Македонизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Македонизмът е политическа доктрина и идеология,[1][2] която обосновава съществуването в миналото и днес на македонска идентичност и самостоятелна македонска нация, език и култура, различни от българската, гръцката и сръбската.[3][4]

Съществува спор, доколко през ранната античност е съществувало някакво отделно от елинското, македонско самосъзнание, но населението на Антична Македония е било почти напълно еленизирано още до Новата ера.[5] Впоследствие, през Средновековиетото, то е християнизирано и донякъде романизирано по време на Римската и Византийската империя и славянизирано по време на Българското и Сръбското царство. През Османската епоха на Балканите също няма следи от отделна македонска идентичност или език, а местното православно население е част от т. нар. рум миллет, в който султански ферман от 1680 г. различава гърци (рум), албанци (арнаут), сърби (сърф), власи (ефляк) и българи (булгар).[6] В началото на 20-и век македонистките идеи започват да се разпространяват от шепа интелектуалци, които са активни основно извън самата Македония. Тези идеи започват да набират популярност в региона след Първата световна война, но до края на Втората световна война не са преобладаващи сред македонските славяни.

След Втората световна война македонистката идеология става официална доктрина в Социалистическа Република Македония и налага там македонско национално съзнание и език.[7][8][9][10]

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

През Римската и Византийската епохи територията на областта Македония сменя неколкократно местоположението и границите си, които са различни от тези на древната държава. С постепенното завладяване на Югоизточна Европа от османците в края на 14-ти век, името на Македония напълно изчезва като географско и административно наименование на Балканите. Въпреки това, по-късно под влиянието на Ренесанса и възраждането на античните културни ценности, в Европа започват да се появяват забравените древните имена. Това е резултат от популяризиране на идеите на елинистичната култура и за възраждането на християнските държави, чиито територии се намират тогава под турска власт. Според Блаже Ристовски, идеите за македонска държава и идентичност се зараждат през 15 - 18-ти век извън Македония и без участието на македонските славяни. Пак според него, през 18-ти и 19-ти век в самата Македония се възражда българското име, което започва отново да се популяризира.[11] След Великата френска революция (1789 - 1799 г.) в началото на 19-ти век започва възход на национализма в Европа, включително и в Османската империя. Въпреки това тогава все още се шири това, което в българската историография се нарича „погърчване“ на интелигенцията. Тогава гъркофонните ромеи или гъркоманите разпространяват европейската цивилизация, но не налагат възраждащата се гръцка идентичност. Постепенно обаче, идеята за античното и средновековно гръцко величие, отъждествявана най-вече с Древна Гърция и Византия, полага основите на просветния гръцки национализъм.[12] Доктринално гръцката национална идея изкристализира след извоюване на независимостта на Гърция от Османската империя през 1821 г. и започва да набира привърженици на Балканите.[13] Същевременно от 40-те години, тази идея среща и сериозен отпор по целия полуостров. Паралелно започват дейност „етнически активисти“ на другите народности, чиято цел е разрушаването на старата ромейска общност и трансформирането на подтисканите езикови и етнически групи в нея в нови нации.[14] Така в средата на века по Българските земи започва процес на Българско възраждане и църковно-национални борби, наричани по онова време булгар миллет-движение.

История[редактиране | редактиране на кода]

Македонизмът се появява като самостоятелна идея през втората половина на 19-и век.[15] В статията „Македонският въпрос“ на българския общественик Петко Рачев Славейков, публикувана във вестник „Македония“ през 1871 година, се критикуват македонистите за безпочвените им твърдения, като същевременно се посочва, че техните идеи са чути от автора за първи път около 1860 г. Според историка Цочо Билярски, критиките на Славейков са отправени към привържениците на течение в българската интелигенция от Македония, което по онова време се стреми да положи в основите на съвременния книжовен български език македонските наречия, чиито представители са Димитър Македонски, Вениамин Мачуковски и Кузман Шапкарев.[16]

По същото време гръцкото образование в Македония е това, което започва да пропагандира между македонските славяни митичната представа за Филип и Александър, с цел да ги погърчи. Гръцките пропагандисти се опитват да убедят местните славяни, че те не са „български варвари“ и трябва да останат лоялни привърженици на светата Цариградска патриаршия. Планът да се трансформират тези славяни в гърци, в голяма степен не успва. Но оттогава те възприемат имената „Македония“ и „македонци“, и ги запазват като реакция се срещу гръцките опити за асимилация. Първоначално те са само форма на проява на „местен патриотизъм“, който не изключва българската национална принадлежност. Така например през 1871 г., Димитър Македонски твърди че, македонците са едновременно и „чисти българи“, и потомци на древните македонци, които са били славяни.[17] В началото на 20-и век, Хенри Брайлсфорд отбелязва, че местните жители разпространяват легенда, в която се твърди, че Александър Велики е бил българин.|2015|01|22}} {{факт|По това време Сърбия започва да насърчава македонистите, надявайки си, че развитието на техните идеи ще ограничи силното българско влияние в Македония и това ще спечели нови територии за сръбска доминация. Външният министър Стоян Новакович смята македонизма като надеждно средство за антибългарска пропаганда в Македония.

В началото на 20-ти век македонистките идеи са разпространявани от малки групи интелектуалци, които са активни основно извън самата Македония. Идеите им започват да набират популярност в региона след Първата световна война, когато българското влияние е прекъснато и по-точно през 30-те години. През 1934 година е приета Специална резолюция на Коминтерна, с която за първи път в историята авторитетна международна организация дава насока за признаване съществуването на отделен македонски народ и македонски език. Тези насоки са използвани активно от югославските комунисти през Втората световна война в противовес на българската окупация на региона. Процесът на масовата македонизация на местните славяни основно е следствие от политиката на Коминтерна за създаване на Балканска федерация, подкрепяна активно в СФРЮ, както и от Албанската, Българската и Гръцка комунистическа партии през втората половина на 40-те години на 20-и век. Тази политика е насочена към славянското население на историко-географската област Македония или извън нея и има различен успех в различните части на областта. За разлика от България и Гърция, където процесът спира през 50-те години и няма траен успех, то в СФРЮ се създава Народна Република Македония и там успешно се формира ново национално съзнание и се кодифицира нов славянски език. Пример за македонистки организации в България днес са малобройните сепаратистки структури на ОМО Илинден и ОМО Илинден-Пирин, които според българските власти имат за цел да македонизират Пиринския край.[18][19][20][21] Македонистки организации съществуват и в Гърция и Албания, но и там тези идеи също не са особено популярни.

Ранни чужди поддръжници на македонизма[редактиране | редактиране на кода]

Етнографска карта на Балканите в унгарския лексикон Pallas nagy lexikona от 1897 г.[22] (според легендата, в тъмнозелено са териториите със смесено население от сърби и македонци)

Освен мнозинството, застъпващо българския етнически характер на македонските славяни през 19-и и ранния 20-и век, съществуват и някои чуждестранни общественици и учени, които считат македонците за отделен народ от българския и сръбския. В книгата Das Volksthum der Slaven Makedoniens („Народността на славяните от Македония“), издадена във Виена в 1890 година, австрийският журналист (бивш австроунгарски военен и сръбски чиновник) Карл Хрон пише:[23]

Аз стигнах след подробно изучаване на сръбско-българския спор до убеждението, че македонците според своята история, както и според своя език, са собствен народностен клон, значи нито сърби, нито българи, а директни потомци на онези славянски празаселници, които са заселили Балканския полуостров още далеч преди сръбската и преди българската инвазия и не са се смесили с никоя от тези нации.

За македонците като за отделен етнос пише и руският генерал Александър Ритих. Според писмо във вестник „Македонский голос“, публикувано от негово име, наблюденията си той излага в работата „Славянските наречия на XX век в Югозападна Европа“ от 1901 г.[24]

Сред европейските етнографи от началото на 20-и век, които описват населението в Македония като славяномакедонско и различно от сръбското и българското, е също така К. Герсин (псевдоним на Нико Жупанич).[25]

Руският филолог и славист Петър Драганов (по произход българин от Бесарабия) защитава идеята за самостоятелен етнически облик на македонските славяни в Османската империя.[26]

Гръцкият професор Георгиос Сотириадис от Университета на Атина в 1916 година издава етноложка карта на разпространението на гръцката култура на Близкия Изток. Неговата Гръцка етнографическа карта, както и други етнографски карти, показват съществуването на македонска народност и език на Балканите.[27]

Идеи на македонизма[редактиране | редактиране на кода]

Според македонизма славяноговорящите македонци в различните части на географската област Македония представляват отделен народ със своя собствена история и традиции, различаващи ги от всички съседни народи.[10][28] Част от привържениците на македонизма търсят опора за своите възгледи в историческото минало на региона Македония, като утвърждават тезата за наличие на приемственост между антична и съвременна Македония.[29]

В зависимост от различията в интерпретациите на историческото минало, споделящите македонистката идеология се делят на антични македонисти, акцентиращи на мнимо или реално наследството от Древна Македония, и такива, които наблягат на славянската принадлежност на мнозинството в днешна Република Македония.[30] Македонизмът поддържа невярна представа за българите,[31] базирана на създадена от сръбската наука в края на 19-и век Великосръбска доктрина.

Според историкът и етнолог Таня Бонева, македонистката теза всъщност е късна реплика на твърдението на етнографа Йован Цвиич за неславянския произход на българите и определянето им като тюркско-татарско племе.[32] Тя се застъпва и днес от автори на псевдонаучна литература, според които българите са свързани с казанските татари и расово са различни от европейците. В някои техни трудове се навеждат твърдения за съществените генетични разлики между българите и македонците.[33]

Македонисти[редактиране | редактиране на кода]

Ранни македонисти[редактиране | редактиране на кода]

Представители на ранния македонизъм са активни в края на 19-и и началото на 20-и век. По-известни от тях са: Георги Пулевски, Теодосий Скопски, Стефан Дедов, Кръсте Мисирков, Петър Драганов, Атанас Раздолов, Димитър Благоев,[34][35][36] Димитър Чуповски и др.[37] Мнозинството от тях са непостоянни в македонизма си — неколкократно приемат, а после се отказват от идеите му и признават българския характер на македонците и своята българска национална принадлежност.[38] Възгледите им са повлияни предимно от сръбски и руски панславистки кръгове или от анархосоциалистически идеологеми, но повечето завършват живота си като българи в България.

Късни македонисти[редактиране | редактиране на кода]

Представителите на късния македонизъм са особено активни непосредствено преди, по време на и след Втората световна война. Късните македонисти в голяма си част са приобщени от комунистическата идеология и развиват македонизма след ‎решението на Коминтерна да признае официално съществуването на отделна македонска нация.[39] По-известни представители на късния македонизъм са: Смиле Войданов, Кръстю Гермов, Димитър Влахов, Георги Димитров, Андрей Чипов, Георги Пирински-старши, Лазар Колишевски, Венко Марковски, Киро Глигоров и други дейци на ВМРО (обединена), БКП, ЮКП и ГКП. Въпреки всичко, повечето от тях декларират българска идентичност през отделни периоди от живота си, а част от тях не приемат изцяло или по-късно се отричат от македонизма.[40]

Македонска националност[редактиране | редактиране на кода]

След създаването на Народна република Македония като федеративна част от Югославия започва изграждането на македонската историография. Популяризирането на тези идеи в СФР Югославия след Втората световна война се изгражда нов македонски етнос.[41] Според множество бълкарски езиковеди, в това число Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин” (ИБЕ) към Българската академия на науките (БАН), по това време на базата на българските диалекти, говорени в географската област Македония, е кодифицирана и отделна македонска литературна норма, наречена македонски език.

Критики и противоречия[редактиране | редактиране на кода]

Според историка Христо Христов, непосредствено след появата си македонистите не са популярни, макар да са използвани епизодично като инструмент на великосръбската доктрина в края на 19-и и началото на 20-и век, по-специално от сръбския учен и политически деец Стоян Новакович, сочен от Христов като създател на политическата концепция на македонизма. Целта, според Христов, е била формирането на отделна славянска народност в Македония и отделянето ѝ от българския етнос.[42]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Цитирана литература[редактиране | редактиране на кода]

На български език[редактиране | редактиране на кода]

На английски език[редактиране | редактиране на кода]

  • Adonov-Poljanski, H. (1985). Documents on the Struggle of the Macedonian People for Independence and a Nation-state: From the settlement of the Slavs in Macedonia up to the end of the First World War. Skopje, Macedonia: Univerzitet "Kiril i Metodij", Fakultet za filozofsko-istoriski nauki.
  • Banač, I. (1984). The national question in Yugoslavia: origins, history, politics. Ithaca: Cornell University Press. ISBN 0801494931
  • Bechev, D. (2009). Historical dictionary of the Republic of Macedonia. Lanham, MD, USA: Scarecrow Press. ISBN 0810862956
  • Danforth, L. (1995). The Macedonian conflict: ethnic nationalism in a transnational world. Princeton, NJ, USA: Princeton University Press. ISBN 0691043566
  • Genov, N., & Krasteva, A. (2001). Recent Social Trends in Bulgaria, 1960-1995. Montreal, Que: McGill-Queen's University Press. ISBN 0773568255
  • Kentrotis, K. (1994). Echoes from the Past: Greece and the Macedonian Controversy. In R. Gillespie (Ed.). Mediterranean politics (pp. 85-103). London Madison: Pinter Publishers Fairleigh Dickinson University Press. ISBN 0838636098
  • Kostov, C. (2010). Contested ethnic identity: the case of Macedonian immigrants in Toronto, 1900-1996. Oxford New York: Peter Lang. ISBN 3034301960
  • Michailidis, I. (Ed.). (2007). Μacedonianism: FYROM’s Expansionist Designs against Greece, 1944-2006. Athens: Society for Macedonian Studies. ISBN 9789608326309
  • Ramet, S.P. (Ed.). (1999). The Radical Right: In Central and Eastern Europe Since 1989. University Park, PA, USA: The Pennsylvania State University Press. ISBN 0271043792
  • Roth, K., & Brunnbauer, U. (Eds.). (2008). Region, regional identity and regionalism in Southeastern Europe. Berlin London: LIT Verlag Münster. ISBN 3825813878
  • Roudometof, V. (2001). Nationalism, Globalization, and Orthodoxy: The Social Origins of Ethnic Conflict in the Balkans. Westport, CT: Greenwood Press. ISBN 9780313319495
  • Taškovski, D. (1976). The Macedonian nation. Skopje: Nasha Kniga.
  • Todorova, M. (2009). Bones of contention the living archive of Vasil Levski and the making of Bulgaria's national hero. Budapest New York: Central European University Press. ISBN 9639776246
  • White, G. (2000). Nationalism and territory: constructing group identity in Southeastern Europe. Lanham, MD: Rowman & Littlefield. ISBN 0847698092

На други езици[редактиране | редактиране на кода]

  • Gersin, K. (1903). Mazedonisch und das Turkische Problem. Wien: Kratz, Helf & Co.
  • Донски, А. (2005). Етногенетските разлики помеѓу Македонците и Бугарите. Самостојно издание.
  • Лабаури, Д.О. (2008). Болгарское национальное движение в Македонии и Фракии в 1894-1908 г.: Идеология, программа, практика политической борьбы. София: АИ „Проф. Марин Дринов“. ISBN 9789543223176
  • Риттих, А.Ф. (1914). Мое мнѣніе о македонцахъ. Македонскiй голосъ, бр. 11, стр. 217-218.
  • Хрон, К. (1966). Народноста на Македонските словени. Скопје: Изд. ??. (Оригиналът е публикуван през 1890)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Michailidis (2007), стр. 11.
  2. Тюлеков (2007), стр. 18: „...македонизмът като окупаторски идеен инструмент и шовинистична политика на великосръбската буржуазия...“.
  3. Църнушанов (1992), стр. 9: „В книгата „Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него“ се разглежда същността на идеята за отделна македонска народност във всичките ѝ етапи на проявление: нейният произход като средство на великосърбизма за разгромяване на големи части от българския народ; нейните агенти - органи на сръбската пропаганда срещу българите; нейният провал още при първата проява на съпротива срещу нея и накрая - нейното въоръжено настъпление с чуждо оръжие под ръководството на ЮКП при отсъствие на съпротива от страна на победена България“.
  4. Genov & Krasteva (2001), стр. 74.
  5. Roisman & Worthington 2010, Chapter 5: Johannes Engels, "Macedonians and Greeks", p. 84. Malkin 2001, Chapter 6: Jonathan M. Hall, "Contested Ethnicities: Perceptions of Macedonia within Evolving Definitions of Greek Identity", p. 171.
  6. История на българите: Том 2, ISBN 954621213X, Автор Георги Бакалов, Редактор Георги Марков, TRUD Publishers, 2004, стр. 52-53.
  7. Ramet (1999), стр. 252.
  8. Michailidis (2007), стр. 12: „...македонизма, официалната държавна тоталитарна идеология, култивирана в Скопие.“
  9. Kentrotis (1994), стр. 85–101.
  10. а б Bechev (2009), стр. 139-140.
  11. Блаже Ристовски, Македонскиот народ и македонската нација. Скопје 1983. I. 57; 66-67.
  12. ((bg)) Лиакос, Антонис. Как да бъдеш грък чрез присвояване на историческото време, езиковата идентичност и пространствения символизъм. // Балкански идентичности. Посетен на 22.01.2015.
  13. Roudometof (2001), стр. 68-71.
  14. Детрез (2005), стр. ??.
  15. Kostov (2010), стр. 65-66.
  16. ((bg)) Билярски, Цочо. Петко Рачев Славейков и скандала по македонския въпрос в Българския възрожденски печат през 70-те одини на ХІХ в.. // Сите българи заедно. Посетен на 07.05.2013.
  17. ((mk))  Македонското прашање од 1944 до денес (1). // Окно.mk, 01.02.2014. Посетен на 25.12.2014.
  18. ((bg)) Симеонов, Владимир. Бира на корем срещу подпис за ОМО “Илинден”. // Стандарт, 27 юни 2006. Посетен на 17.02.2013.
  19. ((bg))  Божидар Димитров: Поведението на ОМО „Илинден – Пирин” е нагло. // Информационна агенция „Фокус“, 10.02.2013. Посетен на 17.02.2013.
  20. ((bg))  Куизлинги — истината за ОМО „Илинден“. // www.ProMacedonia.org. Посетен на 17.02.2013.
  21. ((bg)) Стоянова, Диляна. Македонисти правят ОМО "Илинден" 2. // Монитор, 28.07.2006. Посетен на 17.02.2013.
  22. Balkán: A lakosság, mezőgazdaság, ipar és forgalom в Pallas Nagy Lexikona
  23. Хрон (1966), стр. ??.
  24. Риттих (1914).
  25. Вж. Gersin (1903)[необходимо е уточнение].
  26. Петър Драганов за етнографията на македонските славяни
  27. White (2000), стр. 236-238.
  28. Kentrotis (1994), стр. 86-87.
  29. Danforth (1995), стр. 167.
  30. Danforth (1995), стр. 167.
  31. Banač (1984), стр. 311-312.
  32. Бонева (2006), стр. 43.
  33. Донски (2005), стр. ??.
  34. Adonov-Poljanski (1985), стр. 635-636.
  35. Taskovski (1976), стр. 6-8.
  36. ((mk))  Македонско-бугарски историски контроверзии (12). // Утрински вестник, 21.10.2010. Посетен на 18.02.2013.
  37. Roth & Brunnbauer (2008), стр. 131 и сл.
  38. Roumen Daskalov and Tchavdar Marinov. Entangled Histories of the Balkans: Volume One: National Ideologies and Language Policies. BRILL, 2013. p. 318-320
  39. Todorova (2009), стр. 77-79.
  40. Stephen Palmer, Robert King, Yugoslav Communism and the Macedonian question,Hamden, CT Archon Books, 1971, p.p.199-200
  41. Historical dictionary of the Republic of Macedonia, Dimitar Bechev, Scarecrow Press, 2009, ISBN 0-8108-5565-8, pp. 139-140
  42. Христов (1979), стр. 40.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.