Македонизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Македонизмът е политическа доктрина и идеология,[1][2] която обосновава съществуването в миналото и днес на македонска идентичност и самостоятелна македонска нация, език и култура, различни от българската, гръцката и сръбската.[3][4] Македонистката идеология е официална доктрина в Република Македония.[5][6][7][8]

История[редактиране | edit source]

Македонизмът се появява като самостоятелна идея през втората половина на 19-и век.[9] Терминът македонист за първи път се употребява в статията „Македонският въпрос“ на българския общественик Петко Рачев Славейков[източник? (Поискан преди 4 дни)], публикувана във вестник „Македония“ през 1871 година. В нея той критикува македонистите за безпочвените им твърдения, като същевременно посочва, че техните идеи са чути от него за първи път около 1860 г. Според историка Цочо Билярски, критиките на Славейков са отправени към привържениците на течение в българската интелигенция от Македония, което по онова време се стреми да положи в основите на съвременния книжовен български език македонските наречия, чиито представители са Димитър Македонски, Вениамин Мачуковски и Кузман Шапкарев.[10]

През 1932 г. до балканските комунистически партии пристига директива на Коминтерна за изтъкване на "правото на народите на самоопределение до отделяне".[източник? (Поискан преди 4 дни)] По-късно е приета и Специална резолюция на Коминтерна, с която за първи път в историята авторитетна международна организация дава насока за признаване съществуването на отделен македонски народ и македонски език. След Втората световна война тези идеи се популяризират в СФРЮ, където се формира македонска нация като съставен компонент от югославската федерация.[източник? (Поискан преди 4 дни)]

Процесът на масовата македонизация на македонските славяни е следствие от политиката на Коминтерна за създаване на Балканска федерация, провеждана активно от СФРЮ и подкрепяна от Албанската, Българската и Гръцка комунистическа партии през 40-те и 50-те години на 20-и век. Тази политика е била насочена към славянското население на историко-географската област Македония или извън нея и има различен успех в различните части на областта. За разлика от България и Гърция, където процесът спира през 50-те години и няма траен успех, то в СФРЮ се създава Народна Република Македония и там успешно се формира ново национално съзнание и се кодифицира нов славянски език. Пример за македонистки организации в България днес са малобройните сепаратистки структури на ОМО Илинден и ОМО Илинден-Пирин, които според българските власти имат за цел да македонизират Пиринския край.[11][12][13][14] Македонистки организации съществуват и в Гърция и Албания, но и там тези идеи също не са особено популярни.

Ранни чужди поддръжници на македонизма[редактиране | edit source]

Етнографска карта на Балканите в унгарския лексикон Pallas nagy lexikona от 1897 г.[15] (според легендата, в тъмнозелено са териториите със смесено население от сърби и македонци)

Освен мнозинството, застъпващо българския етнически характер на македонските славяни през 19-и и ранния 20-и век, съществуват и някои чуждестранни общественици и учени, които считат македонците за отделен народ от българския и сръбския. В книгата Das Volksthum der Slaven Makedoniens („Народността на славяните от Македония“), издадена във Виена в 1890 година, австрийският журналист (бивш австроунгарски военен и сръбски чиновник) Карл Хрон пише:[16]

Аз стигнах след подробно изучаване на сръбско-българския спор до убеждението, че македонците според своята история, както и според своя език, са собствен народностен клон, значи нито сърби, нито българи, а директни потомци на онези славянски празаселници, които са заселили Балканския полуостров още далеч преди сръбската и преди българската инвазия и не са се смесили с никоя от тези нации.

За македонците като за отделен етнос пише и руският генерал Александър Ритих. Според писмо във вестник „Македонский голос“, публикувано от негово име, наблюденията си той излага в работата „Славянските наречия на XX век в Югозападна Европа“ от 1901 г.[17]

Сред европейските етнографи от началото на 20-и век, които описват населението в Македония като славяномакедонско и различно от сръбското и българското, е също така К. Герсин (псевдоним на Нико Жупанич).[18]

Руският филолог и славист Петър Драганов (по произход българин от Бесарабия) защитава идеята за самостоятелен етнически облик на македонските славяни в Османската империя.[19]

Гръцкият професор Георгиос Сотириадис от Университета на Атина в 1916 година издава етноложка карта на разпространението на гръцката култура на Близкия Изток. Неговата Гръцка етнографическа карта, както и други етнографски карти, показват съществуването на македонска народност и език на Балканите.[20]

Идеи на македонизма[редактиране | edit source]

Според македонизма славяноговорящите македонци в различните части на географската област Македония представляват отделен народ със своя собствена история и традиции, различаващи ги от всички съседни народи.[8][21] Част от привържениците на македонизма търсят опора за своите възгледи в историческото минало на региона Македония, като утвърждават тезата за наличие на приемственост между антична и съвременна Македония.[22]

В зависимост от различията в интерпретациите на историческото минало, споделящите македонистката идеология се делят на антични македонисти, акцентиращи на мнимо или реално наследството от Древна Македония, и такива, които наблягат на славянската принадлежност на мнозинството в днешна Република Македония.[23] Македонизмът поддържа невярна представа за българите,[24] базирана на създадена от сръбската наука в края на 19-и век Великосръбска доктрина.

Македонистката теза всъщност е късна реплика на твърдението на етнографа Йован Цвиич за неславянския произход на българите и определянето им като тюркско-татарско племе. Тя се пропагандира и днес от автори, които “научно” доказват, че българите са свързани с казанските татари и расово са различни от европейците. В някои техни “изследвания” се доказват съществените генетични разлики между българите и македонците.

Македонисти[редактиране | edit source]

Ранни македонисти[редактиране | edit source]

Представители на ранния македонизъм са активни в края на 19-и и началото на 20-и век. По-известни от тях са: Георги Пулевски, Теодосий Скопски, Стефан Дедов, Кръсте Мисирков, Петър Драганов, Атанас Раздолов, Димитър Благоев,[25][26][27] Димитър Чуповски и др.[28] Мнозинството от тях са непостоянни в македонизма си — неколкократно приемат, а после се отказват от идеите му и признават българския характер на македонците и своята българска национална принадлежност. Възгледите им са повлияни предимно от сръбски и руски панславистки кръгове или от анархосоциалистически идеологеми, но повечето завършват живота си като българи в България.

Късни македонисти[редактиране | edit source]

Представителите на късния македонизъм са особено активни непосредствено преди, по време на и след Втората световна война. Късните македонисти в голяма си част са приобщени от комунистическата идеология и развиват македонизма след ‎решението на Коминтерна да признае официално съществуването на отделна македонска нация.[29] По-известни представители на късния македонизъм са: Смиле Войданов, Кръстю Гермов, Димитър Влахов, Георги Димитров, Андрей Чипов, Георги Пирински-старши, Лазар Колишевски, Венко Марковски, Киро Глигоров и други дейци на ВМРО (обединена), БКП, ЮКП и ГКП. Въпреки всичко, повечето от тях декларират българска идентичност през отделни периоди от живота си, а част от тях не приемат изцяло или по-късно се отричат от македонизма.

Македонци по националност[редактиране | edit source]

След създаването на Народна република Македония като федеративна част от Югославия започва изграждането на македонската историография. Популяризирането на тези идеи в СФР Югославия след Втората световна война се изгражда нов македонски етнос. На базата на българските диалекти, говорени в географската област Македония, е кодифицирана и отделна македонска литературна норма, наречена македонски език.

Критики и противоречия[редактиране | edit source]

Според историка Христо Христов, непосредствено след появата си македонистите не са популярни, макар да са използвани епизодично като инструмент на великосръбската доктрина в края на 19-и и началото на 20-и век, по-специално от сръбския учен и политически деец Стоян Новакович, сочен от Христов като създател на политическата концепция на македонизма. Целта, според Христов, е била формирането на отделна славянска народност в Македония и отделянето ѝ от българския етнос.[30]

Вижте също[редактиране | edit source]

Цитирана литература[редактиране | edit source]

На български език[редактиране | edit source]

На английски език[редактиране | edit source]

  • Adonov-Poljanski, H. (1985). Documents on the Struggle of the Macedonian People for Independence and a Nation-state: From the settlement of the Slavs in Macedonia up to the end of the First World War. Skopje, Macedonia: Univerzitet "Kiril i Metodij", Fakultet za filozofsko-istoriski nauki.
  • Banač, I. (1984). The national question in Yugoslavia: origins, history, politics. Ithaca: Cornell University Press. ISBN 0801494931
  • Bechev, D. (2009). Historical dictionary of the Republic of Macedonia. Lanham, MD, USA: Scarecrow Press. ISBN 0810862956
  • Danforth, L. (1995). The Macedonian conflict: ethnic nationalism in a transnational world. Princeton, NJ, USA: Princeton University Press. ISBN 0691043566
  • Genov, N., & Krasteva, A. (2001). Recent Social Trends in Bulgaria, 1960-1995. Montreal, Que: McGill-Queen's University Press. ISBN 0773568255
  • Kentrotis, K. (1994). Echoes from the Past: Greece and the Macedonian Controversy. In R. Gillespie (Ed.). Mediterranean politics (pp. 85-103). London Madison: Pinter Publishers Fairleigh Dickinson University Press. ISBN 0838636098
  • Kostov, C. (2010). Contested ethnic identity: the case of Macedonian immigrants in Toronto, 1900-1996. Oxford New York: Peter Lang. ISBN 3034301960
  • Michailidis, I. (Ed.). (2007). Μacedonianism: FYROM’s Expansionist Designs against Greece, 1944-2006. Athens: Society for Macedonian Studies. ISBN 9789608326309
  • Ramet, S.P. (Ed.). (1999). The Radical Right: In Central and Eastern Europe Since 1989. University Park, PA, USA: The Pennsylvania State University Press. ISBN 0271043792
  • Roth, K., & Brunnbauer, U. (Eds.). (2008). Region, regional identity and regionalism in Southeastern Europe. Berlin London: LIT Verlag Münster. ISBN 3825813878
  • Taškovski, D. (1976). The Macedonian nation. Skopje: Nasha Kniga.
  • Todorova, M. (2009). Bones of contention the living archive of Vasil Levski and the making of Bulgaria's national hero. Budapest New York: Central European University Press. ISBN 9639776246
  • White, G. (2000). Nationalism and territory: constructing group identity in Southeastern Europe. Lanham, MD: Rowman & Littlefield. ISBN 0847698092

На други езици[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Michailidis (2007), стр. 11.
  2. Тюлеков (2007), стр. 18: „...македонизмът като окупаторски идеен инструмент и шовинистична политика на великосръбската буржуазия...“.
  3. Църнушанов (1992), стр. 9: „В книгата „Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него“ се разглежда същността на идеята за отделна македонска народност във всичките ѝ етапи на проявление: нейният произход като средство на великосърбизма за разгромяване на големи части от българския народ; нейните агенти - органи на сръбската пропаганда срещу българите; нейният провал още при първата проява на съпротива срещу нея и накрая - нейното въоръжено настъпление с чуждо оръжие под ръководството на ЮКП при отсъствие на съпротива от страна на победена България“.
  4. Genov & Krasteva (2001), стр. 74.
  5. Ramet (1999), стр. 252.
  6. Michailidis (2007), стр. 12: „...македонизма, официалната държавна тоталитарна идеология, култивирана в Скопие.“
  7. Kentrotis (1994), стр. 85–101.
  8. а б Bechev (2009), стр. 139-140.
  9. Kostov (2010), стр. 65-66.
  10. ((bg)) Билярски, Цочо. Петко Рачев Славейков и скандала по македонския въпрос в Българския възрожденски печат през 70-те одини на ХІХ в.. // Сите българи заедно. Посетен на 07.05.2013.
  11. ((bg)) Симеонов, Владимир. Бира на корем срещу подпис за ОМО “Илинден”. // Стандарт, 27 юни 2006. Посетен на 17.02.2013.
  12. ((bg))  Божидар Димитров: Поведението на ОМО „Илинден – Пирин” е нагло. // Информационна агенция „Фокус“, 10.02.2013. Посетен на 17.02.2013.
  13. ((bg))  Куизлинги — истината за ОМО „Илинден“. // www.ProMacedonia.org. Посетен на 17.02.2013.
  14. ((bg)) Стоянова, Диляна. Македонисти правят ОМО "Илинден" 2. // Монитор, 28.07.2006. Посетен на 17.02.2013.
  15. Balkán: A lakosság, mezőgazdaság, ipar és forgalom в Pallas Nagy Lexikona
  16. Хрон (1966), стр. ??.
  17. Риттих (1914).
  18. Вж. Gersin (1903)[необходимо е уточнение].
  19. Петър Драганов за етнографията на македонските славяни
  20. White (2000), стр. 236-238.
  21. Kentrotis (1994), стр. 86-87.
  22. Danforth (1995), стр. 167.
  23. Danforth (1995), стр. 167.
  24. Banač (1984), стр. 311-312.
  25. Adonov-Poljanski (1985), стр. 635-636.
  26. Taskovski (1976), стр. 6-8.
  27. ((mk))  Македонско-бугарски историски контроверзии (12). // Утрински вестник, 21.10.2010. Посетен на 18.02.2013.
  28. Roth & Brunnbauer (2008), стр. 131 и сл.
  29. Todorova (2009), стр. 77-79.
  30. Христов (1979), стр. 40.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.