Велес

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за града в Република Македония. За славянския бог вижте Велес (бог). За аржентинския футболен отбор вижте Велес Сарсфийлд.

Велес
    Герб
Велес с часовниковата кула
Велес с часовниковата кула
Велес (Република Македония)
Red pog.png
Велес
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Вардарски
кантон= Велес
Географска област Повардарие
Надм. височина 206 m
Население (2002) 55 108 души
Пощенски код 1400
Телефонен код (+389) 043
МПС код VE
Велес в Общомедия

Вѐлес (на македонска литературна норма: Велес) е град в централната част на Република Македония, разположен на река Вардар. Градът е център на Община Велес и на Повардарска епархия. Турското му име е Кьопрюлю (Köprülü), което означава мост. От 1946 до 1996 г. градът носи името Титов Велес в чест на комунистическия диктатор Йосип Броз Тито. Южно от града се намира пещерната църква „Свети Марко“.

География[редактиране | edit source]

Близо до Велес се намира река Брегалница, която се влива във Вардар. Градът се намира на главния път между Скопие и Гевгели (продължава за Атина).

История[редактиране | edit source]

Градът е основан през 168 г. пр.н.е. и носи името Вила Зора. Част от жителите му идват от античния град Стоби.

След началото на 11 век градът неколкократно се споменава като част от Пелагонийската епархия на Охридската архиепископия.[1] По-късно градът е известен с манастира „Свети Димитър“ от 14 век.

В Османската империя[редактиране | edit source]

Печат от Велес: "Печ(атъ): Велеското. българск(о): училищ(е): 1845", като един от ръководителите на училището е Ангелко Палашов.

През 1704 година сръбският книжовник Йеротей Рачанин посещава Велес и пише:

И пак дойдохме на 14 ден във Велес, град български, а турците го наричат Кюпрюлия[2]...

През 1840 г. е построена църквата „Свети Пантелеймон“, проектирана от архитект Андрей Дамянов, една от най-големите църкви от 19 век в Македония. Руският консул в Битоля, Михаил Хитрово, през 1862 година пише, че общият брой на населението на Велес достига до 20 000 души, от които две трети българи-християни. Според него мюсюлманските жители на града непрекъснато намаляват, като 40 години по-рано са били мнозинство от населението. Езиците, които се употребяват във Велес са български и турски, като турците също говорят български. В града отдавна функционира българско училище. „В нито един от градовете на тукашните местности, отбелязва Хитрово, не съм срещал българското население така развито в гражданско отношение, както във Велес[3]

Посрещане на първия влак във Велес в 1873 година

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че във Велес (Vélissa Keuprulu) живеят 5200 гърци.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Велес е посочен като град с 1 470 домакинства и 1 007 жители мюсюлмани и 4 884 българи.[5]

В началото на 20 век градът е център на Велешка каза в Османската империя. Според българския географ Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на 20 век Велес има 19 700 жители, както следва: 12 000 българи християни, 6 600 турци, 500 власи и 600 цигани.[6]

Печат на гръцкото училище във Велес, 1898 г.

Тоталното мнозинство на християнските жители на града е под върховенството на Българската екзархия. Според статистиката на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Велес се състои от 13 816 българи екзархисти, 56 българи патриаршисти сърбомани, 35 гърци, 402 власи, 12 албанци и 444 цигани. В града има 2 прогимназиални и 2 основни български училища, и по едно прогимназиално и едно основно гръцко, влашко и сръбско.[7]

При избухването на Балканската война 306 души от Велес са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8] На 5 октомври 1912 година градът е освободен от четите на Даме Мартинов, Тодор Оровчанов и Трайко Павлов, които на 15 октомври го предават на настъпващите сръбски части.[9] Пръв сръбски кмет на града става Лазар Трайков.[10]

След Междусъюзническата война градът остава в Сърбия.

Според преброяването от 1994 градът има 44 149 жители, а според това от 2002 година - 43 716.[11]

Вардар във Велес
Националност Всичко
македонци 40 269
албанци 91
турци 1 694
роми 799
власи 340
сърби 297
бошняци 36
други 190

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Галерия[редактиране | edit source]

Личности[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 173.
  2. Колектив, Македония Сборник от документи и материали, БАН, 1978 г., стр.120.
  3. Из донесения М. И. Хитрово директору Азиатского департамента Н. П. Игнатьеву о социально-экономическом и культурном развитии г. Велеса и прилегающего к нему района, 1.03.1862 г.
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 58.
  5. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.178-179.
  6. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.156.
  7. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, стр.118-119.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 833 - 834.
  9. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 23.
  10. Любенова, Лизбет. Последните български владици в Македония, Изток Запад, София, 2012, стр. 426.
  11. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  12. www.namrb.org


Населени места в Община Велес
Велес | Башино село | Белещевица | Бузалково | Ветерско | Горно Каласлари | Горно Оризари | Джидимирци | Долно Каласлари | Долно Оризари | Иванковци | Карабунище | Круше | Кумарино | Лугунци | Мамутчево | Новачани | Ново село | Ораовец | Отовица | Ращани | Рудник | Сълп | Сливник | Сояклари | Сопот | Църквино | Чалошево | Ърлевци

Исторически села: Влахчени | Дуган | Еленоводица | Чука

Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.