Гоце Делчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Гоце Делчев.

Гоце Делчев
български революционер
и национален герой
Гоце Делчев 
Роден: 4 февруари 1872
Кукуш, Османска империя
Починал: 4 май 1903
Баница, Османска империя

Георги (Гоце) Николов Делчев (изписване до 1945 година Гоце Дѣлчевъ) е един от най-значимите български революционери, водач и идеолог на Българските македоно-одрински революционни комитети, по-късно известни като Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Национален герой в България и Република Македония. Използва псевдоними като Ахил, Миндиз, Миндизот[1].

Биография[редактиране | edit source]

Ранни години[редактиране | edit source]

Роден e в Кукуш, тогава в Османската империя, днес Килкис, Гърция, през 1872 година в семейството на Никола и Султана Делчеви, като неговите братя Милан, Димитър и Христо Делчеви също са революционери от ВМОРО. Завършва българско униатско начално училище, а след това българска екзархийска прогимназия в родния си град, след което продължава образованието си в Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“, където създава таен революционен кръжок заедно с Даме Груев, Гьорче Петров и Борис Сарафов.

Гоце Делчев с приятеля си Гоце Имов като юнкери.

През 1891 година постъпва във Военното училище в София, но заради участието му в социалистически кръжок е изключен само месец преди дипломирането му. В резултат той решава да се бори за свободата на Македония, като за изграждането на революционна организация смята да използва вече изградената образователна мрежа на Българската екзархия. През есента на 1894 година е назначен за екзархийски учител в Щип, където учителства до 1896 година.

Революционна дейност[редактиране | edit source]

В Щип Гоце Делчев се среща повторно с Дамян Груев, един от основателите на БМОРК, и е привлечен в организацията, на която по-късно става фактически ръководител. През това време организира пограничните пунктове на организацията в Кочериново, Рила, Кюстендил, Дупница и др. и на нелегалните канали към вътрешността на Македония. През лятото на 1896 участва в работата на Солунския конгрес на ВМОРО и заедно с Гьорче Петров изработва програмата и устава на Българските Македоно-Одрински революционни комитети, който предвижда изграждането ѝ на демократични основи.

Диплома от екзархийското училище в Ново село, Щипско. В него Гоце Делчев е бил преподавател по български език.

От есента на 1896 той става учител в Банско, където работи два месеца и успява да изгради широка организационна мрежа от комитети в пограничните райони на Разложко и Горноджумайско като достига и до Неврокопско.[2] След това става задграничен представител на организацията в София. Като такъв участва в заседанията на Върховния македоно-одрински комитет. Същевременно като главен четнически инспектор и с помощта на български офицери създава четническия институт на ВМОРО в Княжество България, който започва да изпраща подготвени четници и войводи във вътрешността на Македония и изиграва основна роля в масовизирането на движението. Полага големи усилия и за снабдяването на организацията с оръжие и пари.

Писмо на Гоце Делчев до Никола Малешевски: „Отцѣпленията и разцѣпленията никакъ да не ни плашатъ. Действително жалко е, но що можемъ да правимъ, когато си сме българи и всички страдаме отъ една обща болѣсть! Ако тая болѣсть не сѫществуваше въ нашитѣ прадѣди, отъ които е наследство и въ насъ нѣмаше да попаднатъ подъ грозния скиптъръ на турскитѣ султани…"
Гоце Делчев с първия му биограф - поета-революционер Пейо Яворов.

Като главен ревизор на четите Гоце Делчев предприема няколко обиколки из Македония, Одринска Тракия и Родопите. Тези региони са разделени на революционни окръзи. В 1897 година обикаля Мелнишко и посвещава учителите Георги Поцков, Павел Георгиев, учитерл в Кашина, Никола Найденов от Ковачево, братя Темелкови от Орман. Основава революционен комитет в Мелник и назначава за негов ръководител Илия Даскалов.[2]

През зимата на 1900 година той пребивава известно време в Бургас. Там основава в двора на Минковия хан фабрика за бомби, чийто динамит е използван и при Солунските атентати и там предлага Михаил Герджиков да оглави въстанието в Одринския революционен окръг. През месец март, Делчев придружен от Лазар Маджаров се отправя на обиколка в Одринска Тракия, завръща се в Бургас в средата на април.[3]

През 1902 година заедно с Гьорче Петров участва в изработването нова програма и устав на организацията. Тя вече си поставя за цел привличането и сплотяването „на всички недоволни елементи в Македония и Одринско, без разлика на народност“ и за извоюване на пълна политическа автономия. По това време името на организацията е Тайна македоно-одринска революционна организация. Въпреки постигнатите успехи в организационното ѝ изграждане Г. Делчев все още не е убеден, че тя е готова да пристъпи към въоръжено въстание, поради което се противопоставя на взетото в негово отсъствие решение от Солунския конгрес от 1903, за вдигане на въстание през пролетта на същата година. Заедно с Даме Груев и други революционни дейци успяват да отложат обявяването на въстанието за лятото на 1903 година, както договарят и промяна на предвидената тактика. Така планът за повсеместно и масово въстание се трансформира в партизанска война, т. е. да се обяви главно в планинските и полупланинските райони и в него да вземат участие предимно сформираните за тази цел въоръжени чети.

Убийството на Гоце Делчев[редактиране | edit source]

През март 1903 година четата на Гоце Делчев взривява моста на река Ангиста — на железопътната линия СолунОдрин. В началото на май същата година, на път за среща с водителите на Серски революционен окръг четата му попадна в обкръжение в село Баница, Серско. Потерята, командвана от майор Хюсеин Тефиков, който е съвипускник на Гоце Делчев, през нощта на 3 срещу 4 май блокира селото по сигнал, че там нощуват комити. Гоце Делчев решава да изведе четниците от селото, но опитът пропада. Битката край село Баница завършва със смъртта на Гоце Делчев и Димитър Гущанов, докато другите успяват да избягат. Гибелта на Гоце Делчев се възприема от съвременниците и от историците като една от най-тежките загуби за ВМОРО.

Тленни останки[редактиране | edit source]

Урната с костите на Гоце Делчев в „Илинденската организация“, останали там до 1946 година.

След като на потерята е забранено от Тефиков да се гаврят с труповете им, останките на Делчев и Димитър Гущанов за кратко са изпратени в Сяр и разпознати от местната власт. След това те са са погребани в общ гроб в село Баница.[4] Костите на Гоце Делчев са пренесени по време на Първата световна война в България от Михаил Чаков и до 1946 година се пазят в урна в „Илинденската организация“. Междувременно през Междусъюзническата война от 1913 година родния град на Гоце Делчев Кукуш и лобното му място - Баница, са опожарени от гръцката армия, а населението им е прогонено в България.

Урна към музея на ВМРО, помещаващ се в църквата „Свети Спас“ в Скопие.

По време на Втората световна война гробът на Гоце Делчев, който тагава попада на територията на Царство България е въстановен.[5] На 3 май 1943 г., върху общ гроб в окрайнините на село Баница видни общественици, заедно със сестрите на Гоце – Ружа, Велика и Елена, както и техните потомци, поставят бяла мраморна плоча с надпис: "В памет на падналите бойци в с. Баница на 4 май 1903 г. за обединението на Македония към майката родина-България и за вечен спомен на поколенията: Гоце Делчев от гр. Кукуш, апостол и войвода; Димитър Гущанов от с. Крушово-войвода. Стефан Духов от с. Търлис-четник; Стоян Захариев от с. Баница-революционер; Димитър Палянков от с. Броди-революционер. Заветът им бе - Свобода или смърт!”. След Деветосептемврийския преврат от 1944 година България сменя политиката си по македонския въпрос и под натиск от СФР Югославия и директно на СССР, БКП предава костите на Гоце Делчев на Скопие по време на започналата Културна автономия на Пиринска Македония. Въпреки, че първоначално премиерът Лазар Колишевски обявява Гоце Делчев за „.. един българин без значение за освободителните борби“[6], костите са приети в Социалистическа Република Македония и са препогребани в каменен саркофаг в църквата „Свети Спас, където са и днес.“[7].

След 1948 година България постепенно започва да се връща към старата си теза, че македонците са българи[8], но в Югославия историографията вече приема Гоце Делчев за македонски национален герой,[9] като същевременно в Скопие се внушава, че Гоце Делчев е убит не без политическата намеса на България.[10]

Възгледи[редактиране | edit source]

Пренасяне на останките на Гоце Делчев от къщата на Михаил Чаков в офиса на Илинденската организация.
Диплома на Гоце Делчев от Военното училище в София.

Делчев е привърженик на лявото течение в Македоно-одринското освободително движение и има анархо-социалистически и републикански убеждения, които постепенно еволюират. Той не подкрепя решаването на Македонския и Тракийския въпроси чрез непосредствено присъединяване на двете области към Княжество България. Стои зад идеята, че Македония и Одринския вилает трябва да се обособят като самостоятелна автономна единица в Османската империя с равноправие на всички народности живеещи в нея. Като следващ етап той вижда развитието на тази единица, като република в контекста на бъдеща Балканска федерация или конфедерация.[11] В същото време той не изключва и възможността Македоно-Одринска автономна област по примера на Източна Румелия да се присъедини към България. Самият Делчев определя себе си, както и славянското население в Македония и Одринско като българи. Приблизителна характеристика за неговите променящи се политически възгледи, дават следните мисли:

Гръцките свещеници и учители са пречка за нас. Дойде време да работим за България, понеже ние всички сме българи. Трябва да работим за България, защото тя ще дойде и ще ни помогне да отхвърлим турското робство.[12].
Другари, не виждате ли, че сега вече не сме роби на разпадащата се турска държава, а сме роби на европейските велики сили, пред които Турция подписа своята пълна капитулация в Берлин. Затова трябва да се борим за автономията на Македония и Одринско, за да ги запазим в тяхната цялост, като един етап за бъдещето им присъединяване към общото Българско отечество.[13]
Ние, българите от Македония и Одринско, не трябва да изпущаме изпредвид, че има и други народности и държави, които са много заинтересовани от разрешението на този въпрос. Една намеса на България ще предизвика намесата и на съседните държави и може да доведе до разпокъсването на Македония. Ето защо народите, населяващи тия две области, трябва сами с общи усилия и жертви да извоюват своята свобода и независимост в границите на една автономна Македоно-Одринска държава, като разчитаме само на материалната и морална подкрепа на България и на Великите сили.[14]

Гледна точка в Република Македония[редактиране | edit source]

Гробът на Гоце Делчев в двора на църквата „Св. Спас“ в Скопие.

Официалната гледна точка в Република Македония, в съответствие с господстващото македонистко виждане и подкрепена от историографията в страната, определя Гоце Делчев като етнически македонец. Тезата на Гоце Делчев и на ВМОРО, че Македония и Одринско ще извоюват своите права след вътрешна подготовка и въстание отвътре, както и относителната самостоятелност на организацията от българската държава според македонистката интерпретация са израз на сепаратизъм. Този сепаратизъм според Скопие почива на етническа, а не на политическа основа и то само относно Македония, но не и относно Тракия, където Делчев също е активен. В повечето случаи защитниците на подобни твърдения приемат, че по това време сред славяноезичното население в Македония, както и сред членската маса на ВМОРО преобладава македонистко съзнание, но такова липсва сред активистите на организацията от Тракия и Княжество България. Гоце Делчев е обявен за национален герой на Република Македония. Темата за Гоце Делчев е основна при интерпретацията на миналото в творчеството и на много писатели от Република Македония — Гане Тодоровски, Георги Абаджиев, Анте Поповски, Тодор Чаловски и други. Той се споменава и в химна на Р. Македония

Гледна точка в България[редактиране | edit source]

Официалната гледна точка в България определя Гоце Делчев и всички останали революционери от ВМОРО като етнически българи. Днес Гоце Делчев се разглежда като национален герой в България, в която той е считан за един от най-великите революционери, дали живота си за да освободят Македония. Самият Делчев е с ясно българско самосъзнание и гледа на сънародниците си като българи. Наименованието "македонци" според тогавашната терминология, е било използвано за етнически албанци, българи, гърци, турци, власи и сърби, и когато се отнасяло до местните славяни, това означавало регионална българска идентичност. Въпреки това може да се приеме, че идеите на Гоце Делчев за политическа автономия на Македония (и Одринско) са стимулирали впоследствие развитието на съвременния македонски национализъм. В България ежегодно се честват датите, на които Гоце Делчев е роден и на които е починал.

Признание[редактиране | edit source]

Паметник на Гоце Делчев в гр. Гоце Делчев

На Гоце Делчев са кръстени град Гоце Делчев и селата Ново Делчево и Делчево в Пиринска Македония, Царево село във Вардарска, хребетът Делчев (Delchev Ridge), връх Делчев (Delchev Peak) на остров Ливингстън, Антарктида, както и най-високият връх на планината СлавянкаГоцев връх. Името на героя носят още улици и квартали в много градове в България и Република Македония.

През 1986 г. е започнат, а през 1987 г. е завършен мемориалът на рода на Гоце Делчев, който се намира в двора на черквата „Въведение Богородично” в Благоевград. Автори на комплекса са Богдан Томалевски, Иван Нешев и Христо Стефанов. На 4 март 1990 г. там тържествено са препогребани костите на бащата на Гоце Делчев - Никола Делчев (починал през 1920 година) в знак на почит и признателност на Делчевия род.

Гоце Делчев е сред първите 60 в класацията на БНТ "Великите българи". По повод 110 години от смъртта на Гоце Делчев през април 2013 бургаската структура на партията ВМРО-БНД поставя паметна плоча на мястото, където е бил Минковия хан, често посещаван от Гоце Делчев. По българска инициатива и с разрешението на гръцките власти през юли 2013 година е поставена паметна плоча на лобното място на Гоце Делчев в с. Баница, днешна Гърция. Гоце Делчев е сред многобройните личности, описани в енциклопедичната поредица "Бележити българи", която излезе през 2012 година.

Паметници на Гоце Делчев[редактиране | edit source]

  • Благоевград - Създаден е в 1955 година след обявяването на национален конкурс от Министерство на културата. Победител в конкурса е скулпторът Крум Дерменджиев. Височината на паметника заедно с постамента е 8 метра. Скулптурата е излята от бронз, а пиедесталът е от гранит.
  • Варна - Създаден в 1995 година на Алеята на Възраждането. Паметникът е проектиран от архитект Косю Христов.[15]
  • Гоце Делчев, разположен е в центъра на града, близо до църквата „Успение Богородично“[16]
  • Паметници има изградени още в София, Русе, Димитровград, местността Попови ливади и др.

Артефакти свързани с Гоце Делчев[редактиране | edit source]

До 1947 година редица артефакти свързани с дейността на Делчев са били съхранявани във фондовете на Македонския научен институт. През 1947 година книжовното, документалното и етнографското наследство, а също и костите на големия български революционер са предадени на Скопие. Днес артефакти свързани с личността и революционната дейност на Гоце Делчев се съхраняват в различни музеи из България и Македония. Голяма част от писмата и записките на Делчев са напълно или частично шифрирани, а в останалата си част те са на български език. Предполага се, че някои документи свързани с Делчев се намират в частни архиви. През 2010 година полицията в София арестува 76-годишен пенсионер с нелегален архив в който е открита и кореспонденция на Гоце Делчев.[17]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Новината за смъртта на Гоце Делчев в „Ню Йорк Таймс“ от 11 май 1903 година.
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Уикиизточник
Уикиизточник разполага с оригинални творби от:

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.13, 65
  2. а б Тасев, Христо. Учителите в Македония и ВМОРО. - В: 100 години Вътрешна македоно-одринска революционна организация, Македонски научен институт, София 1994, стр. 128. ISBN 954-8187-10-8
  3. Иван Карайотов, Стоян Райчевски, Митко Иванов: История на Бургас. От древността до средата на ХХ век, Печат Тафпринт ООД, Пловдив, 2011, ISBN 978-954-92689-1-1, стр. 192-193
  4. Чаков, Михаил, „Дневник на революционния ми живот“, стр. 190 - 191
  5. в. „Стандарт“, 2003.05.06. „И брястът е изсъхнал край гроба на Гоце, Владимир Смеонов - наш пратеник в Серес.“
  6. Мичев. Д. Македонският въпрос и българо-югославските отношения - 9 септември 1944-1949, Издателство: СУ Св. Кл. Охридски, 1992, стр. 91.
  7. Dismembering the state: the death of Yugoslavia and why it matters, P. H. Liotta, Lexington Books, 2001, ISBN 0739102125, p. 292.
  8. The Macedonian Conflict: Ethnic Nationalism in a Transnational World, Loring M. Danforth, Princeton University Press, 1997, ISBN 0691043566, p. 68.
  9. The Macedonian Question: Britain and the Southern Balkans 1939-1949, Oxford Historical Monographs, Dimitris Livanios, Oxford University Press US, 2008, ISBN 0199237689 p. 202.
  10. Who are the Macedonians? Hugh Poulton, C. Hurst & Co. Publishers, 2000, ISBN 1850655340, p. 117.
  11. Гоце Делчев. Писма и други материали, Дино Кьосев, Биографичен очерк, стр. 34.
  12. Upward, Allen. The East End of Europe: The report of an unofficial mission to the European provinces, London, J. Murray, 1908, стр.323-324.
  13. Ципушев, К. 19 години в сръбските затвори. Спомени, София, 1943 г. гл. 1. Между борците-великани, стр. 32.
  14. Българите в най-източната част на Балканския полуостров - Източна Тракия, Димитър Войников, гл. 24. Идването на Гоце Делчев в Тракия и някои уточнения по този повод. Идеологическите спорове между Гоце Делчев и Стоян Лазов. Непубликувани спомени на очевидци.
  15. Паметник на Гоце Делчев. Алея на Възраждането. Mоreto.net посетен на 11 май 2012.
  16. на Гоце Делчев, град Гоце Делчев.
  17. Стандарт нюз, 23 септември 2010 г. бр. 6356, Дядо продава архив на войводи. Бай Атанас събирал документите на пл. "Славейков".
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.