Фрънгово
Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Фъргово.
| Фрънгово Франгово | |
| — село — | |
 панорама | |
  Фрънгово | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Струга |
| Географска област | Ябланица |
| Надм. височина | 798 m |
| Население | 1739 души (2002) |
| Пощенски код | 6333 |
| Фрънгово в Общомедия | |
Фрънгово или Фърнгово (срещат се и форми без назализъм Фъргово, Фръгово, на македонска литературна норма: Франгово; на албански: Frëngova) е село в Северна Македония, в община Струга.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в най-южните склонове на планината Ябланица.
История[редактиране | редактиране на кода]
В началото на XIX век Фъргово е смесено албанско-българско село.[1] По-късно то е чисто албанско село в Стружка нахия на Охридска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Фъргово (Fargovo) е посочено като село с 20 домакинства, като жителите му са 66 мюсюлмани.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Фъргово има 360 жители арнаути мохамедани.[3] Кънчов пише: „Докторъ Мюлеръ, който е пѫтувалъ по тия мѣста прѣзъ 1837—38 год., свидѣтелствува, че село Фердово (Фъргово) имало смѣсено население отъ арнаути и славѣни, и село Калище било чисто славѣнско. Сега Фъргово е чисто арнаутско село, а въ Калище има само 1 останала българска кѫща“.[1]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Фъргово е чисто албанско село в Охридската каза на Битолския санджак с 40 къщи.[4]
Според преброяването от 2002 година селото има 1739 жители.[5]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 0 |
| албанци | 1734 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 5 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени във Фрънгово
Назир Кахраманов (Кахърманов), води чета от албанци, след като Македония попада в Сърбия, преселва се в Турция, благодетел на Илинденската организация с дарение от 2200 лева.[6]- Шакир Кахраманов (Кахърманов) (? – 10 октомври 1929), български революционер, убит от хора на Фан Ноли, платени от Сърбия[7]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 89.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 104 – 105.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 254.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 32. (на македонска литературна норма)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 18 септември 2007
- ↑ Назиръ Кахрамановъ // Илюстрация Илиндень V (3 (43). София, Издание на Илинденската Организация, Януарий 1933. с. 6.
- ↑ Шакиръ Кахърмановъ // Илюстрация Илиндень VI (3 (53)). София, Издание на Илинденската Организация, януарий 1934. с. 10.
| |||||||||||
