаршията
Чаршията
Гевгели (Република Македония)
Red pog.png
Гевгели
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Югоизточен
Община Гевгели
Географска област Боймия
Надм. височина 64 m
Население (2006) 15 685[1] души
Телефонен код (+389) 034
МПС код VE
Гевгели в Общомедия

Гѐвгели или Гевгелия, понякога Гевгелий (на македонска литературна норма: Гевгелија, Гевгелия, на албански: Gjevgjelia, на гръцки: Γευγελή, Гевгели, на сръбски: Ђевђелија или Đevđelija, Джевджелия), е град в Република Македония с население от около 15 000 души. Център на Община Гевгели.

География[редактиране | edit source]

Гевгели се намира на южната граница на Република Македония, на десния бряг на река Вардар, на главния път от Белград за Атина в областта Боймия, част от Гевгелийско-валандовската котловина.

История[редактиране | edit source]

В Османската империя[редактиране | edit source]

Гръцкото училище Цуфлия в началото на 20 век.

Съвременното развитите на Гевгели започва в средата на 19 век. Църквата „Възнесение Господне“ („Свети Спас“) е от 1842 година.[2] През 1873 година е построена железопътната линия Скопие - Солун, минаваща през града. Гевгели е център на каза в Солунския вилает на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Гевгели (Ghevghéli), Воденска епархия, живеят 1740 гърци.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Гергеля (Gherghelya) е посочен като град с 248 домакинства със 108 жители мюсюлмани, 1 056 българи и 27 цигани.[4]

През май 1878 година Георги Баялцалиев и Ичо Доганов от името на Гевгелийската българска община подписват Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония, с който се иска присъединяване на Македония към новообразуващата се българска държава.[5]

През октомври 1880 година Гевгели е нападнат от гръцката чета на Панайотис Калогирос.[6]

Печат на гръцкия силогос „Приятели на бедните“

След войната Екзархията полага усилия да се възстанови българското църковно-просветно дело в Гевгели. В 1882 година е изпратен за гевгелийски свещеник Тома Тошев, който е определен за учител в Мачуково, но поради закриване на училището се връща в Солун. В Гевгели той служи в новооткрития български параклис. През март 1882 година в Гевгели е избрана нова българска община с председател Тома Тошев (Ташев), който е утвърден от Екзархията. Членове на общината са Георги Хаджиначков, Пане Дудаклиев, Тано Момков, Христо Дуган, Тано Стоянов, Георги Бутров, Христо Машков, Коста и Христо Стоянови. Общината иска от Екзархията още един свещеник и църковни книги.[7] Свещеник Тома по-късно е убит от гръцки андарти.[8]

На 14 юли 1895 година Гоце Делчев основава комитет на ВМОРО в града. През 1896 година е издигната екзархийската църква „Св. св. Кирил и Методий“.[2]

Гръцкият силогос „Приятели на бедните“ в Гевгели, 1904 година.

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Гевгелий е малък градец с 3 000 жители българи, 650 турци, 175 черкези, 120 власи и 230 цигани.[9]

В конфесионално отношение Гевгели е разделен на българска екзархийска и патриаршистка част. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в града има 1 840 българи екзархисти, 2 240 българи патриаршисти гъркомани, 80 българи патриаршисти сърбомани, 8 българи униати, 15 гърци, 72 власи, 30 албанци и 90 цигани. В града функционират две български и две гръцки училища - по едно основно и прогимназиално.[10]

От 1900 до 1908 година председател на българската община е Кирил Рилски.[11]

Калиопи Димитриаду от Бер, гръцка учителка в Струмица, Гевгели, Воден и Енидже Вардар[12]

При избухването на Балканската война в 1912 година 63 души от Гевгели се записват доброволци в Македоно-одринското опълчение.[13] Градът е освободен в средата на октомври от четите на Ичко Димитров, Михаил Радев и Георги Тодоров, които са част от Първа отделна партизанска рота на Македоно-одринското опълчение[14][15]. В града се установява военно-административна българска власт.

На 20 юни 1913 година, по време на Междусъюзническата война, Гевгели е обстрелван от гръцката армия, а 33-ма българи католици са отведени на заточение. Католическият свещеник Ван ден Пукхейд пише:

Когато този град падна в гръцки ръце, тамошното българско население и онова от Сеово избяга зад вардарския мост. Какво правят гърците? Стрелят с топове върху нещастните бежанци... всички младежи от 10 години нагоре били изклани[16].

В Сърбия и Югославия[редактиране | edit source]

Улица „Крал Петър“, пощенска картичка от времето на сръбското управление

След Междусъюзническата война в 1913 година градът попада в Сърбия и голяма част от гъркоманите се изселват в Гърция - в Боймица, Ругуновец и на други места. През Първата светова война градът е освободен от българската армия на 29 ноември 1915 година. Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Гевгелии живеят 825 турци и 4100 българи.[17]

След загубата на войната Гевгели е върнат на Сърбия (Кралство на сърби, хървати и словенци). Между април 1941 година и септември 1944 отново е част от България, после влиза в новата федерална Югославия, за да стане част от Република Македония в 1991 година.

Гевгели днес[редактиране | edit source]

Според преброяването от 2002 година градът има 15 685 жители.[18]

Българска марка по повод освобождението на Гевгели на 29 ноември 1915 по време на Първата световна война.
Националност Всичко
македонци 15 060
албанци 7
турци 28
роми 12
власи 201
сърби 292
бошняци 3
други 82

Личности[редактиране | edit source]

Библиотеката „Гоце Делчев“

В началото на 20 век Гевгели е смесен българо-гъркомански град. От Гевгели е видния деец на ВМОРО Илия Докторов, ръководител на революционната околия от 1903 до 1905 година. От Гевгели са и дейците на ВМОРО Иван и Тома Баялцалиев. През 20-те години виден жител на града е войводата на ВМРО Георги Хаджимитрев (Георги Гевгелийски). От гевгелийско гъркоманско семейство произхожда гръцкият поет Георгиос Вафопулос. Виден гевгеличанин през 40-те години е участникът в комунистическата съпротива и интербригадист Иван Дойчинов. В по-ново време от Гевгели е Георги Старделов, академик председател на МАНИ.

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

  • Иванов, Д. Гевгелийският говор. София, 1932.
  • Ι.Δ., "Σημειώματα περί του εν Γευγελή και τη περίχωρω ελληνισμό", Μακεδονικά Ημερολόγιο 1911.
  • Ξάνθος, Ιωάννης Γ., "Ιστορία της Γευγελής και εθνική δράσις των κατοίκων αυτής και των πέριξ χωρίων", Θεσσαλονίκη 1954.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Официален сайт на Община Гевгели
  2. а б Цркви и манстири во Гевгелија. // Повардарска епархија, 2 юни 2008 г. Посетен на 20 февруари 2014 г.
  3. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 50.
  4. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.168-169.
  5. Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 658.
  6. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 359.
  7. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 570.
  8. Жостов, Д. Поп Стамат (Живота в Македония), във: Войнишка сбирка, година ХІІ, книжка VІІІ, август 1905, стр. 722.
  9. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 151.
  10. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 194-195.
  11. Атанасов, Петко. „Българската самостоятелна църква в Илирия" на архимандрит Кирил Рилски, фототипно издание на оригинала от 1930 г.. // Историческа конференция Варна, 2012. Посетен на 2014-08-12.
  12. Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα. // Посетен на 1 март 2013 г..
  13. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 837.
  14. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.111
  15. Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 98 - 101.
  16. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.197
  17. Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 245.
  18. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови


Населени места в Община Гевгели Flag of Gevgelija.png
Гевгели | Богородица | Габрово | Давидово | Кованец | Конско | Милетково | Миравци | Моин | Мързенци | Негорци | Ново Конско | Петрово | Пърдейци | Серменин | Смоквица | Хума
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.