Струга

Вижте пояснителната страница за други значения на Струга.

---

Струга
Родната къща на Братя Миладинови в Струга.
Струга Струга на картата на Република Македония
Данни
Регион:	Югозападен
Община:	Струга
Географска област:	Дримкол
Население:	16 559 (2002)
Надморска височина:	675 m
Геогр. положение:	41° 10' 40" сев. ш. 20° 40' 33" изт. д.
Пощенски код:
Телефонен код:
Код на МПС:	OH

Струга (на македонска литературна норма: Струга) е град в Република Македония с население 16 559 жители (2002). Център на Община Струга.

География

Изтекът на Черни Дрин.

Струга се намира в югозападната част на Република Македония в Стружкото поле на изтека на река Черни Дрин от Охридското езеро.

Градът е отдалечен на 180 километра югозападно от столицата Скопие, на 15 километра северозападно от град Охрид и на 13 километра от граничния пункт с Албания Кяфасан.

История

Струга в началото на 20 век.

На територията на Струга е имало селище още през неолита. По време на Римската империя градът се е намирал на Виа Егнация, свързваща източната и западната част на държавата.

Под името Струга, градът е споменат за пръв път през 11 век. В Калимановата грамота от XVI-и век се споменава, че приходите от рибарството трябва да се изпращат на Зографския манастир.

В 1591 година венецианският посланик Лоренцо Бернардо пътува за Цариград през Македония и оставя любопитно описание на Струга:

Струга през август 1916 година

„

Струга, град в България на границата с Албания... Макар и да наричат Струга град, всъщност е по-скоро село и е първото селище в България след като се напусне Албания. През града тече малка река, която изтича от Охридското езеро, и която е извор на реката на Леш. След като се премине моста, отделящ Албания и България, се навлиза в Стружкото поле, което е почти изцяло обработвано и е много плодородно. Българите говорят славянски език и следват гръцки обред. На покривите на къщите им кнездят щъркели. Всички хора уважават птиците и смятат, че те носят късмет на тези, на чиито къщи гнездят.

“

В 1845 година руският славист Виктор Григорович описва Струга така:

„

В Струга има една църква, посветена на Свети Георги, където има няколко ръкописни и старопечатни славянски книги. При църквата има гръцко училище. Жителите на града са българи и албанци мохамедани и християни.

“

Икона на Свети Георги в църквата „Свети Георги“.

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Струга е посочен като град с 800 домакинства с 650 жители мюсюлмани, 1 420 българи и 210 цигани.

От март 1885 година градът е център на Стружка нахия на Охридска каза в Османската империя. В 1893 година Атанас Шопов посещава Струга и пише, че в града има 4600 души население, от които 1800 турци и арнаути и 2800 българи, всички от които с изключение на две семейства са под върховенството на Българската екзархия. Българите държат градската църква.

Според българския географ Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на 20 век Струга има 4 570 жители, както следва: 3 000 българи християни, 1 000 турци, 350 арнаути мохамедани и 220 цигани.

Тоталното мнозинство на християнските жители на града е под върховенството на Екзархията. Според статистиката на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Струга се състои от 3 528 българи екзархисти и 56 българи патриаршисти гъркомани. В града има 1 прогимназиално и 2 основни български училища и 1 основно гръцко.

През 19 и първите десетилетия на 20 в. Струга става известен с производството на грънчарски изделия, а така също и с разкошното си градинарство. През този период е развита и търговията (особено със средна Албания). Като типичен езерен град, немалка част от населението му се занимава с риболовство, и особено с ловене на ягули.

Според преброяването от 2002 година Струга има 16 559 жители.

Националност	Всичко
македонци	8 901
албанци	5 293
турци	907
роми	87
власи	550
сърби	72
бошняци	16
други	723

Религия

В Струга най-разпространени религии са православието и ислямът. В града има две църкви - „Свети Георги“, която е старата българска църква, намираща се на западния, някогашен християнски дял на града, и „Свети Никола Дримски“,осветена в 1983 година.

Стружки вечери на поезията

Струга е дом на Стружките вечери на поезията - поетични четения на съвременни македонски и чуждестранни поети, един от най-големите поетични фестивали в света, който се провежда всяка година от 1962 година насам.

Стружани

Христо Матов.

Струга е родно място на големия български род Миладинови, от който произхождат братята фолклористи Константин и Димитър Миладинов, просветната деятелка Царевна Миладинова и юристът Владислав Алексиев. Българи стружани са и видните дейци на ВМОРО Александър Чакъров и братята Христо и Милан Матов.

Външни препратки

• Община Струга - официален сайт на албански, английски и на македонската езикова норма
• Струга (английски )
• Стружки вечери на поезията - официален сайт на английски и на македонската езикова норма
• Описание на Струга от Васил Кънчов от "Битолско, Преспа и Охридско. Пътни бележки“ (1890)
• Кузман Шапкарев: Кратко историкогеографско описание на градовете Охрид и Струга
• К. Рачев. Западна Македония. С., 1925.

Бележки

Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.